Р Е Ш Е Н И Е № 70 [населено място] 31.05. 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РЕСЕВА при участието на секретар Анжела Богданова разгледа докладваното от съдия Д. т.дело №60037 по описа за 2016 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуален представител юрисконсулт Г., със съдебен адрес: Териториална дирекция „Държавен резерв“ – [населено място], срещу решение №2870 от 10.02.2016г. по в.гр.д.№2447/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 28.07.2015г. по гр.д.№1236/2015г. на Районен съд-Пловдив, с което е уважен предявения от [фирма] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск за заплащане на сумата в размер на 41850лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на закрита складова площ от 900 кв.м. / представляваща 20 % от 4500 кв.м. – общата закрита складова площ/, в която са разположени държавни резерви – хранителни запаси в наетата от ищеца площадка в [населено място], за периода от месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. вкл., ведно със законната лихва. Касационното обжалване е допуснато с определение №867 от 16.12.2016г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос: „след прекратяване на договора за съхранение/ договор за влог на ДР и В. и оставане на вещите за съхранение при влогоприемателя/съхранителя счита ли се за продължено облигационното правоотношение по договор за влог“ който е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 176 от 3. 11. 2010г. по т. д. № 118/2010 г., ІІ т. о., решение № 109 от 18. 11. 2012г. по т. д. № 824/2011 г., І т.о., решение № 67 от 07.05.2013г. по т. д. № 904/2012 г., с които е прието, че правоотношенията във връзка със съхранението на военновременни запаси се уреждат на плоскостта на договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД, но и с оглед на специалната нормативна уредба, действала към момента при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и доколкото те не противоречат на специалния режим. Управлението на военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване, отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със Закона за държавните резерви и военновременните запаси /З./, като по силата на законовата делегация е издадена и Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. С отправено от съхранител писмо за прекратяване на договор за съхранение на Д. правоотношенията между страните по съхранение на Д. не са прекратени, след като към този момент не са осъществени съобразно специалните норми освобождаване, реализация или преместване на военновременните запаси, приети за съхранение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуален представител адв.С., оспорва касационната жалба като неоснователна, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е осъдена да заплати на [фирма] сумата в размер на 41 850лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на закрита складова площ от 900 кв.м. / представляваща 20 % от 4500 кв.м. – общата закрита складова площ/, в която са разположени държавни резерви – хранителни запаси в наетата от ищеца площадка в [населено място], за периода от месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-30.01.2015г. до окончателното изплащане. Установено е, че ищецът [фирма] е наемател на имот с площ от 38924 кв.м., находящ се в [населено място], по силата на сключен с [фирма] договор за наем от 01.02.1999г. и анекс към него от 24.12.2009г. със срок на действие до 31.12.2020г.; както и че [фирма] е имала сключен с ответника Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ договор №23/2008г. за съхранение на държавни резерви /предходният договор е от 2004г./, който е бил прекратен през 2009г., и който не е бил подновяван, но въпреки това ответникът е продължавал да държи хранителните запаси – паприкаш-120т., лютеница-40 т., доматено пюре – 195т., захар – 79т. и сол -1т. видно от констативен протокол изх.№У. 70-11-514/11.02.2010 г. на комисията при ДА „Държавен резерв и военно временни запаси”- ТД“ДР“-П., а видно от констативен протокол изх.№1866/22.6.2010 г. на същата комисия тези хранителни В. в размер на 414,6т. са се съхранявали на закрито върху складова площ от 900 кв.м. Прието е за безспорно по делото, че за исковия период хранителни военновременни запаси продължават да се държат в процесните складове. В. съд е приел, че е доказан фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, включващ обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. Приел е, че ответникът като е държал военновременни запаси в имота след прекратяване на договора за съхраняването им със собственика на имота /външен съхранител на военновременни запаси/, се обогатява без основание със сумата, която би платил за наем, а ищецът-наемател на имота обеднява със сумата, която би получил ако преотдаде имота под наем, респективно със сумата, която трябва да плати, за да наеме другаде процесните 900 кв.м. Прието е за неоснователно възражението на ответника по иска, че вземането е погасено по давност. Неоснователни с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо са доводите на ответника по жалбата, че следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решение по в.т.д.№216/2015г. на П. по спора между [фирма] и ДА“Д.“, с което са уважени искове по чл.59 ЗЗД, по настоящото дело, по което освен това не е и от значение по съображенията по-долу. Неправилно въззивният съд е приел, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, чрез използването на чужд имот, нает от ищеца. Основателни са доводите на касатора, че твърдяното обедняване не е правно релевантно да спора, тъй като ищецът не е собственик на имота, а само държател. Искът с правно основание чл.59 ЗЗД е субсидиарен и може да се предяви само от лицето, което не разполага с друг иск /претенция/ за защита. Наемателят не е материалноправно легитимиран по предявения иск за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на нает имот, тъй като с договора за наем не се прехвърлят вещни права, а именно принадлежността на вещното право на ползване определя лицето, което се обеднява от неоснователното лишаване от ползването на вещта. Доводите на ответника по касация, които черпи от посочените от него решения на ВКС не се отнасят до искове, заведени от носители на облигационното право на ползване. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Облигационното право на ползване има относителен характер и се защитава с облигационен иск, респ. възражение за неизпълнен договор, спрямо насрещната страна /при неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде вещта – държането/ и с иск на държателя при условията на чл. 76 ЗС /при отнемане чрез насилие или по скрит начин срещу нарушителя/, като в последния случай може да търси обезщетение за вреди на плоскостта на непозволеното увреждане, ако са причинени такива от деликта. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и вместо него бъде постановено ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора и неа основание чл.81 ГПК на ответника по иска следва да се присъдят направените разноски в инстанциите по делото в размер на 2100лв. – за държавни такси, за възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 10.02.2016г. по в.гр.д.№2447/2015г. на Окръжен съд – Пловдив и потвърденото с него решение №2870 от 28.07.2015г. по гр.д.№1236/2015г. на Районен съд-Пловдив, с което е уважен предявения от [фирма] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск за заплащане на сумата в размер на 41850лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на закрита складова площ от 900 кв.м. / представляваща 20 % от 4500 кв.м. – общата закрита складова площ/, в която са разположени държавни резерви – хранителни запаси в наетата от ищеца площадка в [населено място], за периода от месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. вкл., ведно със законната лихва, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск за заплащане на сумата в размер на 41850лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на закрита складова площ от 900 кв.м. / представляваща 20 % от 4500 кв.м. – общата закрита складова площ/, в която са разположени държавни резерви – хранителни запаси в наетата от ищеца площадка в [населено място], за периода от месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. вкл., ведно със законната лихва, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 2104лв. - разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: