О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176 София, 26.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06.април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 514/2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. П. против решение № 262 от 13.11.2020 г. по гр.д.№ 743/2020 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 254/08.04.2020г. по гр. дело № 2824/2017 г. на Районен съд – Хасково, с което е извършена съдебната делба. Решението се обжалва само в частта за сумата, която касаторът е осъден да плати за уравнение на дела на бившата му съпруга от разпределените имоти и в частта, с която е потвърдено решението на районния съд по претенцията на Н. С. Т. за обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствения им апартамент в [населено място], уважена в размер на 9 562,50 лева. За периода 01.11.2017 г. – 01.01.2020 г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението тъй като съдът при определяне размера на сумата за уравнение е изходил от разликата в стойността на имотите, които се разпределят, а не от стойността на дела от съсобствените имоти, при което се нарушава нормата на чл. 69, ал.2 ЗН. В частта по претенцията за лишаване от ползване на Н. Т., счита, че съдът не е определил точна квалификация и не е съобразил, че апартамента се ползва и от навършилият пълнолетие син на страните. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 пр.3 ГПК. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация. Счита, че не са формулирани ясни въпроси, а приложените решения от жалбоподателя сочат, че има съдебна практика по спорните въпроси по делото. Счита, че решението е правилно и не следва да се допуска касационен контрол на нито едно от наведените основания. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила решение № 409/11.07.2018 г. по гр.д.№ 2824/2017 г. на районния съд е допусната съдебна делба между бившите съпрузи М. П. и Н. Т. при равни права на три недвижими имота: ПИ с идентификатор ... по КК на [населено място] с площ 1673 кв.м., оценен за 21750 лв.; апартамент № ... на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], р.“В., [улица], построена в УПИ ...., кв.... с площ 800 кв.м. по плана на[жк], който апартамент е със застроена площ 71,40 кв.м., оценен за 151 320 лв. и гараж № 8, със застроена площ 19,20 кв.м., находящ се в сутеренния етаж на същата сграда в [населено място], оценен за 22 300 лв. Така при равни права на двамата съделители от съсобствените имоти, стойността на дела на всеки от тях от делбената маса е 97685 лв. Страните не спорят относно относно избрания способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК - чрез разпределение на делбените имоти и в тази част решението не се обжалва. На Н. Т. са разпределени поземления имот в [населено място] и гаража в [населено място], чиято обща стойност е 44050 лв. За да бъде уравнен дела и от съсобствените имоти, тя следва да получи, съгласно чл. 69,ал.2 ЗН парична сума в размер на 53635 лв. Съогветно на М. П. е разпределен апартамента в [населено място] с пазарна цена 151320 лв., която е в повече от стойността на дела му с 53635 лв. Районния съд обаче е осъдил касатора да плати сумата 107 270 лв. Въззивният съд е потвърдил решението и в тази част с мотив, че сумата от 107 270, 00 лева представлява разликата между действителната стойност на възложения му недвижим имот -151 320,00 лева и действителната стойност на възложените на съделителката Т. два недвижими имота - 44 050,00 лв. Като е изходил от разликата в стойността на имотите, които страните получават, а не от стойността на дяловете им от делбената маса, съдът е постановил решение в противоречие със съдебната практика - Решение № 162 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 183/2015 г., I г. о., с което се приема на основание чл. 69, ал.2 ЗН, че при получаване на реален дял от делбеното имущество, ако това е възможно, каквото е основното изискване на тази норма, неравенството в дяловете се изравнява в пари, като на уравнение подлежи разликата между пазарната цена на реално обособения дял, който съделителят получава, и паричната равностойност на квотата му в съсобствеността, т.е. от цялата делбена маса. Паричното уравнение се дължи от съделителя, който получава реален дял на стойност по - голяма от равностойността на дела му в съсобствеността. В тази насока съдебната практика е безпротиворечива. Поради противоречие на съдебното решение с посочената съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се определя паричното уравнение при разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК, когато получените дялове по стойност се различават от стойността на квотата от съсобдствеността. Решението се обжалва и в частта, с която касаторът М. П. е осъден да плати на Н. Т. обезщетение за това, че е била лишена от ползването на собствената й 1/2 ид.ч. от съсобствения им апартамент № ... на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], р.“В., [улица] за периода 16.11.2017 г. – 01.01.2020 г. в размер на 9562,50 лв. В останалата част до пълния предявен размер – 18000 лв. и за периода 01.01.2017 г. – 15.11.2017 г., претенцията е отхвърлена. По тази претенция е установено че със споразумението по развода, страните са се договорили този апартамент да се ползва безвъзмездно от М. П. и сина им П. М. П. до навършване на пълнолетие на детето безвъзмездно. Синът на страните е навършил пълнолетие на 16.11.2017 г. и за периода до тази дата претенцията е отхвърлена предвид уговорката в споразумението. За периода след навършване на пълнолетие на детето, съдът е приел, че са приложими общата норма на чл. 31, ал..2 ЗС и специалната на чл. 57, ал.1 СК.от които е изведен принципа, че ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение, при което се дължи обезщетение за минало време по чл. 31, ал.2 ЗС, но не е необходима писмена покана, тъй като ползването е уговорено и установено със съдебното решение. За този извод съдът се е позовал на практика на ВКС - Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, II г. о. и цитираното в него, а касатора е приложил и други решения в същия смисъл. Така относно квалификацията и предпоставките, при които се дължи обезщетение, решението на въззивната инстанция е допустиво и съобразено със съдебната практика. По поставените въпроси във връзка с тези твърдения не се допуска касационно обжалване. Спорен по делото е въпроса дали е релевантен към определяне на обезщетението за лишаване от ползване факта, че навършилото пълнолетие дете на съсобствениците – бивши съпрузи живее в съсобствения имот, за който неползващият жилището бивш съпруг притендира обезщетение съобразно квотата си. В този смисъл са формулирани няколко въпроса в изложението, които могат да бъдат обобщени и уточнени в посочения смисъл. Страните не спорят относно това, че и след навършване на пълнолетие до края на процесния период – 01.01.2020 г. сина на страните е продължил да живее в съсобствения на страните апартамент заедно с баща си – касатора М. П., на който са били предоставени родителските права и ползването на процесното семейно жилище безвъзмездно до навършване пълнолетие на детето от брака. Въззивният съд е приел, че е неотносимо към претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на бившата съпруга, ползването на съсобствения апартамент от пълнолетния син на страните заедно с бившия съпруг. Предвид изложеното, изведеният правен въпрос е относим към предмета на спора по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с чл. 57 СК. По него касаторът твърди основанието по чл. 280, ал.1 .3 ГПК. На съда също не е известна съдебна практика. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на посоченото основание. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 13.11.2020 г. по гр.д.№ 743/2020 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта, с която е потвърдено решение № 254/08.04.2020г. по гр. дело № 2824/2017 г. на Районен съд –гр.Хасково в частта за паричното уравнение на дяловете от разпределените недвижими имоти и в частта, с която е уважена претенцията на Н. С. Т. против М. П. П. за обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствения апартамент в [населено място] в размер на 9 562,50 лева. за периода 16.11.2017 г. – 01.01.2020 г. по касационна жалба, подадена от М. П. П.. Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 1267 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: