Р Е Ш Е Н И Е № 265 София, 19.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 887 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред и е образувано по жалба на подсъдимия Ф. А. И. срещу въззивна присъда № 176/ 05.07.2018 г. по внохд № 1983/ 18 г. на Софийския градски съд. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на релевираните касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество касаторът отправя искане ВКС да отмени въззивната присъда и да потвърди първоинстанционната, алтернативно да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира за основателно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в липса на мотиви към постановената присъда и предлага тя да бъде отменена. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 06.04.2017 г. по нохд № 21918/ 2016 г. Софийският районен съд признал подсъдимия Ф. И. за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. По подаден протест на прокурора, с присъда № 253/ 24.10.2017 г. по внохд № 3606/ 2017 г. Софийският градски съд отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия И. за виновен по чл. 343б ал.1 от НК, като го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Лишил го и от право да управлява МПС за срок от десет месеца. С решение № 41/ 23.04.2018 г. по к.д. № 16/18 г. Върховният касационен съд, І н.о. отменил присъдата на СГС поради допуснато съществено нарушение на процедурата по чл. 317, вр. чл. 300 от НПК и върнал делото за ново разглеждане. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, СГС признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 08.04.2016 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.3 на хиляда и на основание чл. 343б ал.1 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода и десет месеца лишаване от право да управлява МПС. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Жалбата е основателна. Върховният касационен съд се съгласява с възражението, че при постановяването на въззивната присъда съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на касатора. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото, поради което всяко нейно решение по съществото на делото следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателства, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. Когато решението или присъдата на въззивния съд не отговарят на посочения изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 305 ал.3 от НПК, съотв. на чл. 339 ал.2 от НПК е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК. В настоящия случай мотивите на постановената присъда представляват дословен препис на мотивите на отменената от ВКС, І н.о. въззивна присъда, постановена при предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция. Прочитът на двата съдебни акта разкрива идентичното им съдържание, което поставя под съмнение вътрешното убеждение на съдебния състав, постановил присъдата, предмет на настоящата касационна проверка. Защитата на подсъдимия е права в твърдението, че единствената разлика между двата текста се установява в частта, в която са описани доводите й, но не и в останалата част от изложението. Върховният касационен съд не констатира нито едно изречение, което да е различно като съдържание и стил от изложението в отменената предходна въззивна присъда. Подобно механично преписване на мотивите на друг съдебен състав е недопустимо, тъй като дори и да постанови идентичен на отменения съдебен акт, съдът е длъжен да изложи собствените си мотиви. Затова настоящият касационен състав прие, че атакуваната присъда страда от липса на мотиви, поради което следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане. Не е възможно да се удовлетвори искането на касатора за потвърждаване на първоинстанционната присъда поради липса на такова правомощие на ВКС при повторно касационно производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 176/ 05.07.2018 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1983/18 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: