3 Решение на Върховен касационен съд III г.о РЕШЕНИЕ № 135 С., 06.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 994 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-С., против въззивно решение от 08.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 73 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решението от 30.12.2010 г. по гр.д. № 469/2010 г. на Монтанския районен съд, са уважени предявените от Г. Н. Д. от [населено място], област М. срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по касационната жалба Г. Н. Д. от [населено място], област М., чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-М. оспорва жалбата като неоснователна. С определение № 86 от 24.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите - обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност, както и относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" за същото дисциплинарно нарушение, които въпроси са обусловили изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По тези въпроси съдебната практика вече е уеднаквена с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 533/2010 г. на Върховния касационен съд, III г.о. и решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на IV г.о. на ВКС. Съгласно TP № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г. тези решения служат за уеднаквяване на съдебната практика и са задължителни за съдилищата. Съгласно тази задължителна съдебна практика отговорът на поставените въпроси е, че неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения, както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и тази, с която се прекратява трудовото правоотношение, се възприемат като единен акт на работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като в случая издадените три заповеди от работодателя, едната от които за налагане на дисциплинарното наказание уволнение, а другите две за прекратяване на трудовото правоотношение, взаимно си противоречат - налице е несъответствие при датите за издаването им, посочване на несъществуващи разпоредби в КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и липсата на мотиви в двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението са неправилни. По делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 30.04.2008 г. и е заемала длъжността „шивач", с месечно трудово възнаграждение в размер на 237 лв., което впоследствие е променено на 300 лв. Със заповед № 212 от 09.07.2010 г. на управителя й е наложено наказание дисциплинарно уволнение, на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, затова, че на 02.07.2010 г. след приключване на работния ден при извършената й проверка е установено, че тя е скрила продукт, шит на територията и с материали на фирмата в опит да го присвои. Във връзка с констатираното нарушение на трудовата дисциплина от ищцата са поискани и тя е дала писмени обяснения на 06.07.2010 г., че е взела две остатъчни парчета, за да ушие играчка за мечок./л. 23 от гр.д. № 469/2010 г./. С нова заповед № 212 от 09.07.2010 г. на управителя е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ, а с трета заповед № 212 от 08.07.2010 г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, в която е разпоредено да й се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - неизползван платен годишен отпуск от 12 дни. При така дадените отговори на поставените правни въпроси, настоящата инстанция намира, че с издаването на заповед № 212 от 09.07.2010 г. за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, в която са посочени нарушителя, описание на нарушението и време на извършването му, както и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието, работодателят е осъществил формално правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, тъй като налагането на дисциплинарното наказание „уволнение" е едновременно и акт за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е необходимо връчването и на отделна заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Що се касае до третата заповед от 08.07.2010 г., която по време предхожда тази, с която е наложено дисциплинарното наказание, макар и оформена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, тя по съществото си не урежда прекратяване на трудовото правоотношение, а изплащането на ищцата на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ като негова последица. В тази връзка следва да се посочи, че не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона, както и да сгреши конкретна цифра, което обаче само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник или служител. Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. В случая, изложените мотиви в заповедта на налагане на наказанието дисциплинарно уволнение на ищцата са достатъчни за формално удовлетворяване на тези изисквания. Изпълнена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на наказанието ищцата е дала писмени обяснения за нарушението. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение в случая е незаконосъобразно не по изложените мотиви на въззивния съд, а тъй като при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на 189, ал. 1 КТ. Преценката по този законов текст е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието на извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случая настоящата инстанция приема, че извършеното нарушение от ищцата не съответства по тежест на наложеното й най-тежко наказание - дисциплинарно уволнение. Действително като е укрила два отпадъчни продукта ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, към което има критично отношение, но това нарушение, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответства на наложеното й наказание дисциплинарно уволнение, поради което заповедта, с която й е наложено това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като предявените от ищцата искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да бъдат уважени. Тъй като крайният извод на въззивния съд е за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, до който извод стига и настоящата инстанция, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. З.. При този изход на спора, на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 08.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 73 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, ГО. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Ч. да заплати на Г. Н. Д. от [населено място], област М. направените разноски по делото за касационното производство в размер на 300/триста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :