7 Р Е Ш Е Н И Е №118 Гр.С., 20.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: А. Б. К. Г. при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 2179 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 240/14.07.2016г., постановено по в.т.д.№ 50/2016г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 129/23.10.2015г. по т.д.№ 50/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлен искът на [фирма] срещу Застрахователна компания [фирма] за заплащане на сумата от 17404.50 евро, равняваща се на 34040.24 лв. и представляваща стойността на средствата, които [фирма] е изплатило на собственика на увредения товар във връзка с настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал на 25.07.2013г. на автомагистрала „Т.“, при който изцяло са изгорели превозваните 283 броя велосипеди и във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 1201/ Q9/11-00130/16.07.2013г., ведно с лихвата за забава върху главницата от 09.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, а касаторът е осъден да заплати на застрахователя съдебни разноски в размер на 4323.20 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Моли да се постанови ново решение, с което предявеният иск се уважи, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът ЗК [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на сключен договор за международен превоз на стоки товародателят [фирма] е възложил на [фирма] да извърши превоз на 283 бр. велосипеди. Въз основа на договора е била съставена международна товарителница (CMR) на 24.07.2013г. с отбелязване, че превозвачът ще извърши превоза от [населено място] до разтоварен пункт гр.А́лфен-ан-де-Р., Н.. Между касатора и ответника по касационната жалба е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 1201/ Q9/11-00130/16.07.2013г. със срок на действие от 00.00ч. на 17.07.2013г. до 24.00ч. на 16.07.2014г. На 25.07.2013г. при отпътуването на товарния автомобил от [населено място] по автомагистрала „Т.“ посока [населено място] възникнал пожар и въпреки действията, предприети от водача на автомобила и органите на служба „Пожарна и аварийна безопасност“, МПС и товарът в него са изгорели напълно. От приетите по делото и неоспорени от страните експертни заключения на разширените пожаротехническа и автотехническа експертизи въззивният съд е приел, че вероятната причина за пожара е изпускането на дясна задна въздушна възглавница и падане на шасито надолу, вследствие на което се е получило триене между протектора на задната дясна гума и металната ламарина от пода на каросерията над нея, съпроводено с нагряването й до температура, достатъчна да предизвика запалване на кашоните с велосипедите. Изпускането на въздушната възглавница е квалифицирано като повреда в елементите на задното окачване и значителна техническа неизправност на превозното средство, която би могла да възникне внезапно по време на движение и са били необходими 15-20 мин. огънят да обхване целия влекач и да се разпространи върху прикаченото ремарке. Въззивният съд е установил, че касаторът е уведомил своевременно застрахователя и е поискал изплащане на застрахователно обезщетение, което му е било отказано. Мотивът на ЗК [фирма] бил, че застрахователното събитие е възникнало вследствие на електрическо късо съединение между влекача и ремаркето при липса на външни фактори, обосновавайки се с т. 2.6 от Общите условия на застрахователния договор. Решаващият състав е изложил съображения за неоснователност на възраженията на застрахователя за липса на активна легитимация на превозвача да предяви иска, тъй като не бил заплатил обезщетение на товародателя, както и на въведените оспорвания на валидността на застрахователния договор. Въззивният съд е приел за основателно възражението на застрахователя, че е налице изключен риск съгласно чл.2.6 от Общите условия на процесния договор. От фактическа страна е прието, че пожарът е възникнал вследствие на механична повреда на транспортното средство и въз основа на тези данни е направен извод, че щетите са настъпили в резултат на събитие, което попада в лимитативно изброените в чл. 2.6 от Общите условия случаи, изключени от застрахователното покритие, по конкретно „електрическа или механична повреда (освен причинена от външни фактори)“. Според състава на апелативния съд категорично следва да се изключат външни фактори за предизвикване на пожара и съответно не са споделени съображенията за първоинстанционния съд за приложение на чл.17, т.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Изложени са съображения, че Конвенцията урежда отношенията между страните по договора за превоз, поради което разпоредбите й са неприложими за застрахователното правоотношение. Решаващият извод на въззивния съд е, че съгласно Конвенцията отговорността на превозвача за вреди на превозваната стока не обвързва и не поражда задължение на застрахователя да покрива риска във всички случаи в т.ч. и в хипотезата на чл.17, т.3 – когато щетите са настъпили в резултат на недостатъци на превозното средство и за които превозвачът отговаря пред товародателя или получателя на стоката. С определение № 187/28.03.2017г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във връзка с отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача”. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е счетен за значим за решаването на спора между страните, доколкото общите условия на договора за застраховка препращат към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и отговорността на застрахователя произтича от отговорността на застрахования превозвач спрямо увреденото лице. В решение № 15/01.06.2012г. по т.д.№ 279/2011г. на ВКС, I т.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че с оглед разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използваното МПС, които са резултат не само на вина на водача на МПС (чл.45 и чл.49 ЗЗД), но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер (чл.50 ЗЗД), както и че застрахователният риск включва и непозволеното увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице. В Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е уредена отговорността на превозвача спрямо правоимащия при липса или повреда на стоката, като в нормата на чл.17 са уредени случаи на освобождаване от отговорност, които произтичат от грешки на правоимащия, недостатък на стоката, обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, не е могъл да преодолее последиците им или от особени рискове, посочени в Конвенцията. По силата на правилото на чл.17, ал.3 на Конвенцията за освобождаване от отговорност превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители, както и отговорността му може да бъде ангажирана, ако факторите, за които отговоря, са допринесли за настъпване на щетата – чл.17, ал.5 на Конвенцията. Следователно уредбата на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки предвижда ангажиране на отговорност за щети, настъпили вследствие на обективни обстоятелства (такива, които са могли да бъдат избегнати, включително и при недостатъци на превозното средство), както и виновна отговорност, но с разграничение съобразно с факторите, допринесли за настъпването на щетата (чл.17, ал.2 и ал.5). В този смисъл за застрахователния риск и за обема на отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача” следва да се съобрази практиката на ВКС по решение № 15/01.06.2012г. по т.д.№ 279/2011г. на ВКС, I т.о. Функционалната обусловеност на застрахователната отговорност по застраховка „Отговорност на превозвача” от отговорността на превозвача по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, налага извод, че застрахователно обезщетение по тази застраховка се дължи както при виновни действия на превозвача, така и при отговорност без вина на превозвача за причинени на трети лица щети по време на превоза. По изложените съображения на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори, че: „Отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача” е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, когато обект на застраховането са стоки, за превоза на който се прилагат правилата на Конвенцията.”. По същество на касационната жалба. Касационното основание за неправилност на въззивното решение относно изложените от въззивния съд съображения, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя поради изключен риск е налице. Съгласно застрахователния договор и общите условия към него обект на застрахователна защита е отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните стоки по Закона за автомобилния транспорт и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Според т.1 на общите условия се изключват от покритие всички случаи, в които превозвачът се освобождава от отговорност по Конвенцията, поради което отговорността на превозвача спрямо правоимащите за причинените им щети е обуславяща за отговорността на застрахователя по договора. В общите условия на договора не е предвидено изключване на застрахователното покритие при отговорност на превозвача в хипотезите по чл.17, ал.3 на Конвенцията – недостатъци на превозното средство. Клаузата на т.2.6 от общите условия, на която се е позовавал застрахователят и въз основа на която въззивният съд е приел, че е налице изключен риск, не предвижда отпадане на отговорността на застрахователя при недостатък на превозното средство. Тълкувани съобразно със систематичното им място „електрическата или механичната повреди (освен ако са причинени от външни фактори)” се отнасят към превозваните стоки, тъй като следват изброяването на други повреди – скрит дефект, собствен недостатък или естеството на товара, загуба на тегло, заразяване, изветряване, изпаряване и т.н. В случая повредите следва да произтичат от самите стоки или пряко да са им причинени, а не да са резултат на особености или въздействие върху превозното средство. Основание за този извод е предвиденият изключен риск по т.2.7 - при повреда в хладилния агрегат (на транспортното средство) или неспазване на температурния режим (нарушение на превозвача), както специалното основание по т.2.12 – превоз с технически неизправно или неподходящо превозно средство. Следователно застрахователният договор не предвижда изключване на риска при вреда, причинена вследствие на повреда на превозното средство. Съпоставката между отпадането на отговорността на застрахователя по т.2.12 на общите условия при техническа неизправност и разпоредбата на чл.17, ал.3 на Конвенцията – недостатък на превозното средство, налага извода, че със застрахователния договор се цели изключване на отговорността на застрахователя само при предприет превоз със средство, което не отговаря на техническите изисквания за движение, докато по Конвенцията отговорността на превозвача включва и повреда на превозното средство по време на движение – чл.17, ал.1 на Конвенцията. По изложените съображения състава на ВКС приема, че възражението на застрахователя за наличието на изключен риск по смисъла на т.2.6 от общите условия на договора е неоснователно. С оглед на конкретните твърдения за изключване на риска – електрическо късо съединение между влекача и ремаркето, не са налице основания за освобождаване от отговорност на застрахователя. По делото е установено, че щетата е резултат на възникнал пожар, причинен от изпускането на дясна задна въздушна възглавница и падане на шасито надолу, вследствие на което се е получило триене между протектора на задната дясна гума и металната ламарина от пода на каросерията над нея, съпроводено с нагряването й до температура, достатъчна да предизвика запалване. Посоченото обстоятелство е квалифицирано като внезапно възникнало по време на движение и за 15-20 мин. огънят се е разпространил върху прикаченото ремарке със стоките. Въз основа на така установените факти съставът на ВКС приема, че пожарът е настъпил вследствие запалване на превозното средство, като резултат на техническите особености при експлоатацията, поради което превозвачът отговаря съгласно Конвенцията и съответно следва да се ангажира отговорността на застрахователя. Останалите въведени от застрахователя възражения по претенцията са счетени за неоснователни от въззивния съд и същите не се поддържат в отговора на касационната жалба, поради което касационната инстанция не ги обсъжда. Сумата на обезщетението е определена в заключението на неоспорената икономическата експертиза, поради което претенцията е основателна в предявения размер от 17404,50 евро с левова равностойност от 34040,24 лв., с която сума превозвачът е удовлетворил увреденото лице. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени изцяло и се постанови ново решение, с което да се осъди застрахователят да заплати на застрахования сумата от 17404,50 евро, (съгласно ТР № 4/2014г. от 29.04.2015г. на ОСГТК на ВКС), ведно със законната лихва от 09.05.2014г. до окончателното й изплащане. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски за трите инстанции, които съдът определя съобразно списъците по чл.80 ГПК в размер на 4662 лв. за първоинстанционното производство, 2000 лв. за въззивното производство и сумата от 2210,80 лв. за касационното производство, или общо в размер на 8872,80 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 240/14.07.2016г., постановено по в.т.д.№ 50/2016г. от Пловдивския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл.229 КЗ /отм./ сумата от 17404.50 евро (Седемнадесет хиляди четиристотин и четири евро и петдесет евроцента), представляваща стойността на средствата, които [фирма] е изплатило на собственика на увредения товар във връзка с настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал на 25.07.2013г. на автомагистрала „Т.“, при който изцяло са изгорели превозваните 283 броя велосипеди и във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 1201/ Q9/11-00130/16.07.2013г., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от 09.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8872,80 лв. (Осем хиляди осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) - разноски за производството. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.