4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 гр. София, 22 октомври 2014 г. Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито заседание, в смесен състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА МИНА ТОПУЗОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар………………………………..…………………и при становището на прокурора………Искра ЧОБАНОВА………изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 1335 по описа за 2014 г. Производството е с правно основание чл. 135, ал.4 от АПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 01.08.2014г. на съдията - докладчик по нахд № 14000/14г. по описа на Софийски районен съд, НО – 11 състав, с което е прекратено съдебното производство и повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Административен съд - София - град, предвид липсата на санкционен диспозитив в решението на административно наказващия орган и направено предписание за спазване общо формулираното задължение по чл.11 а, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето. Съдебният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Пред административния съд София – град било образувано дело № 6062/14г. по жалба на [фирма] срещу решение № РД-18-13 от 28.05.2014г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД). С определение № 3529 от 15.07.2014г. съдията – докладчик прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд. Като съображение за това изтъкнал, че е прекратена административно наказателна преписка, по която наказващият орган е направил преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, която преценка се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по н.д. № 1/2007г. С разпореждане на съдията – докладчик, постановено по образуваното нахд № 14000/14г. по описа на Софийски районен съд, НО – 11 с-в, съдебното производство по делото било прекратено и повдигнат спор за подсъдност. В мотивите на разпореждането са изложени аргументи, че атакуваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като с него се вменява изпълнението на общо формулирано в закона задължение по чл.11а, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето. Като допълнителен довод се посочва, че предвид липсата на санкционен диспозитив, липсва основание за образуване на съдебно производство по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че съдът, компетентен да разгледа делото по жалба срещу решението на ДАЗД, е Софийският районен съд по следните съображения: С подадената жалба срещу решението на ДАЗД се оспорва отправеното предупреждение към [фирма], че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Различното разбиране за правната природа на това предупреждение е в основата на спора за подсъдност, който следва да бъде разрешен от смесения състав на двете върховни съдилища. Не могат да бъдат възприети доводите на съдията - докладчик от Софийския районен съд, че това предупреждение представлява индивидуален административен акт. Нормата на чл.11 а от Закона за закрила на детето има за адресат неограничен кръг субекти – физически и юридически лица, а нарушаването й има за правна последица налагане на административна санкция по чл. 45, ал.12 от Закона за закрила на детето. Отправеното предупреждение към жалбоподателя, че следва да спазва закона под страх от административна санкция не създава конкретно задължение за него, тъй като съблюдаването на законовите норми е дължимо от всекиго. Отправеното предупреждение от наказващия орган няма характера и на принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Тяхната цел, за разлика от административните наказания, които санкционират осъществено неправомерно поведение, е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на последиците от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо правонарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от осъществено правонарушение. Тази съществена разлика в целта на двете форми на административна принуда обуславя и разликите в правните способи за тяхното налагане и изпълнение. За налагането на административно наказание законодателят е предвидил специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН, а за ПАМ – вид, компетентен орган, начин на налагане и на изпълнение изрично е препратил към съответния закон – чл.23 от ЗАНН (р. № 2098/13г. от 13.02.2013г. по адм.д. № 7475/12г. на ВАС). За нарушаване на материалната норма на чл.11а от Закона за закрила на детето е предвидена санкция по чл.45, ал.12 от същия закон, която се намира в Глава шеста - Административнонаказателни разпоредби. Това налага извод за приложимост на ЗАНН по отношение на реда за установяване на административното нарушение, налагане и изпълнение на административното наказание. Задължителните предписания, включени в правомощията на председателя на ДАЗД в чл.17а, т. 14, т.15 и т.16 от Закона за закрила на детето имат изрично определени адресати – училища, детски градини, лечебни заведения, дирекции „Социално подпомагане”, юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, специализирани институции за отглеждане на деца и др. Специалният закон не предвижда по принцип възможност за председателя на ДАЗД да дава предписания към печатни или електронни медии за спазване на правата на детето от една страна, а от друга - прилагането на принудителна административна мярка след извършване на нарушението и при настъпили от него негативни правни последици, е очевидно лишено от смисъл. В конкретния случай производството е започнало по реда на ЗАНН със съставянето на акт за установяване на административно нарушение и изпращането му на компетентния орган за налагане на административно наказание. Административно наказващият орган е приел, че нарушение по чл.11 а от Закона за закрила на детето е било формално осъществено, но че същото представлява „маловажен” случай. Тази преценка на наказващия орган е довела до издаването на решение за прекратяване на преписката на основание чл.28 б.”а” от ЗАНН и предупреждаване на нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Видно от нормата на чл.28 б. „а” от ЗАНН, отправянето на такова предупреждение е обвързано по силата на закона с преценката за маловажност на случая и не може да бъде обжалвано самостоятелно. Според ТР № 1 от 12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по н.д. № 1/2007г. преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това предопределя принципно компетентност на Софийския районен съд за разглеждане на делото, а в правомощията на компетентния съд е да прецени наличието на основанията за образуване и разглеждане на нахд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал.4 от АПК, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА нахд № 14000/14г. по описа на Софийски районен съд, НО– 11 с-в, за разглеждане от същия съд. Копие от определението да се изпрати на Административен съд София – град. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.