1 Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр.София, 11 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №738/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София, срещу решение № 1 от 03.01.2019 г. по внохд № 1288/2018г. на Софийски апелативен съд, четвърти състав, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 136 от 31.05.2018 г., постановена по нохд № 4579/2016г. Софийски градски съд е признал подсъдимата П. И. Д. за невинна в това, че на 01.04.2007г., в [населено място], в качеството си на управител на търговското дружество „А. Б.” Е., избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 139 171.50 лв. дължим корпоративен данък по сделки, като в периода 01.01.2007г. - 31.03.2007г. не е подала декларация пред органите на ТД на НАП - София за дължим годишен корпоративен данък за данъчен период 2006г., изискваща се по чл. 51 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г.), поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК. Отхвърлен е предявеният граждански иск от Министерство на финансите срещу подс. П. Д. за причинени имуществени вреди в размер на 139 171.50 лв. Присъдата е подписана с особено мнение на съдебен заседател, който не се е съгласил с извода на мнозинството, че подсъдимата не е знаела за извършените десет продажби. Присъдата е проверена по въззивен ред по протест на прокурор при СГП и с срещу решение № 1 от 03.01.2019 г. по внохд № 1288/2018г. на Софийски апелативен съд, четвърти състав е потвърдена. Решението е постановено при особено мнение на член на съдебния състав, според което доказателствата по делото обосновават извод за виновност на подс. Д. по повдигнатото й обвинение. В касационния протест срещу въззивното решение се заявява наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Единствените доводи, които се развиват, са за неправилно доказателствена дейност на въззивия съд. Декларира се подкрепеност на обвинителната теза от доказателствата по делото. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа касационния протест и прави искане за уважаването му. Излага доводи за необоснованост на изводите в решението за липса на знание у подсъдимата за сключването на процесните десет сделки. Развива теза, че подсъдимата, след като е придобила дружеството, е била длъжна да установи и декларира дължимите данъчни задължения, като е имала обективна възможност да стори това. Намира, че правилният анализ и оценка на доказателствата води до извод за извършването на деянието при пряк умисъл. Защитникът на подс. Д. – адв. П. П., моли за потвърждаване на решението на апелативния съд. Подсъдимата П. Д. също моли за потвърждаване на протестираното решение. Гражданският ищец – Министър на финансите, не се представлява в съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери протестираното въззивно решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е процесуално допустим като подаден в законоустановения срок от легитимирана страна срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по съществото си, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. Развитите в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ съображения, че неправилно са били тълкувани обясненията на подсъдимата, че те са нелогични и несъстоятелни, не могат да се преценят като такива, подкрепящи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това е така, понеже касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Тезата, развита от прокурора пред ВКС за необоснованост на изводите на въззивния съд, че подсъдимата не е била информирана за сключването на десетте сделки, също не може да бъде обсъждана, понеже необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Акцент в протеста е поставен на оплакванията за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на контролирания съд. Тях настоящата инстанция намира за основателни и ги подлага първи на преценка, защото проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд, сочи, че приобщените по делото доказателства не са били подложени на дължимата внимателна оценка поотделно и в контекста на целия доказателствен обем. Това е попречило съдът да изпълни задължението да изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото. Има основание доводът в протеста, че обясненията на подсъдимата Д. не са били критично съпоставени с показанията на свид. Д., както и с писмените доказателства. В обясненията си пред първоинстанционния съд подсъдимата е посочила, че свид. Д. и майка му П. Б., която към онзи момент е била управляваща и представляваща „Д. Д“ Е., са искали да „махнат“ тази фирма, докато в показанията на свид. Д. не се заявява подобен мотив за сделката, а се твърди интерес от страна на подсъдимата. Не може да остане извън внимание и противоречието между посочените гласни доказателствени източници във връзка с шестте имота, останали в патримониума на дружеството след прехвърлянето му – подсъдимата твърди, че се е договорила с Д. да продаде тези имоти, докато свидетелят посочва, че Д. можела да ползва фирмата да участва в търг, но впоследствие тя е продала тези апартаменти с ипотеката. Действително, посочените противоречия не са по съществени обстоятелства от предмета на доказване, но тяхното изясняване е било необходимо, за да бъде извършена преценка на надеждността на тези доказателствени източници и тяхната кореспонденция. Въззивният съд не е имал основание да се съгласи с изводите на първата инстанция за подкрепеност на заявеното макар и еднопосочно от подсъдимата и от свид. Д., че на Д. не е била предадена никаква документация за недвижимите имоти в сградата на [улица], като се изхожда от писмените материали, приложени по делото. В намиращите се в кориците на делото заверения копия от нотариалните актове, сключени при продажбата, извършена от подсъдимата на шест имота - №№ 22, 23, 24, 25, 26, 27, всички от 31.07.2006г. е посочено, че П. Д. лично е участвала в изповядването на сделката, както и че за удостоверяване на правото на собственост е бил представен констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, изградени в груб строеж № 197 от 20.06.2006г. С посочения нотариален акт „Д. Д“ Е. е признато за собственик на всички отделни обекти в сградата, завършена на груб строеж. Обстоятелството, че именно този документ е бил представен за удостоверяване на собствеността при извършените сделки поставя под съмнение извода, че подсъдимата не е знаела изобщо за другите имоти, които са били продадени преди прехвърляне на дружеството. Това изобщо не е било коментирано от решаващия съд. Посочените, но неконстатирани и необсъдени противоречия в гласните доказателствени средства, както и с писмените документи, сочат, че въззивният съд не е имал основание да направи извод за осъществен от първата инстанция техен внимателен и добросъвестен анализ. Впрочем, разпитите на подсъдимата и на свидетелите Д. и К. не са били пълноценно проведени. Подсъдимата не е питана как е преценила, че „Д. Д“ Е. е „добре изглеждаща фирма“ (обяснения в съдебно заседание на 16.01.2018г., л. 289, гръб). В тази връзка и свидетелят Д. не е дал показания по какъв начин е уверил подсъдимата, че фирмата е с „история“, освен чрез съобщеното от него какви са били оборотите на дружеството. Не е изяснен въпросът, защото не е и поставян, нито на подс. Д., нито на свид. Д., въз основа на какви документи тя се е разпоредила с шестте имота. Посоченото по-горе съдържание на нотариалните актове сочи, че при извършване на сделките подсъдимата в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „А. Б.“ Е. е легитимирала дружеството като собственик въз основа на посочени в самия акт писмени документи. Не е бил изяснен въпроса кога и от кого са й били предоставени тези документи, без които е било невъзможно осъществяване на прехвърлителните сделки. Също така без отговор е останал въпроса по какъв начин е бил намерен купувач на шестте имота и от кого, още повече че това е сторено само няколко дни след прехвърляне на дружеството. Това обстоятелство също не е без значение за обвинението, понеже видно от писмените документи по делото, купувачи са различни дружества, но на всички тях едноличен собственик е едно и също лице – Б. М. и всички тези Е. са били вписани в търговския регистър няколко дни непосредствено преди осъществяване на сделките. Действително поради смъртта на М. по делото не могат да се съберат негови показания, но за тези обстоятелства биха могли да дадат информация както подсъдимата Д. /ако желае да дава обяснения/, така и свид. К.. Последната изобщо не е била разпитвана във връзка със сделките за имотите с продавач „А. Б.“ Е., а това е било необходимо, защото видно от писмените доказателства – решения по фирмените дела на дружествата – купувачи, след изповядване на сделките, свид. Т. К. е придобила дяловете им от Б. М. и е станала едноличен собственик на капитала им и управляваща. Обясненията на подс. Д., че не е получавала никаква документация и не е извършвала дейност с дружество „А. Б.“ биха могли да бъдат проверени и чрез изискване на информация от съответната банка дали подсъдимата е притежавала спесимен за банковата сметка на дружеството /наличието на такава сметка е отразено в ревизионния доклад от извършване на ревизията на дружеството/ и дали след като е станала едноличен собственик на капитала му, са извършвани или получавания плащания по тази сметка. Действително, прокуратурата, носеща тежестта на доказване на повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, не е положила усилия за изясняване на тези обстоятелства, но изискването към решаващите съдилища е за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, още повече, че тези обстоятелства са били от значение и за преценка на достоверността на доказателствените източници. Всички обстоятелства, по които са налице неотчетени от съдилищата противоречия в изводимото от доказателствените източници, както и тези, които са останали неизяснени, според настоящата инстанция, са от значение за преценката за съставомерността на деянието. Изводите по тях биха били от значение, макар и косвено, за преценка на знанието на подсъдимата за извършените десет сделки с имоти преди прехвърляне на дружеството. Изложените констатации за допуснати при оценката на доказателствата процесуални нарушения и за неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, обосновават извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и сочат на основание за отмяна на атакуваното въззивно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на допуснатите нарушения. При новото разглеждане е необходимо да бъде обмислена необходимостта от повторен разпит на свидетелите Д. и К., както и на подсъдимата Д. /ако желае да дава обяснения/. Доказателствата следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, което да позволи и правилни изводи за приложението на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 1 от 03.01.2019 г., постановено по внохд № 1288/2018г. на Софийски апелативен съд, четвърти състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.