Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * достоверност на свидетелски показания * анализ на доказателствена съвкупност * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК * задължителни указания на касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298.

С о ф и я, 07 юни 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 ю н и 2012 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 894/2012 година.

Касационното производство е образувано по бланкова жалба от подсъдимия С. С. С. от София срещу въззивно решение № 317 от 27.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 5340/2011 г. от Великотърновския апелативен съд, което се атакува заради „нарушен закона и са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо”, т.е. се претендира да са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, без да се навеждат каквито и да е доводи в тяхна подкрепа, но като се правят алтернативни искания : за отмяната му и оправдаване на касатора по предявеното му обвинение; отмяна на решението „изцяло или отчасти” (каквото и да значи това) и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и накрая, „наложеното наказание да бъде намалено и да се намали гражданския иск”.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият, лично и чрез защитника си адв.Сл.С. от АК-П. моли жалбата му да бъде уважена.
Гражданският ищец и частен обвинител Г. П. П. от [населено място], редовно уведомен, не взема участие в касационното производство лично или чрез повереник и не е изразил становище по жалбата на подсъдимия.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК и за произнасяне по протеста съобрази следното:
С присъда № 40 от 14.05.2010 г., постановена по НОХД № 428/2010 г. от окръжен съд-Плевен подсъдимият С. С. С. от София е признат за виновен по обвинението по чл.199, ал.1, т.3, предл.2-ро вр.чл.198, ал.1 вр.чл.129, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнета в полза на държавата дървена бухалка, принадлежаща на подс.С. и послужила за извършване на престъплението, която след влизане на присъдата в законна сила е постановено да бъде унищожена.
Уважен е предявеният от пострадалия Г. П.П. от К. граждански иск за сумата от 10 000 лв за обезщетяване на причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подс.С. са възложени направените по делото разноски, включително и тези от ищеца и частен обвинител П..
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Н.И. от САК и лично от него с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
С решение № 321 от 08.12.2010 г. по ВНОХД № 208/2010 г. Великотърновският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от 5 години на 3 години и е отложил изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила, а в останалата част тя е потвърдена.
По касационна жалба от подс.С., с допълнение към нея с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и в нарушение на закона, както и заради явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, ВКС с решение № 163 от 02.05.2011 г., постановено по н.д.№ 1170/2011 г. – ІІ н.о. е отменил въззивното решение на апелативен съд-Велико Търново и частично изменената относно наказанието и изтърпяването му и потвърдена в останалата част присъда и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния окръжен съд, заради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия в този стадий на наказателния процес.
При новото разглеждане на делото, с присъда № 53 от 04.10.2011 г., постановена по НОХД № 483/2011 г. от окръжен съд-Плевен подсъдимият С. С. е признат за виновен в това на 01.09.2009 г. в [населено място], в съучастие с П. В. Д. от София, по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение, са отнели чужда движима вещ – мотоциклет „Я.”, без регистрационни номера, на стойност 5470,67 лв от владението на Г. П. П. от същия град, като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на П., изразяваща се в причиняване на проникващо в черепната кухина нараняване и на основание чл.199, ал.1, т.3, предл.2-ро вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено по-лекото предвидено наказание конфискация до ½ ид.част от имуществото му.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е постановено отнемане в полза на държавата на дървена бухалка, принадлежаща на подс.С. и послужила за извършване на престъплението, като е постановено същата след влизане на присъдата в законна сила да бъде унищожена.
Уважен е предявеният от пострадалия Г. П. граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата от 10 000 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 01.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2200 лв направени от него разноски по делото.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски, включително дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска.
Присъдата е била обжалвана с бланкова жалба от подсъдимия с оплаквания за необосноваността й, постановяването й при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на наказанието му с искане за отменяването й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение.
С решение № 317 от 27.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 340/2011 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
В касационната жалба от подсъдимия бланково се навеждат като основания за неправилност на въззивното решение допуснати съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание, с ангажимент за излагане на допълнителни съображения, с алтернативни искания за оправдаването му от касационната инстанция или отмяна „изцяло или отчасти” на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а като последна алтернатива намаляване на наложеното му наказание и намаляване на гражданския иск.
В допълнение към жалбата се развиват разсъждения около достоверността на показанията на свидетели, отказ да се кредитират други и за съставомерността на деянието като грабеж, а не като осъществени в реална съвкупност кражба и причиняване на средна телесна повреда, но от другото осъдено лице, при оговор от негова страна за вината на жалбоподателя.

Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Допълнението към касационната жалба, едва в която има доводи по релевираните касационни основания, изцяло повтаря съпътстващото касационната жалба срещу първоначалното въззивно решение, с малка разлика относно съществено процесуално нарушение, допуснато от окръжния съд, дало основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от първоинстанционния съд. Това процесуално развитие на делото е дало възможност за двукратна проверка за достоверност както на свидетелските показания, така и на твърденията на двамата автори на инкриминираното деяние, единият от които, П.Д. е приключил воденото срещу него наказателно производство със споразумение с прокуратурата за осъждането му. Именно върху това обстоятелство акцентира доводите си защитата на жалбоподателя С., приемайки го като основание както да се смекчи отговорността на Д. (като незаконосъобразно се коментира „предвиждащо се”, вместо „наложено” наказание лишаване от свобода до 3 години, от което и жалбоподателят се е възползвал, с коментар по-надолу в мотивите), така и да се ангажира, според него в разрез със събраните по делото доказателства, наказателната му отговорност, при превратно оценяване на твърденията му и тези на разпитаните по негова инициатива свидетели, в които претендира да е истината за случилото се. Всички тези доводи са били развити и пред двете инстанции по фактите и те са получили адекватен на доказателствената маса отговор, при спазване на процесуалните правила относно извеждането на правно релевантните факти.
Въззивният съд не просто се е съгласил с възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, но е подложил на обстоен, всестранен и обективен анализ събраните доказателства и е дал убедителен отговор на всеки довод на защитата. С особено внимание и двете инстанции са се отнесли към твърденията на съучастника на жалбоподателя П.Д., изхождайки от двуякото му качество, след сключването на споразумение с прокуратурата. Те внимателно са били проверени за достоверност с оглед както обективно установените данни за пътуванията на двамата до [населено място] на 30 и 31.08.2009 г., за проведените от жалбоподателя разговори по мобилния му телефон през инкриминирания времеви период и обслужващите клетки на мобилния оператор, за времето и начина на осъществяване на нападението върху св.П. и механизма на причинените му телесни увреждания, за използваните „оръжия” и следи по тях, за транспортиране на отнетия мотоциклет до София и усложненията около оттеглянето и завръщането у дома на П.Д.. Доверявайки се на последния, съдът се е обосновал и защо не възприема за достоверни обясненията на подс.С., а като негова защитна теза, както и за недостатъчна търсената от него подкрепа във вътрешно и помежду им противоречиви показания на св.Г., св.Б., св.Н.. В тази насока подробно са анализирани както показанията на св.Р.К., така и данните от мобилния оператор за движението на ползувателя на спорния мобилен телефон със СИМ-карта и номер, който обаче не е била тя. Също от нейните и на П.Д. показания са изведени причините за влошените й отношения с подс.С. и мотивите му да замисли, а после и с помощта на Д. да осъществи нападението над св.П. и отнеме мотоциклета „Я.”, открит по-късно в двор, стопанисван от Г., но след като е бил частично разкомплектован от подс.С. с цел да не бъде разпознат и които части – спойлери са били открити и иззети именно от последния. Категорично е установен механизмът на причиняване на телесните увреждания на св.П., характерът на съставомерната по чл.199, ал.1, т.3 вр.чл.129, ал.2 от НК телесна повреда, както и средствата за нанасяне на травмиращите го удари, едно от които е било взето от Д. след преследването и залавянето му от св.Н. и св.Р. и предадено от тях на разследващия, по което е открита кръв от пострадалия. Или, съдилищата съвсем не са се отнесли безкритично към твърденията на двамата извършители Д. и подс.С., а са ги анализирали всестранно с оглед на събраните по делото доказателства, обективно и с основание са се доверили на първия, а са отхвърлили тезата на жалбоподателя. С това въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и съвсем не е игнорирал оневиняващи го обстоятелства, поради което не е допуснал каквото и да е процесуално нарушение на визираните в допълнението към жалбата правила и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
При правилно възприетата фактическа рамка съдът е приложил относимия към казуса материален закон. Умисълът на подс.С. е бил не просто да се нанесе побой, телесна увреда на св.П., а като се приведе в безпомощно състояние да му се отнеме мотоциклета, към управляването на който имал слабост, което е и постигнато с установяване на трайна фактическа власт над вещта, с която е започнал да се разпорежда като със своя. Обстоятелството, че осъществената принуда е довела до причиняване на средна телесна повреда е основание за квалифициране на съставното престъпление по по-тежко наказуемия текст на грабежа по чл.199, ал.1, т.3 от НК, поради което законосъобразно е отхвърлено възражението на защитата за наличие на реална съвкупност от две престъпления - кражба и умишлено причиняване на средна телесна повреда, наведено и в касационната жалба напълно голословно. ВКС намира, че не е налице каквото и да е основание за корекция на атакуваното решение в тази му част по смисъла на чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода е коментирано от въззивния съд с оглед както на наличните обстоятелства, имащи стойност за неговата индивидуализация, така и при процесуалната пречка за отежняване на положението му при описания процесуален ход на делото и липсата на адекватна реакция от страна на обвинителя след първоначалното решаване на делото от друг състав на съда. И ВКС в настоящия си състав намира, че както обществената опасност на деянието е завишена с оглед на начина на осъществяването му и реално причинените вредни последици на пострадалия, така и заради сериозната укоримост на поведението на жалбоподателя. Само по случайност не се е стигнало до фатален за св.П. резултат от нанесения му побой, а „емоционалното състояние” на подсъдимия за вземане на решението и при осъществяване на деянието, въвличайки в него и П.Д., неправилно е прието за смекчаващо отговорността му, а правилно житейски е оценено от последния като на човек, живеещ в злоба и с желание за мъст. В крайна сметка, постигнатият процесуален резултат за жалбоподателя по делото да не търпи наказание в затвора би следвало да бъде сериозно осмислен от него при отглеждането и възпитанието на малолетното му дете, от какъвто ангажимент майката св.Р.К. неоправдано се е оттеглила. ВКС приема, че наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, алц.1 от НК с изпитателен срок от 5 години не само не се явява явно несправедливо, но е и крайно занижено и няма основание за претендираната му корекция на основание чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, поради което и в тази й част жалбата се явява неоснователна.
Присъденото на пострадалия обезщетение е в съответствие с изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не е налице каквото и да е съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца Г.П., дори и да е заместил жалбоподателя в сърцето на бившата му приятелка св.К.. Наред със съставомерната средна телесна повреда на същия са били причинени и редица други телесни травми, а отделно от това е изживеният от него ужас от среднощното нападение в гръб, със средства, които при силно нанесените му от подс.С. удари са могли да причинят и смъртта му. Били са причинени и имуществени вреди по мотоциклета, но той е бил закупен за друго лице и няма претенция за възстановяването им. Подсъдимият обаче следва да понесе и гражданската си отговорност за тайното си промъкване и за нанасянето на сериозни телесни увреждания на пострадалия П. и нейните рамки правилно са очертани от съда, присъждайки жалбоподателят да му заплати сумата от 10 000 лв, със законна лихва от датата на увреждането му. ВКС намира, че няма основание за намаляване на размера на присъденото обезщетение и жалбата на подс.С. и в таза й част (също абсолюгно немотивирана) също следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното въззивно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло оставено в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 27.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 340/2011 г. Великотърновският апелативен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :