О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 409

гр. София,16.05. 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 1423/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Х. М. от САК срещу въззивното решение № 414/26.11.21 г по в.гр.дело № 547/21 г на Окръжен съд-Перник, Трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 260744/23.6.21 г по гр.дело № 645/21 г по описа на Районен съд-Перник.С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на З. Г. З. от [населено място] сумата 15 000 лв на основание чл.200 ал.1 КТ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че решението на ТЕЛК, с което заболяването на ищеца е прието за професионално не е влязло в сила, не е спазена процедурата по издаването му, както и, че присъденото обезщетение е завишено.

Ответникът по касационната жалба З. Г. З. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Б. В..Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 1300 лв.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От данните по делото се установява следното :

Предявеният иск е по чл.200 ал.1 КТ.

Прието е, че ищецът има трудов стаж при ответника над 30 години на длъжност „кранист“.С ЕР на ТЕЛК от 17.12.2020 г, влязло в сила на 25.1.21 г му е признато професионално заболяване с диагноза „нефрит на двата слухови нерва, тежка степен-изявен шумов синдром“, като са определени 60 % трайна неработоспособност от същото заболяване.Прието е по делото, че в резултат на извършваната от ищеца производствена дейност, свързана с управлението на 180 тонен мостов електрически разливовъчен кран и подемно-транспортни операции, свързани с разливовъчни кофи, аварийни съдове и контейнери, използвани при леене на стомана и обслужване извънпещната обработка, както и при подготовката и ремонта им, като е управлявал всички видове кранове на територията на ЕСДЦ, извършвайки подемно-траспортни дейности, свързани с производството и ремонта в цеха е заболял от професионално заболяване.От заключението на съдебно-медицинска експертиза, приета по делото се установява, че рисков фактор в работната среда, причинил професионалното заболяване са стойностите на производствения шум, генериран от работата на металургичното оборудване и технологичния процес, превишаващи граничните стойности за експозиция.Ищецът е получил хронична акустична травма, клетъчните норми на вътрешното ухо са дегенерирали и загинали, като се е стигнало до трайно увреждане на слуха.В случая е налице степен за загубата му в размер от 65 до 90 gB, което се равнява на практическа глухота, която не подлежи на излекуване.От събраните по делото гласни доказателства се установява, че тази практическа глухота се отразява изключително тежко на ищеца в битово отношение-той не чува и не разговаря по телефона и избягва да управлява моторно превозно средство на 54 годишна възраст, предвид невъзможността си да реагира на пътя.С оглед изложеното съдът е определил на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване в размер на 15 000 лв.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 ГПК с твърдения, че представеното по делото решение на ТЕЛК не е влязло в сила, поради което въззивното решение е неправилно, както и касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Относно основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси :

1/Относно прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението на неимуществени вреди от професионално заболяване.

2.Следва ли работодателят да доказва, че ЕР на ТЕЛК е влязло в сила и, че е спазена административната процедура за уведомяване на заинтересованите лица.

3/Посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че ЕР на ТЕЛК е породило действие.

4/Решението противоречи на задължителната практика на ВКС, тъй като не е мотивирано.

Към изложението са приложени следните съдебни актове, с които според касатора се обосновава приложението на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК : 4 определения по чл.288 ГПК, ППВС № 4 от 23.12.68 г относно обобщаване на съдебната практика по определяне на обезщетенията имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, в което е разгледан въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, решение № 202 от 20.4.11 г по гр.дело № 1635/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 283 от 14.11.2014 г по гр.дело № 1609/14 г на ВКС, Четвърто ГО, ГК и решение № 40 от 4.2.2015 г по гр.дело № 4297/14 г на ВКС, Четвърто ГО, ГК.

Относно представените 4 определения по чл.288 ГПК следва да се отбележи, че същите не съставляват задължителна съдебна практика не се включват в приложното поле на чл.288 ГПК.Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.де № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС в обхвата
на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се включват тълкувателните решения на ВКС и
постановления на Пленума на ВС, при което се явява ясно очертан кръгът от въпроси, по които ВКС се е произнесъл с тълкувателен нормативен акт.Задължителни за съдилищата са и решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК по
уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и
развитието на правото.Извън този обхват остават определенията по чл.288 ГПК, които не формират сила на присъдено нещо, поради което представените от касатора четири броя определения не могат да обусловят противоречие по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а оттам и достъп до касационен контрол.

Относно въпрос № 1.

Поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В същата е прието ,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение 86 от 6.06.17г.по гр.дело № 3856/16г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 49 от 24.06.13г.по гр.дело № 5055/13г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 38 от 13.03.13г.по гр.дело № 323/12г.на ІІІ г.о.на ВКС и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.В случая размерът на обезщетението е съобразен със степента на увреждането, и неговия интензитет, равняващи се на практическа глухота, както и обстоятелството, че състоянието е необратимо, което създава изключителни неудобства и дисконфорт в ежедневието на едно лице на 55 години /към датата на подаване на исковата молба/, ограничаването на социалните му контакти, влошаване качеството му на живот.Следователно е съобразен изцяло принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД

Относно въпрос 2.

С представеното от касатора решение № 202 от 20.4.11 г по гр.дело № 1635/2010 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че влязлото в сила решение на НЕЛК/респ.ТЕЛК, което установява професионалното заболяване е юридически факт, който е част от състава водещ, до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл.200 ал.1 КТ.Субектът, който претендира в неговия патримониум да е възникнало това право, трябва да докаже фактът на влизане в сила на решението.В случая това е ищецът и той го е сторил.Следователно противоречие липсва.В разгледания с решението на ВКС казус по делото са липсвали доказателства за влизане в сила на решението на ТЕЛК, поради което въззивният акт е отменен, а делото е върнато за ново разглеждане със задължение за съда за събере служебно доказателства в тази насока, тъй като процесуалните права на ищеца да били нарушени.Разглежданият случай не е такъв.

Разрешенията дадени от въззивния съд в обжалваното решение са изцяло съобразени с посочената от настоящия състав служебно известна съдебна практика, задължителна за съдилищата.

Отговор на въпрос 3 се съдържа в Закона за здравето-чл. 112 и чл.112 а и чл.15 ал.2 Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, обжалване и отчитане на професионалните болести.В същите е посочено, че обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.При необжалване`1 на решението н ТЕЛК както е в настоящия случай решението влиза в сила.

Съгласно чл.112а ЗЗ.Съобщаването на решенията на ТЕЛК на освидетелстваното лице и осигурителите се извършва с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.Разпоредбите от закона са напълно ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Отговор на подвъпроса влязло ли е в сила решение, което не е връчено по предвидения ред е даден с цитираното по-горе решение № 238 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК, още по-малко да контролира спазен ли е бил редът за връчването му в административната процедура.Наличието на съдебна практика по този подвъпрос изключва приложението на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

С влизането си в сила експертното решение на ТЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ на установените в него факти, ангажира отговорността по чл.200 ал.1 КТ, на онзи работодател, за който е установено, че полаганата при него работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя.Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК./ решение № 238 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г., IV г. о./, ГК, Разрешенията дадени от въззивния съд в обжалваното решение са изцяло съобразени със закона и посочената от настоящия състав служебно известна съдебна практика, задължителна за съдилищата.

Относно въпрос 4.

Въззивното решение не противоречи на решение № 283 от 14.11.2014 г по гр.дело № 1609/14 г на ВКС, Четвърто ГО, ГК и решение № 40 от 4.2.2015 г по гр.дело № 4297/14 г на ВКС, Четвърто ГО, ГК, а напротив е постановено изцяло в съобразяване на техните задължителни за съдилищата постановки.Решението е мотивирано и обосновано.Анализирани са всички доводи на ответника, в това число основните такива-относно влизане на решението на ТЕЛК в сила и начина по който е определено по размер претендираното обезщетение като съвкупност от различни обстоятелства.Съдът е извел изляло свои самостоятелни констатации и правни изводи и е дал отговор на поставените във въззивната жалба въпроси. Въпросът за съобщаването на решението на ТЕЛК не е обсъждан, тъй като както бе посочено по-горе гражданският съд няма задължение да разглежда подобни въпроси индицентно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 1300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 414/26.11.21 г по в.гр.дело № 547/21 г на Окръжен съд-Перник, Трети граждански състав.

ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място], със съдебен адрес [населено място],[жк], [улица], ет.2, офис 5, чрез адв.Х. М. да заплати на З. Г. З. от [населено място], със съдебен адрес : [населено място], [улица], Търговски дом, ет.2, кантора 223, чрез адв.Б. В. разноски, сторени в настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 1300 лв на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.