1 8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 599 София, 1.07..2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №3652/2021г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на В. Р. Т. и С. Д. Т. чрез адв. Б. К. от АК С. срещу решение №46 от 07.07.2021г по в.гр.дело № 195/2021г. на Апелативен съд –В. , с което е потвърдено решение № 529 от 12.03.2021г на Окръжен съд-Варна Отвърлен е иск на касаторите за аангажиране отговорността на ответника Д. Т. И. на основание чл.189, ал.1, изр.1, предл. 1 и 2 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД ,продал им на 26.02.2020г лек автомобил „Шкода К.“за който непосредствено след продажбата е установено ,че обявен за издирване в Шенгенската информационна система по сигнал на лизингова компания “LeasePlan” Репулбика Чехия, като предмет на престъпление „обсебване“. В тази връзка, автомобилът е бил доброволно предаден от ищците на ОДМВР РУ С. съгласно чл.84, ал.2 ЗМВР, като е съставен протокол . Същият все още се съхранява от полицейските органи и не е бил предаден на органите в издирващата държава по линия на полицейското сътрудничество, тъй като в законния 60-дневен срок не е постъпило такова искане..Ответникът И. , като е оспорил иска с твърдение ,че е прехвърлил собственост ,е представил като доказателство регистрационни документи за установяване на свое придобивно основание покупко -продажба от физическо лице чужд гражданин , въз основа на рестрационни документи от Швеция В Р.България автомобилът е получил регистрация като внос от Швеция. Установено е ,че се води разследване за документно пристъпление ,по което не са привличани обвиняеми лица. С нотариална покана ищците са заявили разваляне на договора с продавача. Пред въззивната инстнация са изтъкнати и нови обстоятелства.У нас разследващите органи ,с постановление на ВРП от 07.05.2021г са отказали да върнат автомобила на ищеца ,тъй като бил веществено доказателство по водено разследване в страната за престъпление по чл.316 ,вр чл. 308 НК, извършено при регистрацията на автомобила в Сектор ПП В.. В постановлението на ВРП е изтъкнато като съображение и воденото разледване в Р.Чехия ,като по безспорен начин било установено ,че автомобилът е обект на престъпление и настоящият му собственик е посочената от властите в Р.Чехия лизингова компания . На свой ред въззивният съд е приел за установено наличието на издирвателна преписка No 345в-86/2020 г. в РУ-С. относно установен и иззет лек автомобил марка „Шкода“модел„К.“,рег.No В 0759 ТА с рама TMBLK7NS3L8029461 и двигател No DFH636995, обявен за международно издирване с шенгенски ид. [банкова сметка] (ШИС) като обект на престъпление „обсебване“,заявено на 11.06.2020 г. пред чешките полицейски власти Автомобилът е идентичен с процесния, регистриран на 26.02.2020 г. с документ за собственост за ответника Д. И. от Швеция № [ЕГН]. Като установеност въззивният съд е посочил данните от докладна записка от 24.08.2020г по издрвателната преписка ,че около 100 автомобила са били продадени на лизинг от неизвестно лице с фалшифицирани документи при сключване на договори за лизинг, предмет на разследване в Чехия Според тези данни като настоящ собственик е посочена компанията “LeasePlan”, Ceska republika s.r.o. както и че автомобилът е регистриран в Чехия (с рег. номер 7АY4770) В записката е описано и въззивният съд е изтъкнал ,че в сигнала се е съдържала информация за посочения собствненик ,както и че в законоустановения 60 дневен срок в РУ-С. не е постъпвало искане от държава-членка с определено лице, на което да се върне вещта, поради което е разпоредено процесният автомобил да бъде предаден за съхранение в РУ-С.. Въззивният съд е приел ,че не е доказан фактът на принадлежност на собствеността на трето лице , подлежащ на доказване от ищеца като елемент от фактическия състав на разваляне на договора за продажба.Наличието на заявена информация в ШИС, провежданото издирвателно мероприятие, изземване или доброволно предаване на автомобила по реда на ЗМВР не обосновават извод за установени права на трето лице върху вещта, а полицейските органи нямат задължение за установяване на собствеността Не е установено на кое чуждестранно трето лице принадлежи тя - на представителят заявил издирването , или на посоченото лизингово дружество. Не е установено, че автомобилът принадлежи на чуждестранно физическо или юридическо лице: дали това е „STARLIFE“ s.r.o, чиито представител е заявил издирването му в Чехия или „LeasePlan“ Ceska republika s.r.o, посочена в кореспонденцията като настоящ собственик на вещта Собствеността на автомобила не би могла да се презумира само на база наименования на чуждестранни компании в проведената писмена кореспонденция между отделите „Сирене“ Независимо от уведомяването на компетентните органи в Чехия за изземването на автомобила, тези служби не са заявили връщането му в законоустановения 60-дневен срок .Недоказани са твърденията на ищците за евикцията на автомобила, каквато би била налице само, ако правата на третите лица са признати по съдебен ред или са безспорно установени по друг начин. Не е имало основание за разваляне на договора .Възприето е и решаващото съображение на първоинстнационния съд ,че в случая е налице основание по чл.84, ал.9 от ЗМВР за връщане на вещта на лицето, от което е приета или иззета – при липса а на описаните в текста изключения. В случая това лице е ищец.Доказателства,удостоверяващи някое от изключенията в закона ,според Варненски апелативен съд не са представени по делото . Решаващите изводи на въззивния съд се оспорват от касаторите .В изложение ,при изтъкнато основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК са формулирани процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора ,както и материалноправен въпрос- за правото на добросъвестния приобретател на МПС да развали договора и за да упражни правото по чл.189, ал.1 ЗЗД , следва ли да бъде установено със съдебно решение по положителен и безспорен начин притежаването от трето лице право върху имота ,или е достатъчно това право да е вероятно основанелно предвид представени доказателства. По първия въпрос се изтъква противоречие с ТР №1 / 2001г ОСГК и установена практика на ВКС , по втория въпрос се сочми противоречие с реш. № 254/2020г по гр.д № 1403/2019г ,реш. № 424/2012г по гр.д № 1872/2020г , двете на Четвърто г.о , реш. № 162/2013г по гр.д № 1317/2012г на Трето г.о и реш. № 261/2019г по гр.д № 390/2012г на Второ г.о на ВКС . При основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се формулират четири свърно посавени въпроса : достатъчни ли са като писмени доказателства полицейската преписка по чл. 84 ЗМВР и постановленията на Прокуратурата за да се приемат от съда правата на трето лице върху автомобила за установени ;допустимо ли е при тези доказателства да се направят косвени изводи относно правото на собственост ,ако няма преки доказателства ; длъжен ли е добросъвестният купувач да доказва кой е конкретния собственик на автомобила ,ако от доказателствата следва ,че продавачът не е собственик; длъжен ли е добросъвестният купувач да установява наличието на основание по чл.84, ал.11 ЗМВР при упражняване правата по чл.189 ЗЗД , ако от доказателствата следва ,че връщане на автомобила, иззет от него по чл. 84, ал.2 ЗМВР му е отказано .Основание за допускане до касационно обжалване се обосновава с противоречиви разрешения на въззивни съдилища и липса на практика на ВКС по чл. 290 ГПК по поставените въпроси . Отговор е постъпил от Д. Т. И. чрез адв. Н.Х. от АК-В. Основание по чл. 280 , ал.1 т.1 не е налице , тъй като поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС относно предпоставките за евикция Правата на трето лице или трябва да се признати по съдебен ред , или да са безспорно установени по друг начин В случая тези права не са установени ,не може да се презюмира предстояща евикция , което е обусловило решаващите изводи на съда Посочената съдебна практика разрещава случаи ,различни от процесния Не е обосновано значението на поставените в последния раздел на изложението четири въпроса , за точното прилагане на закона Гражданско- правният елемент на кого принадлежи собствеността , не е предмет на производството по чл.84 ЗМВР и на полицейстото сътрудничество при издирване , освен това в преписката по този ред не се съдържат безспорни и катеторични данни за собствеността Поставени въпроси , свързани с обосноваността на решението , не могат да се проверяват в производство по чл. 288 ГПК . Претендират се разноски . По основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.Дори в своето решение второинстанационният да е възпроизвел констатациите и рещаващите изводи на първоинстанционния съд по съществото на спора , по този начин въззивният съд е направил тази мотиви свои,като противоречие с изтъкваната задължителна тълкувателна практика на ОСГК не е налице Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения материалноправен въпрос. Касаторът смесва две различни по значение и правни последици вероятности, като необосновано привежда съдебна практика разяснила разрешенията относно разваляне на догтовора при вероятност за евикция ,но при установеност на основание за отстраняване на купувача поради права на трето лице ,които права още на са упражнени от последния като притезание , но могат да бъдат упражнени. В решение № 254/2020г по гр.д № 1403/2019г по описа на четвърто г.о е даден отговор на правни въпроси , различни от поставения в изложението и не е разглеждан иск , основан на чл. 189 ЗЗД В решение № 424/2012г по гр.д № 1872/2020г на Четвърто г.о и решение реш. № 261/2019г по гр.д № 390/2012г на Второ г.о на ВКС .е даден отговор на правен въпрос ,свързан с предпоставките за евикция , като е разяснено ,че тя може да е реализирана или предстояща , както и че за да се развали договора, не е от значение дали евикцията е реализирана или предтояща,но е от значение добросъвестността на купувача. В първото от цитираните решения , състават на ВКС е приел ,че по същество именно добросъвестност не е налице, а във второто от изтъкваните решения е прието ,че купувачът е добросъвестен , като и в двата случая права на трето лице,противопоставими на купувача ,са приети за установени по делото . Разрешението при т. нар „ евенуална евикция“ не е обусловило решаващите изводи на въззивния съд в настощия слечяй ,нито е имало спор по отношение добросъвствостта на ищеца като купувач. В решение № 162/2013г по гр.д № 1317/2012г на Трето г.о е обобщена установената практика на ВКС по въпроса кои са комулативните предпоставки при иска по чл.189, ал.1 ЗЗД. В същото решение , както и в решение№ 261/2019г на Второ г.о на ВКС правата на трето лице са били приети за устонвовени. В едно от цитираните решения изводът за установеност е основан на спецификите на собствеността (частна държавна собственост ,върху имот на МО) Същите комулативни предпоставки , една от които е трето лице да притежава самостоятелни вещни права , като право на собственост върху продадения на ищеца имот - при установеност ,а не при вероятност за притежанието на правата ,е изследвал и въззивния съд . Формулираните в последния раздел на изложението четири въпроса са свързано поставени ,част от тях действително засягат обосноваността на решението (първия въпрос).Налага се и уточнението ,че съдът не прави „косвени изводи“(втория въпрос) , а може да достигне до решаващ извод по отношение правнорелевантни факти ,включително при наличие само на косвени доказателства. Правен е въпроса в каква степен установеното в практиката на ВКС доказателствено правило ще намери приложение , ако се касае за правопораждащи факти относно правата на трети лица ,противопоставими на купувача (чл. 188 ЗЗД ) и най- често собственически – комулативнна предпоставка за реализиране на отговорността по чл.189 ЗЗД ,която съгласно трайно установената практика на ВКС ,подлежи на установяне – следва да е призната със съдебно решение или установена по безспорен начин ,когато се касае за моторни превозни средства (МПС) ,които след продажбата им в страната са сигтализирани за издирване по ШИС , иззети /доброволно предадени в процедура по чл.84 ЗМВР от добросъвестен купувач . Част от формулираните от касатора въпроси Върховен касационен съд уточнява правното съдържание във въпросите в рамките на правомощията , разяснени с приемането на ТР №1/19.02.2010г ОСГТК след като са обуславящи за изхода на делото и са решаващо произнесени с обжалваното решение .В тази връка , касаторите са поставили и въпроси: длъжен ли е добросъвестният купувач да установява конкретния собственик , или е достатъчно доказателствата да изключват автомобилът да е собственост на ответника- продавач ;за доказателственото значение на удостоверените от разследващи органи обстоятелства в преписката по чл. 84 ЗМВР и от Прокуратурата, при установяване противопоставими на купувача права на трети лица и значението на предпоставките по чл.84,ал.11 ЗМВР при упражняване на правата по чл.189 ЗЗД . По тези въпроси Върховен касационен съд приема ,че касаторът е обосновал изискването на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК за случай ,при които съществуването на противопоставимо на купувача право върху МПС не е установено със съдебно решение и по тълкувателен път, с оглед спецификата при законово установения режим на собственост за МПС ,следва да се очертае правната рамка за случаи, в които правото на трето лице е установено „по друг начин“,като предпоставка за разваляне на договора поради съществуваща реална заплаха от евентуална евикция. Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на решение №46 от 07.07.2021г по в.гр.дело № 195/2021г. на Апелативен съд –В. Задължава касаторите да внесат 1155лв държавна такса по сметка на ВКС Делото да се докладва за насрочване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .