3 Р Е Ш Е Н И Е № 232 СОФИЯ, 21.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Н. изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 892/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 392 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 425/2010 г. на Окръжен съд – [населено място], в частта, с която е потвърдено решение № 181 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 1136/09 г. на Районен съд Козлодуй, с което молителят е осъден да предаде на Ц. Ф. Стоянова владението върху земеделски имоти - ниви, в землището на [населено място], общ.К.. Молителят поддържа, че е налице основанието на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като влязлото в сила решение било основано на неистински документ, установено със заключението на изслушаната по делото съдебно- графиическа експертиза, според която подписите за упълномощител в пълномощно рег. № 79 и рег. № 80 от 13.01.2009 г. на нотариус С. Б., както и върху декларациите по чл. 264, ал.1 ДОПК и чл. 25 ЗННД, не са положени от Ц. Ф. С.. Излага доводи, че заключението на експертизата не е било обсъдено във връзка с останалите събрани доказателства, както и че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 194, ал.3 ГПК да изпрати тези документи на прокурор. Ответницата по молбата за отмяна Ц. Ф. С. чрез своя пълномощник изразява становище, че молбата е недопустима като подадена след срока по чл. 305, ал.1, т.2 ГПК, евентуално- че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение № 181 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 1136/09 г. на Районен съд Козлодуй в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на Ц. Ф. С. владението върху земеделски имоти- ниви, в землището на [населено място]. Прието е, че с решение № 10 от 14.06.1999 г. на ОСЗ [населено място] на ищцата е било възстановено правото на собственост върху земеделски имоти в [населено място]. С нотариален акт № 136, т.І, дело № 10/2009 г. на нотариус Д. М., А. Б. М., преупълномощена от Д. В. К. като пълномощник на Ц. Ф., е продала на [фирма]- [населено място] възстановените на Ф. земеделски имоти. С оглед заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно- графическа експертиза съдът е приел, че подписите за упълномощител в пълномощно рег. № 79 и рег. № 80 от 13.01.2009 г. на нотариус С. Б., както и върху декларациите по чл. 264, ал.1 ДОПК и чл. 25 ЗННД, не са положени от Ц. Ф. С.. Оттук е заключил, че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие, а щом това е така- нищожна е и прехвърлителната сделка, поради което тя не е породила вещноправно действие и не легитимира [фирма] като собственик на процесните имоти. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК следва влязлото в сила решение да е било основано на документ, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред- с влязла в сила присъда или решение на гражданския съд, постановено по реда на чл. 124, ал.4 ГПК, съотв. чл. 97, ал.4 ГПК/ отм./. Молителят не представя такива доказателства, което е достатъчно основание молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Отделно от това, следва да се посочи, че основанието за отмяна, на което се позовава молителят, има предвид случаите, когато при постановяване на решението съдът е възприел представения по делото документ за истински и при зачитане на неговата доказателствена сила е направил съответните изводи относно релевантни за спора факти и правоотношения. Когато обаче документът е бил оспорен и съдът е приел, че той е неистински, не може да се допусне отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, дори и ако след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, документът е бил признат за неистински по надлежния съдебен ред, тъй като решението би останало същото. Влязлата в сила присъда или решението на гражданския съд, с които документът е признат за неистински, само биха потвърдили един факт, който е бил известен на съда и е взет предвид при постановяване на решението. В случая съдебно - графическата експертиза е дала заключение, че приложеното по делото нотариално заварено пълномощно с рег. № 79/ 13.01.2009 г., с което Ц. Ф. С. е упълномощила Д. В. К. с права да извършва всякакви фактически и правни действия във връзка с подготовката и разпореждането чрез продажба, замяна или друг възмезден способ със собствените й имоти в землището на [населено място], не е подписано от упълномощителката. Поради това е прието, че тази сделка, както и прехвърлителната сделка, в която продавачката е била представлявана от преупълномощения представител А. М., са нищожни и е направен извод, че договорът за покупко- продажба не е произвел транслативно действие и не легитимира дружеството- молител като собственик на процесните имоти. Следователно, решението, предмет на молбата за отмяна, не е основано на неистинския документ, както изисква чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, а на експертизата, с която е установена неговата неавтентичност. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Останалите наведени в нея доводи по естеството си представляват касационни оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които не могат да се обсъждат в настоящото производство, което е уредено като извънинстанционно, а не като фаза на исковия процес. Обстоятелството, че съдът не е изпратил решението си заедно със заключението на съдебно- графическата експертиза на прокуратурата по реда на чл. 194, ал. ГПК, е неотносимо към основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 392 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 425/2010 г. на Окръжен съд – [населено място], в частта, с която е уважен предявеният против молителя иск по чл. 108 ЗС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: