Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.София, 28.07.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 351 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.3, пр.2 и т.6 от ЗМТА. Подадена е искова молба с вх. № 622/19.01.2017г. от [фирма] / с предходно наименование [фирма]/ за отмяна на решение от 28.11.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 259/2015г. по описа на АС при Б. в частта, с която: 1/ е отхвърлен предявеният от ищеца срещу [фирма] / с предишни наименования [фирма] и [фирма]/ иск за заплащане на сумата от 1 887 900 евро, представляваща цена за разполагаемост, дължима по Споразумение за доставка и изкупуване на електроенергия, сключено на 30.08.2010г. между [фирма] и [фирма] ; 2/ е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 500 000 евро, представляваща остатъчната сума на еднократното плащане от 31.08.2010г., дължима при предсрочно прекратяване на споразумението от 30.08.3010г. ведно с лихвата върху нея, изчислена на базата на 1-месечния EURIBOR плюс 3% годишно съгласно чл.17.4.4 от споразумението, считано от 20.11.2010г. – датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане; 3/ е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 268 319, 88 евро, представляваща изтеклата лихва върху остатъчната сума на еднократното плащане, дължима при предсрочно прекратяване на споразумението от 30.08.3010г., изчислена на базата на 1-месечния EURIBOR плюс 3% годишно, считано за периода 31.08.2010г. до 19.11.2015г. и 4/ е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 223 519,92 евро, представляваща обезщетение за недоставени количества електроенергия по анекси № 3 и № 4 към споразумението от 30.08.2010г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.11.2015г. – датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане; 5/ е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 298 794,23 лв., представляваща обезщетение за разноски по арбитражното производство, изчислена по компенсация. Ищецът поддържа, че арбитражното решение е постановено при противоречие с обществения ред на Република България и е резултат на арбитражно производство, което не е съобразено с арбитражното споразумение между страните, поради което иска неговата отмяна. Счита, че начинът, по който се е постигнало това решение, е несъвместим с обществения ред, в нарушение на конституционно гарантираните принципи на равенство, състезателност между страните и изясняване на истината. Като относими към отменителното основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА излага следните обстоятелства: 1/А. съд е удължил по молба на [фирма] срокът за отговор на исковата молба и за посочване на арбитър с разпореждане преди да бъде връчено на ищеца копие от молбата и без да е била указана възможност на последния да изрази становище еднолично от председателя на арбитража, в резултата на което в нарушение на чл.27, ал.2 ЗМТА се предоставя срок за отговор различен от уговорения от страните в арбитражното споразумение или определен от арбитражния съд. 2/ Срокът за отговор е бил прекомерно удължен и не е променен след изричното противопоставяне на ищеца. 3/ На ищеца са били изпратени отговор на исковата молба и подадената с него насрещна искова молба, без да му е била предоставена каквато и да е възможност за становище по писмения отговор и за отговор по насрещния иск с указание за срока, в който ищецът може да стори това. 4/ В проведеното на 27.01.2016г. арбитражно заседание на ищеца не е била дадена възможност за становище по отговора на първоначалния иск. 5/ В нарушение на чл.22, чл.24 ЗМТА и чл.9 от Правилника на АС при Б. и на основни принципи на правото с определение от закрито заседание арбитражният съд е допуснал уточняване на петитума на насрещния иск по молба на [фирма], с която не са били изпълнени указанията на АС в тази връзка и без да е била указана в писмото, с която уточнителната молба е била връчена на ищеца по първоначалния иск, възможност за изразяване на становище. 6/ АС е оставил без уважение надлежно отправено искане на ищеца за назначаване на СТЕ, което е уточнено в частта на задачите съобразно указанията на съда. 7/ Мотивите на арбитражното решение съдържат кратко обсъждане на неприети по делото доказателства – неприети основно и първо допълнително заключение на ССЕ. 8/ В частта по насрещния иск арбитражното решение е недопустимо като постановено при свръх петитум. 9/ При преценката на писмените доказателства АС е приложил в ущърб само на ищеца правила, характерни за съдебния исков процес пред държавния съд, без да обяви предварително на страните съобразно чл.3, ал.3 от Правилника на АС при Б. правилото, което ще приложи. 10/ Арбитражното решение не е мотивирано, тъй като мотивите се състоят от преповтаряне на съображенията в отговора на първоначалната искова молба и по насрещната искова молба и липса на обсъждане на доводи и доказателства, представени от [фирма], с което очевидно се отдава предпочитание само на едната страна в процеса. Обстоятелствата под № 2, 3, 5,7,9 според ищеца обосноват и наличие на отменително основание по чл. 47, т.6 ЗМТА. Ответникът [фирма] в подадения от него писмен отговор оспорва допустимостта на иска предвид отмяната на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и основателността на иска поради неосъществяване на хипотезите по чл.47, т. 3, пр.2 и т.6 ЗМТА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковата молба : Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА / редакция ДВ бр.бр.59/2007г./ е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. Исковата молба е подадена на 17.01.2017г., т.е. при действието на посочената редакция на закона. Разпоредбата е отменена съгласно §8, т.5, б.“а“ от ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/ 24.01.2017г./ . По отношение на висящите съдебни производства за отмяна на арбитражни решения приложение следва да намери нормата на §6, ал.2 ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017г./ и производството следва да приключи по досегашния ред. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, арбитражното решение следва да бъде преценявано съобразно старата редакция на закона. По основателността на исковата молба: ВКС намира, че не е налице основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА: В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. А. процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правопорядък. Следователно, поради своя повелителен характер, тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство. С оглед изложеното явно е, че не всяко нарушение на материалния и/ или процесуален закон, дори и да е значимо, е релевантно за визираното отменително основание. Всички твърдени нарушения от АС, дори и да са налице, са ирелевантни за отменителното основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, тъй като евентуално допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила, извън тези съставляващи отменително основание по чл.47, т.4, т.5 и т.6 или противоречащи на основни свръхповелителни норми от публичен порядък, не са предмет на проверка в производството по чл.48 ЗМТА. Според последователната съдебна практика и правна доктрина осъществяваният от ВКС съдебен контрол в производството по чл.48 ЗМТА не е нито въззивен, нито касационен, поради което в същия не се включва преценка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното арбитражно решение. В случая, дори и да се преценят конкретните доводи на ищеца, не се установява арбитражното решение да е постановено при нарушени такива повелителни правни норми. Не се подкрепя от събраните доказателства твърдението, че определянето на допълнителен срок за отговор на исковата молба се е осъществило в противоречие с чл.27, ал.2 ЗМТА. В арбитражното споразумение между страните не са уговорени специални правила, а се препраща към правилника на АС на Б.. На осн. чл.9, ал.2, изр.3 от Правилника именно председателят на АС по молба на ответника е компетентен да продължи срока за отговор и за посочване на арбитър, като не е регламентирано с каква продължителност може да е новият срок. Доколкото в Правилника за извършване на определени процесуални действия изрично са предвидени сроковете и те са 30-дневни или 15-дневни, то удължаването на срока в случая с 30 дни е в рамките на допустимото. Ако и в писмата на Секретариата на съда да не се съдържат указания за даване на становище по изпратените книжа, то това не препятства обективно възможността на страната-адресат, да вземе отношение писмено или устно в арбитражното заседание, за което е призована. Видно от протокола от арбитражно заседание на 27.01.2016г. процесуалният представител на ищеца е направил изявление, че му е била дадена възможност да изрази становище по насрещния иск и че е подготвил и представя писмено такова, както и е направил изявление, че оспорва отговора на първоначалната искова молба, а в писмена молба подробно е развил доводите се в тази връзка. АС е дал указания за уточняване единствено петитума на насрещната претенция досежно валутата на вземанията, които указания са изпълнени и препис от уточнението е връчено на ищеца по първоначалния иск, като в следващото арбитражно заседание на 30.03.2016г. страната е участвала чрез процесуален представител, могла е, но не е изразила становище по така уточнения насрещен иск. При съпоставка между претенциите по насрещния иск и диспозитива на арбитражното решение не е налице произнасяне извън искането, с което е сезиран арбитражният съд. Видно от мотивите на същото / л.1083 от арб.дело/ лихвата върху сумата от 1500000 евро се претендира от датата на подаване на насрещния иск – 20.11.2015г., така е възприета от АС и в този смисъл са изложените съображения за уважаване на претенцията. В диспозитива при посочване, че главницата се присъжда ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на насрещния иск, е допусната очевидна фактическа грешка като за такава дата е посочена 20.11.2010г., а не тази по мотивите – 20.11.2015г. Както вече бе изложено ВКС не може да извършва преценка относно допустимост и относимост на поисканите и на събраните/ отказаните доказателства в арбитражното производство, като и не може да проверява обосноваността на фактическите констатации на АС и правилността на правните му изводи. Поради това извън предмета на настоящата проверка са оплакванията на ищеца за недопускане на СТЕ по негово искане, как са били преценявани и кои писмени доказателства, какво включват мотивите на арбитражното решение. Нормите на чл.22 и чл.24 ЗМТА, които ищецът счита, че са били нарушени във връзка с тези оплаквания, са насочени към задължението на АС да осигури равни възможности на страните да защитят своите права, т.е. да упражнят правата си чрез посочване на арбитър, съобразно споразумението или правилата на арбитража, участие в арбитражни заседания, извършване на съответни арбитражни процесуални действия: по предявяване на иск, изразяване на становище, посочване и представяне на доказателства и пр. Как ще се преценяват въведените от страните доводи и доказателства е въпрос на същинската дейност на АС по решаване на спора. По основанието по чл.47, т.6 ЗМТА : Липсват доказателства, че арбитражното решение е постановено в процес, който не е бил надлежно учреден и проведен съобразно съдържанието на конкретното арбитражно споразумение между страните и правилата на Правилника на АС при Б., към които то препраща, както и съобразно повелителните норми на ЗМТА . Едва в писмените бележки след последното по делото заседание пред ВКС ищецът въвежда като основание на молбата за отмяна това по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА предвид изложени в мотивите на решението от АС съображения относно факти и доказателства. По същество ищецът прави оспорване за необоснованост на арбитражното решение. Молбата за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователна. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящето производство в размер на 104 893,33 лв. Предвид изложеното, състав на Първо отделение на Търговска колегия Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за отмяна на решение от 28.11.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 259/2015г. по описа на АС при Б. в атакуваната част, на осн. чл.47, т.3, пр.2 и т.6 ЗМТА. ОСЪЖДА [фирма] да заплати сторените от [фирма] разноски за настоящето производство в размер на 104 893,33 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: