Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 15 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 109 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура и по жалба на гражданския ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” към Министерство на отбраната, представлявана от изпълнителния директор С. Г. У., срещу нова въззивна присъда на Военно-апелативен съд № 42 от 18.11.13 г, по ВНОХД № 21/13, с която е отменена осъдителната част на присъда на Пловдивски военен съд № 19 от 15.01.13 г, по НОХД № 175/12, и подсъдимият И. Р. Г. е признат за невиновен в това, че за периода от 14.12.07 г до 4.12.08 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор в Териториална агенция, Пловдив, към Изпълнителна агенция „Социални дейности” на Министерство на отбраната, е нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 15, ал. 7 от Закона за обществените поръчки и Гл. 13 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол, с цел да набави за другиго облага, за [фирма]-И. С., и от това са настъпили значителни вредни последици за Министерството на отбраната, в размер на 326 151, 50 лв, като деянието представлява особено тежък случай, и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а предявеният от пострадалата организация срещу подсъдимия граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 326 151, 50 лв, е отхвърлен, и присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода от 14.12.07 г до 4.12.08 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор в Териториална агенция, Пловдив, към Изпълнителна агенция „Социални дейности” на Министерство на отбраната, е нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 15, ал. 7 от Закона за обществените поръчки и Гл. 13 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол, с цел да набави за другиго облага - за [фирма]-И. С., и от това са настъпили значителни вредни последици за Министерството на отбраната, в размер на 326 151, 50 лв, като деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, както и „лишаване от право да заема държавна длъжност, свързана с пазене и разпореждане с държавно имущество”, за срок от четири години, както и е осъден да заплати на пострадалата организация обезщетение за имуществени вреди, в размер на 326 151, 50 лв, заедно със законните последици. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че не е следвало да бъде кредитирано заключението на Повторната Тройна Съдебно-техническа експертиза / СТЕ /, тъй като заключението й е немотивирано, че в устните си разяснения вещите лица са давали неубедителни отговори, че анализът на доказателствата, извършен от въззивния съд, е процесуално неиздържан, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С жалбата на гражданския ищец се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че незаконосъобразно е отхвърлен предявеният граждански иск. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт в гражданската му част и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане на Военно-апелативния съд или да бъде уважен гражданският иск от касационната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Пълномощникът на гражданския ищец пледира за уважаване на жалбата. Защитата счита, че протестът и жалбата са неоснователни. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е допуснато релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Неоснователно се твърди, че не е следвало да бъде кредитирано заключението на Повторната Тройна СТЕ. Вещите лица, изготвили заключението, са ползвали целия доказателствен материал, включително писмените доказателства, приобщени от въззивния съд, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Заключението е прието без възражение на прокурора в съдебно заседание на въззивната инстанция. Вещите лица са посетили обекта и са извършили оглед на процесната сграда. Дадените от тях устни разяснения се характеризират с компетентност и задълбоченост. Вещите лица са мотивирали изводите си, като са ползвали средни пазарни цени за инкриминирания период, съобразявайки и местоположението на обекта, надморската му височина и неговата отдалеченост от близките населени места. Вещите лица са посочили, че договорените и платени цени на ремонтните строително-монтажни работи са допустими за региона и са в реални граници. При формиране на вътрешното си убеждение правилно въззивният съд е отказал да кредитира заключението на СТЕ от досъдебното производство, която не е дала пълно и обосновано заключение, тъй като, от една страна, вещото лице не е имало компетентност във всички области, до които се е отнасяло заключението, и, от друга страна, не е разполагало с цялата техническа документация на обекта. Правилно е становището, че подсъдимият не е допуснал нарушение на служебните си задължения, а е действал в съгласие с тях, провеждайки малка обществена поръчка, по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, избирайки процедурата по чл. 53, ал. 1, т. 4 от Наредбата. С оглед лошото техническо състояние на обекта и опасността от само разрушаване на сградата, хипотезата на непреодолима сила е била налице. Недопустимо е било по правен въпрос / относно наличието на непреодолима сила / да се изготви Съдебно-метеорологична експертиза и затова правилно това заключение е игнорирано от въззивния съд при формиране на изводите си по релевантните факти. Вярно е становището, че от поведението на подсъдимия не са настъпили вредни последици за Министерството на отбраната. Обектът е бил възстановен и оборудван с мебели, което е довело до благоприятно изменение в имуществената сфера на ведомството / освен това е установено, че част от ремонтните дейности са извършени, но не са заплатени на [фирма]-И. С. /. Верни са доказателствените изводи и относно субективната страна на деянието / умисъл и специална цел /, тъй като подсъдимият е действал в интерес на службата си, респективно, не е целял да набави облага за другиго. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение изключва възможността за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимия с извършено престъпление, материалният закон е приложен правилно, тоест, не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Законосъобразно са решени и въпросите относно гражданската отговорност. Не е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като липсва противоправно деяние, извършено виновно, от което да са произтекли вреди, респективно, причинна връзка между деянието и вредите. Ето защо, правилно въззивният съд е приел, че са налице основания за отхвърляне на предявения от пострадалата организация срещу подсъдимия граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, претендиращ обезщетение за имуществени вреди, в размер на 326 151, 50 лв, заедно със законните последици. Неоснователно е искането за отмяна на въззивната присъда в гражданската й част и връщане на делото в същата част за ново разглеждане на Военно-апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Неоснователно е и искането за уважаване на иска от касационния съд, тъй като не са налице основанията на гражданската деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда, постановена от Военно-апелативен съд № 42 от 18.11.2013 г, по ВНОХД № 21/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: