Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч. гр. д. № 670 по описа за 2022 г, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 69681/14.12.2021 г. на Н. А. Ш. и Н. А. Ш., чрез адв. И. Н. срещу определение № 60813/24.11.2021 г., постановено по гр. дело № 2587/2021 г. на ВКС, III г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите срещу решение № 260503/09.04.2021 г. по възз. гр. дело № 91/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ВКС, III г.о. не е приложил изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, което позволява касационен контрол, независимо от цената на иска, когато негов предмет е право на собственост или друго вещно право, какъвто е настоящият случай. В тази връзка се излагат съображения, че искът за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, чийто предмет е вещно право - право на собственост върху недвижим имот, според жалбоподателите е иск за собственост /вещен иск/, като се поддържа и тезата, че макар правоотношението да е породено от възникнала облигационна връзка, по силата на сключения предварителен договор, то предмета на разрешаване на правния спор е придобиване на собственост върху недвижим имот, което автоматично води до извод различен от този, който съдът е приел.
Ответниците по частната жалба С. И., М. И. и Ц. Д., чрез адв. Н. А., я оспорват, като изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да остави касационната жалба без разглеждане в обжалваното определение съставът на ВКС, III -то г.о. е приел, че тя е насочена срещу въззивно решение, постановено в производство по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който е оценяем и е с цена 3297,40 лв.
Този извод на състава на касационния съд е правилен и законосъобразен.
С решение № 260503/09.04.2021 г. по гр.д. № 91/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, след отмяна на решение №261176/06.11.2020 г. по гр.д. №1586/2019 г. на Пловдивския районен съд, предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 16.11.2014 г. по чл.15 ал.3 ЗУТ – с който И. Н. И. /наследодател на ответниците С. М. И., М. И. И. и Ц. И. Д./ се е задължил да продаде на ищците Н. А. Ш. и Н. А. Ш. недвижим имот – 66 кв.м., попадащи в УПИ VІІІ-273 от кв.22 по плана на [населено място], общ. Съединение, за сумата 200лв., е отхвърлен като неоснователен. По делото, още с исковата молба, е приложена и данъчна оценка на имота, предмет на предварителния договор /л. 43, гр. д. № 1586/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд/ видно от която стойността на земята на целия парцел възлиза на 3297,40 лв.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иск за сключване на окончателен договор съвпада със стойността му, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – с размерите по т. 2, т.см. данъчната оценка на имота, предмет на договора. Вярно е, че предварителният договор няма вещно- транслативно действие и искът за обявяването му за окончателен е конститутивен облигационен, а не вещен, иск. Константната практика на ВКС приема, още при действието на отменения ГПК, че цената на иска за сключването на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато предварителният договор има за предмет сключването на окончателен договор с транслативно действие относно имот, какъвто е настоящият случай, съвпада с данъчната оценка на имота. Това е така по съображения за справедливост и равнопоставеност на страните по предварителния и окончателния договор, предвид на това, че иск свързан със съществуване, унищожаване или разваляне на окончателния вещно-транслативен договор, чието сключване именно е предмет на предварителния, би имал цена определена според данъчната оценка на имота, а не според договорената между страните цена на сделката. В т. см. са определение № 128 от 20.02.2014 г. на ВКС, IV- то г. о., по ч. гр. д. № 402/2014 г., определение № 621 от 30.12.2011 г. на ВКС, III – то г. о. по ч. гр. д. № 621/2011 г., определение № 390 от 20.11.2013 г. на ВКС, I- во г. о. по ч. гр. д. № 63008/2013 г.
В случая предварителният договор има за предмет сключването на окончателен договор за покупко-продажба на 66 кв.м. от недвижим имот, чиято стойност по данъчна оценка на земята на целия парцел с площ 1 974 кв.м. възлиза на 3297,40 лв. Предмет на настоящото производство е обявяването на окончателен договор имащ за предмет реална част с площ от 66 кв.м., следователно цената на така предявения иск няма как да надхвърли предвидения от законодателя имуществен праг от 5 000 лв., а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна,а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено.
На ответниците С. И., М. И. и Ц. Д. се дължат направените разноски за адвокатски хонорар за отговор на частната жалба в размер на 250 лв. на основание чл. 78 ал. 2 ГПК.
Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60813/24.11.2021 г., постановено по гр. дело № 2587/2021 г. на ВКС, III г.о.
ОСЪЖДА Н. А. Ш. и Н. А. Ш. да заплатят на С. И., М. И. и Ц. Д. 250 лв. /двеста и петдесет/ лева разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.