Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр.София, 25.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и о сми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2100/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по реда на глава Тридесет и трета от НПК. В искането от осъдения Ц. Б. П., подадено чрез защитника, за възобновяване на въззивно нохд № 1017/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и изменение на решение № 325/2012 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК се поддържа, че поради нарушаване на правилата за оценка на доказателствения материал наказанието е явно несправедливо и следва да бъде намалено. Не се прави възражение срещу искането от главния прокурор. В искането от главния прокурор на Република България са изложени доводи за допуснати нарушения на закона с изменение на режима за изтърпяване на наказанието и вида на затворническото заведение, както и в частта относно приложението на чл.59 НК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане на делото и законосъобразно приложение на закона при решаване на тези въпроси. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Оспорва основателността на искането на осъдения като определя наказанието в определения от въззивния съд размер за справедливо. Частните обвинители и граждански ищци А. И. Р. и С. Н. Х. не правят възражение срещу искането на осъдения и не изразяват становище по искането от главния прокурор. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Асеновградският районен съд, трети наказателен състав с присъда № 28/06.06.2012 год. по нохд № 931/2011 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 23.09.2011 год. в село К. при условията на продължавано престъпление противозаконно унищожил чужди движими вещи на обща стойност 7 318,50 лева – собственост на Х. и Р.. На основание чл.216, ал. вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, за изтърпяването на което приложил чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 1702/2011 год. на Пловдивския районен съд и определил изтърпяването му при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размери съответно на 2 376,50 лева за Р. и на 4 942 лева за Х. със законните последици. Отхвърлил ги за разликата до пълните предявени размери. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса в определените размери. Пловдивският окръжен съд с решение № 325/2012 год. по въззивно нохд № 1017/2012 год. изменил присъдата в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода, което намалил на една година и в частта за режима на изтърпяване – от строг в общ и за вида на затворническото заведение – от затворническо общежитие от закрит тип в затвор или затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането на осъдения П. за намаляване на размера на наказанието е неоснователно. Възражение за явна несправедливост е поддържано и пред въззивния съд, който е приел, че действително е допуснато нарушение на правилата за оценка на доказателствата за личността на подсъдимия и извършеното деяние, което е довело до явна несправедливост на наказанието в определения му размер от две години. Изложил е подробни съображения в подкрепа на този извод, който е основал на задълбочена оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Освен възприетите от първоинстанционния съд подробно е изброил и оценил относими към въпроса за наказанието обстоятелства, които правилно е определил като смекчаващи – семейно положение, добри характеристични данни, трудова ангажираност, изключителност на ситуацията като мотив и израз на съпричастност към пострадалите в непредизвикания от него конфликт. Всички обстоятелства, индивидуализиращи личността и деянието, включително и степента на обществената им опасност, са установени въз основа на процесуалната дейност по оценка на доказателствения материал съобразно изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Въззивният съд е възприел като законосъобразен извода за наличието на предпоставките по чл.54 НК, но е констатирал нарушение на правилата за индивидуализация като основание за оценка на наказанието като явно несправедливо, което е отстранил - изменил е присъдата и е намалил по изложените съображения размера на наказанието на една година. Няма обстоятелства от поддържаните в искането, които да не са взети предвид или оценката им да е във вреда на осъдения. Установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, правилно определени като смекчаващи, с оглед техния вид, тежест и значение не могат да бъдат определени като многобройни или някое от тях-като изключително, а само в тези случаи, какъвто не е настоящият, може да се определи друго, по-леко по вид, наказание, според предвидената от законодателя правна възможност по чл.55 НК. Определеното от въззивния съд наказание по вид и размер е справедливо, защото съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК и преди всичко на целите на специалната превенция. Подсъдимият е извършил престъплението в изпитателния срок, определен му с влязла в сила присъда за наказание, наложено му за извършено престъпление от общ характер, с което е демонстрирал нежелание да промени поведението си към спазване на законите и на правилата на обществото. Основателно е искането на главния прокурор за отмяна на решението в посочената му част поради допуснато нарушение на закона. Въззивният съд е приел, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода от една година при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип, в който смисъл е изменил присъдата. Няма основание за приложението на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, защото, видно от свидетелството за съдимост и с приложението на чл.68, ал.1 НК, е налице друго осъждане на лишаване от свобода, макар и отложено при условията на чл.66, ал.1 НК като в определения с присъдата по нохд № 1702/2012 год. изпитателен срок е извършено престъплението по нохд № 931/2011 год. В този случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, са налице предпоставките за приложението на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение е съществено и има характер на касационно основание за отмяна на въззивното решение в тази му част. Основателно се поддържа също, че е допуснато и друго нарушение на закона, което също следва да бъде отстранено от въззивния съд. Съгласно чл.59 НК времето, през което осъденият е бил задържан, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Поначало правилно е приел, че има предварително задържане и че това време следва да се приспадне, но е пренебрегнал данните по делото, че осъденият е задържан на 06.06.2012 год. съгласно определение за изменение на мярката за неотклонение, но поради отмяната му с определение от 28.06.2012 год. по въззивно чнд № 959/2012 год. на Пловдивския окръжен съд е освободен от затвора на 02.07.2012 год. От изложеното следва, че само това е времето на предварителното задържане, което следва да се приспадне при изпълнение на наказанието, а не и след тази дата до влизане на присъдата в сила – 30.10.2012 год., след като в този период от време не е бил задържан. Искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяването само в частта, в която са решени въпросите по приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и на чл.59 НК поради допуснато нарушение на закона - касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 1017/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и ОТМЕНЯ решение № 325/30.10.2012 год., постановено по отношение на осъдения Ц. Б. П. в частта относно вида на затворническото заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и относно приложението на чл.59, ал.1 НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Б. П.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/