Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр. София, 11 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1129 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. Т. Д., чрез защитника, против решение № 74 от 25.06.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 57/2015 г. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Твърди се, че отказът от приложението на чл. 66, ал. 1 НК не държи сметка за относителната тежест на съвкупността от установени по делото обстоятелства. Направено е искане за изменяване на решението, като се приложи условното осъждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата по съображенията, които са изложени в нея. Акцентира отново върху тежкото материално състояние, семейното положение и характеристичните особености в личността на подсъдимата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 41 от 5.03.2015 г. по н. о. х. д. № 110/2015 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимата Г. Т. Д. за виновна в това, на 8/9.12.2013 г. в [населено място], [община], по непредпазливост да е причинила смъртта на Й. С. М., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от две години лишаване от свобода. Определил е затворническо общежитие от открит тип и първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. В тежест на подсъдимата Д. е възложил разноските по делото. С решение № 74 от 25.06.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 57/2015 г. присъдата е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК са били по сходен начин формулирани и представени на вниманието на Бургаския апелативен съд, който в решението си е дал подробно аргументиран и законосъобразен отговор. При индивидуализация на наказанието по размер въззивният съд е взел предвид изброените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства – особеностите на психическото и физическо състояние към момента на деянието поради напредналата бременност, самопризнанието на досъдебното производство, ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, семейното й положение и тежко материално състояние. Относителна тежест на посочените обстоятелства не е била пренебрегната, а точно е намерила място и адекватно изражение. Бургаският апелативен съд обаче е отказал да приложи института на условното осъждане, съобразявайки и останалите установени по делото обстоятелства, очертаващи конкретното престъпно поведение, чрез което ясно се разкрива и личността на подсъдимата. Извършеното грубо физическо посегателство върху невръстното и беззащитно дете (на две години), изразило се в безогледното нанасянe на удари по цялото му тяло, като в резултат на тях са били причинени и допълнителни по-леки телесни увреждания, свидетелства за изключително снижено ниво на морални задръжки и характеризира в негативен аспект личността на подсъдимата. Специфичните белези на конкретното деяние в съчетание и с установените предходни прояви на упражнявано насилие от подсъдимата по отношение на детето, които разкриват трайна линия на нейно поведение, законосъобразно са мотивирали отказа на Бургаският апелативен съд да приложи чл. 66, ал. 1 НК при направеното заключение, че условното осъждане не може в достатъчна степен да окаже поправително въздействие върху дееца, както и да съдейства за възпитателното и предупредително влияние върху останалите членове на обществото. Ето защо жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 25.06.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 57/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: