Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр.София, 16 юни 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев при секретаря Ани Давидова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4794/ 2017 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. След образуване на делото производството по него е било спряно с постановено по настоящето дело определение № 64/ 12.03.2018 г. до приключване на производството по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС. След постановяване на решение по тълкувателното дело производството е възобновено с определение № 124/ 28.02.2022 г. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-47 от 17.08.2017 г. по гр.д.№ 410/ 2017 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 806/ 12.10.2017 г., в частта, в която са отхвърлени исковете на С. С. С. срещу Военно формирование 32890 – Бургас за разликата над 210,43 лв до пълния предявен размер от 7 757,16 лв - възнаграждение/обезщетение по чл.136а ал.5 КТ във връзка с чл.203 ал.2 ЗОВСРБ (отм.) и чл.194 ал.2 ЗОВСРБ за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време в периода от 01.06.2002 г. до 21.03.2012 г.; и за разликата над 43,03 лв до пълния предявен размер от 7 668,60 лв – мораторна лихва върху главницата и в частта за дължимите такси и разноски за производството. Оставена е без разглеждане касационната жалба на С. С. С. срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-47 от 17.08.2017 г. по гр.д.№ 410/ 2017 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 806/ 12.10.2017 г. в частта, в която са отхвърлени исковете на С. С. против Военно формирование 32890 – Бургас за заплащане на сумите 356,80 лв - разлика от неизплатеното основно месечно възнаграждение за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г. със законната лихва от 18.05.2015 г. и 93,96 лв мораторна лихва върху главницата за период от 01.07.2012 г. до 18.05.2015 г. Прекратителното определение е влязло в сила на 17.03.2022 г. Ответникът не е обжалвал въззивното решение и тъй като няма съмнения по валидността му, то е влязло в сила в частта, в която Военно формирование 32890 – Бургас е осъдено да заплати на С. С. С. 210,43 лв главница и 43,03 лв лихви за забава. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: кога възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава длъжникът по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. По този въпрос практиката е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6/ 2017/ 11.02.2022 г. по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС. Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана. С оглед този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение в частта, отхвърляща иска за главницата за разликата над 210,43 лв до пълния предявен размер от 7 757,16 лв, е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Въззивният съд е извел от правна страна, че за превишението на служебното време над установеното, което не било компенсирано с почивка, следвало да се плати обезщетение към датата на прекратяване на правоотношението, в размерите на възнаграждение за извънреден труд. Приел, че давностният срок за това вземане тече от момента на възникване на правото на военнослужещия да поиска да упражни правото си на почивка за некомпенсираните наряди, тъй като военнослужещият имал право сам да определи времето на компенсацията, което се погасявало с тригодишна давност. Към момента на прекратяване на договора, на военнослужещия се дължало заплащане на труда положен в удълженото работно време като извънреден, но само за непогасеното по давност преобразуващо право да се извърши компенсация. Тези изводи не съответстват на задължителното за всички съдилища в България тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 6/ 11.02.2022 г., ОСГК, ВКС, според което почивките и отпуските не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението и тъй като няма определен ден за изпълнение, задължението за плащането му е безсрочно. Предвид изложеното в частта, в която е отхвърлен иска за главницата, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът и ответникът /част от който е било поделение 22480 – Бургас, където фактически ищецът е изпълнявал задълженията си/ са били в служебно правоотношение помежду си в периода 26.11.2001 г. - 17.03.2015 г. Част от този период – до 31.05.2005 г. - ищецът е заемал длъжност ”старши моторист” на патрулна корвета, а в периода 01.02.2005 г. - 20.03.2015 г. заемал длъжността ”моторист” в сектор „Технически“ на фрегата. Със заповед на командира на формированието от 17.03.2015 г. договорът за кадрова военна служба с ищеца бил прекратен и той бил освободен от военна служба и зачислен в запаса, а със заповед от 20.03.2015 г. ищецът бил отчислен от списъчния състав на формированието. Начислени му били парични обезщетения за прослужени години, за неизползван отпуск, за неусвоен полагаем вещеви лимит за 2015 г. и еднократно парично доволствие за облекло. Общата фактическа продължителност на служебното време на ищеца за периода от 01.12.2001 г. до 20.03.2015 г. била 22 848 часа, а нормативно определената продължителност била 20 088 часа. Разликата от 2 760 часа съставлява некомпенсирано с почивка работно време в повече от нормативно установеното. За част от превишението, за която ответникът не компенсирал ищеца с намалено работно време или почивка до момента на прекратяване на правоотношението, се дължи обезщетение като за извънреден труд в размер 7 757,16 лв. Не се установява, нито се твърди след прекратяване на правоотношението Военно формирование 32890 – Бургас да е платило обезщетение за неизползваната почивка. При така установените факти претенцията за главницата е основателна. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, има право на обезщетение в размер като за извънреден труд. Това вземане възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение, в същия момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От момента на прекратяване на служебното правоотношение започва да тече и тригодишната погасителна давност за вземането. Затова неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. То е възникнало на 17.03.2015 г., когато е прекратено служебното правоотношение между страните по делото, а кредиторът е упражнил правото си на иск на 18.05.2015 г. С подаването на исковата молба давността е прекъсната /чл.116 б.Б пр.1 ЗЗД/ и докато трае процеса относно вземането такава не тече /чл.115 б.Ж ЗЗД/, поради което вземането не е погасено по давност. От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че за процесния период ищецът е полагал дежурства по график при превишаване на установената месечна продължителност на служебното време. Общата фактическа продължителност на служебното време на ищеца за исковия период възлиза на 22 848 часа при нормативно установена продължителност 20 088 часа, т.е. ищецът е изпълнявал задълженията си 2 760 часа в повече от нормативно установеното. За част от фактически отработеното време, превишаващо нормативно установеното, той е бил компенсиран с почивки. Дължимото обезщетение за некомпенсираната с почивки част за процесния период /01.04.2001 г. до 30.11.2014 г./ възлиза общо на 7 757,16 лв, поради което искът за главницата е основателен. Неоснователни са доводите на ответника за погасяване на правото на ищеца на почивка, възникнало вследствие превишаване на нормативно установената продължителност на служебното време, с кратка тригодишна погасителна давност, считано от изтичане на срока, в който почивката е следвало да бъде осигурена. Тези доводи се основават на неправилното разбиране, че за служебните правоотношения по ЗОВСРБ е приложима по аналогия разпоредбата на чл.136а КТ. Това не е така, защото законът не предвижда възможност кадровия военнослужещ да упражни това си право с едностранно волеизявление. Естеството на задълженията, които военнослужещият има, не допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното изпълнение. Той не може да се отклони от военна служба с едностранно волеизявление, без съгласието на командира на чието подчинение е, а по естеството си точно това би съставлявало едностранното определяне на времето, в което да бъде компенсирано превишението на нормативно установеното служебно време с почивка. Въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от С. С. С. срещу Военно формирование 32890 – Бургас иск за обезщетение за забавено плащане на главницата, е правилно. Според отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, вземането на военнослужещия за обезщетение като за извънреден труд за некомпенсирано с почивки превишаване на нормативно установеното служебно време, е безсрочно. То е изискуемо от момента на прекратяване на служебното правоотношение, но тъй като срок за изпълнение няма, преди отправяне на покана от кредитора, длъжникът не изпада в забава. Съответно на кредитора не се дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Преди подаване на исковата молба ищецът не е канил ответника да плати задължението, поради което няма право на обезщетение за забава. С оглед крайното решение по спора следва да се разпредели отговорността за всички разноски в производството – и пред трите инстанции. Цената на исковете в първоинстанционното производство е общо 15 876,52 лв, уважени са до размер 7 757,16 лв, поради което ищецът има право на 49 % от всички разходи в производството, а ответникът - на 51 %. Ищецът е разходвал 5 700 лв за възнаграждения на процесуалния му представител във всички инстанции, от които 3 500 лв за касационното производство. Ответникът е направил възражение по чл.78 ал.5 ГПК, което е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция, съгласно НМРАВ, е 988 лв и уговореното възнаграждение за защита пред ВКС е прекомерно с оглед сложността на делото. То не се отличава с фактическа сложност, тъй като по фактите в тази инстанция няма никакъв спор, а правната му сложност също не е значителна, с оглед постановеното Тълкувателно решение по основния спорен въпрос. Затова възнаграждението пред касационния съд следва да се редуцира до 1 200 лв и следователно ищецът има право на 1 666 лв разноски за всички инстанции. Ответникът има право на 689 от общо дължими разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, 1 350,14 лв. След компенсация на ищеца следва да се присъдят 977 лв, а ответникът следва да заплати и дължимите държавни такси за трите инстанции съобразно уважения размер на иска, както и пропорционално с този размер платените от бюджета на съда разноски за експертизи /чл.78 ал.6 ГПК/. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-47 от 17.08.2017 г. по гр.д.№ 410/ 2017 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 806/ 12.10.2017 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. С. иск срещу Военно формирование 32890 – Бургас за разликата над 43,03 лв до 7 668,60 лв, съставляваща мораторна лихва върху главница 7 757,16 за период 01.08.2001 г. - 20.03.2015 г. ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-47 от 17.08.2017 г. по гр.д.№ 410/ 2017 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 806/ 12.10.2017 г., в частта, в която е отхвърлен искът на С. С. С. срещу Военно формирование 32890 – Бургас за разликата над 210,43 лв до пълния предявен размер от 7 757,16 лв – обезщетение за некомпенсирани с почивки дежурства, при които е надхвърлена нормативно установената месечна продължителност на служебното време в периода от 01.06.2002 г. до 21.03.2012 г. и в частта за дължимите такси и разноски за производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас, гр.Бургас, м.Атия, да заплати на С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, сумата 7 546,73 лв /седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева, седемдесет и три стотинки/ - разликата над 210,43 лв до пълния предявен размер от 7 757,16 лв – обезщетение за некомпенсирани с почивки дежурства, при които е надхвърлена нормативно установената месечна продължителност на служебното време в периода от 01.06.2002 г. до 21.03.2012 г., законната лихва върху тази сума от 18.05.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата 977 лв /деветстотин седемдесет и седем лева/ разноски за производството във всички инстанции. ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумите 310,28 лв /триста и десет лева, двадесет и осем стотинки/ – държавна такса върху уважения размер на иска и 371 лв /триста седемдесет и един лева/ – разноски за експертизи. ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд сумата 155,14 лв /сто петдесет и пет лева, четиринадесет стотинки/ – държавна такса за въззивно обжалване. ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 185,14 лв /сто осемдесет и пет лева, четиринадесет стотинки/ – държавни такси за касационно обжалване. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: