Ключови фрази


10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50110
София, 25.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 4589 по описа за 2021 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. К. Ч., чрез пълномощника му адв. Ц. П., САК, против решение № 264574 от 08. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 1771/2021 г. на СГС, IV въззивен състав, потвърждаващо решение № 65921 от 11. 03. 2020 г., поправено с решение № 20251374 от 13. 11. 2020 г., постановени по гр. д. № 61421/2018 г. на СРС, I ГО, 29 състав, с което е отхвърлен предявеният от Р. К. Ч. против „Труд Медиа“ ЕООД иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от непремахването на публикуваните на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова ТВ“ или заличаване името на ищеца и свързаната с него информация от статиите, ведно със законната лихва върху тази сума от 18. 09. 2018 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.
Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 154 ГПК (неправилно преценена доказателствена тежест за установяване истинността на изнесените в електронното издание факти), поради необоснованост на извода на въззивния съд, че изнесената в статиите информация отговаря на истината в частта й касаеща ищеца, и поради постановяването му в противоречие с чл. 49 ЗЗД, с чл. 40 и 41 от Конституцията на Република България.
Ответната страна по касационната жалба „Труд медиа“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И. И. Й.-Т., САК, изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.
С определение № 221 от 25. 05. 2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, по въпросите: а/. дали съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представляват клевета и дали ангажират отговорността на издателя към неблагоприятно засегнатия адресат; б/. задължен ли е издателят да премахне журналистическия материал или да уведоми обществеността за развоя на събитията, ако бъде уведомен от засегнатото лице, че изнесената в статията информация е невярна и дали бездействието му да направи това представлява противоправно поведение.
По поставените въпроси настоящият състав намира следното:
Правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация.
Разгласяването на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представлява клевета, за която издателят на печатно или електронно издание носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно.
В случай, че в печатно или електронно издание е публикувана клеветническа информация, която при публикуването съответства на достъпните към този момент и надлежно проверени източници, но за която впоследствие изданието е уведомено от засегнатото лице, че е невярна, непълна или неактуална, утвърдената журналистическа етика и стандарти, както и цитираните разпоредби изискват същото издание да предприеме действия за коригиране, допълване, актуализиране на информацията, за уведомяване на обществеността за настъпилото развитие на събитията и всички други действия, необходими за осигуряване на обективност и пълнота на информацията и препятстващи опасността от увреждане на доброто име, честта и достойнството на лицата, за които се отнасят първоначално публикуваните данни. Липсата на обективна и пълна информация в електронно или печатно произведение създава неверни представи у читателя и е причина за противоправно и виновно непозволено увреждане на лицето, за което се отнася публикацията.
В тежест на издателя на електронното или печатно произведение, който е ответник по иска по чл. 49 ЗЗД, е да установи верността на публикуваната информация. Това е така, защото при установяване истинността на изнесените данни искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от клевета би се явил неоснователен, а съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици.
В този смисъл са решение № 891 от 7. 06. 2002 г. по гр. д. № 183/2002 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 116 от 24. 07. 2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 209 от 27. 09. 2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 404 от 13. 07. 2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к.д. № 1/96 г. на КС на РБ, решение № 15 от 28. 09. 1993 г. по к.д. № 17/93 г. на КС на РБ, решение № 20 от 14. 07. 1998 г. на КС на РБ.
По основателността на касационната жалба:
Делото има за предмет предявен от Р. К. Ч. против „Труд Медиа“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, са публикувани две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова ТВ“, съдържащи следната информация, касаеща ищеца: а/. „Издирва се още един мъж – бизнесменът от арменски произход Р. Ч., за когото има предположения, че е избягал в Турция. Това е човекът, взел мобилния апарат на репортера на Нова ТВ М. М., когато тя позвънила за помощ на телефон 112. Разследващите са установили контакт с издирваното лице по телефона, но не дават повече информация дали Р. Ч. има намерение да се предаде сам, както това направиха част от останалите обявени за общонационално издирване.“ (в първата посочена статия); б/. „Обявеният за общодържавно издирване Р. Ч. отнел със сила мобилния телефон на спътничката му – репортерката М. М..“ (във втората статия).
Твърди се, че в статиите е изложена информация за осъществено нападение над екип на Нова телевизия на автомагистрала „Тракия“, между 145 и 146 километър, в посока Бургас, на 14. 04. 2017 г., около 22,00 ч. По случая е било образувано досъдебно производство, в което е установено, че Р. К. Ч. не е бил на мястото на инцидента и не е участвал в същия, поради което и срещу него не е повдигнато обвинение, а образуваното срещу другите лица, посочени в статията, административно-наказателно производство по чл. 78а НК е приключило с решение № 717 от 25. 04. 2018 г. по АНД № 6399/2017 г. на Пловдивския районен съд, признаващо обвиняемите за невиновни в това, че на 14. 04. 2017 г., на автомагистрала „Т.“, в района на 145 км. + 500 м., при управление на моторно превозно средство, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Твърди се, че с нотариална покана, получена от ответното дружество на 31. 07. 2018 г., последното било информирано за развитието на наказателното производство, включително и за обстоятелството, че в хода на същото било установено, че ищецът не е бил на мястото на инцидента и няма участие в същия, поради което и срещу него не е повдигнато обвинение. Поискано е изтриване на статиите или премахване от същите на информацията, касаеща Р. К. Ч., тъй като тя е опозоряваща, приписва му извършване на престъпление и е невярна, но това не било направено.
Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие бездействието на ответника след 31. 07. 2018 г. (получаването на нотариалната покана), изразяващо се в неизтриване на статиите или на съдържащата се в тях невярна информация, касаеща ищеца. Горното видно от исковата молба и уточняваща молба вх. № 5015802/31. 01. 2019 г.
Ответното дружество, с отговора на исковата молба, поддържа неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца да са били публикувани и налични в посочения от ищеца период статии с твърдяното съдържание, както и твърдението ответното дружество да е възложило написването на процесните статии. Твърди, че при публикуване на статиите на 18. 04. 2018 г. същите са били базирана на официални съобщения от прокуратурата и МВР, както и че липсват официални съобщения от посочените институции за приключване на наказателното производство с оправдателни присъди и за неповдигане на обвинение за участие в инцидента по отношение на ищеца.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че интернет страницата с домейн https//trud.bg е регистрирана на името на „Труд Медия“ ООД, като на същата се публикува електронното издание на вестник „Труд“. Прието е за доказано твърдението на ищеца за публикуване на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, на две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова ТВ“, с твърдяното в исковата молба съдържание, включително и в частта му касаеща ищеца. Прието е за доказано и обстоятелството, че след проведеното по случая досъдебно производство срещу ищеца не е повдигнато обвинение за участие в инцидента, а останалите лица, посочени в статията, са били признати за невиновни по повдигнатите срещу тях обвинения с влязло в сила решение по чл. 78а НК. Прието е, че с нотариална покана, получена от ответното дружество на 31. 07. 2018 г., ищецът уведомил последното, че при проведеното досъдебно производство било установено, че не е бил на мястото на инцидента на 14. 04. 2017 г., заради което срещу него не е налице основание за повдигане на обвинение.
От правна страна съдът е приел, че след като интернет страницата с домейн https//trud.bg е регистрирана на името на ответното дружество, то отговорността на същото във връзка със съдържанието на поддържаната електронна медия е аналогична с тази на издателя и редактора на печатно произведение - същото носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят отговаря за причинени вреди от авторите на статии, публикувани в електронното издание, независимо дали авторите на публикациите се намират с него в трудово правоотношение или са свободно практикуващи журналисти. В случая не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като ищецът не е доказал неистинността на касаещата го информация, съдържаща се в статиите, и по-конкретно – не е доказал неучастието си в процесния инцидент и не е доказал, че не е отнел със сила мобилния телефон на репортерката М. М.. Обстоятелството, че срещу него не е повдигнато обвинение за участието му в инцидента, както и че наказателното производство по отношение на четиримата подсъдими е приключило с оправдаването им с решение по чл. 78а НК, не изключва възможността ищецът да е участвал в инцидента и да е извършил описаното в статиите деяние (отнемане със сила на мобилния телефон на репортерката М. М. от ищеца). Непремахването на статиите от електронното издание, изцяло или в частта касаеща ищеца, не противоречи на журналистическата етика и стандарти и не е неправомерно.
Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Основателни са оплакванията на касатора за постановяването му в нарушение на чл. 154 ГПК, за необоснованост на част от фактическите изводи и за допуснато нарушение на материалния закон.
Отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав на тази отговорност включва: виновно противоправно действие или бездействие от лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.
Правилни са изводите на въззивния съд, че след като интернет страницата с домейн https//trud.bg, на която се публикува електронното издание на вестник „Труд“, е регистрирана на името на ответното дружество „Труд Медия“ ООД, то отговорността на същото във връзка със съдържанието на поддържаната електронна медия е аналогична с тази на издателя на печатно произведение - то носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Правилен е и изводът, че издателят отговаря за причинени вреди от авторите на статии, публикувани в електронното издание, независимо дали авторите на публикациите се намират с него в трудово правоотношение или са свободно практикуващи журналисти.
Обоснован е изводът, че на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, са публикувани две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова ТВ“ с твърдяното от ищеца съдържание.
Статиите съдържат твърдения, които са клеветнически, тъй като са опозоряващи - отнасят се за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като груби нарушения и престъпления и не е доказано тези твърдения да отговарят на истината. По-конкретно, не е доказано ищецът да е участвал в инцидента и наред с останалите привлечени към наказателна отговорност лица да е извършил хулигански действия спрямо водача на лекия автомобил и неговата спътничка, да се е опитвал да счупи стъклото от страната на водача и да отвори вратата, да е чупил дръжката на задната врата, да е отнел със сила мобилния телефон на М. М..
Според правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на ответното дружество е било да докаже неистинността на посочената информация, касаеща ищеца, тъй като всяка страна е длъжна да установи осъществяването на сочените от нея положителни факти, от които черпи права. В случая, същото не е ангажирало никакви доказателства, установяващи осъществяване на изложените в статиите факти, касаещи ищеца. Не са разпитани като свидетели лицата от екипа на Нова телевизия, участвали при инцидента, нито са разпитани други лица – очевидци или неочевидци на случилото. В настоящото исково производство не могат да се ползват гласните доказателства, събрани в досъдебното наказателно производство, тъй като в гражданския процес свидетелските показания имат значение само по делото, по което са дадени. Свидетелски показания, дадени по друго дело, са индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан, но не могат да се ползват по делото, по което не са дадени, тъй като това би нарушило изикването за непосредственост. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 232 ГПК, забраняваща да се ползват свидетелските показания, събрани по делото, прекратено поради оттегляне на иска, в случай, че ищецът предяви наново същия иск. Отделен е въпросът, че в образуваното по случая досъдебно производство са разпитвани множество свидетели, според чиито показания ищецът не е бил на мястото на инцидента и е било невъзможно участието му в същия (напр. В. П., В. Д., К. Р., С. С., Б. К., Н. Г., А. Г., А. Л., М. Ч.), и които показания противоречат на дадените в досъдебната фаза показания от М. С. и О. П.. От друга страна, доказано е от ангажираните от ищеца писмени доказателства, че след проведеното по случая досъдебно производство, срещу ищеца не е повдигнато обвинение, поради липса на доказателства да е бил на мястото на инцидента на 14. 04. 2017 г., а останалите лица, посочени в статията, са били признати за невиновни по повдигнатите срещу тях обвинения с влязло в сила решение по чл. 78а НК.
Бездействието на служители от електронното издание, изразяващо се в непредприемането на необходимите действия (коригиране, допълване, актуализиране и т.н.) на информацията в статиите, касаеща ищеца, след като дружеството-издател е било уведомено от същия за развитието на досъдебното производство по отношение на него и на останалите обвиняеми, е противоправно, тъй като нарушава установените в чл. 39, 40 и 41 КРБ и чл. 10 ЕКЗПОС забрани. Защитата на честта, достойнството, доброто име и правата на личността, както и неприкосновеността на личния живот са гарантирани от държавата. Правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространение на информация, свободата на печата и другите средства за масова информация не е неограничено и трябва да се упражняват така, че да не засягат доброто име на другиго. Нарушаването на посочените граници и разпространяване на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й представлява ограничение на правото на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация. Ако в издание е публикувана информация, която при публикуването съответства на достъпните към този момент и надлежно проверени източници, но за която впоследствие се установява, че е невярна, непълна или неактуална, за което електронното издание е било уведомено изрично от засегнатото лице и е поискано заличаване на свързаната с него информация, утвърдената журналистическа етика и стандарти, както и цитираните разпоредби изискват същото издание да предприеме съответните действия осигуряващи обективност и пълнота на информацията, тъй като в противен случай се създава опасност от увреждане на доброто име на лицата, за които се отнася първоначално публикуваната невярна, непълна или вече неактуална информация. Липсата на обективна и пълна информация в електронно или печатно произведение създава неверни представи у читателя и е причина за противоправно и виновно непозволено увреждане на лицето, за което се отнася публикацията.
Неоснователен е доводът, че дружеството не носи отговорност за информацията в публикуваните на 18. 04. 2017 г. процесни статии, тъй като същата е била съобщена от Прокуратурата на Република България. В случая се претендират вреди от бездействие на служители на дружеството след 31. 08. 2018 г. (получаването на нотариалната покана, с която дружеството е уведомено от ищеца за обстоятелството, че срещу него не е повдигано обвинение, поради липса на доказателства за участието му в инцидента, и за развитието и приключването на наказателното производство, и е поискал информацията в статиите, която го касае, да бъде заличена) да предприемат необходимите действия по коригиране чрез заличаване или по друг начин, допълване или актуализиране на изнесената в статиите информация относно участието на ищеца в случая на АМ „Т.“, а не за вреди от разгласяване на клеветническа информация в периода от публикуване на статиите на 18. 04. 2017 г. до 31. 08. 2018 г.
Налице е вредоносен резултат – причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени негативни емоционални изживявания, както и причинна връзка между вредоносния резултат и неправомерното деяние - психичните страдания са пряка и непосредствена последица от некоригиране на процесните статии в частта им касаеща участието на ищеца в инцидента.
Не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че проявеното бездействие от служители на дружеството след 31. 08. 2018 г. (получаването на нотариалната покана, уведомяваща издателя на електронния вестник за развитието на досъдебното и съдебно производство и съдържаща искане за заличаване на имената на ищеца от статията) е виновно.
В обобщение, налице са предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства: характера на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност; общественото положение и личността на ищеца; фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта; обстоятелство, че се претендират вреди, търпени след 31. 08. 2018 г. Преценявайки посочените обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 3000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил частично неправилно решение, което подлежи на отмяна в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, с което посочената сума следва да бъде присъдена, ведно с дължимата законна лихва.
В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено
При този изход на делото ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца Р. Ч. сумата 909 лв., съставляваща част от разноските за трите инстанции, съответна на уважената част от иска.
Р. Ч. дължи на „Труд Медиа“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2800 лв., представляваща част (70 %) от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на отхвърлената част от иска.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 264574 от 08. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 1771/2021 г. на СГС, IV въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 65921 от 11. 03. 2020 г., поправено с решение № 20251374 от 13. 11. 2020 г., постановени по гр. д. № 61421/2018 г. на СРС, I ГО, 29 състав в частта, с която предявеният от Р. К. Ч. против „Труд Медиа“ ЕООД иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18. 09. 2018 г. до окончателното й изплащане, и в частта за разноските, както и в частта, с която Р. К. Ч. е осъден да заплати на „Труд Медиа“ ЕООД сумата 996 лв. разноски за въззивното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Труд Медиа“ ЕООД, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Р. К. Ч. сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от виновно противоправно бездействие на служители на дружеството, изразяващо се в непредприемане, след 31. 07. 2018 г., на необходимите действия за заличаване или допълване на информацията, касаеща ищеца, в публикуваните на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова ТВ“, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18. 09. 2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264574 от 08. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 1771/2021 г. на СГС, IV въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 65921 от 11. 03. 2020 г., поправено с решение № 20251374 от 13. 11. 2020 г., постановени по гр. д. № 61421/2018 г. на СРС, I ГО, 29 състав в частта, с която предявеният от Р. К. Ч. против „Труд Медиа“ ЕООД иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 7000 лв. между двете суми, считано от 18. 09. 2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Труд Медиа“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. К. Ч. сумата 909 лв. част от разноските за трите инстанции, съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. К. Ч., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Труд Медиа“ ЕООД сумата 2800 лв. - част от разноските за трите инстанции, съответна на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: