5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 356 гр. София, 03.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4206 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Г., чрез адв. С. С., срещу въззивно решение № 48/28.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 300/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е обезсилено решение № 260006/13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 774/2019 г. на Окръжен съд – Русе и е оставен без разглеждане като недопустим предявения от жалбоподателката против О. И. Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на т. 2 от одобреното с решение № 1879/12.11.2013 г. по гр. д. № 6948/2013 г. на Районен съд – Русе споразумение по чл. 51 СК за собствеността на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], бл. „Р.“, вх. 5, ет. 6, ап. 14. Производството по този иск е прекратено и делото е върнато на Окръжен съд – Русе за ново разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице предпоставки касационният контрол да се допусне на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1) съставлява ли спогодбата по чл.51 СК по гр.д. № 6948/2013 г. на РС – Русе ненаименуван „договор-обещание“ и къде такъв тип договори са регламентирани в българското право; 2) при сключена спогодба за недвижим имот, следва ли правоимащата страна да кани другата страна за изпълнение, ако спогодбата касае и участието на трето лице; как е следвало да постъпи ответника при отказ на третото лице да му бъде прехвърлена собствеността върху процесната Ѕ ид. част от недвижимия имот; 3) подлежи ли на разваляне одобрената от съда спогодба по чл.51 СК за недвижим имот и по какъв ред – с обикновена покана или по съдебен ред - чл.87 ЗЗД; 4) ако се приеме, че съдебната спогодба може да се развали с обикновено писмено уведомление, предявяването на иск и получаването на препис от исковата молба представлява ли такова уведомление; 5) може ли да се приеме и на какво основание, че съдебна спогодба, с която се уреждат имуществените отношения между съпрузите, представлява „предварителен договор“; 6) изхождайки от обстоятелството, че ищцата не се е отказала от уравняване на дяловете при сключване на споразумението по чл.51 СК и при положение, че ответникът не е изпълнил клаузите на съдебната спогодба, има ли право бившата съпруга да търси уравняване на дела си чрез реституиране правото на собственост върху съответната част от имота или да иска парично уравнение; на какво основание може да се твърди липса на интерес за завеждане на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД; 7) ограничени ли са били гражданските права на въдворения в затвора М. О. за придобиване на недвижим имот, и ако да – на какво основание; 8) налице ли е преклузия за искане на гласни доказателства от страна по делото, при положение, че в срока по чл.131 ГПК тази страна не е подала такъв; допустимо ли е въззивната инстанция, без съгласието на другата страна съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК, да допуска и разпитва свидетели по въпроси, подлежащи на доказване с писмени доказателства. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата - О. Г., представляван от адв.В. В., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивната инстанция е приела за установено, че с решение № 1879/12.11.2013 г. по гр. д. № 6948/2013 г. на Районен съд – Русе, влязло в сила на 12.11.2013 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между И. А. Г. и О. И. Г., сключен на 04.12.1998 г. С посоченото решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. В т. 2 от него съпрузите постигнали съгласие придобитият през време на брака недвижим имот - апартамент № 14 в [населено място],[жк], [улица], бл.„Р.“, вх. 5, ет. 6, с площ от 37,20 кв. м., ведно с избено помещение № 2, заедно с 0. 642 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена - да бъде поставен в дял на О. Г.. Вместо уравнение на дела на съпругата, ответникът се задължил да прехвърли собствеността на нейната половина от имота на сина им М. О. И. след отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не можело да се извърши към момента на сключване на споразумението. По делото е установено, че в периода 08.12.2012 г. – 30.04.2015 г. синът на страните е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. От есента на 2015 г. до заминаването му да работи във Великобритания М. И. живял в процесния апартамент, но прехвърляне на Ѕ ид.ч. от имота не било извършено, като твърденията са, че имал парични дългове и не желаел да притежава собственост на свое име. На 05.06.2019 г. М.И. починал и поетото от ответника задължение станало невъзможно за изпълнение. При тези данни въззивният съд е приел, че с т. 2 от споразумението по чл. 51 СК ответникът се задължил да прехвърли собствеността на Ѕ ид.ч. от апартамента на сина си в един бъдещ момент. След смъртта на третото лице, прехвърляне не може да се извърши, респ. дяловете на бившите съпрузи не могат да бъдат уравнени по начина, уговорен със споразумението. В тази част одобрената от съда съдебна спогодба между страните по своя характер представлява договор-обещание, респ. предварителен договор по чл. 19 ЗЗД за прехвърляне на недвижим имот на трето лице. Доколкото предварителният договор за продажба няма вещнопрехвърлително действие, той не представлява договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти и развалянето му не се извършва по съдебен ред (чл. 87, ал. 3 ЗЗД), а извънсъдебно. Ищцата няма правен интерес от предявяване на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на предварителния договор по съдебен ред, поради което тази претенция е недопустима. Предвид изложеното е направен извод, че решението на първоинстанционния съд, с което иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е разгледан по същество и е уважен, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото този иск - прекратено. Прието е още, че обстоятелствата и петитума на исковата молба сочат, че ищцата е предявила и кумулативно съединен установителен иск за собственост по отношение на процесния имот. По този иск нямало произнасяне на първостепенния съд, което налагало връщане на делото за ново разглеждане на този съд, който да се произнесе по иска за собственост. При тези мотиви на въззивната инстанция касационното обжалване следва да се допусне по третия въпрос в изложението. Уточнен от състава на ВКС, въпросът касае характера на споразумението по чл.51 СК в частта му за имуществените отношения между съпрузите и конкретно – може ли по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД да се иска разваляне поради неизпълнение на утвърдено от съда споразумение по чл. 51 СК, с което придобит в режим на СИО недвижим имот е поставен в дял на единия съпруг, който вместо уравнение дела на другия съпруг е поел задължение да прехвърли Ѕ ид. част от имота на трето лице (пълнолетно дете от брака). Останалите въпроси в изложението нямат претендираното от жалбоподателката значение – в едната си част въпросите са фактически (въпроси №1,2,5,6 и 8) и подлежат на разглеждане във фазата по чл.290 ГПК; а в другата си част същите са ирелевантни (въпроси № 4 и 7). С оглед приетото, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по жалбата на И. Г., съдът намира, че производството по ч. гр. д. № 4205/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., образувано по подадената от касатора частна жалба вх. № 4566/30.08.2021 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 351/28.07.2021г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, следва да се присъедини за общо разглеждане с настоящото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 28.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 300/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. УКАЗВА на жалбоподателката И. А. Г., с ЕГН – [ЕГН], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 40,58 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено. СЪЕДИНЯВА производството по ч. гр. д. № 4205/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., за общо разглеждане с настоящото дело. В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.