Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 29.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 14.04. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря К. А. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело №512 /2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н.[населено място], чрез адвокат А. М., с вх.№10050 от 24.09.2009 год. на В. окръжен съд срещу решение №278 от 29.07.2009 год. и допълнително такова от 29.03.2010 год., двете по гр.д.№591/2009 год. на В. окръжен съд, с които е обезсилено решение №326 от 29.04.2009 год. по гр.д.№2376/2008 год. на В. районен съд, с което ответницата по делото [фирма],[населено място] е осъдена да заплати на касатора –ищец сумата 690 лв., представляваща финансова неустойка, дължима по Договор №04-0546/29.03.2006 год. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Н., сключен между касата и ответницата [фирма], наложена й с влязлата в сила Заповед №РД—09-1132 от 03.07.2006 год. в частта по т.ІІ-VІ, на Директора на Р., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес за предявяването. Влязлата в сила Заповед на Директора на Р., в качеството й на индивидуален административен акт, представлява самостоятелно изпълнително основание по чл.268,т.1 А.. Недопустимо е вземането, установено по основание и размер с влязъл в сила административен акт, да се предявява по общия исков ред с осъдителен иск. Касаторът Н. твърд, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че влязлата в сила заповед за налагане на парична санкция на Директора на Р., макар и да представлява изпълнително основание по чл. 268 А., не представлява документ, въз основа на който може да започне изпълнение по реда на чл.426, ал.1 ГПК. Тя представлява основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.1 ГПК. А как ищецът да реализира вземането си- чрез заповедното производство или по общия исков път е въпрос на негова преценка. С определение №876 от 23.12.2010 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне по следните въпроси:1. „Съществува ли правен интерес от водене на осъдителен иск, след като ищецът разполага с изпълнително основание по чл.268 А.?” 2. ”Наличието на влязъл в сила административен акт, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417, т.1 ГПК, задължава ли носителят на вземането, в случая Директорът на Н. да избере заповедното производство или може да го търси по общия исков път.” Ответницата не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е основателна. Неправилно В. окръжен съд е приел, че е недопустимо предявяването по общия исков ред на вземането на ищеца, установено по основание и размер с влязъл в сила индивидуален административен акт- Заповед №РД—09-1132 от 03.07.2006 год. в частта по т.ІІ-VІ , на Директора на Р.. Тя представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 А., но породеното и удостоверено с нея частно парично вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК/арг. от чл.269, ал.2 А./. Посочената по-горе Заповед на Директора на Н., в качеството й на индивидуален административен акт, не представлява изпълнителен титул за започване на принудително изпълнение по реда на чл.426, ал.1 ГПК. Тя не е сред изброените в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания. Заповедта на Директора на Н., доказваща по основание и размер частно парично вземане, е основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.1 ГПК, но заповедното производство не е задължително, а има факултативен характер. С нормите на чл.410, ал.1 и чл. 417 ГПК то е предвидено като възможност за кредитора, който може, а не е задължен да иска издаването на заповед за изпълнение. Поради предоставената му от закона възможност, кредиторът не е задължен да използва по-леката на пръв поглед процедура, с която разполага по реда на заповедното производство. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес в негово право е да избере пътя за защита на правата си- чрез заповедното производство или чрез предявяване на осъдителен иск. Независимо, че кредиторът Н. разполага с право да се снабди със заповед за незабавно изпълнение, налице е интерес от предявения осъдителен иск, защото длъжникът ЕТ А. Н. К. оспорва задължението. Вземането, дори и да бъде предявено по реда на заповедното производство, няма да се ползва със сила на пресъдено нещо. Такава придобива само съдебно установеното вземане. А дали процедурата за установяването му по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК ще бъде по-лека от тази по осъдителния иск, предявен по общия ред, ще зависи от конкретните факти и обстоятелства по делото. С оглед на изложеното дотук на поставените правни въпроси следва да се отговори, че съществува правен интерес от водене на осъдителен иск, независимо че ищецът разполага за същото вземане с изпълнително основание по чл.268 т.1АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.1 ГПК, не задължава носителят на вземането да го реализира по пътя на заповедното производство. По изложените дотук съображения обжалваното решение на В. окръжен съд ще следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по основателността на въззивната жалба. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №278 от 29.07.2009 год. и допълнително такова от 29.03.2010 год., двете по гр.д.№591/2009 год. на В. окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по основателността на въззивната жалба на [фирма]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: