Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * Обезсилване на решение * лечебно заведение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

Гр. София, 13.04.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, II-ро отделение, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 3040/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от РЗОК – ПЕРНИК, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 281 от 03.09.2018 г. по в. гр. д. № 225/2018 г. по описа на ОС – Перник, с което е потвърдено решение № 1166 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 03163/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на МБАЛ “РАХИЛА АНГЕЛОВА” АД [населено място] сумата 23 933 лв., на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.59 ал.1 ЗЗО вр. чл.29 ал.1 от Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, дължима по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 20.02.2014 г., ведно със законната лихва от 12.09.2014 г. до 05.06.2017 г., както и законната лихва след подаване на исковата молба в съда, и разноските по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор против нея в срока по чл.287 ал.1 ГПК, както и не изразява становище в хода на процеса.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК – поради вероятността същото да е недопустимо.
За да се произнесе по реда на чл.290 вр. чл.293 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Съставът на въззивния съд е приел за безспорно, че ищецът е сключил договор № 140253 от 20.02.2014 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки на основание чл.59 ал.1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2014 г. Със заповеди на директора на РЗОК - Перник са назначени медицински и финансови проверки на дейността на лечебното заведение, приключили с констативни протоколи от 24.02.2014 г., 14.04.2014 г. и 17.04.2014 г. за нарушения на разпоредби от ЗЗО и Националния рамков договор. В нарушение на чл.74 ал.1 от ЗЗО и чл.54 ал.2 от сключения между страните договор въз основа на протоколите не е бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. Лечебното заведение е уведомило НЗОК за незаконосъобразния ред за извършване на проверки от страна на РЗОК. С писмо изх. № 11-02-212 от 05.06.2014 г. управителят на НЗОК е уведомил изпълнителния директор на МБАЛ “РАХИЛА АНГЕЛОВА” АД, че е извършена проверка на цялата медицинска документация във връзка с констативните протоколи на РЗОК и е установено, че спрямо определен брой истории на заболяванията няма извършени нарушения, поради което на лечебното заведение следва да се заплати исковата сума, като с писмо изх. № 11-02-212 от 04.06.2014 г. управителят на НЗОК е разпоредил на РЗОК да изплати същата. В писмото са посочени номерата на съответните истории на заболяванията по изпълнените и отчетени медицински дейности, които следва да бъдат заплатени, поради което е налице разпореждане на висшестоящ орган, което не е изпълнено. Съгласно чл.36 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, РЗОК и техните поделения са организационни структури на НЗОК, директорът на РЗОК е на пряко подчиение на управителя на НЗОК и РЗОК е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Обсъдено е, че ответникът не оспорва факта, че медицинските дейности, чието заплащане се претендира, са извършени, както и е прието, че кредитното известие за спорната сума при фактурирането на отчетените дейности от страна на болницата не представлява доброволен отказ от нейното заплащане. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е счетено за преклудирано, тъй като е направено за първи път с въззивната жалба.
По допустимостта на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема следното:
Договорът за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, от който ищецът черпи права и претендира плащане, е сключен на 20.02.2014 г. с Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – [населено място]. Спорът относно неговото изпълнение, доколкото същият е сключен преди влизане в сила на чл.45а ЗЗО /ДВ, бр.77/2018 г./, подлежи на разглеждане по реда на ГПК, в който смисъл е и изричната разпоредба на § 149 ал.4 ЗИД АПК /ДВ, бр.77/2018 г./.
Съгласно нормативната уредба към момента на сключване на договора /Закон за здравното осигуряване в съответната редакция, Национален рамков договор за медицинските дейности за 2014 г., сключен между НЗОК и БЛС на 18.12.2013 г./, директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище /чл.20 ал.1 т.1 ЗОЗ/; директорът на РЗОК, от името и за сметка на НЗОК, сключва договори за оказване на медицинска помощ с лечебни и здравни заведения, които се намират на територията, обслужвана от РЗОК /чл.21 ал.1 НРДМД за 2014 г./. Предвид изложеното, страна по индивидуалния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 140253/20.02.2014 г., сключен с МБАЛ “РАХИЛА АНГЕЛОВА” АД, е НЗОК, а директорът на РЗОК - [населено място] се явява единствено упълномощено по силата на закона лице, което я представлява.
РЗОК по принцип притежава процесуална легитимация в исковото производство, доколкото представлява бюджетно учреждение и нейният ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл.27 ал.2 ГПК вр.чл.28 ЗЗО, но в случая не се явява надлежна страна по спора по смисъла на т.5 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Позовавайки се на така сключения договор като основание на исковата претенция, ищецът имплицитно твърди, че за извършената от него лечебна дейност по клинични пътеки насрещната страна е останала задължена с исковата сума. С оглед горното, неправилно исковата молба е заведена и съответно решенията са постановени срещу РЗОК – [населено място]. Обстоятелството, че РЗОК като натоварен орган е извършвала текущ контрол, при който не е признала за заплащане частично отчетена от МБАЛ “РАХИЛА АНГЕЛОВА” АД дейност, не е основание същата да бъде привлечена като ответник по спора, т.к. задължението за заплащане на медицинската помощ тежи върху НЗОК. При самото упражняване на този наречен впоследствие от законодателя “предварителен” контрол върху оказаната медицинска помощ, обективиран в съответни протоколи, не се развива административно производство, приключващо с индивидуален административен акт, срещу който изпълнителят на медицинската помощ може да се защити по реда на АПК. Районният съд в доклада по чл.146 ГПК правилно е квалифицирал исковата претенция като такава по чл.79 ал.1 ЗЗД – породена от неизпълнение на договорно задължение, но не е констатирал нередовностите на исковата молба досежно пасивно легитимираното по нея лице.
Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение на ОСГТК, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.
Отделно от изложеното, налице са и други нередовности на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, които инстанциите са пропуснали да отстранят по предвидения процесуален ред. Така на ищеца не е указано да уточни кои са отчетените, но непризнати като подлежащи на заплащане клинични пътеки относно отделни пациенти съобразно историите на заболяването им, както и кога е била извършена медицинската дейност във връзка с тях. Данни за това съдът е почерпил от представените от ответната страна писмени доказателства.
С оглед гореизложеното и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ГПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото да се върне на първата инстанция – Пернишки районен съд за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, респ. за конституиране на надлежния ответник по спора и разглеждане на делото с негово участие.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 281 от 03.09.2018 г. по в. гр. д. № 225/2018 г. по описа на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 1166 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 03163/2017 г. на Пернишкия районен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съгласно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: