Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60445
София, 22.12.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2741/2021 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. С. Н., чрез адв. И. Б., касационна жалба против решение № 260089 от 11. 03. 2021 г. по гр. д. № 445/2020 г. на ОС – Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 679 от 18. 10. 2018 г. по гр. д. № 4738/2017 г. на РС-Пещера и е отхвърлен предявеният от С. С. Н. против А. В. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху избено помещение № 1, с площ от 5, 64 кв.м., нанесено като обект с идентификатор ........по одобрената КК на [населено място], намиращо се в партерния етаж на сграда с идентификатор ..........по одобрената кадастрална карта, при съседи на избеното помещение: заведение (магазин), гараж № 1, коридор, избено помещение № 2, склад. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на императивни правни норми, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. В. Д. е подал писмен отговор, чрез адв. А. Д., в който изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото има за предмет иск по чл. 108 ЗС, предявен от С. С. Н. против А. В. Д., за установяване на собствеността и предаване владението върху индивидуализираното по-горе мазе. Твърди се, че мазето представлява прилежаща част към собствения на ищеца самостоятелен обект – апартамент Г и Д, находящ се на третия етаж в същата сграда, целият с площ от 115, 474 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна-столова, детска, спалня, кухненски бокс, баня с тоалетна, две антрета и четири тераси, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .............по кадастралната карта на [населено място]. Като придобивни основания на апартамента и прилежащото му избено помещение сочи договор за покупко-продажба, сключен с К. Т. Т., с н.а. № ....../10. 07. 2012 г. по описа на нотариус Р.В.. Твърди, че мазето било приобщено към търговския обект на ответника незаконно, чрез изграждане на преградна стена и разрушаване на преградна стена между процесното мазе № 1 и съседното му мазе № 2, което фактическо приобщаване няма за последица придобиване на собствеността върху помещението.
С подаден от ответника по иска А. В. Д. писмен отговор е направено възражение за неоснователност на иска по съображения, че процесното помещение съставлява част от собствения му търговски обект с площ от 28, 60 кв.м., при граници: избено помещение № 1, избено помещение № 2, гараж № 2, находящ се на партерния етаж на процесната сграда и нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място], закупен от наследодателя на ответника В. В. Д., от К. Т. Т., с н.а. № ......../20. 12. 2010 г. по описа на нотариус Г. В.. Твърди, че е купил обекта във вида в който е понастоящем и не е правил никакви преустройства, изразяващи се в приобщаване на спорното избено помещение към съществуващия магазин (заведение).
При първото разглеждане на делото искът е уважен с решение № 679 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. № 435/2018 г. на ПРС, потвърдено с решение № 140 от 19. 04. 2019 г. по гр. д. № 804/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд. И двете инстанции са приели, че в представените документи за собственост на страните процесното мазе е описано като принадлежност към жилището на ищците и като граница на търговския обект на ответника както в посоченото от ищците придобивно основание – договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № ........./2012 г., така и в посоченото от ответника придобивно основание. Не само границите, но и описаната площ на придобития от ответника търговски обект не включва площта на спорното избено помещение. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗС по своята същност избените помещения представляват принадлежност към жилищата и следват собствеността на главната вещ. Същите не могат да бъдат предмет на правна сделка отделно от жилището, не могат да се придобиват по давност и да се приобщават към други обекти.
С решение № 25 от 02. 07. 2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г. на ВКС, 1 г.о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, с указания за допускане на съдебно-техническа експертиза.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с договор за продажба и учредяване на право на строеж № 32/15. 02. 2000 г. К. Т. Т. продава на физически лица идеални части от правото си на собственост върху дворното място, без построената в него паянтова жилищна сграда, съставляващо имот пл. № ........., за който е отреден парцел ..., в кв. ........по плана на [населено място]. Съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж върху самостоятелни обекти в сградата, предвидена за построяване в имота съгласно одобрен архитектурен проект от 23. 02. 1998 г, като е постигнато съгласие К. Т. да придобие собствеността върху следните обекти: АПАРТАМЕНТ Г и Д, находящ се на третия етаж, целият с площ от 115, 474 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна-столова, детска, спалня, кухненски бокс, баня с тоалетна, две антрета и четири тераси; ЗАВЕДЕНИЕ с площ от 28, 60 кв.м., находящо се на партерния етаж, състоящо се от търговска зала, склад, тоалетна и черно антре, при граници: избено помещение № 1, избено помещение № 2, гараж № 1 и коридор; ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1, с площ от 5, 64 кв. м., в партерния етаж, при граници: склад, избено помещение № 2, заведение, коридор и гараж № 1. С н.а. № ....../20. 12. 201 0 г.К. Т. и И. Т. продават на В. Д. описания по-горе търговски обект. Описанието на обекта съвпада напълно по местонахождение, площ и граници с описанието в н.а. № ..../2000 г. Не се спори, че след смъртта на В. Д. и направен отказ от наследство, ответникът А. В. Д. е останал единствен наследник на приобретателя В. Д.. С н.а. № ......../10. 07. 2012 г. К. Т. и И. Т. продават на ищеца С. Н. описания по-горе жилищен обект – апартамент, ведно с описаното избено помещение № 1. Описанието на апартамента и мазето по местонахождение, площ и граници съвпада напълно с описанието им по н.а. № ...../2000 г.
По одобрената карта придобитият от ищеца апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ........., избено помещение № 1 – като обект с идентификатор .........., избено помещение № 2 – като обект с идентификатор ..........., търговския обект – като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .........., а гараж № 1 – като самостоятелен обект с идентификатор ..............
От заключенията по основната и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице инж. Х. К. се установява, че при строителството на сградата са направени промени спрямо одобрения архитектурен проект, заради което е изготвен екзекутив. Според екзекутива, самостоятелният търговски обект с идентификатор .......... е с площ от 28, 60 кв.м. и граничи с процесното избено помещение № 1 с идентификатор ..........., с избено помещение № 2 с идентификатор .........., с гараж № 1 с идентификатор ..........и с коридор. Процесното избено помещение № 1 с идентификатор ........... е с площ от 5, 64 кв.м. и граничи с избено помещение № 2 с идентификатор .........., с търговския обект с идентификатор с идентификатор .........., с гараж № 1 с идентификатор ............и със склад. Отразяването на обектите в партерния етаж на изготвените схеми в АККР съвпада напълно по местонахождение, граници и площи с отразеното на екзекутива фактическо положение на партерния етаж, от което следва, че при построяването на партерния етаж и към изготвяне на екзекутива помещенията в този етаж са съответствали напълно по местонахождение, граници и площ на тези по изготвения екзекутив и по схемите на самостоятелните обекти в КККР. След построяването на сградата и изготвянето на екзекутива спорното избено помещение № 1, нанесено като обект с идентификатор ........., както и част от избено помещение № 2, нанесено като обект с идентификатор ............, са присъединени фактически към търговския обект (заведение, магазин), като това е станало чрез построяване на преградна стена и премахване на преградна стена между избено помещение № 1 и избено помещение № 2. След това фактическо присъединяване, площта на търговския обект е увеличена от 28, 60 кв.м. на 34, 678 кв.м. Тоест, площта на търговския обект (понастоящем магазин) включва цялата площ на избено помещение № 1 и около половината от площта на избено помещение № 2, съответно - площта на търговския обект без присъединените площи от избени помещения № 1 и 2 съответства на площта му, посочена в представените по делото нотариални актове на ищеца, ответника и праводателя на ищеца и ответника. Фактическото присъединяване вероятно е било извършено преди сключване на договорите за покупко-продажба с нотариални актове № № ......../10. 07. 2012 г. и ......../20. 12. 2010 г.
От правна страна въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като процесното избено помещение № 1, с площ от 5, 64 кв.м., находящо се на партерния етаж на сграда, нанесено като обект с идентификатор ............по одобрената кадастрална карта, фактически не е съществувало към сключване на договорите за покупко-продажба с нотариални актове № № .../10. 07. 2012 г. и ..../20. 12. 2010 г., не съществува и понастоящем. С договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № ......../20. 12. 2010 г., спорната площ е била продадена на наследодателя на ответника, като част от площта на търговския обект, а с договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../10. 07. 2012 г., е продадено несъществуващо избено помещение № 1.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, част от които засягат следните проблеми: а/. дали фактическото присъединяване на съществуващо при построяване на сградата избено помещение, представляващо принадлежност към находящ се в същата сграда самостоятелен жилищен обект (апартамент), към съществуващ при построяване на сградата друг самостоятелен обект на собственост (в случая към търговски обект), само по себе си, поражда вещноправни последици, изразяващи се придобиване на правото на собственост върху избеното помещение от собственика на търговския обект, към който същото е присъединено фактически; дали собствеността върху принадлежностите следва собствеността на главната вещ; б/. длъжен ли е въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, да обсъди всички относими към спора доказателства, както и всички релевантни възражения и доводи на страните – поставен във връзка с оплакването на касатора, че при постановяване на решението не са съобразени представените от страните документи за собственост и всички констатации на вещото лице по допуснатите съдебно-технически експертизи.
Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС (както посочената от касатора, така и служебно известна на настоящия състав), поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260089 от 11. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 445/2020 г. на ОС – Пазарджик.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя С. Н. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: