7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 28.05.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 652/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. К. против определение № 269/29.01.2020 г. по ч.т.д.№ 5909/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.10.2019 г. по гр.д.№ 6749/2018 г. на Софийски градски съд . С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от жалбоподателката против НББАЗ иск, за осъждане ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на наследодателката на ищцата, настъпила в резултат на ПТП от 23.07.2014 г., причинено по вина на водача на застрахован за гражданската си отговорност автомобил с швейцарска регистрация, като ПТП е предизвикано на територията на Република България. Производството е прекратено, поради липса на доказателства за предходно на завеждането на иска осъществена уведомителна процедура, съгласно чл.511 ал.3 вр. с ал. 1 т.1 КЗ , респ. доказателства за наличие на предпоставките на изр. първо на чл.511 ал.3 КЗ , счетени като релевантни за допустимостта на иска. Жалбоподателката оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществени процесуални нарушения на въззивния съд . Според страната съдът не е съобразил наведените от нея процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който едновременно с дадени указания относно непредставени доказателства , за осъществена процедура по предварително уведомяване на кореспондента на чуждестранния застраховател в Република България и изхода от същата, като условие за допустимост на иска, в съдебно заседание от същия ден и въпреки изрично предоставения с оглед указанията срок за изпълнението им /едноседмичен/ е прекратил производството. Не е съобразено подвеждащото съдържание на първоначалните указания на съда, относно посочването на процесуално легитимиран ответник по спора, нито е съобразил отговора на страната, с молба вх.№ 112024/27.08.2018 г. , в която, позовавайки се изрично на чл.3 т.1 и т.2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата / от системата Зелена карта, каквото е и ответното / , според който при получаване на претенция, произтичаща от настъпило на територията за която Бюрото / НББАЗ / е компетентно ПТП, с участието на превозно средство от друга държава, ако има одобрен кореспондент на чуждия застраховател / т.е. и в хипотеза по чл.511 ал.1 т.1 КЗ каквато е настоящата / , бюрото трябва незабавно да му препрати претенцията, за да бъде обработена и уредена. В същата молба страната изрично е твърдяла, че няма задължение непременно самостоятелно да уведоми кореспондента на чуждестранния застраховател, след като е уведомила НББАЗ и същото е длъжно да му препрати претенцията й. В този смисъл необосновани страната намира мотивите на съда, за липса на надлежни нейни твърдения, във връзка с осъществена предварителна уведомителна процедура , макар и чрез посредничеството на НББАЗ. В този смисъл, липсата на такава въобще не би могла да се възприеме като безспорно обстоятелство, ненуждаещо се от допълнително доказване, особено като се има предвид и конкретното доказателство за заведена щета при кореспондента на чуждестранния застраховател - ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс Груп„ , под № MIV A227 / видно от писмо на НББАЗ изх.№ 1-0458/23.07.2018 г. – стр.80 по номерацията на първоинстанционното дело / . Дори да е считал, че с оглед изявленията на страната и предходно посоченото доказателство е налице противоречие в твърденията й, относно предварителното уведомяване и изчакване отговора на кореспондента на чуждестранния застраховател, според жалбоподателката съдът е бил длъжен да изясни това противоречие, вкл. и ако счита необходимо да й предостави реална възможност за представяне на доказателства във връзка с това уведомяване и резултата от същото, вместо да прекратява производството. Така постановеното първоинстанционно определение,според жалбоподателката, се явява преждевременно, но въззивният съд не е санкционирал това нарушение и противно на задължението и за същия да следи за недопустимост на исковото производство, не е уважил доказателственото искане на ищцата, в качеството й на частен жалбоподател, да допусне в производството пред себе си доказателства относно образуването на щета и резултата от същата при кореспондента на чуждестранния застраховател.
Ответната страна – НББАЗ – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Акцентира на обстоятелството, че самата ищца не е твърдяла уведомяване на ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп „ и това обуславя безспорност на факта за липса на производство по чл.511 ал.3 вр. с ал.1 т.1 КЗ. Едва пред въззивния съд, според страната, ищцата е въвела по същество нови твърдения – относно наличието на такова уведомяване, поради което въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение , с отказа си да събере доказателства за същото.С оглед реалното процесуално поведение на ищцата, според ответника формулираните въпроси не удовлетворяват изискването за правни, тъй като не кореспондират със същото. Въпросите не са относими към решаващите мотиви на въззивното определение, а не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Искът за обезщетяване неимуществени вреди, на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност „ на автномобилистите , е предявен в обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на територията на Република България, но по вина на водача на застрахован при чуждестранен застраховател ,относно гражданската му отговорност, автомобил. Първоначално съдът е указал на ищцата да конкретизира ответник по иска – конституираното НББАЗ или кореспондента на чуждестранния застраховател, за какъвто са налице данни, представени с исковата молба. Ищцата е поддържала процесуална легитимация на конституирания ответник – НББАЗ, съгласно чл.513 ал.1 от КЗ. С определение от 29.10.2019 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата, че в едноседмичен срок от връчване на същото следва да представи доказателства за това, че е предявила претенцията си пред кореспондента на чуждестранния застраховател за България - „ Булстрад Виена Иншуърънс Груп „ , с оглед изискването на чл.513 ал.1 вр. с чл.511 ал.3 КЗ , както и че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната и производството прекратено. Определението е постановено в закрито съдебно заседание, на основание чл.140 ал.1 и ал.3 ГПК / доклад / . В открито съдебно заседание, проведено на същата дата, съдът , поради липсата на доказателства, за които е постановил предходното си определение с указания, е върнал исковата молба, тъй като уведомяването, съответно предпоставките по чл. 511 ал.3 вр. с ал.1 т.1 КЗ , са относими към допустимостта на предявения иск .
С частната си жалба срещу първоинстанционното определение ищцата е навела идентични с тези в настоящата частна жалба съображения, като е заявила и доказателствено искане – събиране , с оглед недадената й от първоинстанционния съд възможност, на доказателства в производството по обжалване на прекратяването, относно факта за уведомяването на ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп „ и резултата от същото, макар изрично да твърди, че и до момента няма отговор от кореспондиращото застрахователно дружество.
Въззивният съд, изхождайки от изявленията на страната в съдебно заседание от 29.10.2019 г., потвърждаващи липса на фактически предприети о т с а м а т а н е я директни действия по предявяване на претенцията й пред ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс Груп „ , е приел, че за съда не е имало задължение да изчаква предоставения срок за представяне на указаните доказателства, след като подлежащия на доказване факт се отрича от самата страна. Съдът е споделил изцяло съображенията на първоинстанционния съд, относно значението на уведомяването , съгласно чл.511 ал.3 вр. с ал.1 т.1 КЗ , вкл. необходимостта – за допустимост на иска – тримесечният срок за отговор , съгласно чл.496 ал.1 КЗ, да е изтекъл преди предявяването му . Неоснователно съдът е счел позоваването на чл.511 ал.1 т.2 предл. второ КЗ едва с частната жалба срещу първоинстанционното определение, като каквото е възприел позоваването на ищцата на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Счетено е, че твърдението за образувана пред ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ АД щета, като наведено за пръв път във въззивна инстанция, при това без доказателства, вкл. за изтекъл от образуването й срок по чл.496 ал.1 КЗ до предявяването на иска, не подлежат на коментар.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателката формулира следните въпроси : 1/ Определението по чл.140 ал.1 ГПК включва ли разглеждане на въпросите по допустимостта на иска, като при констатирани нередовности следва ли съдът да даде указания на ищеца, за представяне на доказателства, които указания да му бъдат връчени с определението за насрочване ?; 2/ Какъв е обхватът на проверката на въззивния съд по чл.130 ГПК, за допустимост на предявения иск и има ли правомощие същия да събира доказателства, посочени или представени с частната жалба на ищеца, за установяване на обстоятелства относно допустимостта на иска или да инициира процедура по отстраняване нередовности , като даде указания на първоинстанционния съд за събиране на сочените доказателства ?; 3/ При служебна проверка, извършвана от въззивния съд, касаеща допустимостта на иска , може ли същият да събира сочени с частната жалба доказателства, които да санират иска , ако ищецът не е могъл да ги представи или да се снабди с тях, след указанията на първоинстанционния съд до подаване на частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, формирана в решенията по т.д.№ 723/2011 г., т.д.№ 775/2018 г. на 1 т.о. и т.2 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС .
Определението на съда по чл.140 ал.1 ГПК не е обект на инстанционния контрол, нито съображения, относими към съдържанието на същото пряко са обусловили решаващата воля на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение, поради което така формулираният първи въпрос не удовлетворява изискването за правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Самата страна свързва процесуалното нарушение на въззивния съд с несанкциониране от същия процесуалното нарушение на първоинстанционния, да й предостави реална възможност да изпълни дадените й с определението по чл.140 ал.1 ГПК доказателства, което е обстоятелство извън съдържанието на самото определение по чл.140 ГПК .
Вторият и третият въпроси , конкретизирани до задълженията на въззивния съд във връзка с осъществявана проверка за допустимостта на иска, когато обстоятелствата относно недопустимостта му не са безспорни, удовлетворяват изискването за правен, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд не изхождат от установена безспорност на релевантните за недопустимостта факти, но въпреки това същият не е разпоредил установяването им пред себе си, в съответствие с доказателственото искане на страната. Удовлетворен е допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решението по т.д.№ 723/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че задължението на съда да върне исковата молба, поради недопустимост на иска е обосновано, само когато недостатъците му са безспорни. При съмнение съдът следва да посочи срок на ищеца за тяхното отстраняване и само при неизпълнение на тези указания исковата молба подлежи на връщане . Това задължение, на общо основание, се отнася и до въззивната инстанция.
Приспособено към фактическата обстановка на настоящия спор, това разрешение предпоставя задължение на въззивния съд да прецени на самостоятелно основание допустимостта на иска и да потвърди прекратяването на производството, поради неговата недопустимост, само доколкото обстоятелствата за същата са безспорно установени по делото, респ. релевантните за допустимостта факти са останали недоказани, въпреки указаната на страната доказателствена тежест за същото и предоставена реална възможност за същата да ги изпълни, вкл. в хода на въззивното производство по обжалване, когато е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд за това – чл.278 ал.2 ГПК. / аналогично с процедиране по нередовна искова молба - т.5 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, препращащо към постановките на ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС /.
По съществото на частната жалба:
Неправилно съдът е потвърдил първоинстанционното определение, въпреки обективно установения в първоинстанционното производство факт на заведена при застрахователното дружество – кореспондент щета във връзка с процесното ПТП - под № MIV A227 / видно от писмо на НББАЗ изх.№ 1-0458/23.07.2018 г. – стр.80 по номерацията на първоинстанционното дело /, изявлението за което изхожда от самия ответник и истинността на което не е оспорвана. Неправилно съдът е възприел твърденията на ищцата, като твърдение за неуведомяване въобще , съгласно чл. 511 ал.3 вр. с ал.1 т.1 КЗ , вместо като твърдение за уведомяване, но чрез НББАЗ, на основание разпоредба от Вътрешните правила на Бюрата , относима не към решение по смисъла на чл.511 ал.1 т.2 КЗ , а към уведомяване и в хипотезата на чл.511 ал.1 т.1 КЗ, при наличие на кореспондент на чуждестранния застраховател. Дори последното да е било спорно, то спорът е задължавал първоинстанционния, а при пропуска на последния – и въззивния съд, да предприеме действия по изясняването му, респ. е предпоставяло въззивния съд да предостави реална възможност на страната да изпълни дадените й указания, във връзка с предходно осъществена процедура по чл.511 ал.3 в с ал.1 т.1 КЗ, с оглед което да потвърди или отмени първоинстанционното определение. Неправилно въззивният съд е приел, че тримесечният срок, съгласно чл.496 ал.1 КЗ, е недопустимо да бъде съобразен, като изтекъл и след предявяването на иска, но преди определението за прекратяване на делото, което е видно от датата на писмо изх. № 1-0458/23.02.2018 г. , съдържащо данни за щетата, спрямо датата на постановеното определение за връщане на исковата молба. Разпоредбата на чл.511 ал.3 изр. първо КЗ не предпоставя подобно формалистично тълкуване.Срокът е уреден единствено в полза на застрахователя – с каква минимално допустима продължителност на мълчанието му по предявената претенция ищецът е длъжен да се съобрази - но няма други възложени функции ,още по-малко преклудиращи претенцията, ако не би бил изчакан преди предявяването й, но междувременно изтекъл и като такъв съобразим, съгласно чл. 235 ал.3 ГПК. Като е приел изявлението на ищцата за изрично твърдение за неуведомяване на кореспондента, вместо като твърдение за различен от пряко изводимия от КЗ начин за уведомяването му – чрез НББАЗ / чиито последици би следвало да се зачетат и без кореспондираща му разпоредба от Вътрешните правила на Бюрата, след като обективният резултат е изискуемото уведомяване и преждепосоченото писмено доказателство не е оспорвано досежно истинността му от ответника / въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Ищцата няма задължение да доказва отрицателния факт, че въпреки уведомяването на кореспондента на застрахователното дружество не е получила отговор по претенцията си и до момента.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269/29.01.2020 г. по ч.т.д.№ 5909/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 269/29.01.2020 г. по ч.т.д.№ 5909/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото определение от 29.10.2019 г. по гр.д.№ 6749/2018 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|