Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 25 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1014/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Д., подадена чрез упълномощения му защитник срещу обявената по внохд №311/2011г. осъдителна присъда №9 от 28.02.2013г. на Окръжен съд /ОС/ - Враца. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат фрагментарни съображения за липса на достатъчно доказателства, обезпечаващи по убедителен и несъмнен начин извършването на инкриминираното престъпление и съпричастността на Д. Д. към него, предпоставило постановяване на съдебен акт, базиращ се на предположения. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на относимите към основния факт в наказателния процес 11 /единадесет/ броя кантарни бележки №245 - №256, издадени от работещи в земеделска кооперация /ЗК/ - /населено място/ длъжностни лица и на съществуващата непълнота в доказателствения материал, изразяваща се в отказ да се разпитат водачите на моторните превозни средства, с които е транспортирано процесното количество пшеница и да се одитира ощетената организация за налични липси в годишния баланс за 2004 г. Бланкетно се очертава престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия Д. по чл.210, т.т.4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1 и чл.20, ал.4 от НК и се декларира недопустимост на предявения и приет за разглеждане в наказателното производство граждански иск, поради изтекла погасителна давност. Алтернативно се предлага отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на Д. Д. по повдигнатото му обвинение, с произтичащите от това гражданскоправни последици, или връщане на делото на Врачански ОС, за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание на 18.06.2013г., подсъдимото лице и неговият договорен адвокат се явяват пред настоящата инстанция. Устно и чрез представена писмена защита, те поддържат подадената касационна жалба, по направените в нея доводи и възражения, като допълнително заявяват претенция за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, явяващо се явно несправедливо. Гражданският ищец ЗК - /населено място/, редовно уведомен не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура убедително мотивира заключение, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №18 от 26.04.2011г., обявена по нохд №347/2010г., Районен съд /РС/ - Бяла Слатина е признал Д. И. Д. за невиновен в това, за времето от 10.08.2004г. до 14.08.2004г., в [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност и повторност, и след предварително сговаряне с Ф. Н. Г., с цел да набави имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у А. Н. З. - председател на ЗК, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.210, ал.1, т.т. 2, 4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1 и чл.26 от НК. С посочения съдебен акт е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на Ф. Н. Г. за осъществено през инкриминирания период престъпно деяние по чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вдр.чл.28, ал.1, вр.чл.26 от НК, като на същата е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и е уважен предявеният от ЗК -/населено място/. граждански иск за сумата от 45 189 лева - обезщетение за претърпените в резултат на престъпното посегателство имуществени вреди. С въззивна присъда №9 от 28.02.2013г., по внохд №311/2011г., в производство, инициирано по протест на прокурора и жалба на Ф. Г., Врачански ОС отменил първоинстанционния съдебен акт, в относимата към Д. Д. част и подсъдимият е осъден за извършена в съучастие с Ф. Н. Г., в качеството му на помагач измама по чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, от която са последвали вреди за ЗК -/населено място/ в размер на 45 189 лева, с произтичащите от това санкционни последици – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода , при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, и солидарна отговорност по присъдената имуществена обезвреда. Присъдата на първостепенния съд е ревизирана и спрямо подсъдимата Ф. Г., чрез преквалификация на извършеното от нея инкриминирано деяние по чл.20, ал.2 от НК, оправдаването й по повдигнатото обвинение по чл.26 от НК и чрез увеличаване на срока на лимитираното наказание на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Жалбата на подсъдимия Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализираната съдебна инстанционна проверка настоящият състав не констатира очертаните нарушения на процесуалните правила. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес Ф. Г., М. Г., М. Р., А. З., Т. Н., Й. Б., Ц. Б., Б. М., И. Д., С. С. и Т. Ф.; и чрез приложената писмена документация обезпечава с изискуемата се степен на интензитет изводите на решаващия орган за извършване на инкриминираното престъпление против собствеността и за съпричастността на подсъдимия Д. към неправомерното деяние Категорично е установено по делото, че на 10.08.2004г., след предварително постигната между Д. Д. и Ф. Г. уговорка, последната използвайки пълномощно, предоставено й от М. Г., в качеството на едноличен търговец „фирма” и без да разполага с нужните парични средства, сключила сделка за покупко-продажба на 301 260 кг пшеница със ЗК-/населено място/, като уверила председателя на кооперацията З., че фирмата, която представлява ползва държавен целеви кредит и погасяването на дължимата сума от 55 000 лева /по 17,4 стотинки на кг/ може да бъде осъществено чрез платежно искане, след извозване на зърното. На 11.08.2004г. Ф. Г. открила банкова сметка на името на „фирма” в Общинска банка АД, [населено място], /с наличност от 20 лева/, и било издадено незабавно инкасо по нареждане на Г. в полза на ЗК, [населено място], с което фирмата се задължава да изплати посочената сума, след представяне на съответните платежни и транспортни документи до 18.08.2004г., като екземпляр от съгласието за инкасо било дадено на А. З. Безспорно е доказано и оказаното от Д. Д. съдействие по осигуряване на транспорт за пшеницата, чрез доставени от негов познат Б. М. камиони, като извозването на договореното количество зърно станало на 12.08.2004г. и 13.08.2004г. към купувачи от Източна България, след измерване на продукцията, в присъствието на подсъдимия; изготвянето на кантарни бележки от служители на кооперацията - Б., и Б., отразяващи името на издаващия ги, регистрационните номера на автомобилите, личните данни на шофьорите и теглото на товара; и издаването на фактура №435/13.08.2004г. от счетоводителя на ЗК-/населено място/Т. Н./ за продадената на "фирма" стока. След изтичане на визирания в договора срок за изпълнение на финансовото задължение на съконтрахента и постъпилата информация от обслужващата кооперацията банка за липса на парични постъпления по сметката, длъжностните лица от пострадалия търговски субект предприели издирване на Г. и Д., които се обвинявали взаимно в кражба на процесната пшеница, като потърсеният за помощ управител на "фирма" М. Г. заявил, че е разбрал за случилото се и е уведомил полицията. В разисквания смисъл несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимия Д. за недопустимо приобщаване и повърхностeн анализ на относимите към основния факт в наказателния процес 11 /единадесет/ броя кантарни бележки №245 - №256, издадени от работещи в земеделска кооперация ЗК /населено място/. Акцентираните документи са писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 от НПК, като словно материализираните в тях обстоятелства напълно кореспондират на фактологията, очертана чрез останалите гласни доказателствени източници- обясненията на Ф. Г. и свидетелските показания на А. З., Т. Н., Й. Б., Ц. Б., Б. М., И. Д., С. С. и Т. Ф.; и са в корелативна връзка с данните, обективирани в договор от 10.08.2004г., фактура №435 от 13.08.2004г. и справки от 17.06.2006г. в ЦБ-КАТ за регистрация и собственост на автомобилите, участвали в извозването на пшеницата. Визираният доказателствен материал, обсъден задълбочено и в детайли; интерпретиран с юридически усет и ценен с проявен професионализъм в обявения въззивен акт, обуславя заключение за необходимост от кредит на доверие към съдържанието на приложените кантарни бележки №245 - №256, удовлетворена от контролирания съд. Касационна предпоставка по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на Д. Д. за престъпно посегателство по чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5 от НК не мотивира и претендираната от упълномощения адвокат доказателствена непълнота. Релевираните в жалбата оплаквания за отказ на решаващия орган да допусне до разпит водачите на моторните превозни средства, с които е транспортирано процесното количество зърно, са некоректни. Видно от съдебните протоколи от 17.01.2011г. и 07.03.2011г. на РС-Бяла Слатина, и от 15.03.2012г. на Врачански ОС, шофьорите, ангажирани при извозването на инкриминираната пшеница - И. Д., С. С. и Т. Ф. са изслушани по делото. Неоснователни са и доводите за налични преодолими пропуски в доказателствата, изразяващи се в нежелание да се извърши одит на ощетената организация за съществуващи липси в баланса за 2004 г. Предметът на доказване, лимитиран в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и неговият автор, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс доказателствени способи за събиране и проверка, и гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и обсъждане на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по обвинението. При формирано убеждение за неговата доказаност, ирелевантно е, че всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по наказателното дело не са изчерпани или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно че са налице доказателства без процесуална стойност.При съществуващи съмнения и колебания на компетентния съд по отношение на престъпното деяние и съпричастността на подсъдимото лице, санкционните последици за представителя на обвинителната власт, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, се обективират в обявяването на оправдателна присъда. Разглежданият казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществена за времето от 10.08.2004г. до 14.08.2004г. измама и за съпричастността на Д. Д.. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, свидетели, приложената писмена документация и изслушаните съдебни експертизи, обосновават повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК и налагат изводи за отсъствие на процесуална нужда от отстраняване на очертаните „празноти” в доказателствената маса. Правилно е приложен и материалният закон. Криминализираната измама, предпоставяща наказателна отговорност по чл.209 от НК, съответно по предвидените в цитирания кодекс квалифицирани и привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага. Инкриминираното поведение на Ф. Г. и Д. Д. се субсумира от особената норма на чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20 от НК. Твърдяното от Г. в хода на проведените, при уточняване и лимитиране на параметрите на договора, разговори с председателя на ЗК, [населено място] – А. З. относно възможностите на представляваната от нея "фирма"- М. Г. да ползва държавен целеви кредит /неотговарящо на истината/ и откриването на сметка на името на търговския субект в Общинска банка АД, [населено място], съпроводено с издаване на незабавно инкасо, при липса на парични средства, е изградило и поддържало неверни представи в съзнанието на пострадалия за съществен елемент на постигнатия двустранен консенсус - престиране на определената цена. Това мотивирало З. да се разпореди с инкриминирания предмет /301 260 кг пшеница/, в непосредствена причинна връзка, с което е настъпилата вреда в патримониума на кооперацията за 45 189 лева. Очертаната конкретика, интерпретирана при съотнасяне с последващите прояви на Ф. Г. - незаплащане на дължимата сума и укриването й от служителите на пострадалата организация, обосновава и субективните признаци на престъпното посегателство. Доказана е изискуемата се от закона цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъстващо намерение за поемане на облигационни тежести и за изпълнение на договорни задължения, още в момента на постигнатия между страните консенсус- обстоятелство, което отграничава фактическия състав на наказателно-правната измама от възникналата впоследствие обективна невъзможност за престиране по сключена сделка и от виновното неизпълнение по нея, сочещи на аномалия в гражданския оборот. Предшествуващите и съпътствуващи извършването на визираното противоправно деяние действия на Д. Д., индицират на неговата съпричастност към престъплението против собствеността, при форма на съучастие – помагачество. С осъщественото от подсъдимия - придружаване на Ф. Г. до [населено място]; упражняване на контрол при меренето, товаренето и извозването на зърното; бърза и своевременна организация на транспортирането и доставката на стоката на получатели /различни от сочения в договора за купувач чрез фирмата си - М. Г./; заплащане на шофьорите с предоставените му от Б. М. суми при уговорения пласмент на продукцията; той е създал обективни условия и предпоставки за инкриминираното престъпно посегателство, улеснил е неговото изпълнение, като предварителните срещи и непрекъснати контакти между съучастниците обуславят знание за подготвяната и реализирана измама, яснота за преследваните користни намерения и общност на умисъла. Налице са и квалифициращите елементи при задружната, съвместна престъпна дейност – повторен рецидив в немаловажни случаи и големи размери на претърпените от кооперацията вреди. По справедливост, в съответствие с принципите на установеност и индивидуализация на наказанието, при спазване изискванията на чл.36 от НК, и съблюдаване на практиката на Съда в Страсбург по чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е диференцирана отговорността на Д. Д.. Наложената към предвидения законов минимум санкция- ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, е съобразена с тежестта на извършеното при усложнена форма на престъпна дейност и чрез кумулиране на квалифициращи признаци инкриминирано деяние, и с личната опасност на осъждания с влезли в сила присъди подсъдим. Тя е отмерена и при отдаване на необходимото значение на изтеклия продължителен период от време /девет години/ от осъществяване на престъпното посегателство до неговото санкциониране, компетентно ценен като смекчаващо обстоятелство при отмерване на наказанието. Постановената от Врачански ОС присъда е законосъобразна и в гражданско-осъдителната част, декларативно оспорвана от защитата поради изтекла погасителна давност, която препятства приемането за разглеждане в наказателното производство на депозирания от ЗК -/населено място/ иск за имуществена обезвреда. Непозволеното увреждане, проявление на което е престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени имуществени и неимуществени вреди чрез присъждане на обезщетение, и процесуалното право за удовлетворяването й с предявяване на иск, по предвидения ред и в регламентираните срокове. Въпросите за времевите предели на погасителната давност и за основанията за спиране и прекъсване на давностния срок, са подробно коментирани в доктрината и обект на разискване в съдебната практика. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не очертава други срокове. /чл.110 от ЗЗД/. Съгласно предписанията на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня на изискуемост на вземането, като началният момент, от който възниква вземането за вреди от непозволено увреждане е датата на откриване на дееца, и предвид обстоятелството, че в повечето случаи същият е известен, давността започва да тече от извършване на деликта Няма съмнение и по отношение на хипотезите, лимитативно изброени в чл.115 от ЗЗД, при които давност не тече, в обсега на които е висящият съдебен процес за вземането, визиран в ал.1, б.”Ж” на чл.115 от ЗЗД, когато пострадалият предяви иск за щети срещу правонарушителя, независимо дали в съдебната фаза на наказателния процес или в отделно гражданско производство в пределите на погасителната давност /ТР №5/05.04.2006г. на ОСГК и ОСТК, по д. №5/2005г.на ВКС. Убедително и еднозначно е и даденото от представителите на науката и от правоприлагащите органи тълкуване на разпоредбите на чл.116 и чл.117 от ЗЗД. Давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, и с предприемане на действия за принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. Разглежданият казус сочи, че инкриминираното престъпление по чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20 от НК, предмет на наказателното дело е извършено в периода от 10.08.2004г. до 14.08.2004г., а воля за претендиране на гражданска отговорност от съпричастните към неправомерното посегателство лица е изразена в срока по чл.110 от ЗЗД, чрез подадения от председателя на пострадалата кооперация - А. З. граждански иск, в съдебно заседание на 04.06.2007г., по нохд №199/2007г. и на 28.05.2008г., по нохд №175/2008г., по описа на РС-Бяла Слатина, съдебните производства по които са прекратени за допуснати при досъдебното разследване процесуални нарушения и върнати на прокурора. Впоследствие в рамките на предвидената по силата на чл.117, вр.чл.116 от ЗЗД нова петгодишна давност на 16.09.2010г., по нохд №347/2010г. на Белослатински РС предявената срещу Ф. Г. и Д. Д. гражданскоправна претенция е приета от решаващия орган за съвместно разглеждане в наказателния процес и съдебните инстанции са се произнесли надлежно по същата, принципно съблюдавайки очертаната позиция по наказателното обвинение. Предложената аргументация мотивира настоящият състав да остави в сила атакувания от подсъдимия Д. съдебен акт, с който е отменена обявената за него първоинстанционна оправдателна присъда №18 от 26.04.2011г. на РС-Бяла Слатина, по нохд №347/2010г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №9 от 28.02.2013г. на Врачански ОС, постановена по внохд №311/2011г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.