РЕШЕНИЕ
№ 188 / 15.09.2014 г.
В името на народа
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 5563 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.Г. М. срещу решение № 266 от 25.5.2013 г, постановено по гр.дело № 68/13 г на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 1598/31.10.12 г по гр.дело № 1766/2008 г на Окръжен съд-Пловдив.С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от П. И. К. искове 1/ за заплащане на сумата 31 000 лв, представляваща половината от стойността на придобитото от [фирма] имущество : офис № с площ от 76, 50 кв.м, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ с административен адрес : [населено място], [улица] на втори жилищен ; 25 бр. товарни фирмени автомобили, машини и съоръжения за строителството, вземания на едноличния търговец за периода 1997-2000 г , а именно за 1997 г-реализирана чиста печалба в размер на 2 940 000 лв /неденоминирани/, за 1998 г-печалба в размер на 2 354 000 /неденоминирани/ лв, за 1999 г печалба в размер на 8 000 лв и за 2000 г-печалба в размер на 7 000 лв. ; 2/ както и за заплащане на сумата в размер на 41 250 лв, представляваща 25 % от стойността на дяловия капитал на дружеството [фирма].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон-чл.29 от СК /отм/ и допуснати нарушения на процесуалния закон относно преценката на доказателствения материал и направените въз основа нея изводи за липса на принос от страна на съпруга-несобственик при придобиване на имущество от съпруга, осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец.
Ответникът Д. П. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адв.А. Й..Подържа, че касационната жалба е неоснователна, не са налице допуснати процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон.Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, ведно със следващите се от това законни последици.
Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното :
Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 223 от 12.2.2014 г, постановено по делото.
С това определение Върховният касационен съд на РБ, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси относно доказването и доказателствената тежест по чл.153 и чл.154 от ГПК, относно преценка на събраните по делото гласни доказателства в съвкупност с целия останал доказателствен материал и доводите и възраженията на страните, като разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.Произнасяне по поставените процесуалноправни въпроси е направено с решение № 25 от 27.1.2012 г по гр.дело № 1832/2010 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 670/15.11.200 г па гр.дело № № 695/2009 г на Четвърто ГО, решение № 724/30.11.2010 г по гр.дело № 507/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 512 от 29.6.2010 г по гр.дело № 1082/2009 г на Първо ГО на ВКС.В тези решения в съответствие с нормата на процесуалния закон- чл.154 от ГПК /чл.127 ал.1 от ГПК /отм/ е прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за фактите от които извлича изгодни за себе си правни последици.При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната дейдствителност недоказаните по делото факти.Тежестта на доказване не е задължение за представяне на доказателства.Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.Съдът е длъжен да определи правилно предмета на делото и обстоятелствата които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства и доводите и възраженията на страните.
В съответствие с Тълкувателно решение № 1/2013 г от 9.12.2013 г, постановено по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на Върховният касационен съд, когато направеният от първоинстанционния съд доклад е непълен или неточен и във въззивната жалба са релевирани възражения за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях.Дори същите да са били опорочени въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците със собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото.Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и чрез него съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна /чл.7 ал.1 изр.2 от ГПК/.
От данните по делото се установява следното :
Предявеният е иск с правно основание чл.29 от СК /отм.
Установено е от доказателствата по делото, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 9.9.1980 г и е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 114/27.4.2007 г, по гр.дело № 865/05 г по описа на Пловдивски районен съд.По време на брака с решение № 4233/16.3.1993 г, вписано в ТР по ф.д. 2383/1993 г по описа на Окръжен съд Пловдив ответникът Д. Б. е регистриран като едноличен търговец, а с решение № 11950/28.11.2000 г по ф.д.4724/2000 г по описа на Пловдивски окръжен съд е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност [фирма] с капитал в размер на 5 000 лв. От представеното копие на осигурителна книжка на ищцата се установява, че в периода 3.7.1995 г-1.4.1999 г е работила като брокер в [фирма], за което е получавала възнаграждение и е била осигурявана.
С решение № 12078/4.12.2000 г е вписано дружеството [фирма] [населено място] с капитал 5 000 лв и едноличен собственик П. Б..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при нейна доказателствена тежест ищцата по делото не е доказала твърденията си относно главния факт-наличие на принос в придобиване на имуществото, включено в предприятието на едноличния търговец, както и принос във вноската на капитала на дружество [фирма], чийто едноличен собственик е ответника по делото. Прието е, че както от събраните гласни доказателства, така и от заключенията на счетоводните експертизи се установява, че имуществото на едноличния търговец е придобито в следствие на упражнявана от него търговска дейност, което се отнася и до капитала на [фирма].Прието е, че ищцата е работила за едноличния търговец, за което е получавала възнаграждение и е била осигурявана, била е разтоварена от грижите за семейството и домакинството, доколкото е разполагала с домашна помощница, целодневно обучение на децата в частно училище и отделно от това е развивала своя търговска дейност с хранителни стоки като едноличен собственик на [фирма].Апелативният съд е приел за недоказани твърденията на ищцата, че е участвала активно в развиваната от едноличния търговец строителна дейност, чрез избор на терени, намиране на клиенти, наемане на строителна техника.Приел е, че разпитаните по делото свидетелки К. установяват, че бащата на ищцата, помогнал на младото семейство като им дал пари да закупят ведомствено жилище.Впоследствие същото било продадено и по твърдения на ищцата средствата от продажбата били вложени в кооперацията, построена от едноличния търговец на [улица]в [населено място], в която се намира и процесния нежилищен имот-офис № .При тези показания въззивният съд е приел за неустановени по размер средствата, дадени от бащата на ищцата и послужили за закупуване на първото жилище на страните.
С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, даден в посочената по-горе задължителна практика по основателността на касационнана жалба, настоящият състав намира следното :
Задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК приема безпротиворечиво, че искът по чл.29 СК /отм/ когато се претендира дял от стойността на придобити вещи е облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване.Съпругът, претендиращ стойностен дял, следва да докаже, че има принос в придобиването на имущестнвото придобито от едноличния търговец и включено в неговото предприятие.В този случай презумпцията по чл.19 ал.3 от СК /отм/ не намира приложение.
При наличие на изложени във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждане на събраните доказателства и разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е следвало да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна /чл.7 ал.1 изр.2 от ГПК/.С доклада на първостепенния съд същият се е задоволил с това да отбележи, че единственото безспорно по делото обстоятелство, е това, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод.Останалите твърдения на страните, изложени в исковата молба, респ. в отговора по чл.131 от ГПК Пловдивски окръжен съд е приел за спорни, но не е напътил страните към тяхното изясняване, не е дал конкретни указания относно разпределението на доказателствената тежест, а се е задоволил единствено, да отбележи, че всяка от страните следва да докаже фактите, от които цели да извлече благоприятни правни последици.
Въззивният съд не е отстранил допуснатите процесуални нарушения и не е съдействал за изясняване на делото от фактическа страна.В този смисъл и с оглед твърденията в исковата молба и отговора и събраните гласни доказателства, въззивният съд е следвало да постави на страните въпроси относно това кога са закупили и кога са се разпоредили с придобитото по време на брака ведомствено жилище.Какъв е бил размера на придобивната и продажната му цена. В случай , че страните не спорят относно тези обстоятелства, съдът е следвало да ги признае за безспорни, а в случай, че същите са спорни-да им укаже да ангажират писмени доказателства, респ. експертиза за стойността и евентуалния размер на вложените заемни средства /с оглед твърденията в отговора по чл.131 от ГПК/.В случай, че ответникът подкрепи с доказателства това си твърдение да приложи последиците от разпределението на доказателствената тежест.С оглед събраните по делото гласни доказателства /разпитаните свидетелки К./, които твърдят, че ведомственото жилище е придобито от страните със средства, дарени от бащата на ищцата, които не са установени по размер, съдът е следвало да допусне служебно изслушване на съдебно-икономическа експертиза.Същото да даде заключение /след уточняване момента на придобиване и стойността на закупеното и продадено ведомствено жилище/ и съпостави активите на едноличния търговец към годината на продажбата на ведомственото жилище и евентуалната сума, получена от продажба продажбата на същото.С оглед тези конкретни данни съдът е следвало да прецени твърденията на ищцовата страна за наличие на принос, като предпоставка за уважаване на иска по чл.29 от СК 8отм/.
Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са довели до необоснованост на крайните му изводи, поради което решението му следва да бъде отменено.Поради необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия-допускане на съдебно икономическа експертиза след отмяна на решението делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне от друг състав, който да изслуша съдебни икономическа експертиза
По горните съображения, Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 266 от 25.5.2013 г, постановено по гр.дело № 68/13 г на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|