3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 14 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1388 по описа за 2012 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК – чл.420, ал.2, във връзка с чл.421, ал.3 НПК , образувано по искане на осъдения И. М. И., с което се претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения лично и защитата му – адвокати П. Ш. и Д. С.. Адвокат Ш. представя писмени бележки. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на направеното искане, тъй като съдът е допуснал съществени процесуални нарушения в процеса на събиране и преценка на доказателствата по делото; бил е затруднен при разкриване на обективната истина, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1285/11 г. РРС признал подсъдимия за виновен и на основание чл.290, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода условно за срок от три години. С решение № 65 от 18.05.2012 г., постановено по внохд № 157/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд – гр.Русе потвърдил присъдата на РРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – основателно. Налице са основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, което предопределя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. 1.Възразява се, че въззивният съд неправилно е приобщил към доказателствената съвкупност по делото частен аудиозапис, изготвен от св.С., посредством мобилен телефон („iPhone”), на разговора й с подсъдимия И., проведен в неговия служебен кабинет на 27.08.2009 г. Възражението е основателно. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че подобен частен аудиозапис е недопустимо доказателствено средство, като настоящият състав на ВКС не намира основания за отклонение от вече заявеното - Решение № 83 от 19.06.2012 г. по кд № 3135/11 г. на ВКС, второ наказателно отделение. По силата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България „никой не може да бъде...записван...без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи”. За нуждите на наказателния процес, тези случаи са уредени в НПК - глава четиринадесета, раздел осми „Специални разузнавателни средства” и в Закона за специалните разузнавателни средства. Приложението на посочените правила е допустима интервенция върху личното пространство на лицето, но при строг законов регламент и тъкмо поради това резултатите от тях, съответно инкорпорирани във веществени доказателствени средства, могат да бъдат използвани за установяването на доказателства от значение за правилното решаване на делото. Записът, извършен с мобилния телефон на св.С. не представлява такова доказателствено средство, защото не е събрано или изготвено по реда и при условията на НПК, което и очертава неговата недопустимост - чл.105, ал.2 НПК Доброволното предаване на мобилния телефон, компактдисковете, на които е пренесен звуковия файл, писмените разпечатки, отразяващи съдържанието на записания разговор, протоколите, издадени от св.Й. и нотариус П., както и последващите изследвания на автентичността на записа по експертен път не налагат друг извод, защото очевидно се заобикалят изричните правила на НПК (чл.172 и сл.НПК). Процесуалната допустимост на едно или друго доказателствено средство произтича от закона, а не от неговото заобикаляне. Поради това коментирания запис, свързаните с него писмени документи, веществени доказателства и експертни заключения не могат да бъдат приобщавани към делото, още по-малко ценени и обсъждани в мотивите на въззивния съд, както това е сторил РОС. 2. Нарушено е изискването на чл.339, ал.2 НПК. Доводите на подсъдимия и защитата му, поставени на вниманието на въззивната инстанция не са получи ли отговор, съответен на изискванията на посочения текст от закона. Изложените в мотивите на решението (л.36 и 37) съображения са декларативни. Очевидно е, че въззивният съд е взел отношение предимно по недопустимите доказателствени средства, вместо по доводите срещу оценката на показанията на св.С. и С.. Не е достатъчно да се заяви обобщено, че показанията на св.С. са в съответствие с писмените доказателства по делото, без да се конкретизират последните. При събраните по делото множество писмени доказателства, с изключение на тези, за които стана дума в т.1, подобен подход е несъответен на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО по реда на възобновяването решение № 65 от 18.05.2012 г., постановено по внохд № 157/12 г. на Окръжния съд – гр.София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: