3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 303/12 г. на ВКС, І ГО, стр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 399 гр. София, 16.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 303 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Цена Н. К. - Д., В. А. Букова, Р. Й. Букова и К. Н. К. обжалват определение № 5547 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 11742/06 г. на СГС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата Е. В. Д. оспорва същата. Ответниците по жалбата Ц. В. П. и Л. П. П. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С определение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 11742/06 г. СРС е прекратил производството по предявения от К. К., Цена К. - Д., Р. Букова и В. Букова срещу П. П., Л. П. и Е. Д. иск за собственост на основание чл. 224 ал. 1 ГПК /отм./. С обжалваното определение СГС е оставил без уважение частната жалба на ищците срещу определението на първоинстанционния съд. Приел е, че те са предявили иск за предаване владението на УПИ ХІІІ-443 в кв. 59 по плана на [населено място] с площ 400 кв. м., а по скица с площ 490 кв. м., като са твърдели че са собственици по правоприемство и реституция. Правото си на възстановени собственици те обосновали със заповед № РД -57-063 от 16.03.1999 г. Съдът констатирал, че с влязло на 30.06.2006 г. в сила решение по гр. д. № 1219/93 г. на СРС искът на Цена К. - Д., К. К. и Р. Букова срещу П. П., Л. П., Е. Д., СГО и Министерство на финансите, за предаване владението на УПИ ХІІІ-443 в кв. 59 по плана на [населено място], с площ 400 кв. м., а по скица с площ 490 кв. м. е отхвърлен. Според въззивния съд, предмет на настоящото производство е депозираната искова молба от Цена К. - Д., К. К., Р. Букова и В. Букова с която искат да им се предаде владението на югоизточната част от УПИ ХІІІ-443 в кв. 59 с площ 400 кв. м. Страните и предмета на спора по двете дела били идентични, затова било налице основание за прекратяване на спора по чл. 224 ГПК /отм./. Обстоятелството, че В. Букова не е участвала в предходното дело не било основание за продължаване на производството, тъй като със сила на пресъдено нещо /С./ били отречено, че претендираното от ищците право не е съществува. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпросите дали силата на пресъдено нещо се разпростира и върху лице което не е било ищец в предходно производство по чл. 108 ЗС, има ли идентичност на две дела тогава, когато след отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС е настъпило ново основание и представлява ли един правопораждащ факт възстановяване на собствеността по чл. 2 ЗВСОНИ и по чл. 2 ал. 5 З.. Сочи се основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Обобщено, в решения № 762 от 23.10.1990 г. по гр. д. № 668/90 г. на ВС III ГО, № 25 от 12.02.1955 г. по гр. д. № 6783/54 г., на ВС І ГО и № 2067 от 18.08.1969 г. по гр. д. № 1692/69 г. на ВС ІІ ГО е прието, че за да се прекрати производството поради пресъдено нещо, е необходимо да е налице тъждество между страните и спора, който е разрешен с влязло в сила решение и висящия спор. Повторно заведено дело се прекратява служебно от съда на основание чл. 224 ГПК /отм./ тогава, когато спорът е разрешен с влязло в сила решение по същество. Според решение № 2877 от 30.06.1980 г. по гр. д. № 1280/80 г. на ВС І ГО, влязлото в сила решение с което е разрешен спорът досежно правопораждащите факти има силата на присъдено нещо в случаите, когато се завежда друго дело. В решение № 21 от 09.02.2009 г. по гр. д. № 365/2008 г. на ВКС 5 чл. с-в е прието, че не са идентични две дела тогава, когато с едното решение искът се е основава на реституция по административния ред на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, а вторият иск е предявен на основание чл. 108 ЗС вр. с чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ. Решение № 336 от 10.11.2008 г. по гр. д. № 292/08 г., на ВКС 5 чл. с-в няма отношение към спора, тъй като в него е разгледан конкретен спор. Решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 850/08 г. на ВКС ІІІ ГО също е неотносимо, тъй като в него е разгледан въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо тогава, когато с едното дело е разгледан установителен иск, а последващото дело е осъдителен ревандикационен иск. Настоящият състав счита, че има основание за допустимост на частната касационна жалба по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с определението си съдът се е произнесъл по въпроса за субективните предели на С. по начин различен от цитираната съдебна практика. Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна. С. се разпростира по отношение на необходимите другари които не са били конституирани като страна в процеса. Искът за собственост, предявен от един или от няколко наследници, когато има съвместна собственост, е акт на обикновено управление за защита на общи права. Ищците по иск за ревандикиране на обща вещ са обикновени другари. За вида на другарството е решаваща възможността за различно решение. Предпоставка за задължителното другарство е неразделност на делата на отделните другари така, че общото предявяване на иска от или срещу всички другари или участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. Наличието на общи факти спрямо обикновените другари не ги прави необходими, тъй като не се изключва възможността за лични техни възражения срещу правните последици от общите спрямо тях факти. Затова, когато един от съсобствениците не е бил ищец в предходния спор за собственост на имота, той не е обвързан със С. на постановеното решение. В случая, тъй като ищцата В. Букова не е взела участие в предходното производство, по отношение на нея то няма С.. По отношение на нея определението е неправилно и следва да се отмени, като делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по същество на спора. По въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо съдът приел че двете дела имат един и същи предмет - иск за собственост при наведени едни и същи твърдения за възстановяване на имота и представени същите доказателства. Приетото в обжалваното определение не противоречи на цитираната съдебна практика. И в двете искови молби са наведени едни и същи твърдения - че имотът е бил отнет от наследодателите по реда на ЗОЕГПНС и че собствеността е призната със заповед № РД-57-063 от 16.03.1999 г. на Областния управител който наредил отписване на югоизточната част от имота. По отношение на Цена К. - Д., К. К. и Р. Букова тези въпроси са решени със С. още в първото дело. С постановеното решение е прието, че имотът бил одържавен от наследодателите на ищците по реда на ЗОЕГПНС, но била налице пречка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС въпреки издадената заповед № РД- 57-063 от 16.03.1999 г., тъй като ответниците владеели имота на правно основание. Наследодателят на ответниците бил имотно обезщетен по § 91 П. /отм./ с решение на ИК на РНС от 11.06.1969 г. за извършено отчуждаване на негов имот с жилищна сграда и с право на строеж върху дворното място. В решението съдът е обсъдил възраженията на ищците за нищожност и незаконосъобразност на решението за имотно обезщетение като приел, че то е валидно и законосъобразно. В него е прието че няма основание за уважаване на иска за собственост за целия имот, в който е включена и тази част от имота, за който е предявен с новата искова молба. В решението на СГС е изрично е записано че не подлежи на ревандикация както целия, така и част от имота, предмет на заповедта за деактуване, тъй като тя не е обособена в самостоятелен парцел, т. е. съобразил е разпоредбата на чл. 5 ал. 2 З.. В решението на ВКС, постановено по реда на чл. 218 „а” ГПК /отм./, с което въззивното решение е потвърдено, също е прието, че няма основание правото върху отстъпения в обезщетение имот да бъде редуцирано до размера на застроеното и прилежащата му площ. Тъй като в новата искова молба не се навеждат нови основания, а се преповтарят заявените с предходната искова молба, по отношение на Цена К. - Д., К. К. и Р. Букова има субективна идентичност на двете дела и е налице С.. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5547 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 11742/06 г. на СГС. ОТМЕНЯ определение № 5547 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 11742/06 г. на СГС, с която е потвърдено определение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 11742/06 г. СРС в частта, в която производството по делото е прекратено по отношение на ищцата В. А. Букова и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия само по отношение на нея. ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му обжалвана част. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: