Р Е Ш Е Н И Е №10 С о ф и я, 01 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 я н у а р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1246/2016 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Апелативна прокуратура-Пловдив и касационни жалби от подсъдимия И. М. и защитникът му адв.Хр.Х. от САК, както и от защитника на подсъдимия Д. Ф. Д. адв.Г.З. от АК-Х. против решение № 144 от 08.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 588/2015 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и искания от обвинителя за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд за правилното приложение на материалния закон и завишаване на наложените на подсъдимите наказания, а от подсъдимите и техните защитници за отмяна на решението и оправдаването им по предявените обвинения, алтернативно за преквалификация на деянията им в едно престъпление по чл.354а от НК и като последна алтернатива за намаляване на размера на наказанията им до справедлив такъв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения, а за касационните жалби на подсъдимия М. и на защитниците на двамата жалбоподатели дава заключение за оставянето им без уважение като неоснователни. Подсъдимият И. М. и защитникът му адв.Х., както и подсъдимият Д. Д. и защитникът му адв.З. молят да бъдат уважени жалбите им, а протестът на Пловдивската апелативна прокуратура да бъде оставен без уважение. Подсъдимият У. Г. У. не взема участие в касационното производство, като защитникът му адв.В.Д. от АК-Х. моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : Делото е било разгледано за втори път от първоинстанционния Хасковски окръжен съд, след като първоначално постановената присъда № 24 от 09.05.2014 г. по НОХД № 179/2012 г. на същия съд е била отменена с решение № 1 от 09.01.2015 г. по ВНОХД № 247/2014 г. от Апелативен съд-Пловдив и делото е било върнато за новото му разглеждане от окръжния съд заради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. При първото разглеждане на делото подсъдимите Н. Б. Р. от Х. и П. Р. Р. от Т. са сключили споразумение за осъждането им, както следва : а) с определение от 18.01.2013 г. съдът е одобрил постигнатото между прокурора и защитника на подс.П. Р. Р. адв.В.Г. от АК-Х. споразумение за осъждането му, без възражение от останалите подсъдими и защитниците им, за това, че на 24.11.2010 г. на МП „ЖП гара С.” в съучастие като извършител с подсъдимите И. М., У. У., Н. Р. и Д. Д. като помагачи, е пренесъл през границата на страната на вход от Турция в България, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество 19,701 кг хероин с активно вещество диацетилморфин (ДАМ) от 19,3 до 22,6 тегловни процента на стойност 985 050 лева, като контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък и на основание чл.242, ал.4, пр.1-во вр.ал.2, пр.1-во вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба в полза на държавата, както и за това, че на същата дата от МП „ЖП гара-С.” до Д. държал с цел разпространение същото количество високорисково наркотично вещество 19,701 кг хероин с активно вещество диацетилморфин от 19,3 до 22,6 тегловни процента на стойност 985 050 лева – особено големи размери и на основание чл.354а, ал.2, изр.2-ро вр.ал.1, изр.1-во от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода и 15 000 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.Р. е било наложено общо за двете престъпления наказание от 6 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието 100 000 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнето в полза на държавата високорисковото наркотично вещество хероин с тегло 19,701 кг на стойност 985 050 лева. Възложени са в тежест на подс.Р. 104,60 лева като направени по водене на делото разноски. Постановено е връщането на иззетите от дома му пари в лева и евро и вещи. Определението е влязло в сила на 18.01.2013 г., като необжалваемо. б) с определение от 20.05.2013 г. съдът е одобрил постигнатото между прокурора и защитника на подс.Н. Б. Р. адв.Р.К. от САК споразумение за осъждането му, без възражение от останалите подсъдими и защитниците им, за това, че на 24.11.2010 г. на МП „ЖП гара С.” в съучастие като помагач с подсъдимите И. М., У. У., Д. Д. и с П. Р. като извършител, е пренесъл през границата на страната на вход от Турция в България, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество 19,701 кг хероин с активно вещество диацетилморфин (ДАМ) от 19,3 до 22,6 тегловни процента на стойност 985 050 лева, като контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък и на основание чл.242, ал.4, пр.1-во вр.ал.2, пр.1-во вр.чл.20, ал.4 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба в полза на държавата, както и за това, че на същата дата в съучастие като извършител с подсъдимите И. М. и Д. Д. в Д. придобил и до Х. държал с цел разпространение същото количество високорисково наркотично вещество 19,701 кг хероин с активно вещество диацетилморфин от 19,3 до 22,6 тегловни процента на стойност 985 050 лева – особено големи размери, както и на същата дата в Х. самостоятелно държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – канабис с нетно тегло 1 385,94 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) от 1,8 до 7,2 тегловни процента на стойност 8 315,64 лева или общо високорискови наркотични вещества на стойност 993 365,64 лева и на основание чл.354а, ал.2, изр.2-ро вр.ал.1, изр.1-во вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода и 15 000 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.Р. е било наложено общо за двете престъпления наказание от 6 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието 100 000 лева глоба в полза на държавата. Възложени са му 107,48 лева направени по водене на делото разноски. Постановено е връщането на предадените от майка му 3 000 лева и мобилни телефони. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Ауди”, модел „А-6” с рег.№ Х-94-16-ВН, негова собственост, като послужил за извършване на престъплението. На основание чл.354а, ал.7 от НК е постановено и отнемане на високорисковото наркотично вещество – канабис с нетно тегло 1 385,94 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) от 1,8 до 7,2 тегловни процента на стойност 8 315,64 лева. Определението е влязло в сила на 20.05.2013 г., като необжалваемо. След одобряване на тези споразумения и отвеждането на съдебните състави на основание чл.29, ал.1, б.”б” от НПК делото е продължило да се разглежда по отношение на подсъдимите У. У., в негово отсъствие поради невъзможността да бъде открит и призован на адрес в Република Турция, с участието на служебния му защитник адв.В.Д., и срещу подсъдимите И. М. и Д. Д.. Накрая, с присъда № 24 от 09.05.2014 г. по същото НОХД № 179/2012 г. на Хасковския окръжен съд подсъдимите И. М., Д. Ф. Д. и У. Г. У. са признати за виновни в това, че на 24.11.2010 г. на МП „ЖП гара С.”, в съучастие като помагачи на П. Р. Р. като извършител, да са пренесли през границата на страната на вход от Турция в България, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество 19,701 кг хероин с активно вещество диацетилморфин (ДАМ) от 19,3 до 22,6 тегловни процента на стойност 985 050 лева, като контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък и на основание чл.242, ал.4, пр.1-во вр.ал.2, пр.1-во вр.чл.20, ал.4 от НК, при условията на чл.54 от НК за подс.У. и за подс.М. и на чл.55, ал.1, т.1 от НК за подс.Д. са им наложени наказания от по 18 години лишаване от свобода и 180 000 лева глоба в полза на държавата на подс.У. и подс.М. и 6 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба в полза на държавата на подс.Д.. С присъдата подсъдимите И. М. и Д. Д. са признати за виновни и в това, че на същата дата, двамата в съучастие като извършители и с осъдения Н. Р., в Д. придобили и до Х. държали с цел разпространение същото количество високорисково наркотично вещество 19,701 кг хероин с активно вещество диацетилморфин от 19,3 до 22,6 тегловни процента на стойност 985 050 лева – особено големи размери и на основание чл.354а, ал.2, изр.2-ро вр.ал.1, изр.1-во вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК за подс.М. и на чл.55, ал.1, т.1 от НК са им наложени наказания от 11 години лишаване от свобода и 80 000 лева глоба в полза на държавата на подс.М. и от 4 години лишаване от свобода и 15 000 лева глоба в полза на държавата на подс.Д.. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимите М. и Д. е било наложено на всеки от тях едно общо за двете им престъпления наказания от 18 години лишаване от свобода, търпимо в затвор при първоначален строг режим, и 180 000 лева глоба в полза на държавата на подс.М. и наказание от 6 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието 100 000 лева глоба в полза на държавата на подс.Д.. На основание чл.59, ал.1 от НК от наказанията лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното задържане на подсъдимите М. и Д., считано от 25.11.2010 г. до влизане на присъдата в сила за подс.М. и от 25.11.2010 г. до 23.03.2011 г., както и времето от последната дата до влизане в сила на присъдата срокът на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест” спрямо подс.Д.. Постановено е подсъдимият У. У. да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Възложени са в тежест на всеки един от подсъдимите У., М. и Д. по 293,00 лева направени по водене на делото разноски. Постановено е връщането на иззетите от двамата подсъдими М. и Д. мобилни телефони и СИМ карти към тях, разпоредено е и част от веществените доказателства, като вещи без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Присъдата е била обжалвана от защитниците на тримата подсъдими адв.Х., адв.З. и адв.Д. с доводи за нейната неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност и искания за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за оневиняването им по предявените обвинения, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд или за изменянето й с намаляване на размера на наложените им наказания, като последна алтернатива. С решение № 1 от 09.01.2015 г. по ВНОХД № 247/2014 г. Пловдивският апелативен съд е отменил обжалваната първоинстанционна присъда и е върнал делото за новото му разглеждане от окръжен съд-Х. заради констатирани съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, довело до ограничаване правото на защита на подс.М., като е дал указания относно ползването на доказателствени източници (с известни условности) и по приложението на глава 30А от НПК. При новото разглеждане на делото, образувано пред Хасковския окръжен съд под № 21 по описа за 2015 г., с присъда № 37 от 02.11.2015 г. подсъдимите И. М., Д. Ф. Д. и У. Г. У. са признати за виновни за това, че на 24.11.2010 г. на МП „ЖП гара С.” подсъдимите М., Д. и У. в съучастие като помагачи с осъдения със споразумение Н. Б. Р. също като помагач и със сключилия споразумение за осъждането му П. Р. Р. като извършител, без надлежно разрешение да са пренесли през границата на страната на влизане от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 19,701 кг с активно вещество диацетилморфин (ДАМ) от 19,3 до 22,6 тегловни процента на обща стойност 985 050 лева – особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай и на основание чл.242, ал.4, пр.1-во вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за подс.М. и подс.Д. и на чл.54 от НК за подс.У. са осъдени съответно подс.М. на 12 години лишаване от свобода и 120 000 лева глоба в полза на държавата, подс.Д. на 6 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба в полза на държавата и подс.У. на 18 години лишаване от свобода и 180 000 лева глоба в полза на държавата. С присъдата подсъдимите М. и Д. са признати за виновни и в това, че на 24.11.2010 г., в съучастие като извършители и с осъдения с одобрено от съда споразумение Н. Б. Р., са придобили в Д. и до Х. са държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 19,701 кг с активно вещество диацетилморфин (ДАМ) от 19,3 до 22,6 тегловни процента на обща стойност 985 050 лева – особено големи размери и на основание чл.354а, ал.2, изр.2-ро вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, са осъдени съответно на по 4 години лишаване от свобода и 15 000 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимите М. и Д. е наложено по едно общо за съвкупността от престъпления наказание от 12 години лишаване от свобода и 120 000 лева глоба в полза на държавата на подс.М. и 6 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба в полза на държавата на подс.Д.. На основание чл.59, ал.1 от НК от наказанията лишаване от свобода са приспаднати периодите на предварителното задържане на подс.М. и подс.Д., а за последния и времето на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”. Постановено е наказанията лишаване от свобода тримата подсъдими М., Д. и У. да изтърпят при първоначален строг режим в затвор. Присъдени в тежест на подсъдимите са направените по водене на делото разноски в размер по 341 лева за всеки един от тях. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, част от които да се върнат на собствениците им, а други да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитниците на тримата подсъдими адв.З., адв.Д. и адв.Х. и лично от подсъдимия И. М., считайки я неправилна, необоснована и незаконосъобразна, както и наложените на подсъдимите наказания за явно несправедливи с искания за отмяната й и постановяване на нова присъда за пълното или частичното им оправдаване по предявените обвинения, алтернативно за намаляване на размерите на наложените им наказания. С решението си № 144 от 08.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 588/2015 г. Апелативният съд-Пловдив е изменил обжалваната присъда, като е : а) преквалифицирал престъплението на тримата подсъдими М., Д. и У. от такова по чл.242, ал.4 вр.ал.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК в престъпление по чл.242, ал.2 вр.чл.20, ал.4 от НК, като ги е оправдал по първоначалното им по-тежко обвинение; б) намалил е размерите на наложените им за това престъпление наказания лишаване от свобода от 12 години на 7 години лишаване от свобода и глобата в полза на държавата от 120 000 лева на 50 000 лева на подс.М., от 6 години лишаване от свобода на 4 години лишаване от свобода и глобата в полза на държавата от 100 000 лева на 50 000 лева на подс.Д. и от 18 години лишаване от свобода на 14 години лишаване от свобода и глобата в полза на държавата от 180 000 лева на 120 000 лева на подс.У.; в) намалени са и размерите на наложените на подсъдимите М. и Д. наказания за престъплението по чл.354а, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК съответно от по 4 години лишаване от свобода на по 2 години лишаване от свобода; г) съответно намалени са размерите на наложените на подсъдимите М. и Д. общи за съвкупността от извършените от тях престъпления наказания на 7 години лишаване от свобода и 50 000 лева глоба в полза на държавата на подс.М. и 4 години лишаване от свобода и 50 000 лева глоба в полза на държавата на подс.Д.. В останалата й част обжалваната присъда е потвърдена. Касационният протест от АП-Пловдив визира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК поради допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници, довело до неправилното приложение на материалния закон с извършената от въззивния съд преквалификация на деянието на подсъдимите в по-леко наказуемо престъпление по чл.242, ал.2 от НК и до неоснователно, според прокурора, намаляване на размерите на наложените им кумулативни наказания с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд за потвърждаване осъждането на подсъдимите по първоначалното по-тежко обвинение и на наложените от окръжния съд санкции. Касационните жалби на подс.М. и на защитника му, както и тази на защитника на подс.Д. адв.З. съдържат доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и с искания за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване от ВКС на оправдателна присъда по предявените им обвинения или „поне” за това по чл.242, ал.2 от НК, алтернативно, за връщане на делото за новото му разглеждане от друг въззивен състав или за намаляване на размерите на наложените им наказания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протестът и жалбите на защитниците за подадени в законоустановения срок, от страни с право на протест и жалба, срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими. По отношение на личната жалба от подсъдимия М. ВКС констатира, че същата е подадена по пощата с пощенско клеймо при изпращането й от 29.06.2016 г. (сряда), при получено съобщение за изготвяне на въззивното решение лично от него на 10.06.2016 г., поради което същата се явява просрочена, извън срока по чл.319, ал.1 от НПК, обстоятелство, което не е било констатирано от администриралия я съдия-докладчик от АС-Пловдив (дори носеща година на изписване 2011 г.). Тъй като в жалбата на защитника му адв.Х. са наведени аналогични доводи за касираните основания, то жалбата на този подсъдим следва да се приеме като допълнение на последната на основание чл.351, ал.3 от НПК. Въззивното решение не е било обжалвано от подсъдимия У. Г. У. или от неговия защитник адв.В.Д.. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Доколкото доводите в касационния протест и в касационната жалба на адв.Х. касаят формирането на вътрешното убеждение на апелативния съд относно възприетите фактически обстоятелства, те следва да бъдат разгледани на първо място и заедно. Според прокурора, процесуалните пороци на атакувания въззивен съдебен акт се състоят в неправилните съображения на съда за изключване от доказателствената маса на обясненията на осъдените с влязла в сила присъда (споразумения) за същите деяния П. Р. и Н. Р., дадени от тях на досъдебното производство в присъствието на защитниците им, довело до непълнота на мотивите му, каквато била налична и във връзка с обосноваване на квалификацията на деянието по чл.242, ал.2 от НК, но без посочване по коя от двете хипотези в тази разпоредба е утвърдено осъждането на подсъдимите У., М. и Д.. Подобна непълнота била налице и по приложението на чл.354а, ал.2 от НК и при незаконосъобразното съществено намаляване на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказанията на подсъдимите М. и Д. и за това престъпление. В твърде общите доводи в жалбата на адв.Х. за недоказаност на обвиненията срещу подзащитния му се акцентира, че при събраните по делото само косвени доказателства и на представляващите „оговор” обяснения на подс.Д. не можело да се направи единствен и категоричен извод за участието на подс.М. в осъществяване на инкриминираните деяния. В допълнението й те се доразвиват с аргументи против неправилно кредитираните от съда обяснения на подс.Д. като единствен източник за осъждането на доверителя му и в подкрепа на извода да се изключат от доказателствената съвкупност тези на осъдените със сключените споразумения Р. и Р., които били незаконосъобразно приобщени от окръжния съд, без обаче да са обсъдени противоречията в показанията им в качеството на свидетели по делото, както и с тези на св.А. и без да е даден отговор на всички възражения на страните. На критика е подложено и оказаното от съда доверие на недопустимите показания на св.П.В. като производни от данните, получени от него от експлоатираните СРС, каквито от тях не можело да се изведат. И накрая, като се позовава на неспазване на изискването на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК за писмен превод на „всички процесуални актове”, касаещи подс.М. като не владеещо български език обвинено лице, се настоява за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд за осигуряването на справедлив процес спрямо него. Последно наведеното от защитата на подс.М. оплакване за нарушаване на правото му на справедлив процес поради липсата на писмен превод на отнасящите се за него процесуални документи се прави за първи път. ВКС намира, че такова нарушение не е допуснато в предходните фази на процеса. Разпоредбите на новата Глава ХХХа от НПК (ДВ бр.21/2014 г., в сила от 12.03.2014 г.), свързани с допълнението на чл.55, ал.3 от НПК и с тези, касаещи участието на преводач в помощ на привлечено към наказателна отговорност лице, не владеещо български език писмено и говоримо, са въведени в кодекса в изпълнение на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. В нея, в т.т. 18, 20 и 30 от преамбюла й и в чл.2, пар.1 и 2 приоритет се отдава на устния превод на родния или на друг разбираем език на привлеченото като обвиняем лице („незабавно”), докато в чл.3, пар.1, 2, 7, 8 минималните правила за писмен превод изискват такъв да се предоставя на обвиняемите в „разумен” срок, на документи от „съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство” (каквито са изрично посочените в чл.55, ал.3 от НПК), като е допустимо изключение вместо писмен превод да се предостави устен превод или устно резюме на такива документи или на съществена част от тях при уговорката, че това няма да накърни справедливостта на производството. В този смисъл коментираните правила очертават както задълженията на правоприлагащите органи, така и обема на правото на привлеченото към наказателна отговорност лице, не владеещо български език, на устен и писмен превод с цел своевременно да разбере в какво се обвинява, какви права има в процеса и му се осигури реалната възможност да ги ползва като гаранция за справедливостта на наказателното производство. В случая жалбоподателят М. винаги е ползвал преводач с устен превод било на сръбски език, било на албански език при извършваните на досъдебното производство и в открито съдебно заседание процесуални действия, както и писмен превод на относимите към качеството му на обвиняем и подсъдим процесуални документи от вида на изброените (след изменението й) в ал.3 на чл.55 от НПК. Наведеният от защитата му довод за допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока не се аргументира по какъв начин е довело до накърняване на правото му на защита, което да е опорочило водения срещу него процес. На следващо място, от съществено значение са доводите в протеста и в жалбата на адв.Х. и допълнението й за възможността да бъдат приобщени на основание чл.281, ал.2 от НПК и съответно ценени обясненията на осъдените Р. и Р. от досъдебното производство. Изложени и пред въззивния съд, те са получили противоречиво разрешение. От една страна е прието, че са правилно приобщени на основание чл.281, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.118, ал.1, т.1 от НПК, но са изключени от доказателствената маса по съображения, извлечени от съдебни решения по други наказателни дела. Вярно е, че съдебната практика е все още бедна откъм правни съображения в подкрепа на едната или другата теза, поддържани от тези касатори. От редакцията на ал.2 на чл.281 от НПК следва да се изведе допустимост за прочитане на обясненията от досъдебното производство на осъден по същото дело обвиняем, разпитван като свидетел на основание чл.118, ал.1, т.1 от НПК, когато са дадени пред съдия, както и тези пред друг състав на съда на основанията, посочени в ал.1. В част от цитираната от защитата и от апелативния съд съдебна практика обаче е отречено приобщаването им при противоречие с показанията на осъдения в качеството му на свидетел поради двуяката функция на обясненията, за чиято истинност обвиняемият не носи наказателна отговорност за разлика от тази на свидетелските му показания, депозирани при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК под угрозата да понесе такава по чл.290, ал.1 от НК за обстоятелства извън тези по чл.121, ал.1 от НПК, относно които не е длъжен да свидетелства. От друга страна, в решение № 368 от 01.10.2008 г. по н.д.№ 337/2008 г. на ВКС – ІІІ н.о. е изложена позицията, че е допустимо приобщаването на обясненията на осъдения обвиняем и при посоченото противоречие с показанията му, но когато те са дадени пред съдия в досъдебното производство с участието на негов защитник, като при разпита му другите обвиняеми и техните защитници са имали възможността да го подложат на кръстосан разпит относно изложените от него обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото. Безспорно, тази възможност се счита за осигурена на подсъдимия, спрямо когото производството продължава, и на защитника му, когато тези обяснения са събрани при проведено съдебно следствие по същото дело пред друг съдебен състав. Така поднесена, тезата не кореспондира с изискванията на чл.222 и чл.138, ал.6 от НПК. Решението обвиняем да бъде разпитан пред съдия в досъдебното производство е на органа на досъдебното производство, за това той не е длъжен да уведомява другите обвиняеми, ако има такива и техните защитници и да им осигури възможност за участие при разпита, при разпита му обвиняемият може и да откаже да отговаря на въпросите им, поради което е неудачна препратката в цитираното решение към изискванията на чл.223, ал.2 от НПК, отнасящи се за разпит на свидетел пред съдия в досъдебното производство (в този смисъл решение № 3 от 17.02.2016 г. по н.д.№ 1486/2015 г.- І н.о. и направените в него изводи). С оглед доводите на апелативния прокурор за законова възможност за приобщаване и на обясненията на осъдения обвиняем при разпита му от органа на досъдебното производство при всички хипотези по чл.281 от НПК следва да се посочи и решение № 204 от 26.06.2015 г. по н.д. № 324/2015 г. – ІІ н.о., в което съдебният състав е изразил становище, че те могат да се инкорпорират към доказателствените материали с изключение само на основанието по чл.281, ал.1, т.1 от НПК при възникнало противоречие с депозираните от него в качеството му на свидетел показания, позовавайки се на коментираното от защитата решение № 154/27.03.1992 г. по н.д.№ 917/1991 г. – ІІ н.о. Настоящият касационен състав счита, че няма основание да подкрепи изцяло съображенията в коментираните две решения на ВКС, тъй като тълкуването на разпоредбата на ал.2 на чл.281 от НПК насочва към следното : а) тя визира само ал.1 с посочените в нея основания; б) няма изключване на което и да е от основанията за прочитане на обясненията, както това е сторено в ал.4 на чл.281 от НПК; в) от препращането „По реда на ал.1…” следва разпитът на обвиняемия да е бил проведен по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда; г) не се поставят никакви други изисквания при провеждането му, като присъствие на защитник, уведомяване на другите обвиняеми и не се изисква съгласие на страните за прочитане на обясненията за разлика от „реда на ал.3”, „реда на ал.4” на чл.281 от НПК; д) и за тези приобщени обяснения действа забраната на чл.279, ал.4 от НПК, респ. на чл.281, ал.8 и общата по чл.116, ал.1 от НПК; е) същите нямат предварително установена доказателствена сила и подлежат на анализ и оценка относно вътрешната им непротиворечивост и логичност, свързано с останалите доказателствени материали. При тези изводи правилно е становището на касатора-прокурор, че изразеното по този проблем становище на въззивния състав е противоречиво. Съдът е имал основание да изключи от доказателствената съвкупност обясненията на Р. и Р. като дадени в досъдебното производство пред разследващия орган, а не пред съдия, но не и заради оспореното от него основание по чл.281, ал.1, т.1 от НПК за приобщаването им. Съображения, но не в подкрепа на тезата на прокурора за законова допустимост за приобщаване и на обясненията на обвиняемия, дадени пред разследващия орган с участието на защитник, могат да се извлекат и от мотивите на решение № 7/2004 г. по к.д.№ 6/2004 г. на Конституционния съд на РБ в коментара за конституционосъобразността на разпоредбите на чл.210, ал.3, чл.210а, ал.4, чл.277, ал.1 и чл.279, ал.1 и 3 от НПК(отм.), съответстващи на чл.222, чл.223, чл.279, ал.1 и чл.281, ал.1 и 5 от сега действащия НПК. Изхождайки от конституционно прогласените ценности, съдът е разсъждавал дали с пълната забрана за четене на протоколите за разпити от досъдебната фаза като едната крайност и при другата за възможност за прочитане на всички протоколи от такива разпити законодателят би постигнал необходимия баланс между правата на личността и обществените интереси и е заключил, че въведената процедура за прочитане на протоколите за разпити на обвиняем или свидетел пред съдия и при съгласие на страните за прочитане на обясненията на обвиняем и на свидетел от досъдебното производство пред разследващия орган е в съответствие с критериите за справедлив процес и с практиката на ЕСПЧ като гаранция за равнопоставеност на страните в съдебния процес. Относимо към настоящия казус, би могло да се подкрепи становище в тази насока, при спазване на процесуалните гаранции в ал.7 на чл.281 от НПК, но при противопоставянето на защитниците на подс.М. и подс.Д. да се прочетат обясненията на осъдените Р. и Р. от досъдебното производство пред разследващия орган със защитници, обсъждането на поставения от прокурора проблем е ненужно. В крайна сметка, въпреки противоречието в съображенията на апелативния съд, доказателственият му анализ на останалите доказателства го е довел по правилни фактически изводи, като е утвърдил възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Поради това, съзряното от прокурора нарушение на процесуалното правило на чл.281, ал.2 от НПК не е довело до недостатъчност на доказателствената основа, защото оспорваните обяснения на двамата осъдени съучастници не са единствените или основни доказателствени източници за обосноваване на решаващите му изводи относно авторството на тримата подсъдими М., Д. и У., степента на тяхното участие в осигуряването, пренасянето и укриването на предмета на престъплението. Неоснователни са възраженията на защитника и на подс.М., че както доказателствените материали са недостатъчни за осъждането му, така и оценката им е в разрез с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК. Освен от обясненията на подс.Д., включително дадените при огласяване и онагледяване на ВДС по приложените СРС, и от показанията на осъдените Р. и Р. в съдебното следствие е изяснена структурата на създаденото между петимата съдружие за незаконното внасяне от Турция на хероина, осигуряван им от подс.У.. Неоснователно се настоява обясненията на подс.Д. да са „класически оговор” и единствени за установяване на съпричастността на подс.М. към инкриминираните деяния, и като противоречиви на всички останали доказателства по делото. Относно показанията като свидетели на осъдените Р. и Р., като се извличат фрагменти от тях, се коментират в допълнението към жалбата също като противоречиви, без обаче да се съобразява „отричането” им от казаното на досъдебното производство с обективно събраните данни за познанството им с подс.М., фиксираните срещи, посещения в различни градове, реално заловената „стока”, иззетите парични средства и вещи, осъществени комуникации между подсъдимите. Неоснователно се оспорват като „недопустими” показанията на П.В. като производни от получените от приложените СРС данни. Той не само е разполагал с такива данни от прилаганите в продължение на 5 месеца законно разрешени СРС, но е изложил и личните си възприятия за извършваните от подсъдимите действия, за докладваните му от оперативните работници въз основа на приложените оперативни способи, включително на инкриминираните дати 23 срещу 24.11.2010 г. и постигнатите резултати. Безспорно е законосъобразното прилагане на СРС, изготвените ВДС, правилно са изкоментирани дадените и въз основа на тях обяснения от подс.Д. в с.з. на 06.07.2015 г., като подс.М., оправдано, е отказал да даде обяснения в съдебното следствие по инкриминираните обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК. Позовавайки се и на констатациите от протоколите за оглед, претърсване и изземване, на заключенията на изслушаните експертизи съдът е извел ясно, убедително и категорично приетите за установени факти, няма превратно оценени или игнорирани доказателства или ползване на недопустими доказателствени средства, формирането на вътрешното му убеждение по фактите е съобразно процесуалните правила, включително в синхрон с разпоредбите на чл.107, ал.3, чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 и 3 от НПК, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. От страна на прокурора неправилното приложение на закона се състои в незаконосъобразното отпадане за тримата подсъдими на по-тежко наказуемата квалификация на контрабандата по чл.242, ал.4, пр.2-ро вр.ал.2, пр.1-во вр.чл.20, ал.4 от НК, довело до несправедливо занижаване на дължимите им се санкции, както и несъответствието на намалените на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наказания на подс.Д. и подс.М. на законовите рамки на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2-ро от НК с оглед особено големите размери на предмета му. Защитникът на подсъдимия Д. адв.З. оспорва ангажирането на наказателната му отговорност за второто престъпление, считайки деятелността му като елемент от състава на контрабандата, а адв.Х. – осъждането на подс.М.. Утвърдена е съдебната практика при установяване на незаконен внос на високорискови наркотични вещества на вход в България деецът да носи наказателна отговорност само за контрабандата по чл.242, ал.2 и сл. от НК, но не и в идеална съвкупност с престъпление по чл.354а от НК относно изпълнителното деяние „държи”. Тя е довършена с факта на пренасянето на наркотичното вещество на българска територия. По-нататъшното му държане към вътрешността на страната вече е съставомерно като незаконно „държане” с цел разпространение, поради което няма как да се удовлетвори искането за оправдаване на подс.М. и подс.Д. за престъплението по чл.354а, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. В това отношение пространните съображения на апелативния съд са правилни и законосъобразни. От субективна страна, както подс.У. е съзнавал каква организация е създадена от него и останалите подсъдими за незаконното внасяне на хероина в България, така и другите двама подсъдими М. и Д. и лично са участвали в държането при пренасянето му от Д. до Х. и укриването му в осигуреното от осъдения Р. избено помещение. Тази организация обаче не е била оценена от прокурора във връзка с квалификацията на престъплението по чл.354а, ал.2 от НК, но като се настоява въз основа на нея, особено големите размери на предмета на контрабандата, начина на укриване във вагона и данните за предишно „недоказано” контрабандиране на такова наркотично вещество инкриминираният „случай да е особено тежък” съгласно чл.93, ал.1, т.8 от НК и разясненията в ППлВС № 3/1970 г.(очевидно в р.ІІ, т.6), но без оглед на личностовите данни на дейците. И в тази насока обаче правните изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Именно в цитираното Постановление Пленумът на ВС е разграничил и изяснил, че „особено големият размер се определя преди всичко от паричната стойност”, в случая на наркотичното вещество, а „особено тежък случай ….. има, когато конкретното деяние, преценено с оглед на неговите обективни и субективни елементи и свойства, разкрива изключително висока обществена опасност на деянието и дееца”. В тази насока са и съображенията на апелативния съд. Безспорно е, че контрабандираният и впоследствие държаният на територията на страната наркотик е хероин и е „високорисково наркотично вещество” и то е съобразено с квалификацията и на двете престъпления. Също така, внасянето му по незаконен път в такова количество с цел разпространение е с висока обществена опасност, но с основание е отречено начинът му на укриване да сочи на изключителна изобретателност и познания на дейците, за да се извлече и изключително високата им обществена опасност като личности. Познания за наличие на кухини във вагоните, които да се използват за контрабандиране на стоки и наркотици, следва да имат и митническите органи и да ги проверяват внимателно, а не да се приписват изключителни качества на престъпните дейци, че ги използват, но не като „специално изградени тайници”. Изследването на личността на всеки от подсъдимите при събраните за тях данни по делото също така правилно е довело до извода на съда, че те не разкриват изискуемата се изключително висока обществена опасност. Към това ВКС намира за необходимо да добави и обстоятелството, че контролираната от оперативните служби деятелност на петимата подсъдими (двамата вече осъдени с влязла в сила присъда) е била оценена от прокурора като обикновено съучастие, а не и като по-укорима, което да намери отражение както в съвкупността от престъпления, така и на ангажираните квалифициращи обстоятелства на деянията. И накрая, няма такава оценка за изключителност, въпреки осъждането на Р. и Р. за престъпление по чл.242, ал.4 вр.ал.2 вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК, при постигнатите от прокурора и одобрени от първостепенния съд споразумения за определяне на наказанията им за двете престъпления при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК доста под законовия минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода, при които условия са определени и наказанията на подс.М. и подс.Д. и което не е било протестирано пред въззивния съд. Ето защо ВКС намира, че преквалификацията на контрабандата на високорисковото наркотично вещество в такава по чл.242, ал.2 от НК е законосъобразна, както и че държането му с цел разпространение в особено големи размери правилно е оценено като престъпление по чл.354а, ал.2 от НК. Не е съществено процесуално нарушение визираният от прокурора пропуск за посочване в диспозитива на решението по кое точно предложение (хипотеза,изречение) на двете алинеи в чл.242 и чл.354а от НК е извършена преквалификацията и утвърдено приложението на закона, след като в мотивите ясно са заявени съображенията на съда относно обективните и субективни признаци на престъпленията, включително и квалифициращите обстоятелства, т.е. проблемът не е в нарушение на материалното право, а в „правилното изписване” на осъждането, което не опорочава волята на съда и ясното й заявяване в решението му. Приложен е законът, който е следвало да се приложи и не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция и връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. И в тази насока ВКС не съзира наличие на явна несправедливост на наложените на подсъдимите У. (необжалвал решението), М. и Д. наказания. Неоснователно прокурорът тълкува като незаконосъобразно определянето на санкциите на двамата касатори М. и Д. за престъплението по чл.354а, ал.2 от НК по изр.първо, а не по изречение второ, предвиждащи различни минимуми на наказанието лишаване от свобода. Първо, защото такива съображения няма изложени в обжалваното решение, а от друга – дори и да е вярно тълкуването на прокурора, и от окръжния, и от апелативния съд размерът на наложените за това престъпление наказания на двамата подсъдими са при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Друг е въпросът дали с намаляването им на 2 години за всеки се е стигнало до явното им несъответствие на обществената опасност на деянието и на дейците. Както е изяснено по делото, двамата подсъдими са държали хероина от Д. до Х., където малко по-късно е открит и иззет от дома на осъдения Р.. Това е ставало под контрола на оперативните служби, прилагали съответните оперативни способи по разрешените СРС. Пресичането на възможността за разпространението му е повод за похвала на оперативните служители, като това обстоятелство следва да намери място и при оценката за обществената опасност на самото деяние, която при тези условия се явява снижена спрямо обичайната. Посочено и по-горе, организацията за контрабандирането и държането (пренасянето, укриването) на хероина не е оценена като допълнително квалифициращо обстоятелство. И накрая, прекият извършител на контрабандата осъденият Р. и помагачът му осъденият Р., той и държател на хероина и канабиса в дома си, където има средства за тяхното „разфасоване” с цел разпространението им по-нататък, са постигнали със съгласието на прокурора значително ниски наказания за двете престъпления, което следва да се отчете и за двамата касатори. В тази светлина, при отчитане на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на тримата подсъдими У., М. и Д. обстоятелства въззивният съд им е наложил наказания лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер, който следва да се приеме за справедлив с оглед изискването на ал.5, т.1 на чл.348 от НПК и достатъчен за постигане на целите на чл.36 от НК. Те съответстват на извършената преквалификация на престъплението по чл.242, ал.2 от НК, което е водещо при налагане на общото за съвкупността от двете престъпления наказание на всеки от тях. След като няма основание за корекция в правната оценка на инкриминираните деяния, няма основание и за отмяна и връщане на делото за отежняване на наложените на касаторите М. и Д. санкции, още по-малко за смекчаването им от касационната инстанция. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на обжалваното въззивно решение в санкционната му част, както и за връщане на делото за ново разглеждане на това основание. ВКС намира, че както касационният протест, така и касационните жалби на защитниците на подсъдимите М. и Д. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изискванията на чл.55, ал.3 от НПК, настоящето решение следва да бъде преведено на заявения от подс.М. албански език от назначения по делото преводач, като разноските за устния превод в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция и за писмения превод на решението следва да се поемат от бюджета на Върховния касационен съд. Водим от горните съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 08.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 588/2015 г. от Апелативен съд-Пловдив. Препис от настоящето решение, след превода му на албански език от назначения по делото преводач Р. Р. И., да се изпрати на подсъдимия И. М., като направените за устния и писмения превод разноски се поемат от бюджета на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :