12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр. София, 07 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретаря……...…..Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....….............Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 805 по описа за 2015 г.
Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитниците на подсъдимите Т. Б. Ф., Т. Л. Г. и З. А. С. и жалба на частните обвинители Д. Л. Р. и Г. Б. Р. срещу решение № 58 от 26.02.2015 г., постановено по внохд №951/2014 г., по описа на Апелативен съд гр. София.
С присъда, постановена на 24.04.2014 г. по нохд № 4674/2012 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимите Ф., Г. и С. са признати за виновни в това, че на 04.07.2010 г., около 17 часа, в дворно място в [населено място], на [улица], в съучастие помежду им и със С. Г. Д. като съизвършители, умишлено умъртвили Б. Д. Р., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, както и по хулигански подбуди, като на основание чл.116, ал.1, т.6, т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК са им наложени наказания по двадесет години „лишаване от свобода“, които да бъдат изтърпени на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 НК при първоначален „строг“ режим в затвор.
С присъдата тримата подсъдими са осъдени да заплатят общо разноски по водене на делото в размер на по 4 236, 64 лева.
С решение № 58 от 26.02.2015 г., постановено по внохд № 951/2014г., по описа на Апелативен съд гр. София, първоинстанционната присъда е отменена по отношение на обвинението за извършване на престъплението от подсъдимите Ф., Г. и С. при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.11 НК като тримата са оправдани по него.
Присъдата е изменена в частта относно наказанията на подсъдимите, като същите са намалени от двадесет години „лишаване от свобода“ съответно на деветнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия Ф., на осемнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия Г. и на седемнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия С..
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия Ф. се сочат всички касационни основания. Прави се оплакване, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, като е направил неверен анализ на доказателствената съвкупност и е приел за установени факти, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа се, че липсват доказателства, които да установяват, че този подсъдим е карал придружаващите го момчета да напуснат двора, където е станал инцидента и да извикат други хора с цел да умъртвят пострадалия. Оспорват се също изводите на въззивния съд, че Ф. е държал по време на инцидента предмет и е нанасял удари с него по пострадалия. Моли се да бъде отчетено, че липсват доказателства, установяващи тези обстоятелства и такава информация не се съдържа и в показанията на свидетеля М.. Твърди се, че възприетото от съда противоречи на приетата съдебно медицинска експертиза, която е установила, че причина за смъртта на Р. е черепно- мозъчна травма, като липсват доказателства тя да е била причинена от когото и да е било от тримата подсъдими. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля М., дадени на фазата на досъдебното производство, а не тези, дадени в хода на съдебното следствие, като се моли да бъде отчетено, че този свидетел (към момента на депозиране на ценените показания) е бил заинтересован, тъй като е роднина на С. Д., който е бил един от участниците в инцидента. На посочените основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата не са посочени доводи, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия Г. се посочват всички касационни основания. Правят се оплаквания за неправилен анализ на доказателствените материали, като се поддържа, че съществуващите силно противоречиви свидетелски показания не могат да оборят презумпцията за невиновност на тримата подсъдими. Поддържа се, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля М., дадени на фазата на досъдебното производство, като се твърди, че те от една страна са кредитирани в нарушение на принципа за непосредственост, а от друга се опровергават от множество други доказателства. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се поддържа, че въззивният съд е следвало да обсъди възможността инкриминираното деяние да се квалифицира като престъпление по чл.124 НК, както и да посочи защо е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.12 НК. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не се сочат конкретни доводи. Моли се атакуваният въззивен съдебен акт да бъде отменен, като бъде постановена изцяло оправдателна присъда.
В жалбата на защитника на подсъдимия С. се релевират всички касационни основания. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи неправилният анализ на доказателствените източници и конкретно погрешното кредитиране на показанията на свидетеля М.. Поддържа се, че същият свидетел се е отрекъл от показанията си, дадени на досъдебното производство, като е заявил, че подсъдимият С. се е включил в боя преди инцидента и действията му нямат връзка с нанесените удари, причинили смъртта на Р.. Предлага се като съществено процесуално нарушение да бъде преценено и това, че решаващият въззивен съд не е анализирал доводите на защитата и не е отговорил не всички направени възражения. Като съществен недостатък на въззивното решение се сочи и това, че в него не са очертани конкретните действия на подсъдимия С. и начина, по който той е допринесъл за причиняване на съставомерния резултат. По отношение на останалите касационни основания не се развиват конкретни съображения, като единствено се поддържа, че наложеното на този подсъдим наказание е явно несправедливо, защото е силно завишено и прекомерно тежко. Прави се искане атакуваният въззивен съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена нова оправдателна присъда или решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба на частните обвинители Р. се оспорват изводите на въззивния съд, като се поддържа, че липсва основание подсъдимите Г. и С. да бъдат оправдани по обвинението да са извършили престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.11 НК. Моли се да бъде отчетено, че личен мотив за проявената агресия съществува единствено за подсъдимия Ф., но не и по отношение на другите двама подсъдими. На тези основания се предлага атакуваният въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационното съдебно заседание защитниците на подсъдимите Г. и Ф. възпроизвеждат отново доводите, отразени в касационните жалби и поддържат, че липсват доказателства, установяващи участието на всеки един от подсъдимите в извършването на инкриминираното деяние. Предлагат решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Защитниците на подсъдимия С. възпроизвеждат доводите, отразени в касационната жалба, като оспорват участието на подзащитния им в извършването на престъплението и твърдят, че липсват доказателства той да е нанасял удари на Р., още по- малко такива с предмети, който са причинили травмите, от които е настъпила смъртта му. Предлагат като съществено нарушение на процесуални правила да бъде констатирано това, че в мотивите на въззивното решение липсва информация какво конкретно е осъществил С. и кой е нанесъл ударите на Р..
Повереникът на частните обвинители моли касационната жалба на Р. да бъде уважена по изложените в нея съображения, а тези на защитниците на подсъдимите да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуални правила, като са били събрани необходимите доказателства, въз основа на които е направен верен извод, че тримата подсъдими са осъществили престъплението при условията на задружна престъпна дейност. Твърди, че обвинението е формулирано прецизно фактически и юридически и мотивите на въззивния съдебен акт отговарят на изискванията на чл.305 НПК. Моли да бъде отчетено това, че е невъзможно да бъдат отграничени отделните нанесени удари на пострадалия, което не може да бъде прието за порок на постановения съдебен акт.
Прокурорът взима становище, че всички касационни жалби са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и е установил вярно фактите по делото въз основа на събраните доказателства. Твърди, че съществуват множество доказателствени източници, които установяват участието на всеки един от подсъдимите в извършване на престъплението, като същото е осъществено при съществуването и на двете квалифициращи обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6 НК. По отношение на наложените наказания поддържа, че същите са правилно определени по реда на чл.54 НК и при индивидуализацията им правилно е приета първата алтернатива, предвидена в санкционната част на чл.116, ал.1 НК. Дава становище атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимият Г. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият С. поддържа, че не се е бил и твърди, че е невинен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационните жалби на защитниците на тримата подсъдими са частично основателни.
Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
Касационният съд прие, че основните оплаквания в касационните жалби, свързани с това касационно основание, са за неправилен анализ на доказателствените материали и погрешно установяване на фактите по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че първостепенният и въззивният съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници и са установили правилно релевантните за изхода на делото факти.
Правилно съдилищата са преценили, че съществуват доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват присъствието на тримата подсъдими на мястото на инцидента и авторството им в извършване на престъплението. На практика от показанията на всички свидетели, били на мястото на инцидента непосредствено преди, по време и след извършването на инкриминираното деяние, се установява, че подсъдимите Г., Ф. и С. са били там и са се намирали по време на боя в двора на Л., където е бил убит Р.. Информация за това се съдържа както в показанията на свидетелите, близки до пострадалия- Х. Л., К. Л., Б. и др.; в показанията на тези близки до семейството на С. Д.- И., М., Т., Н., Д. и в показанията на безспорно безпристрастните свидетели К. и М., които като полицейски служители се намирали на мястото на инцидента. Обстоятелството, че тримата подсъдими са били в двора на Л. се установява и от обясненията на подсъдимите Ф. и С., които дават подробна информация за това кога са отишли и какво са правили на мястото на произшествието.
Централният въпрос в настоящото производство е свързан с участието на всеки един от подсъдимите в извършването на инкриминираното деяние и конкретно дали те са участвали в боя, нанесен на пострадалия Р.. При решаването му правилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля М. (депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 НПК), като е преценил, че същите кореспондират с част от другите гласни доказателствени източници и с установения от съдебно медицинските експертизи начин на причиняване на уврежданията на пострадалия.
Правилно решаващият съд е приел, че този свидетел е имал възможност и обективно е възприел действията на всеки един от подсъдимите, осъществени след причиненото с нож увреждане на подсъдимия Ф.. Свидетелят е чул отправения от последния призив пострадалият да бъде пребит и е видял последвалите събития. Вярно съдът е преценил, че този свидетел е възприел, че тримата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия в задната част на двора на Л. зад къщата, като е видял удари от страна на Ф. и Г. по Р. и също нанасяне на удари от страна на С. отново по пострадалия. Този свидетел дава конкретна информация за средствата, използвани от подсъдимите при нанасяне на побоя и за действията на друг от нападателите (С. Д.), който нанесъл с дървена дръжка от инструмент удар в областта на главата на пострадалия Р..
Показанията на този свидетел кореспондират изцяло с показанията на свидетелите М. Д. (видял тримата подсъдими на мястото и посочил подсъдимия Ф. като лице, което е участвало в боя), Л. М. (възприел Ф. да нахлува с тълпа в началото на боя), С. Д. (видяла тримата подсъдими по време на инцидента на мястото, където се намирал пострадалия Р. към момента на причиняване на уврежданията), С. Д. (чула тримата подсъдими да бият пострадалия в двора на Л.), М. К. (възприела същите обстоятелства) и В. Б. (възприел подсъдимите Ф. и С. да гонят пострадалия).
В показанията на посочените свидетели се съдържа информация, която подкрепя показанията на свидетеля М. и установява участието на тримата подсъдими в настъпилото сбиване и причинените в хода му увреждания на пострадалия Р..
Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на посочените по- горе свидетели, като е преценил, че същите се подкрепят и от приложените доказателствени средства- протоколи за оглед и изземване на вещи и изготвените впоследствие експертизи на веществени доказателства.
Вярно съдът е преценил, че от заключенията на тези експертизи е установено по несъмнен и категоричен начин, че по дрехите на подсъдимия Ф. и по използвания от него предмет при нанасянето на ударите на пострадалия са открити следи както от неговата кръв, така и от тази на Р.. Правилно въззивният съд е преценил, че това са обективни доказателства, установяващи участието на този подсъдим в нанасянето на побоя на Р., в хода на който са причинени на пострадалия и уврежданията, довели до смъртта му.
Вярно е, че липсват веществени доказателства, по които да са открити следи от телесни течности на другите двама подсъдими, но това е естествено с оглед на обстоятелството, че те за разлика от Ф. не са претърпели увреждания, които да предполагат свободен излив на тяхна кръв. Това е и основанието по различните предмети, използвани за нанасяне на удари по тялото и главата на Р. да са открити следи единствено от неговата кръв.
Правилно въззивната инстанция е приела, че по отношение на Г. и С. са налице достатъчно доказателства, установяващи участието им в сбиването, респективно авторството на инкриминираното деяние, тъй като от всички свидетелски показания е установено, че те са били на мястото на инцидента, движили са се с подсъдимия Ф. и заедно са напуснали двора на Л..
Касационният съдебен състав като съобрази заключенията на приетите по делото съдебно- медицински експертизи, установили пряката причинно- следствена връзка между нанесените удари по тялото и главата на пострадалия Р. и настъпилите в резултата на травмите счупване на черепа и контузия на мозъка, довели до смъртта му и участието на всички подсъдими в боя, в хода на който те са били нанесени, намира, че в наказателното производство са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза и установяващи авторството на подсъдимите.
Категорично не може да бъде възприето оплакването, че въззивният съд е направил непълен и погрешен анализ на доказателствата и е установил произволно фактите по делото. Напротив, обсъдени са всички доказателства и доказателствени средства, като законосъобразно и логично съдът е посочил кои от тях приема и в коя им част и кои отхвърля и на какво основание. При доказателствения анализ не са допуснати съществени логически или фактически грешки, които могат да бъдат преценени като съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.
Касационната инстанция не възприе и оплакванията, отразени във всяка една от жалбите, свързани с липса на мотиви по отношение на участието на всеки един от тримата подсъдими в осъществяването на престъплението. Въззивният съд е изяснил (доколкото това е обективно възможно) действията на всеки един от тях, като е посочил установените факти. Приел е, че Ф., Г. и С. заедно са нанасяли удари на пострадалия Р., като е посочил с какви средства са причинени уврежданията. Това, че не са отразени конкретните действия на всеки един от тях не може да бъде ценено като нарушение на процесуални правила, тъй като и в доктрината и в съдебната практика не е спорно, че при условията на съвместна престъпна дейност (още повече при съизвършителство) отговорността на всички участници се ангажира за настъпилия общественоопасен резултат без значение кой конкретно е нанесъл удара (или ударите), които са го причинили. Ето защо липсата на детайлно отграничаване на действията на подсъдимите в хода на извършване на престъплението не е основание да се прецени, че е налице непълнота на мотивите на постановения въззивен съдебен акт.
Касационният съд не възприе и тезата на защитата, че с кредитирането на показанията на свидетеля М., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 НПК, е нарушен принципът на непосредственост в наказателния процес и са нарушени правата на подсъдимите. Вярно е, че този свидетел депозира диаметрално противоположни показания пред разследващ орган в досъдебното производство и пред съдебния състав в съдебната фаза, но законът дава възможност при изпълнение на посочените в чл.281, ал.4 НПК условия да бъдат обсъждани и използвани показанията на свидетел, дадени на фазата на досъдебното производство. Това действително е изключение от общото правило доказателствата да бъдат събрани от решаващия орган, но доколкото то е предвидено в процесуалния закон същото не може да бъде преценено като нарушение на принципа на чл.18 НПК.
В тази връзка следва да се посочи, че в практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че правото на справедлив процес по смисъла на чл.6, § 1 ЕКПЧ не изключва възможността да бъдат ползвани доказателствени източници, които са били събрани в отсъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице. В делото Schenk срещу Швейцария съдът е очертал стандарт, съгласно който в конвенцията не съществуват формални правила за допустимост на доказателства, като единствено следва да бъде осигурена възможност на страните те да бъдат оспорени в хода на процеса или да бъдат опровергани от други доказателства. Това, че тези доказателства са били събрани в отсъствие на обвиняемия или неговия защитник в рамките на закрито, не състезателно производство, каквото е досъдебното, не може да бъде формално основание те да не бъдат кредитирани, тъй като в хода и на първоинстанционното и на въззивното производство подсъдимите и техните защитници са имали възможност да ги проверят и опровергаят. Видно от материалите по делото те са изложили пространни мотиви защо не следва да бъдат кредитирани обсъжданите показания, като и първостепенният и въззивният съд аргументирано и вярно са ги отхвърлили.
Предвид изложеното, касационният съд прие, че решаващите съдилища не са допуснали съществено нарушение на процесуални правила като са кредитирали обсъдените показания, тъй като същите в най- голяма степен кореспондират с останалите доказателствени източници.
Касационният съд не възприе и оплакването, че в хода на въззивното производство съдът не е анализирал възраженията на подсъдимия С. и не им е отговорил. В жалбата на защитниците на този подсъдим липсва конкретизация кои възражения не са обсъдени и на кои не е отговорено и при внимателен преглед на делото съдът не констатира такова нарушение.
На тези основания касационният съдебен състав прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице основанията по чл.354, ал.1, т.4 НПК за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
В касационните жалби на защитниците на подсъдимите Ф. и С. е посочено словесно и цифрово касационното основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, като е изразено единствено общо недоволство от постановените осъдителни съдебни актове, като се твърди, че с тях е приложен неправилно законът.
Съгласно разпоредбите на чл.347 и чл.351 НПК пределите на касационната проверка се очертават от касационните жалби, където се сочат обжалваните части на атакувания съдебен акт, касационните основания и данните, които ги подкрепят. При липсата на отразени конкретни оплаквания в жалбите на защитниците на подсъдимите Ф. и С., свързани с приложението на материалния закон, касационният съд няма задължение да излага подробни мотиви защо ги отхвърля или защо приема, че законът е приложен правилно. Липсата на служебно начало в това производство е основание единствено да бъде посочено, че обсъжданите жалби в тази им част са неоснователни и не съществуват основания за изменение на постановения въззивен съдебен акт и коригиране на възприетата от съда правна квалификация на извършеното от тези подсъдими престъпление.
В касационната жалба на подсъдимия Г. е направено оплакване за неправилно приложение на закона, като се поддържа, че решаващият съд е следвало да обсъди възможността за квалифициране на инкриминираното деяние като престъпление по чл.124 НК.
Правилно съдът е приел, че вярната правна квалификация на осъщественото престъпление е по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 НК. За да е налице основание за квалифициране на деянието като престъпление по чл.124 НК в хода на производството следва да бъде установено, че е налице т.нар. „смесена“ форма на вина, при която извършителят е действал непредпазливо по отношение на настъпилия общественоопасен резултат- смъртта на Р..
В производството е установено, че Г., заедно с другите подсъдими, е извършил действия, които правилно са преценени като осъществени с пряк умисъл, защото с нанасянето на значителен брой удари с твърди предмети в областта на главата на Р., с които са му причинени повече от една контузии на мозъка, очевидно всеки от извършителите е съзнавал възможността да настъпи смъртта на пострадалия и пряко е целял настъпването й.
Касационният съд не възприе и оплакването, че в случая е следвало да бъде приложен института на чл.12 НК. Няма как извършеното от тримата подсъдими да бъде преценено като неизбежна отбрана, тъй като по делото липсват данни към момента на извършване на престъплението да е било налично нападение от страна на пострадалия или да е била налице възможност след приключването му то да бъде възобновено. Напротив, от събраните доказателства е установено, че към началото на побоя, нанесен над Р., в резултат на който е настъпила и смъртта му, е липсвала каквато и да е опасност за подсъдимите. В този момент нападателите, сред които и те, са били десетки, а пострадалият е бил сам, което е основание да се прецени, че липсват материално правните предпоставки за приложение на обсъждания институт.
Касационният съд не възприе и оплакването, отразено в касационната жалба на частните обвинители, за неправилно оправдаване на подсъдимите Г. и С. по обвинението за извършване на престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.11 НК. Установените по делото факти и конкретно поведението на пострадалия, осъществил действия, насочени срещу подсъдимия Ф. преди извършването на деянието, както и съществуващите приятелски връзки между тримата подсъдими, дават основание да се прецени, че мотивът за извършване на убийството не е бил хулигански. Престъплението без съмнение не е осъществено с цел да се демонстрира явно неуважение към обществото, а е свързано непосредствено със събитията, случили се малко преди и по време на извършване на инкриминираното деяние.
Ето защо, касационният съд прие, че въззивната инстанция правилно е оправдала подсъдимите за извършване на престъплението при наличието на това квалифициращо обстоятелство.
Правилно тримата подсъдими са признати за виновни в извършването на квалифицирания състав по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като не е приложен привилегированият състав на чл.118, във вр. с чл.116 НК. Това е така, тъй като от приетите по делото съдебно - психиатрични и психологични експертизи се установява, че нито един от подсъдимите не е осъществил престъплението при условията на остър физиологичен афект, което е условие за приложението на този текст. Действията на пострадалия Р. по отношение на подсъдимия Ф., макар и да са били агресивни и неоправдани, имат значение за индивидуализацията на наказанията на подсъдимите, а не за правната квалификация на деянието.
Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
Касационният съдебен състав счита, че правилно при индивидуализация на наказанието на тримата подсъдими съдът е отчел като смекчаващи отговорността им обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимите Ф. и С. и младата възраст на подсъдимия Г.. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени начинът на извършване на престъплението и конкретно наличието на двата квалифициращи признака по чл.116, ал.1, т.6 НК. Правилно е отчетено като такова обстоятелство и обремененото съдебно минало на подсъдимия Г..
Настоящият съдебен състав прецени, че при индивидуализацията на наказанията на тримата подсъдими следва да бъдат отчетени събитията, настъпили непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние, мотивите за извършване на престъплението и причината, поради която тримата подсъдими са отишли в дома на Л.. Съществено значение за мотивиране на тримата подсъдими за извършване на престъплението е предходното поведение на пострадалия Р.. В хода на производството е установено по несъмнен и категоричен начин, че именно той пръв е нанесъл удари с нож по подсъдимия Ф. и му е причинил поне две наранявания в областта на ръката и крака, от които е имало кръвотечение. Това поведение до голяма степен е мотивирало не само Ф., но и останалите двама подсъдими (негови приятели, пристигнали на местопроизшествието заедно с него) да извършат престъплението и да умъртвят Р.. Вярно е, че предходното поведение на пострадалия не може да бъде основание за възприемане на различна от настоящата правна квалификация на престъплението, но това обстоятелство без съмнение следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието и то като смекчаващо отговорността. Като такова обстоятелство трябва да бъде отчетено и това, че тримата подсъдими са пристигнали в дома на Л. като са били призовани от свидетеля Л. да им съдействат при разрешаване на конфликта с техни съседи роми. На практика те са осъществили и действия, насочени към намаляване на възникналото (в значителна степен по вина на свидетеля Х. Л.) напрежение и това е била тяхната първоначална цел. Впоследствие същата се е променила, но трансформацията е в резултат и на действията на пострадалия. При преценка на наказанията на тримата подсъдими следва да бъде отчетено и това, че те не са единствените извършители на престъплението. Побоят над Р. е нанесен от множество други лица (едно от които е и починалият С. Д.), като част от уврежданията на пострадалия са причинени от него.
Тези обстоятелства дават основание на касационния съд да не възприеме изводите на въззивната инстанция, че наказанието на тримата подсъдими е следвало да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и да прецени, че същото е следвало да бъде определено по реда на чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съобразяването на наказанията на подсъдимите с конкретните обстоятелства и мотиви за извършване на престъплението, конкретния принос на всеки от тях за осъществяването му и постигане на целите на специалната и генералната превенция налагат намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода” на тримата подсъдими. По изложените съображения касационният съд прецени, че атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде изменен, като наказанията на подсъдимите бъдат намалени съответно от деветнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия Ф., осемнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия Г. и седемнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия С. на шестнадесет години „лишаване от свобода“ за всеки един от тях.
В останалата му част въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, ВКС, І НО
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 58 от 26.02.2015 г., постановено по внохд №951/2014 г., по описа на Апелативен съд гр. София, като намалява наказанията на подсъдимите Т. Б. Ф., Т. Л. Г. и З. А. С. на по шестнадесет години „лишаване от свобода“.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |