Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 08 юли 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 376 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от служебния защитник на осъден подсъдим – Г. Г. Г., срещу въззивно изменително решение № 91/18.03.2021г. по ВНОХД № 83/2021г. на Софийски апелативен съд, н.о., 8-ми въззивен състав. С жалбата се ангажират и трите касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата се фокусира върху субективната страна на деянието, като сочи, че събраните по делото доказателства сочели единствено на умисъл за причиняване на телесна повреда, която според експертите представлявала такава по чл.130, ал.1 от НК. Съдебният акт на САС почивал на несигурност и предположение относно обективните и субективни признаци на осъщественото деяние и участието на подсъдимия в него. Оспорва възприемането на поведението на пострадалия като провокативно, но преустановено с оттегляне в средната част на тролейбуса. Посочва, че изменителното решение почива на превратно тълкуване на доказателствената маса, което съставлявало процесуално нарушение и накърняване правото на защита на дееца. Отделно счита наказанието за завишено, като целите по чл.36 от НК можели да се постигнат с по-леко наказание и с прилагане на чл.66 от НК. В заключение се иска оправдаване на дееца, алтернативно се посочва възможност за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като трета алтернатива - намаляване на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че счита подадената жалба за неоснователна, като моли да се остави в сила въззивното решение. Обвинението било изведено от комплекс от доказателствени източници, които като цяло били непротиворечиви и експертно подкрепени- с даване вяра на показанията на св.К.,Б. и Р. и с отчитане на частичните противоречия в показанията на пострадалия и обясненията на дееца с приетите за безспорни доказателства. Изрично посочва защо споделя комплексната оценка на правната квалификация на деянието, дадена от въззивната инстанция по отношение на насоченост и локализация на удара, медико-биологичната характеристика на увреждането, оръдието на престъплението и начина на използването, отстоянието и т.н. Твърди, че липсата на противоправно поведение към момента на деянието и липсата на афект изключват приложението на чл.118 и чл.119 от НК. Поддържа доводите на въззивната инстанция относно субективната страна на деянието, че деецът е действал при пряк алтернативен умисъл, като сочи, че е налице задълбочен анализ на присъствието на всички елементи на този вид умисъл- интелектуален и и волеви момент. Съображенията, с които е отхвърлено искането за преквалификация на деянието, били съответни на доказаните в процеса фактически обстоятелства и на закона. Намаленото наказание било достатъчно снизходително, за да се намерят основания, които да смекчат още повече наказателната отговорност на дееца, нямало невзети предвид смекчаващи отговорността обстоятелства или такива, чиято относителна тежест да се оказала подценена. Подс.Г., редовно призован, явява се лично, представлява се от служебен защитник, който пледира да се уважи касационната жалба по изложените съображения в нея, като редуцирано ги повтаря. Моли да се оправдае дееца или делото да се върне за ново разглеждане. Подс.Г. посочва, че съдът е обосновал умисъл за убийство, като се е позовал на обстоятелството, че той се е изправил, вадейки инструмента, на който има острие. Никой не бил питал свидетелите ,че преди това бил търкал лотариен билет. Без да било доказано, е осъден за опит за убийство, което не кореспондирало с истината. Заявява, че не иска да бъде осъждан по такова тежко обвинение. При последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 260023/13.10.2020г. по НОХД № 219/2020г. на Софийски градски съд,н.о., 11-ти състав, подсъдимият Г. Г. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.115,вр.чл.18, ал.1 от НК и по реда на чл.55 ал.1, т.1-ва от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода. С тази присъда е бил оправдан по обвинението да е извършил деянието при условията на чл.116, ал.1, т.11, пр.1-во от НК- по хулигански подбуди. Наказанието е постановено да се изтърпява при първоначален общ режим, като е приспаднато предварителното задържане и са присъдени направените по делото разноски. С атакуваното въззивно решение № 91/18.03.2021г. по ВНОХД № 83/2021г. на Софийски апелативен съд,н.о., 8-ми въззивен състав, присъдата е изменена, като наложеното наказание е намалено от 4 на 3 години, в останалата част е потвърдена. Настоящето касационно производство е първо по ред. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице- защитника на подсъдимия. След като я разгледа по същество, касационният състав намери, че тя се явява неоснователна. Акцентът на оспорването е поставен върху съответствието на дадената правна квалификация от съдилищата с материалния наказателен закон. Показанията на свидетелите по делото, както и обясненията на дееца, са изключително детайлно и последователно анализирани. Отхвърлени са обясненията, и то с основание, в частта, с която се утвърждава видимо ползване на ножа при употребата на лотарийни билети и визуализиране на евентуалния скрит резултат при тях. Заключенията на съдебномедицинските експерти също са обсъдени много детайлно и направените фактически и правни изводи са в съответствие с тях, тъй като те са и допълващи се взаимно. Вярно е защитното твърдение относно характера на нараняването, но също така са верни изложените доводи от въззивната инстанция относно , както обективната страна, така и субективната на деянието. Отхвърлени са с основание възраженията за наличието на чл.118 и чл.119 от НК, каквито възражения не се и правят в касационното производство впрочем, даден е отговор за вида на умисъла и възникването му предвид обективно установените обстоятелства. Подсъдимият е имал конфликт с пострадалия, първопричина за който са били именно действията на последния. Независимо от това не е последвала реакция от подсъдимия, който след това обаче целенасочено е изчакал приближаването на превозното средство към спирката и едва тогава се е отправил към пострадалия, за да му поиска обяснения. Оръдието на престъплението е било в него, не е било видимо до този момент, което също така добре е обяснено от въззивната инстанция при анализа на свидетелските показания. Скритото носене и внезапната му употреба говори единствено и само за търсенето на изненада и преодоляване евентуалната защита на пострадалия. Независимо от скритото носене на ножа, подсъдимия е бил подготвен да го използва и именно това е сторил, нанасяйки удар през дрехите на пострадалия в област на тялото, където се намират жизнено важни органи и което действие е напълно годно да причини смъртоносно увреждане. Това не се е случило не поради желанието на дееца, както правилно е отбелязано от въззивната инстанция, а поради наличието на странични фактори, изброени последователно от съда. Въпреки липсата на смъртоносно увреждане правилно съдът е приел, че умисълът на дееца е именно към причиняването му, поради което е налице опит към по-тежкия и неосъществен резултат- л.11 от мотивите на атакувания съдебен акт. Всъщност това е основната характеристика на т.н. пряк, алтернативен умисъл, който се определя с безразличието на дееца към това, кой от двата резултата ще настъпи, тъй като и двата са еднакво желани от него. Насочеността на удара, неговата внезапност, след като деецът се е отправил да иска „обяснения“ от пострадалия, всички тези обстоятелства са в полза на обвинителната теза. След като активните действия на пострадалия са преустановени и вече нищо не е заплашвало във физически аспект подсъдимия, той е решил да компенсира пасивната си позиция, като си „отмъсти“. Не е налице просто желание да поиска обяснение от подсъдимия за неговото предшестващо поведение, а да го нарани, като в действителност е бил подготвен именно за това. Ударът по случайност не е постигнал целения резултат, но е напълно способен да лиши от живот човешко същество. Именно поради тази причина въззивната инстанция, а и предходната, са приели, че действията на подсъдимия са целенасочени и включват желание да бъде нанесен смъртоносен удар – в областта, където при проникване ще бъде засегнат бял дроб и/или сърце, или пък ще бъде прерязан артериален съд, при които наранявания смъртта е мигновена. Затова касационният състав се съгласява с доводите на въззивната инстанция и не приема възраженията за нарушаване на материалния закон за основателни. При оценката на доказателствата не е допуснато никакво превратно тълкуване, поради което и възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила също се отхвърля като неоснователно. Всяко едно свидетелстване и заключение са обсъдени подробни, прецизно и в съответствие с правната и житейска логика. Субективното виждане на подсъдимия за неговите действия не може да бъде успешно противопоставено на обективно установената система от телодвижения, която води до изводите, направени от инстанциите по същество. Психическото състояние на дееца е установено правилно и не са намерени основания да се постави под съмнение възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, като в случая надеждно са използвани експертни знания, които не са легитимно оспорени в процеса. Що се отнася до наложеното наказание, то е намалено от въззивната инстанция и е достатъчно снизходително, както справедливо отбелязва представителя на държавното обвинение. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства са детайлно отчетени от въззивната инстанция, за да се наложи в крайна сметка многократно под минималния размер на санкцията по чл.115 от НК. Касационният състав не намери възможност за ревизия на така определеното по размер наказания и за по-нататъшно снизхождение, тъй като може да се заключи, че поведението на подсъдимия в обществото е ескалиращо, видно от неговите характеристични данни. Това всъщност е попречило на въззивната инстанция да определи наказанието да бъде отложено при условията на чл.66 от НК, макар да са налице формални предпоставки за това, то пречи и и на касационният състав да вземе подобно решение по силата на собствените правомощия. Тъй като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване или изменяване на въззивното решение касационният състав прие, че то следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно изменително решение № 91/18.03.2021г. по ВНОХД № 83/2021г. на Софийски апелативен съд, н.о., 8-ми въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. Председател: Членове: 1. 2.