Р Е Ш Е Н И Е № 470 София, 17 февруари 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1422/2014 година. Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по жалба/по същество искане/ от защитника на осъдения В. В. Д. за възобновяване на вчнд № 175/2014 год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото решение № 63 от 14.03.2014год. В искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с довода, че окръжният съд като въззивна инстанция неправилно е приложил законаq като без да са налице изискванията по чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение и постановил осъденият да изтърпи наказание «лишаване от свобода» по влязлъл в сила осъдителен съдебен акт. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа исканията по изложените в тях съображения. Прокурорът даде заключение, че като неоснователна, жалбата/искането за възобновяване на делото/, следва да се остави без уважение. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверката по реда на възобновяването, настоящия съдебен състав намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице и е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. От данните по делото е видно следното: Лицето В. В. Д. е осъждан както следва: 1. С присъда № 82/23.03.1999год. по нохд № 814/1998год. на РС-Русе, Д. е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието, на основание чл. 69 НК е отложено за срок от една година и шест месеца. За това осъждане Д. е реабилитиран по право. 2. С присъда № 181/14.12.2005год. по нохд № 63/2005год. на ОС-Русе, за престъпление по чл. 257, ал. 1, във вр. чл. 255, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК-на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000.00лв., като с решение № 131/27.06.2006год. по внохд № 60/2006год. присъдата е изменена и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години. Съдебният акт е влязъл в сила на 03.08.2006год. 3. С влязла в сила на 03.05.2007год. присъда № 70 от 17.04.2007 год. по нохд № 35/2007год. на РС-Тутракан, за престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 55, ал. 1,т. 2,б.”б” от НК, Д. е осъден на пробация. С влязло в сила на 12.09.2007год. определение № 170/28.08.2007год. по чнд № 147/2007 год. на РС-Тутракан, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК наказанията, наложени с присъдите по нохд № 63/2005год. и № 35/2007год. са групирани и на Д. е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода и глоба от 5000.00лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години. 4. С определение за одобряване на споразумение от 17.12.2013год. по нохд № 2639/2013год. на РС-Русе, за извършено през периода от 23.03.2012год. до 10.05.2012год. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, Д. е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. По предложение на прокурор от РП-Русе, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. чл. 68 от НК е образувано чнд № 125/2014год. на Русенския районен съд. С определение № 92 от 13.02.2014год. съдът отказал да приведе в изпълнение определеното на осъдения общо наказание от три години лишаване от свобода по чнд № 147/2007год. на РС-Тутракан, отделно от наложеното наказание на Д. по нохд № 2639/2013год. по описа на РС-Русе, като изложил съображения, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 68, ал. 1 от НК. Прокурорът при РП-Русе останал недоволен от постановеното определение и го протестирал пред ОС-Русе, който образувал вчнд № 175/2014год. за проверка на законосъобразността на протестирания пред него съдебен акт. При проверката си съдът приел, че незаконосъобразно РС-Русе е отказал да уважи предложението за активиране наложеното на Д. наказание „лишаване от свобода”, като изложил съображения, че предпоставките за това са налице, тъй като деянието по нохд № 2639/2013год. на РС-Русе е извършено във визирания в определението по чнд № 147/2007 год. на РС-Тутракан изпитателен срок. С решението си ОС-Русе е отменил постановеното по чнд № 125/2014год. на Русенския районен съд определение и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието на Д. от три години лишаване от свобода, определено по чнд № 147/2007год. на РС-Тутракан. Окръжният съд незаконосъобразно е отразил в съдебния си акт, че той може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 346, т. 3 от НПК, атакуваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от кръга на съдебните актове изброени в разпоредбата, а именно: определенията на окръжния и апелативния съд по чл. 306, ал. 1 от НПК постановени в случай на нова присъда, каквато не е налице в случая. Атакуваният съдебен акт може да бъде проверен само по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, съгласно чл. 419, ал. 1 НПК, във връзка с чл. 341, във вр., чл. 306, ал. 1, т. 1 до т. 3 НПК. Съобразно направеното от защитника уточнение пред ВКС, жалбата му да се разгледа като искане за проверка по реда за възобновяване на наказателни дела, производството се проведе именно по тази процедура. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 419 и сл. НПК, Върховният касационен съд намира, че искането на осъдения е допустимо, а по същество и основателно. При наличието на множество влезли в сила осъдителни присъди, по отношение на които са налице предпоставките за групиране наложените наказания, съобразно чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия се определя едно общо най-тежко наказание, а когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 66/чл. 69/ от НК, въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото определяне/чл. 25, ал. 4 НК/. В производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за определяне общо наказание на основание чл. 25 от НК, на съда не е предоставена възможността да удължава първоначално определените по чл. 66/чл. 69/ НК срокове по отделните осъждания на влезли в сила съдебни актове и по този начин да утежнява наказателноправните последици за осъдените. При това производство не се определя ново наказание, включително и нов срок по чл. 66/чл. 69/ от НК, а се определя общо наказание, което не може да бъде по-тежко от първоначално индивидуализираните по вид, размер и начин на изпълнение. В случая, определеното на Д. общо наказание от три години лишаване от свобода по чнд № 147/2007год. на РС-Тутракан не е наложено ново наказание, което да поражда нови правни последици, защото с него не се решават въпросите по чл. 301, ал. 1, в поредността по т.1, т. 2 и т. 3, пр. 1 и 2 от НПК. Касационният съд и друг път се е произнасял, че правният ефект на условната присъда настъпва от деня, в който тя е влязла в сила и трае до деня, в който е изтекъл изпитателният срок. За да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК е необходимо подсъдимият да е извършил друго умишлено престъпление от общ характер в определения по реда на чл. 66/чл. 69/ от НК изпитателен срок. Всичко изложено обосновава законосъобразността на първоинстанционното определение на РС-Русе, с което е отказал да уважи предложението на прокурора за привеждане в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, определеното по чнд № 147/2007год. на РС-Тутракан общо наказание, тъй като изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК за наказанието от три години лишаване от свобода, определен с присъдата по нохд № 63/2005год. на ОС-Русе и включен в съвкупността като най-тежко от групираните наказания, е изтекъл на 03.08.2011год. и към датата на извършеното престъпление по нохд № 2639/2013год. на РС-Русе не са били налице законовите предпоставки за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК. В този смисъл, съобразно правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че като незаконосъобразно, постановеното по вчнд № 175/2014год. на ОС-Русе решение, следва да се отмени по реда на възобновяването на наказателни дела и да отхвърли предложението на прокурора при Районна прокуратура-Русе за привеждане в изпълнение определеното на осъдения Д. общо наказание от три години лишаване от свобода по чнд № 147/2007год. на РС-Тутракан. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по вчнд № 175/2014год. на Русенския окръжен съд, отменява постановеното по него решение № 63 от 14.04.2014год. и отхвърля предложението на прокурора при Районна прокуратура-Русе за привеждане в изпълнение определеното на осъдения В. В. Д. общо наказание от три години лишаване от свобода по чнд № 147/2007год. на РС-Тутракан, отделно от наложеното му наказание по нохд № 2639/2013год. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: