5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 421/11
СОФИЯ, 36.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЛИДИЯ РИКЕВСКА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1291/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Х. чрез неговия пълномощник адв. Ж. А. против решение № 377 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 1595/07 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответниците по касация Х. А. Д., Д. А. Д., Н. Д. А. и Р. Д. С. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквани, приема следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 988/07 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 1270/06 г. на ВКС, V г.о., е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. С него е отменено решението от 19.98.2004 г. по гр.д. № 1246/03 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Д. А. Д., Х. А. Д. и Д. А. Д. против В. И. Х. за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], м. ”М. гьолджук”, представляващ 600/830 ид. части от реална част, защрихована със зелен контур на скицата на в.л. К. К., приложена на л. 49 от първоинстанционното дело, от място пл.№ 579 по кадастралния план “А. мак - І част” и вместо него е постановено друго, с което искът е уважен и ответникът В. И. Х. е осъден да предаде на ищците владението върху тази реална част. Въззивният съд е приел, че с решение № 197 от 25.03.1994 г. на ПК- [населено място], на наследниците на А. Д. Ж. е било възстановено в съществуващи /възстановими/ реални граници правото на собственост върху нива с площ 7.230 кв.м, находяща се в землището на [населено място],[жк], м. ”М. гьолджук”, представляваща имот пл.№ 6908 по КП от 1956 г. Около 685 кв.м. от възстановения имот попадат в границите на имот пл.№ 579 по действуващия план на м.”А. мак”, който се владее от ответника. Последният е противопоставил самостоятелни права върху имота, основани на договор за замяна, сключен с нотариален акт № 120, т.ІІ, дело № 347 от 30.12.1998 г., с който Н. Ж. К. и А. Н. К. му прехвърлили 600 кв.м. ид. части от място, цялото с площ 830 кв.м, в землището на [населено място],[жк], м. ”Б. чешма”, имот пл.№ 579 по КП ”А. мак”, ведно с построената в него сграда с площ от 12 кв.м и подобренията, срещу което ответникът им прехвърлил негова собствена движима вещ - паркет. При извършване на сделката прехвърлителите К. се легитимирали като собственици на заменения недвижим имот с нотариален акт № 190, т. ХХVІ, дело № 12299 от 16.08.1994 г., с който А. Н. К. била призната за собственик на основание § 4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ по време на брака й с Н. К. на 600 кв.м. ид. части от имот пл.№ 579, целият с площ 830 кв.м, както и на построената в него сграда от 12 кв.м. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не е установено по категоричен начин праводателката на ответника да е упражнила валидно правото си да придобие имота по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не било установено имотът да й е бил предоставен за ползуване по някое от постановленията на МС или че ако й е бил предоставен за ползуване имот, то той е идентичен с процесния, че е подала молба за изкупуване на имота по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, че е била изготвена оценка и в тримесечен срок от влизането й в сила праводателката е заплатила чрез Общината определената цена. Преписката по изкупуване на имота не е била намерена в [община] и съдът е приел, че съдържащото се в констативния нотариален акт описание на документите, въз основа на които нотариусът е направил извод за придобиване на правото на собственост на посоченото основание, не е достатъчно да обоснове категоричен извод за наличието им, а отразеното в информационните масиви при [община] обстоятелството, че че А. К. е заплатила имот в м.”А. мак” по оценителен протокол № 965/ 22.11.1993 г., е преценено като негодно доказателство по делото. По тези съображения въззивният съд е направил извод, че праводателката на ответника не е била собственик на прехвърления имот, поради което и договорът за замяна не е произвел вещнопрехвърлително действие и не легитимира ответника като собственик на имота.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли при наличието на издаден констативен нотариален акт за право на собственост, придобито на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, липсата на преписката по изкупуване на имота да обоснове извод, че това право не е било надлежно упражнено.
Съгласно чл. 483, ал.1 ГПК/ отм./, който е бил в сила към момента на издаване на представения по делото нотариален акт, когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си на собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Въз основа на тези доказателства нотариусът се произнася с мотивирано постановление, а когато с него правото на собственост се признава, се издава нотариален акт на молителя, със съдържанието, посочено в чл.484, ал.1 ГПК/ отв./. Освен посочване на датата на издаване на нотариалния акт и името на нотариуса, който го е издал, името, бащиното и фамилното на собственика и точно описание на недвижимия имот, нотариалният акт трябва да съдържа и кратко обозначение на документите, въз основа на които е признато съществуването на удостовереното с него право на собственост. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 483, ал.1 и 2 ГПК/ отм./ по своя характер е официален удостоверителен документ, който, докато не бъде опроверган, се ползува с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него факти, включително и че посочените в него документи са били представени пред нотариуса и са съществували. При оспорване истинността на нотариалния акт, доказателствената тежест се носи от страната, която го оспорва, съгласно чл. 153, ал.3 ГПК/ отм./.
Основанието за изкупуване на недвижим имот по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е сложен фактически състав, който включва предоставено право на ползване въз основа на някой от актовете по § 63 ППЗСПЗЗ, наличие на построена към 01.03.1991 г. сграда върху мястото, оценка на имота и заплащане на определената цена. До изменението на ППЗСПЗЗ/ ДВ бр. 122/ 1997 г./ законът предвиждаше за придобитото право на собственост лицата по § 4а да се снабдяват с нотариални актове въз основа на документ, удостоверяващ извършеното плащане, и скица на имота.
В случая, от съдържанието на нотариален акт № 190, т.ХХVІ, дело № 12 299/94 г. е видно, че за съставянето му са били представени: удостоверение № 99/87 г. за предоставено ползуване по ПМС № 26 от ИК на ОбНС- В.; разрешение за строеж № 148/77 г. на Г. - В.; скица; оценителен протокол № 965 от 20.09.1993 г. ; удостоверение от Кметство ”Чайка” – [населено място], че цената на мястото е платена на Общината. Установено е, че самата преписка по изкупуване на имота от праводателката на касатора не се съхранява в архива на [населено място], район ”Приморски”, но с писмо от 24.11.2008 г. е потвърдено след справка в компютърната система от базата данни на ползвателите, придобили имоти по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, че лицето А. Н. К. е заплатило имот по този ред по Оценителен протокол № 965 от 22.11.1993 г.
С оглед на изложеното по- горе относно доказателствената сила на нотариалния акт, неправилно въззивният съд е приел, че осъществяването на елементите от фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ могат да се доказват само и единствено с преписката по изкупуване, съдържаща молбата за изкупуване, оценителния протокол и доказателства за заплащане на определената цена в предвидения в закона срок и след като преписката не е налична, то не може да се направи извод за надлежно придобито право на собственост. Обстоятелството, че преписката по изкупуване по време на разглеждане на делото не е открита в архива на [община], не е основание да се приеме, че представените пред нотариуса писмени доказателства, установяващи предпоставките за придобиване на право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, не са съществували и не опровергава истинността на съдържащото се в нотариалния акт удостоверяване.
По делото е изслушано е заключение на съдебно- техническа експертиза, която е установила, че в имота има построено дървено бунгало със застроена площ 9 кв.м и навес от 3.20 кв.м върху бетонова основа. Сградата е електроснабдена и има изграден външен водопровод и чешма. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, съобразно дадените от ВКС указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, са били назначени нова еднолична и разширена съдебно - технически експертизи. Според дадените от вещите лица заключения, с разрешение за строеж от 13.07.1977 г. е разрешено изграждане на дървена барака за сезонно ползуване в м. ”Б. чешма” с квадратура 20 кв.м и кубатура 48 кв.м. , по типов проект, изработен от Г.- тип № 7. В плана на м.”А. мак” от 1987 г. сградата е отразена и съществува и към настоящия момент със сигнатура “ПС” и с площ от 8.40 кв.м и навес към нея от 3.76 кв.м. Изградена е върху масивна бетонна основа с дървени стени, трайно прикрепена към земята и представлява едно помещение. Според вещите лица по проект е била предназначена за сезонно ползуване, тъй като няма типови проекти за стопански сгради. Изложените характеристики на сградата дават основание да се приеме, че същата отговаря на изискванията на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, съобразно разрешението, дадено с ТР № 2 от 13.09.2011 г. по тълк.д. № 2/ 2011 г. на ОСГК на ВКС.
В обобщение, праводателката А. К. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и сключеният с касатора договор за замяна е породил вещнопрехвърлително действие. Затова предявеният иск за ревандикация е неоснователен. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение и тъй като не са налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 295, ал.1 ГПК спорът следва да бъде решен по същество, като предявеният против касатора иск за ревандикация бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 377 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 1595/07 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. Д., Д. А. Д., Д. А. Д., заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК/ отв./ от своите наследници Р. Д. С. и Н. Д. А. против В. И. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], м. ”М. гьолджук”, представляващ 600/830 ид. части от реална част от имот пл.№ 579 по КП”А. мак-І част”, защрихована със зелен контур на скицата на в.л. К. К., приложена на л. 49 от първоинстанционното дело .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |