Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                      № 252                      София, 19.05.2010 година      Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от  съдия Камелия Маринова гр.дело № 465 по описа за 2009 година, за да се произнесе  съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 568 от 13.08.2008 г. по гр.д. № 549 от 2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 228 от 15.01.2007 г. по гр.д. № 377 от 2005 г. на Районен съд П. за уважаване на предявения от Р. Г. Щ. и А. Г. Щ. против Ц. Д. Н., И. Д. Л. и Л. Д. Л. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението е открито ново доказателство от съществено значение за спора, т.е. молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата Р. Г. Щ. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски, а С. Ц. Т., И. Д. Л. и Л. Д. Л. не са изразили становище по основателността й. Решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Р. Г. Щ. и А. Г. Щ. /починала в хода на настоящото производство и наследена от С. Ц. Т. и Р. Г. Щ./ против Ц. Д. Н., И. Д. Л. и Л. Д. Л., основан на твърдението, че процесният имот от 2 дка бил наследствен на ответниците и е закупен от ищците през 1959 г., към който момент е бил парцел ****, а по-късно е изключен от регулация, като сделката е удостоверена с представен нотариален акт за покупко-продажба от 5.11.1959 г. № 1* том ІІ, дело № 498/1959 г., с който ответниците, като наследници на Д. И. Л. и чрез пълномощника си С. Д. С. , са продали имота. В нотариалния акт е отбелязано, че пълномощията на С. Д. С. са удостоверени с пълномощно, заверено с № 13843/1959 г. по регистъра на ІІ Софийски нотариус. Поддържаната от ответниците в хода на делото теза е била, че цялата нива от 5.4 дка е внесена в ТКЗС през 1956 г., не е била урегулирана, нито те са упълномощавали някого да я продава. Съдът е приел, че част от нивата на ответниците е била урегулирана в парцел ****Х-406 в кв.32 по плана на с. М. от 1910 г., а процесния парцел **** е бил в източната му част, която е била изключена от регулация през 1961 г. и обособена като имот пл. № 8* Следователно до 1961 г. имотът не е бил земеделски и собствениците на такива имоти са имали право свободно да прехвърлят собствеността, въпреки внасянето им в ТКЗС, тъй като тези имоти не са изгубили реалните си граници. В случая собствеността е прехвърлена и придобита от ищците с нотариален акт за продажба № 101/1959 г., който се явява валиден титул за собственост. В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението е открито ново писмено доказателство, а именно запис в книгата на пълномощните на ІІ Софийски нотариус под № 1* от 25.08.1959 г. /чийто номер грешно е посочен в нотариалния акт/, от което е видно, че а. С е бил упълномощен във връзка със снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, а но не и за продажба на имота. Съгласно чл.303, ал.1 т.1 от ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая с оглед допуснатата грешка при изписване номера на нотариалното удостоверяване в нотариалния акт, следва да се приеме, че представеното писмено доказателства е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същото обаче не се явява от съществено значение за изхода на спора. С оглед нечетливостта на записването, по делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, като експертното заключение е, че в графата „съдържание на акта” е отразено упълномощаване на а. С. С. от П. да снабди упълномощителите с нотариален акт за право на собственост на недвижим имот в землището на с. М., П. и да продава същия имот като се полза и с правата от печатния текст. След като новооткритото доказателство не подкрепя тезата на ответниците по спора, че не са упълномощавали а. С да продава имота, а напротив – опровергава тази теза, то същото не се явява от съществено значение за спора. Доводите на процесуалния представител на молителя относно действителността на упълномощаването и съответно на обективирания в нотариален акт № 1* том ІІ, дело № 498/1959 г. договор не следва да се вземат предвид, доколкото подобни твърдения не са били навеждани в хода на делото. В обобщение молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като молителят Ц. Д. Н. бъде осъдена да заплати на Р. Г. Щ. направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от а. П. В. основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 568 от 13.08.2008 г. по гр.д. № 549 от 2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 228 от 15.01.2007 г. по гр.д. № 377 от 2005 г. на Районен съд- П. ОСЪЖДА Ц. Д. Н., гр. С., ул.”С” №3 вх. В, ет.4, ап.29, съдебен адрес: гр. С., бул.”В” № 69, ет.2, а. А да заплати на Р. Г. Щ., гр. П., ул.”П” № 28 разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: