Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 27 октомври 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети юни ……..……... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ........................................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров........................................ ..Лада Паунова ............................................... при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова..............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров .............КНОХД № .. 746 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба, подадена от защитата на подсъдимия С. П. Г. против въззивна присъда № 47 от 18.11.2013 год., постановена по в.н.о.х.д. № 930/13 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС) с доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на последните касаторът сочи неправилната оценка на писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите М., Р., З., А. и А., довела до порок във вътрешното убеждение на въззивния съд. За неправилно защитата намира и отхвърлянето на обясненията на Г. поради съответствието им с показанията на свидетелите К., Т. и Х., неоснователно некредитирани от САС. Сочи се още, че ненадлежният доказателствен анализ е довел до материална незаконосъобразност, доколкото касаторът не е осъществил от субективна и обективна страна деянието по чл. 198, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа по посочените в нея съображения лично от С. П. Г. и редовно упълномощените от него защитници с искане за отмяна на постановената от САС присъда и връщане на делото на второинстанционния съд за ново разглеждане. Повереникът на частния обвинител М. Д. М. моли за оставяне без уважение подадената касационна жалба като неоснователна при доказаност на обвинението и противоречие в показанията, дадени от посочените от Г. свидетели. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и оставянето и без уважение при отсъствие на порок в доказателствената дейност на въззивния съд, правилни изводи относно авторството на деянието и приложимия материален закон, и справедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 195 от 07.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 2987/2012 г. на Софийски градски съд (СГС) подсъдимият С. П. Г. е признат за невиновен в това, че на 07.05.2011 г. , около 14:00 ч. в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] отнел чужди движими вещи – мъжка чанта от плат с щампа с надпис „марка” и парична сума на обща стойност 3503, 90 лв., от владението на М. Д. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с метална сгъваема палка в областта на главата, гърба, краката и ръцете на М. и издърпал чантата от врата му, вследствие на което му причинил средна телесна повреда – свид. М. изпаднал в безсъзнателно състояние (комоционна кома), която му причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК. С атакуваната пред касационната инстанция по реда на глава двадесет и трета от НПК присъда № 47 от 18.11.2013 год., постановена по в.н.о.х.д. № 930/13 год. по описа на САС, първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият С. П. Г. е признат за виновен в това, че на 07.05.2011 г. , около 14:00 ч. в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] отнел чужди движими вещи на обща стойност 3503, 90 лв. от владението на М. Д. М., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 54 от НПК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за това грабежът да е придружен със средна телесна повреда, респективно досежно квалификацията по чл. 199, ал.1, т. 3, пр. 2 от НПК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от пет години. В тежест на Г. са възложени и направените по делото разноски в размер на шестотин и шестдесет лева. Подадената касационна жалба е неоснователна. Производството пред САС е образувано по протест на прокурора и жалба от повереника на частния обвинител против постановената от СГС оправдателна присъда с поддържани доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до необосновани фактически констатации и неправилно приложение на материалния закон. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на присъдата, като е намерила направените от страните оплаквания за основателни. За да отмени първоинстанционната, да постанови обратна, осъдителна присъда и приеме, че Г. е автор на деянието, въззивният съд е извършил съвкупна оценка на наличните по делото доказателствени материали. Дадените от свидетеля М. М. показания както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния и въззивен съд са подложени на внимателен и обективен анализ. Същите не могат да бъдат компрометирани от обстоятелството, че свидетелката Р. саморъчно е написала първите от тях, дадени на 07.05.2011 г. пред оперативен работник, тъй като са подписани от пострадалия, за чието физическо състояние на посочената дата по делото е налична медицинска документация, доколкото те не са събрани съгласно предвидения в НПК ред. Голословно е и твърдението на защитата, че свидетелките Р., З., А. и А. не са били очевидци на инцидента. Същият довод, излаган и пред САС, е получил отговор на л. 19-ти и 20-ти от мотивите на въззивната присъда, с който настоящата инстанция се солидаризира. Заявеното от свидетеля М. в първоначалните му показания на 07.05.2011 г., /които не могат да бъдат ползвани, доколкото са дадени пред оперативен работник/, че след свестяването си е видял само приятелката си Р., надвесена над него, не изключва априори присъствието на свидетелките З., А. и А. на инцидента и възможността им за непосредственото му възприемане. В последващ разпит в хода на досъдебното производство, този от 28.06.2011 г., М. е зявил, че освен приятелката му, надвесена над него след свестяването му е имало и други жени. Направеното допълнение в тази връзка, както и допълнението от разпита му на 19.05.2011 г. във връзка с модела, марката и цвета на отнетата му чанта не хвърлят сянка на съмнение върху истиността на показанията на пострадалия. Обратното, същите отговарят на дължимото процесуално поведение на свидетеля за разкриване на обективната истина по делото да изложи всички факти и обстоятелства, които е възприел. Пространни са мотивите на САС и относно кредитирането показанията на посочената група свидетелки досежно отнемането на чантата на пострадалия и нанесените му удари. Независимо колко от последните са видяни от свидетелката А. и свидетелката А., за съда е от значение не точният им брой, а факта на самото им нанасяне, доколкото упражняването на сила и отнемането на чужди движими вещи са двата акта от изпълнителното деяние на грабежа, обективни признаци на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на Г.. Констатираните от въззивния съд противоречия правилно са окачествени като незначителни, тъй като нямат качеството съществено да изменят приетата за установена фактическа обстановка и да доведат до различни от приетите от въззивния съд правни изводи. Показанията им са съпоставени и обсъдени ведно с медицинската документация по делото, от която версиите им за нанесените на М. удари и причинени травми безспорно се подкрепят. Логичното обяснение за наличието им все пак е безспорно установеният по делото факт, че свидетелките А., А. и З. са започнали възприемането на инцидента в различен времеви отрязък от развитието му. Несъстоятелен е и доводът, че истинността на показанията на посочените по-горе свидетелки е разколебана поради телефонната им комуникация с пострадалия. Идентични оплаквания, изложени и пред САС, са намерили мотивиран отговор, който настоящият касационен състав напълно споделя. Доколкото по делото не са налице доказателства както за близки отношения между М. и приятелката му Р. от една страна и посочените по-горе три свидетелки от друга, така и за манипулиране или моделиране на показанията им, заявеното в тази връзка от защитата остава на плоскостта на предположенията и внушенията, които не биха могли да обосноват извод за порок в доказателствената дейност на съда по проверка и оценка на доказателствата. На лист 8 - ми - 12 - ти от мотивите на атакуваната присъда въззивният състав е посочил защо не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К., Т. и Х., които поради тяхната задълбоченост и изчерпателност не следва да бъдат преповтаряни. Обясненията на подсъдимия освен доказателствен източник са и защитна теза, приемането на която изисква съответствието и с наличната по делото доказателствена маса, каквото в настоящия случай не е налице. Действително, показанията на последно изброените трима свидетели обслужват поддържаната от Г. версия за инцидента, но пълната им и обективна оценка и съпоставка с всички доказателствени източници по делото поотделно и в тяхната логическа връзка е обосновала отхвърлянето им от въззивната инстанция. От друга страна, преценката за достоверността на доказателствените средства не е количествена, поради което и не може да се приеме, че след като показанията на трима свидетели подкрепят обясненията на подсъдимия, то те следва да бъдат кредитирани безусловно. При изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, относно авторството на деянието, САС не е допуснал нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, които да са довели до опорочаване на вътрешното му убеждение. САС е подложил на обстоен и обективен анализ всички доказателствени материали, като е изложил пространни съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Мотивите към въззивната присъда са изготвени в съотвествие с изискванията на разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК. Така съдът е приел, че авторството на подсъдимия е установено по несъмнен начин с оглед изискването на чл. 302, ал. 2 от НПК, като е правилно е приложил и материалния закон. В първоначално подадената касационна жалба материалната незаконосъобразност е заявена бланкетно поради отсътствие на извършено от Г. деяние по чл. 198, ал. 1 от НПК. В допълнението към жалбата на касатора и защитника му нарушението на материалния закон се обосновава с липсата на събрани по делото доказателства за осъществено от Г. от обективна и субективна страна престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 от НК. Становището на настоящият касационен състав, както и на въззивният такъв при наличие на изслушани и приети по делото съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава с категорично заключение, че на М. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, очевидно е същото. Именно поради това, наказателната отговорност на С. Г. е ангажирана за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, а не по квалифицирания състав на грабежа по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 от НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 47 от 18.11.2013 год., постановена по в.н.о.х.д. № 930/13 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................