Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 305                                                          гр.София, 01.06.2010 год.                                                       В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  № 620 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. от гр. Б., против решението от 15.01.2009г., постановено по гр.д. №707/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 09.06.2008г. по гр.д. №2762/2007г. на Бургаски районен съд, са отхвърлени предявените от Г. Г. Г. срещу „Л”АД, гр. Б., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №985 от 30.07.2009г. поради противоречиво разрешаване с въззивното решение и с приложените решения на ВКС на въпроса по приложение на критериите на чл.189, ал.1 от КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Настоящият състав намира за правилна съдебната практика по приложените решения на ВКС, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата „Л”АД оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Г. Г. Г. срещу „Л”АД, гр. Б., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е законносъобразно. Решението е неправилно. Установено е, че Г. Г. е заемал длъжност „оператор реактор” в „Л”АД по силата на трудов договор, сключен за неопределено време, при действието на който е издадена заповед №34/17.09.2007г. на председателя на Управителния съвет на „Л”АД на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.5 от КТ– дисциплинарно уволнение за други тежки нарушения на трудовата дисциплина.волнението е наложено за неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труда. Заповедта е мотивирана със следните нарушения: на 06.08.2007г. в 22.30ч. при извършване на пробоотбиране от позиция Т-7 в инст.”А” е без лични предпазни средства /каска и противогаз/, както и без наличието на персонален газанилизатор; дейността извършва по чехли, обути на бос крак. В разпоредбата на чл. 190, т. 7 от КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Нормата на чл. 190, т. 7 от КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и поведение на работника или служителя. При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя, които в случая не са преценени. По делото не са установени настъпили неблагоприятни последици от деянието на Г. , определящи голяма тежест на конкретното нарушение. От приложеното по делото лично трудово досие на касатора се установява, че няма наложени дисциплинарни наказания, които не са заличени, и с оглед на които да бъде характеризирано поведението му като особено укоримо. За тежестта на нарушението от значение преди всичко е значимостта на неизпълненото задължение, която в случая не е преценена от въззивния съд. За извършването на тази преценка е необходимо конкретното деяние на ищеца да се прецени с оглед на трудовата функция на ищеца, данните в картата за оценка на работното място, таблицата за необходимите мерки за защита, списък на газоопасните работи и др., като чрез вещо лице се изясни каква част от трудовата функция и от работния ден на ищеца заема пробоотделянето, еднократно или периодично се осъществява в рамките на работния ден. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 15.01.2009г., постановено по гр.д. №707/2008г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: