Р Е Ш Е Н И Е № 53 Гр.София, 03.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.86/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 25.01.19 г.от ОС-Разград /РзОС/по Н.Д.244/16 г., подсъдимите А. А. З. и А. Е. Г. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.3 и 4 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода съответно за срок от осемнадесет години и шест месеца и осемнадесет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Двамата са оправдани да са осъществили вмененото им престъпно деяние поради хулигански подбуди по смисъла на чл.116,ал.1,т.1 НК. Зачетено е времето, през което са били задържани по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража, а касателно З.- и Домашен арест. Тази присъда е потвърдена с решение №154/14.11.19 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.181/19 г. Срещу въззивния съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия З. чрез неговия защитник адвокат Х. Х.. В нея са визирани всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се: или решението на ВнАС и присъдата на РзОС да бъдат отменени и в съответствие с чл.354 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК- жалбоподателят да бъде признат за невиновен; или да бъде изменено атакуваното решение и или деянието да бъде преквалифицирано по чл.119 НК с приложение нормата на чл.12,ал.4 НК, или да бъде намалено наложеното наказание; или на основание чл.354,ал.1,т.5 НПК присъдата и решението да бъдат отменени и делото-върнато на ОП-Разград за провеждане на процесуално-следствени действия по привличане на „неизвестните извършители“ в качеството на обвиняеми. Постъпила е касационна жалба, изготвена от втория защитник на подсъдимия З.-адвокат С. Д.. В нея също са визирани касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се или отмяна на решението и оправдаване на този деец; или връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство; или изменение на атакуваното решение и намаляване размера на наложеното наказание. Пред ВКС е депозирано допълнение към касационната жалба от името на подсъдимия З., чрез защитника му адвокат М.. В него също са визирани всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и или оправдаване на касатора; или връщане на делото ново разглеждане; или изменение на съдебния акт с намаляване на наказанието чрез приложение на разпоредбата на чл.55 НК. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Г. чрез неговия защитник адвокат Т. с релевирани всички касационни основания. Иска се или изменение на решението и намаляване на наложеното наказание; или изменение на решението и присъдата и прилагане закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на присъденото обезщетение за признатите неимуществени вреди; или отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция; или на основание чл.354,ал.1,т.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-оправдаване на Г.. Срещу всички подадени жалби са постъпили възражения от повереника на конституираните частни обвинители С. А. М. и малолетните М. А. М. и А. А. М., действащи чрез майка си и законен представител Б. Н. Х., адвокат Т. П.. В тях са развити съображения за правилност на атакувания съдебен акт. Същото се отнася и за постъпилото от същите страни становище срещу допълнението към касационната жалба на подсъдимия З.. В съдебно заседание пред ВКС двамата касатори и защитниците им поддържат жалбите си с изразените в тях доводи и искания /адвокати Х. и Д. депозират и писмени бележки/. Частните обвинители, уведомени за съдебното заседание пред ВКС, не се явяват. Не се явява и техният повереник, редовно уведомен. Представителят на ВКП настоява за законосъобразност на атакувания съдебен акт и необходимост от неговото оставяне в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите, допълнението към тази на З., възраженията срещу тях и аргументацията и исканията по същите, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Както винаги до момента е действал в случаи като процесния, имайки предвид съдържанието на жалбите и повтарящи се в тях претенции, този съд ще даде дължимите отговори, обобщавайки възраженията по касационните основания по отделните сезиращи го документи, в светлината на преценката за всеки отделен подсъдим. И отново както винаги, най-напред се счита задължен да даде определени пояснения, които обуславят пределите на проверка и правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела при първо редовно разглеждане на делото пред нея. Тази дейност безусловно е предизвикана от голяма част от отправените искания относно дължимите от ВКС действия по процесуалната съдба на настоящото наказателно производство. ОБЩИ ПОСТАНОВКИ, ОТНЕСЕНИ КЪМ КОНКРЕТНИТЕ ЖАЛБИ: Първо, дълголетното прилагане на правилата за касационния преглед е установило несъмнено, че предмет на разглеждане пред ВКС е въззивният съдебен акт, в случая-решението на ВнАС. Както е известно, второстепенният съд е решаваща инстанция, разполагаща с всичкия инструментариум, предоставен на първата такава. В този смисъл, за да се иска отмяна и на първоинстанционната присъда, каквито претенции са отразени в жалбите, изготвени от защитници и на двамата подсъдими, трябва да бъдат изложени изрични доводи на какво се основава това искане /например липса на годен съдебен акт на първата инстанция, поради което невъзможност от произнасяне по същество и на втората такава/. Като изключим донейде възражението, изтъкнато от адвокат Т. в съдебно заседание пред ВКС, относно необходимостта от размисъл доколко е законосъобразно същият първостепенен в съответната персонална конфигурация състав да продължи да разглежда съдебното производство, след като е прекратил същото, но определението му е отменено от въззивната инстанция /не се формулира какво точно оплакване се извежда в тази връзка/, други доводи в обсъждания смисъл, които да навеждат на извод за необходимост от признаване на неотстраним от втората инстанция порок на присъдата на РзОС, липсват. Второ, в жалбите на двама от защитниците на подсъдимия З. се настоява за отмяна на атакуваното решение и присъдата на първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане на ОП-Разград на основание разпоредбата на чл.354,ал.1,т.5 НПК. Действително, сочената норма указва правомощие на върховната съдебна инстанция по наказателни дела да отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. Същевременно обаче, текстът на ал.3 на чл.354 НПК след изменението, публикувано в бр.32/10 г.на Държавен вестник, ясно е разписал, че връщането за ново разглеждане е допустимо да става само спрямо първата и въззивната инстанция, не и на фазата на досъдебното производство. И това е така,защото поначало ВКС като съд по правото се занимава със съдебни грешки. Разбира се, най-общо казано, той не може да остане безучастен в случай, че на подготвителната фаза на процеса е допуснато толкова флагрантно процесуално нарушение, че практически е торпилирано законосъобразното провеждане на съдебното производство, но трябва да използва различен от искания от защитниците подход за връщане на делото за ново разглеждане на съответната прокуратура. Още повече, връщането на ДП не може да бъде функция от приетото за установено по фактите от страна на решаващите инстанции, каквато позиция на практика се прокарва в сезиращия документ, изготвен от адвокат Х.. Трето, във всички жалби е отправено искане ВКС да оправдае касаторите. Многократно до момента тази инстанция е давала разяснения по повдигнатия въпрос в смисъл, че това е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред касационния съд, каквото е настоящото такова, но само в случаите по чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-когато приетата фактология от страна на инстанцията по същество, чийто съдебен акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият или подсъдимите са осъдени. В процесния случай, видно от съдържанието на атакувания съдебен акт, е прието наличие на престъпно поведение и цитираната норма е неприложима. Четвърто, огледани в съдържателен план, в голяма част от жалбите, кога явно, кога прикрити под формата на оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, са въздигнати претенции за необоснованост /най-вече що се касае до оценката на обяснения на подсъдимите и свидетелски показания, чиято кредитируемост се оспорва конкретно или общо/ на обжалвания съдебен акт. Според разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК необосноваността не е касационно основание. Тя е относима към съдилищата по фактите, каквито са решаващите такива, а не към съд по правото, какъвто винаги е ВКС /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, която в казуса не е налице/. Всъщност, именно поради претендирана необоснованост защитата цели преразглеждане на доказателствената съвкупност от страна на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела и достигане до фактически изводи, свързващи процесните подсъдими с процесното деяние по начин, неприет от решаващата втора инстанция; а поради това се иска и оправдаване на дейците. Предвид казаното, ВКС при първо редовно разглеждане на делото пред себе си не е легитимиран да подходи по искания начин. Пето, за произнасяне по необходимостта от намаляване на постановено обезщетение за неимуществени вреди, каквото искане е отправено в жалбата на подсъдимия Г. чрез защитника му адвокат Т., трябва все пак да има предявен и приет граждански иск за неимуществени вреди от легитимирани за това лица. Видно от материалите по делото, налице са конституирани само частни обвинители. Затова не може да се очаква, че въззивната инстанция следва да изготви мотиви по отношение на потвърждаване на претенция на граждански ищец, за липса на каквито се настоява в посочената жалба, поради което ВКС ще остави посочения проблем без каквото и да е по-нататъшно мотивно внимание. ПО РЕЛЕВИРАНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ: 1/ ДОСЕЖНО ПОДСЪДИМИЯ З.: А/ ПО ЖАЛБАТА, ИЗГОТВЕНА ОТ АДВОКАТ Х. И ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ АРГУМЕНТИ, ПРЕДЛОЖЕНИ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ВКС: Основното процесуално оплакване е свързано с превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, като се акцентира върху липса на мисловно-логическа съдебна дейност относно мотива на извършване на престъплението и необективен анализ на свидетелските показания, на които решаващите съдилища не се доверяват, но съдържанието на изложеното ползва тезата на атакуващата страна. ВКС не може да признае за състоятелни сочените оплаквания. Прочитът на жалбата и допълнителните аргументи по нея, депозирани в съдебно заседание пред този съд, неотклонно установява, че претенцията за превратен анализ на доказателствата в разрез с нормата на чл.107,ал.5 НПК най-вече предвид пренебрегване на доказателствата, изключващи участието на подсъдимия З., се обляга изцяло на личен доказателствен прочит на страната, който обуславя благоприятно за подсъдимия поведение е цел приемане на различна фактология и извличане на правни заключения в тази връзка. Спори се, че е дадена вяра на определени доказателствени средства, а на други-не, като би могло да бъде обратното, както и се настоява, че цитирането на показания на свидетели такива, каквито те са, не означава реализиране на справедлив процес спрямо подсъдимия чрез обективно, всестранно и пълно разглеждане на делото. Всъщност, казаното дотук, което бележи огромната част от съдържанието на жалбите, допълнения и писмени бележки, установява ясни оплаквания за необоснованост, каквито и да са опитите същите да бъдат преценени като процесуални нарушения. С тях ВКС няма да се занимава. Същевременно обаче трябва да заяви, че би се изправил пред необходимост да очертава недъзи в съдебната аналитична дейност, при положение че не бе ясно тя как е формирана и на база на кои годни доказателствени материали. Генерално погледнато, в конкретния казус това не е налице. Тук е мястото да се споделят определени обстоятелства, важими за производството изцяло и относими към оплакванията по всички жалби. Истината е, че съдилищата по същество са били изправени пред труден избор при извличане на релевантните факти на база на свидетелските показания по делото и отнасянето им към обясненията на подсъдимите. Проследяването на свидетелстването на някои лица установява, че съдържанието на изявленията им се е обуславяло не толкова от необходимост да се възпроизведе фактологичната истина такава, каквато съответното лице я е възприело, а от принадлежността към определен род измежду два трайно враждуващи такива или личните връзки вътре в рода; от патриархалните порядки на етноса, от който произхождат участниците в събитията; в тази връзка от собствения невъзможен да бъде пренебрегнат респект на авторитетни личности от родовете, които са „давали указания“ в каква насока трябва да се построят свидетелските показания; от ролята на жените-свидетелки според социалните взаимоотношения в етноса и съответния род; от липсата на достатъчна грамотност на самите разпитвани лица на езиково ниво, което е затруднило формулиране на изказа им и нюансиране на поредицата сложили се събития; и не на последно място- от несъмнения шок, изпитван от присъствалите и участващите при протичане на инцидента, който ги кара да възпроизвеждат събитията по различен, но определян от тях като единствен достоверен начин. Направените току-що изводи се подкрепят от оттегляне на депозирани по-раншни показания от свидетели /приобщени по съответния процесуален ред/ и потвърждаване на последните изявления като истинни; от изказан пред съда страх при депозиране на предходни свидетелски показания, ако не се „уважи“ волята на определени лица в каква насока трябва да се разказват фактите; от емоционална обагреност, резултат от личното отношение към привлечените към наказателна отговорност лица и техни близки; от желанието да се игнорира или да се омаловажи собствено противоправно поведение при протичане на събитията. В крайна сметка, ВнАС е направил преглед на всички важни изявления и съотнасяйки ги едни към други, както и към обективните находки и съответните експертни изводи, е извлякъл възможното по фактологията на престъпната деятелност, относима към двамата подсъдими. Несъответствията в показанията на противоречащите си свидетели са преодолени чрез приемане на факти, съвпадащи с доверяването на независими от гледна точка на производството такива, основен сред които е Л. Н., макар и познат на Х.. Показанията на тези свидетели са отнесени към останалите доказателствени материали в частите,в които съвпадат. Затова е прието, че З., пиян по време на празненството, е отправял заплахи към рода на Х. /свидетелят О. З.-сервитьор/, с който неотдавна е имало поредна физическа разпра в селото; внимателно е проследено неговото поведение при самото забелязване на пострадалия при магазина, до който е бил спрял да закупи някакви продукти, и обръщане на управляваната от Г. кола с цел разправа с него; съобразено е как поради взаимоотношенията между враждуващите родове и подсъдимият З., и самият потърпевш са били снабдени предварително с дървени бухалки; как в резултат на натрупаната омраза към вражеския род и несъмнено повлиян от алкохола, касаторът е тръгнал пръв да се разправя физически с Х. и т.н. Няма никакво доказателствено основание ВнАС да приеме, че подсъдимият е бил нападнат от пострадалия съгласно неговите обяснения и показанията на жена му, че се опитвал да защити семейството си. В тази насока са изложени мотиви в атакувания съдебен акт, очертаващи съвкупна доказателствена преценка. Отговорът по съставомерните факти е вярно процедурно изведен. Затова не може да се сподели основното оплакване в жалбата на адвокат Х., че в нито един миг от нападението, провокирано от пострадалия, З. не го е удрял. Правилно нито е прието нападение, нито пък липсата на нанасяне на удари от страна на този жалбоподател. ВнАС е изложил мотивировка и относно присъствието на бокс у подсъдимия З., с който той е удрял пострадалия. Решаващата първа инстанция е посветила сериозни процесуални усилия на изясняване на това обстоятелство. Според адвокат Х. не е установено подсъдимият да е притежавал бокс, като приетото от съда твърдение било опровергано от д-р В., която в съдебно заседание на 07.02.17 г. била заявила, че се е запознала с всички веществени доказателства и не е установила травма от бокс. Прочитът на протокола от съдебно заседание на посочената дата установява по-различен изказ на вещото лице /л.389 от т.1 на делото пред РзОС/ в смисъл, че следите ще зависят от захвата на това помощно средство, както и че конструкцията на бокса е удобна за носене и би следвало да не се получи самонараняване. Казаното не изключва З. да е ползвал бокс, както е прието по свидетелски показания и е довело до изменение на обвинението. Б/ ПО ЖАЛБАТА, ИЗГОТВЕНА ОТ АДВОКАТ Д. И ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ АРГУМЕНТИ, ПРЕДЛОЖЕНИ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ВКС: Според този защитник апелативният съд не е изпълнил задължението си по чл.339,ал.2 НПК вр.чл.317 НПК да даде убедителен и изчерпателен отговор на доводите и възраженията, изложени от защитата на подсъдимия З. в жалбите и в съдебните прения. Видно от въззивните жалби, въз основа на които е образувано В.Н.Д.181/19 г.по описа на ВнАС, в тази на адвокат Д. не са изписани никакви доводи за неправилност на присъдата на РзОС /такива има в жалбата на адвокат Х. и за тях не се съдържа оплакване, че няма отговор/. Липсва и допълнително писмено изложение към депозираната жалба. Що се касае до изразеното в хода на съдебните прения становище на защитата на подсъдимия З., то тя основно прави анализ на събрания доказателствен материал и сочи важимата материалноправна норма, приложима според изведените от нея факти. ВнАС е дал отговор на тези въпроси в частта по приложението на правото, в съобразие с приетата от него фактология, базирана на процедурно правилно направен доказателствен разбор. По-нататък, в касационната жалба са изтъквани оплаквания за „неправилно интерпретиране на фактите относно причините за инцидента, при който е последвала смъртта на пострадалия“. От посочените конкретни такива се набляга на липса на дължими мотиви по обстоятелства, за които няма конкретни данни по протокола от съдебно заседание да се поставяни. Аргументите, които този съдебен състав може да квалифицира като процедурни и на които дължи някакъв отговор, са следните: ВнАС не бил обърнал достатъчно внимание на предходни конфликти между А. Н. и пострадалия. Отговорът е, че на стр.8 и 9 от решението е взето отношение по въпроса за конфронтациите между двата враждуващи рода и не е работа на съда да изследва дълбинно поведението на А. Н. в тази връзка, предвид предмета на доказване по делото. Затова без повече внимание ще останат и другите доводи в жалбата относно участието на това лице. Показанията на свидетеля Н. не са от характер да се установи противозаконно поведение на А. Н. спрямо Х. до степен, че да се изключи такова на З.. Съдът не бил направил дължима оценка на обстоятелството, че пострадалият е слязъл с пистолет от колата и е стрелял по подсъдимия и семейството му. Отговорът е, че въобще не е приета стрелба от страна на Х., като ВнАС е изразил съображения за приетата от него теза, с които тази инстанция се солидаризира по принцип /стр.21, 25 и 26 от решението/. Не бива да се забравя приетото, че именно З. е дирил разправа с потърпевшия и доказателствената оценка не е налагала да има интерпретация на поведението на втория, че е предизвикал инцидента чрез нападение. Това, че не са уважени възраженията на защитата в цитирания аспект, не води до извод за едностранчивост на обвинителната теза и неправилен съдебен подход при нейното обмисляне. ВнАС не бил дал отговор защо са констатирани охлузвания по капачките на колената и разкъсване на панталоните на подсъдимия в тази част. Според защитата пораженията се дължали на обстоятелството, че по него и семейството му е стреляно, а той е съборен над падналите си на земята деца. Отговорът е, че бегло мотивно внимание точно на такъв аргумент е отделено на стр.17 от решението в средата, но това не е съществен пропуск, защото цялостното приемане на протеклата фактология според комплексната оценка на доказателствата установява, че уврежданията е възможно да са получени в хода на настъпилия масов бой, а не по начина, изразяван от З. и съпругата му. Незаконосъобразно било становището на съда да не кредитира показанията на свидетеля Ю. А., защото би се уличил в престъпление по чл.294 НК. НПК давал възможност той да се възползва от разпоредбата на чл.121 НПК. Изключването на показанията на този свидетел било довело до съществено процесуално нарушение. Отговорът е, че доводът е несъстоятелен. Показанията на свидетел с име Ю. А. Р., както е снета самоличността на лицето и е отразено в мотивите на решението, не са изключени от годната за ценене доказателствена маса, а са отхвърлени като недостоверни с мотиви, които са допустими. Не било отчетено становището на съдебния експерт П. Д., че при липса на бокс, за който говорят свидетели по делото, било невъзможно да се определи нанесен ли е удар с подобно оръжие, а естеството на уврежданията давало основание за категоричен отговор, че има нараняване с такова. И този довод е несподелим. В съдебно заседание на 08.02.17 г./л.404 от т.1 на делото на РзОС/ експертът Д. е дал разяснения за многообразието на боксове и в съобразие със свидетелските показания относно конкретно използван от жалбоподателя бокс с изпъкнали повърхности, е уточнил какви са възможните поражения по потърпевшия. Казаното не изключва ползването на такова оръжие от жалбоподателя, още повече по обсъдените свидетелски показания в тази връзка. В съдебно заседание пред ВКС адвокат Д. доразвива тезата си за наличие на процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, рефлектирали върху изпълнение на задълженията му по чл.339 и чл.317 НПК. На критика е поставена структурата на решението на ВнАС, тъй като в една част били приети фактическите изводи на първоинстанционния съд, а в друга били направени собствени различаващи се заключения, конкретно касаещи обстоятелството кой е стрелял с газсигналния пистолет, по какъвто начин контролираният съд бил излязъл извън рамките на предмета на обвинение, определен с обвинителния акт. Като се изключи позоваване на неправилно интерпретирани факти относно причините за инцидента с пореден собствен анализ на важимата според защитника доказателствена съвкупност, този съд ще заяви, че сам /ВКС/ е структурирал решението си по начин, че третираният проблем да бъде обсъден в частта по жалбата на Г., изготвена от адвокат Т., където той е подробно засегнат. По отношение на изложеното в съдебно заседание пред ВКС възражение, че апелативният съд не е анализирал в цялост и пълнота заключението на КСППЕ по отношение на обсъждания жалбоподател и в частност приемането на вариант, че е налице интензивна страхова реакция и афектно отреагиране, съчетано със състояние на силна уплаха и смущение, този съд ще отговори, че експертизата е отбелязана, но поради неприетото нападение от страна на пострадалия и цялостното развитие на ситуацията, не е намерено за нужно да има подробно обсъждане в поискания смисъл. По отношение на възражението за липса на отчитане на заявеното от обсъдения вече експерт П. Д. относно нанасяне на рана №4, че при удар с юмрук дори и с бокс трябва изключителна сила, но в неговата практика няма такъв случай, следва да се отговори, че внимателният прочит на изявленията обосновава по-широк спектър от възможности, включващи ползването на бокс, дори и неиндустриално произведен, но само с една изпъкналост. Нищо от казаното не изключва поведение на З. по нанасяне на удари с бокс по Х.. В/ ПО ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ОТ ИМЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ З. ЧРЕЗ АДВОКАТ М. И СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТНИКА В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ВКС: Несъмнено като техническа грешка, повтаряща се в хода на цялото допълнение, трябва да бъде прието посочването на съдебно решение на АС-Велико Търново /ВтАС/, вместо Варна, което са атакува, както и респективно упреците, отправени към ВтАС. ВКС се съгласява с позицията на повереника на частните обвинители, отразена в становището, депозирано в отговор на процесуалния документ. Не това е важното. Прочитът на допълнението утвърждава несъмнен извод, че очертаните като допуснати от решаващата втора инстанция процесуални нарушения представляват повече недоволство от предприетия подход на ВнАС при обсъждане съдържанието на годно приети доказателствени материали, отколкото реализиране на спор по процедурната правота на формулиране на съдебното мнение по доказателствата. В тази връзка се правят изводи за дължима доказателствена оценка, която да доведе до фактически изводи, изключващи престъпно поведение на З.- неизбежна отбрана, доколкото той и неговото семейство са били обект на нападение. Следователно се иска ВКС да отговаря на доводи по необоснованост, което в съобразие с аргументацията на съда по общите постановки не може да бъде предмет на произнасяне от този съд. Извън казаното, дори и някои доводи да би било възможно да бъдат осмислени на плоскостта на разпоредбата на чл.348,ал.1,т.2 НПК, голяма част от тях са намерили място в жалбите за З., изготвени от адвокати Х. и Д., и в техните изразени претенции в открито съдебно заседание пред ВКС и вече им бе даден отговор. Не се подкрепя от процесуалната действителност оплакването, че въззивният съд кратко и декларативно е дал вяра на показания, поддържащи обвинението, и е изключил останалите с аргумент, че са нелогични от житейска гледна точка, без да казва защо /не се уточнява за кои доказателствени материали иде реч/. Наистина, може да се счете, че в мотивите на решението има известни позовавания на житейската логика, но тя е внесена в добавка към преценката на определени обстоятелства в доказателствен план, а не вместо нея. При това съдът е дал разяснения на кои доказателствени материали се доверява и защо и като цяло оценъчната му дейност е разбираемо очертана. Конкретиката на обсъждани в допълнението показания, които са отхвърлени, но е очертано на какви обстоятелства се основава отхвърлянето, не навежда на извод ВнАС дотолкова да е опорочил анализаторската си функция, че да е ограничил правото на защита на подсъдимия и неговата защита, а по-скоро на нежелание да се приеме съдебната аргументация, защото тя не е в полза на дееца. Дори и да се разгледа внимателно становището по съдебното доверяване на свидетелски показания поради това дали е било следобед или привечер, или е казано М., пък то било галено име на дете, познато с друго такова, или Д., тези обстоятелства не се явяват толкова важни за генералните доказателствени заключения, от които са изведени съставомерните факти. 2/ ДОСЕЖНО ПОДСЪДИМИЯ Г.: Основните процедурни възражения в жалбата, изготвена от адвокат Т., които е допустимо да бъдат обсъдени от този съд, трябва да бъдат разгледани последователно и във взаимовръзка, тъй като имат комплексно измерение. Те се отнасят най-напред до твърдяна липса на мотиви от страна на въззивния съд относно негодност на обвинителния инструмент и в частност на непълнота на неговата обстоятелствена част по конкретните фактически действия, извършени от всеки един от подсъдимите, обмислени и на фона на двукратно променяното по силата на чл.287, ал.1 НПК обвинение от страна на първостепенния съд от една страна. От друга- предвид приемане от втората инстанция на нови фактически положения по смисъла на чл.316 НПК /при твърдяно превратно тълкуване на доказателствената съвкупност/, излизащи извън рамките на фактологията по обвинителния акт, се настоява за нарушаване на правото на защита на подсъдимия Г., тъй като той бил лишен от възможността да се противопостави на възведеното обвинение и описанието на извършеното според държавното обвинение от него. На първо място, прочитът на аргументацията на ВнАС установява принципно приемане на достатъчност на фактологията по престъпната деятелност, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на вменените на касаторите съставомерни обстоятелства. Като оставим настрана, че както вече бе казано, ВКС като съд по правото се занимава със съдебни грешки, допуснати в хода на съдебното разглеждане на делото в светлината на събрания в тази фаза доказателствен материал, по преценката на качествеността на обвинителния акт може да се разсъждава, доколкото по същия не са били установени видими рамки, в които трябва да се осъществява доказването; в този смисъл каквото и да било гледане на делото в съд не би могло да отстрани сочения порок /разбира се, не става дума за процедурно вярно оправдани подсъдими, по какъвто начин техните права биха били пълноценно защитени/. За процесния обвинителен инструмент подобни твърдения са несъстоятелни. По-скоро обаче, на второ място, ВКС свързва изложените аргументи в жалбата относно съдържанието на прокурорския документ, с двукратно направеното изменение на обвинението в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, вследствие на което са релевирани различни от посочените в акта факти, неотговарящи на доказателствената наличност. На тези възражения се твърди, че липсва отговор на ВнАС. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да се солидаризира с предложените доводи. Вярно е, че контролираният съд не е отговарял детайлно на формулираните съображения, като все пак е разбираема позицията му за приемане на процесуалните действия на РзОС. Но също така е вярно, че в самата въззивна жалба, изготвена от адвокат Т., доводи в такава посока не са залегнали. Липсват допълнителни писмени изложения, а що се касае до изявленията в съдебно заседание пред ВнАС на 20.09.19 г., те касаят оспорването на мотивите на първоинстанционния съд относно приетите факти поради порок в доказателствената преценка и приравняването им на липса на мотиви въобще. По този въпрос ревизираната инстанция е отразила надлежна аргументация. ВКС се счита задължен да посвети аргументационно внимание на въпроса не само заради въздигнатите пред него доводи, но и тъй като това е важно за приложението на процесуалното право. В съдебно заседание на 21.11.17 г. РзОС е допуснал поискано от прокурора изменение на обвинението спрямо двамата подсъдими, като за З. е уточнено, че смъртта на пострадалия е причинена умишлено в съучастие с Г. чрез нанасяне на побой с дървен сап и метален бокс, а за втория деец- с дървен сап и металната част на земеделско сечиво. Това е станало поради прецизиране на информацията, депозирана от свидетели в хода на съдебното разглеждане на делото. Не се спори приетото да не се вмества в изложената фактология по обстоятелствената част на обвинителния акт, при това до степен, че да е води до тотална процесуална изненада за дейците по отношение на обстоятелства, за които те не са се защитавали в хода на досъдебното производство. Сетне, в съдебно заседание на 08.08.18 г., след преценка на съдържанието на изявленията на многото разпитани свидетели по делото, прокурорът от ОП-Разград е поискал за втори път изменение на обвинението, прецизирайки същото като убийство, осъществено от двамата подсъдими с неизвестни по делото извършители /установяването на замесените въобще е било доста трудно още на ДП/. В процедурен план съдът е преценил, че не може да не уважи искането на прокурора. Така е и сторил. По мнение на този съд и тук няма процесуална изненада, защото, видно от стр.3 на обвинителния акт, в масовия бой между „Л.“ и „З.“ и по-специално над Х., е описано, че са взели участие и други родственици на З., пристигнали след първоначалните действия на подсъдимите. Не се повдига спор от страните доколко участието на тези лица е установено точно в хода на съдебното следствие, както изисква нормата на чл.287,ал.1 НПК. В крайна сметка произнасянето на съдилищата е в тези рамки. Незабавно след допускане на измененото обвинение защитата е направила искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, тъй като най-общо казано, приетото съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението се отнася към отстранимо същностно нарушение на процедурните правила, допуснато на досъдебното производство и довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и техните защитници. Поради това е изведено, че е приложима разпоредбата на чл.288,ал.1, т.1 НПК, отменена със ЗИДНПК, публикуван в бр.63/17 г.на Държавен вестник, доколкото нормата на §114 от ПЗР указва разпоредбите на точно определени параграфи да не се прилагат за неприключените до влизането в сила на закона съдебни производства, по които е започнато съдебно следствие /в случая съдебното производство е образувано на 09.08.16 г., а съдебното следствие е започнато на 25.10.16 г./. В този му вид искането е уважено от РзОС и с определение от 08.05.18 г.делото е върнато на прокуратурата,за да се защитят правата на обвиняемите лица с установяването на другите извършители /според държавния обвинител поначало известни/ и техните действия. По искане на прокурора с депозиран от него частен протест е образувано Н.Ч.Д.209/18 г.по описа на ВнАС. С определение №232/09.07.18 г. съдебният акт на РзОС е отменен и делото е върнато за продължаване на разглеждането. Прието е от една страна, че към момента на постановяване на определението редакцията на нормата на чл.288 НПК е различна, а това е процесуална разпоредба, приложима занапред. От друга-препращането към споменатия вече §114 е некоректно, доколкото в самия него не фигурира §56 от изменителния закон за наказателното правораздаване, отнасящ се до чл.288 НПК. Първоинстанционният съд е продължил разглеждането на делото в същата персонална конфигурация. И това е законосъобразно, тъй като прекратяването на първостепенното съдебно производство и съответно отмяната на определението за това и връщането на делото за разглеждане на РзОС от горестоящия съд е касаело само разрешаване на процедурни въпроси, без позоваване на съществото на набираната доказателствена маса. В изложения смисъл, на трето място в тази част на изложението, ВКС не може да сподели намекнатото в открито съдебно заседание пред него, но неразвито с аргументи възражение от страна на адвокат Т., относно разгледаното току-що обстоятелство. Ако се претендира наличие на процесуално нарушение, довело до дълбоко накърнено право на страната на защита, то такова няма поради правилата за прилагане на процесуалния закон. Ако пък се претендира произнасяне на първоинстанционната присъда от незаконен състав /при уважаване на подобно възражение несъмнено би се дължала отмяна на атакувания съдебен акт, в случая и на първоинстанционната присъда/ поради прекратяване на съдебното производство поради наличието на неизвестни лица, които според прокурора са били известни, то няма изява, която да стане основа за разсъждения за присъствие на предубеденост от страна на решаващата първа инстанция в цитирания аспект. На четвърто място, предвид заложения вече стандарт за комплексен подход при обмисляне на въздигнатите допустими за разглеждане процесуални доводи, този съд се съгласява с посоченото от защитата обстоятелство, че въззивната инстанция е приела ново фактическо положение- с газсигнален пистолет е стрелял не пострадалият, а неустановено по делото лице. Настоява се, че въпреки нормата на чл.316 НПК е допуснато нарушение на закона, защото новите фактически положения би следвало да са в рамките на предмета на доказване и съобразени с обстоятелствата, посочени в обвинителния акт на РзОП. И тъй като новият факт е приет едва във въззивната инстанция /соченото превратно тълкуване по приемането му понастоящем не е обект на разсъждение/, то било нарушено правото на защита на подсъдимия да се защитава по възведеното от държавния обвинител обвинение /такива възражения са отправяни и от защитник на подсъдимия З./. Няма съмнение в теорията и практиката, че поради качеството си на втора първа инстанция въззивният съд може да установява фактически положения, различни от възприетите от първостепенния съдебен състав такива. Няма съмнение, че те трябва да са относими към предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл.102 НПК. Няма съмнение поради тази причина, че въззивният съд може да събира всякакви допустими доказателства по неизследвана според него съставомерна фактология или за доизясняване и проверка на установена вече такава. При оценката на процедурно правилно допуснати, събрани, проверени и анализирани доказателствени материали е възможно да се стигне до нови фактически изводи. Законът позволява последните да бъдат атакувани от недоволната страна пред ВКС поради твърдян некачествен от процесуална гледна точка преглед на обосноваващите ги според съда доказателства. Не на последно място, тези изводи в рамките на предмета на доказване не могат да утежняват положението на подсъдимото лице в правен аспект в съответствие с повдигнатото обвинение, а само да го облекчават. Просто казано, при възприемането на нова фактология, която отговаря на събраните доказателства, не е допустимо въззивната инстанция да интерпретира фактите така, че по същество да се преодоляват ограниченията на чл.287 НПК. Ако се приеме лансираната от защитата изразена по-горе теза, то в проекция би се стигнало до размисъл относно невъзможност пред въззивния съд да се установява алиби, което да доведе до оправдателна присъда, тъй като тогава прокурорът би се оплаквал от ограничените му възможности за участие в процеса, предвид обстоятелството, че в обвинителния акт такива факти не фигурират. Подобно тълкуване е недопустимо. В процесния казус РзОС е преценил, че А. Х. е стрелял с газсигнален пистолет, както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Вторият съд е отрекъл да има доказателства точно пострадалият да е възпроизвел изстрелите, облягайки своите изводи на независими свидетели; на определени физически данни и облекло на потърпевшия; на различни параметри по местопрестъплението и откриване на оръжието след инцидента. Отразени са мотиви за изразеното мнение и претенциите за тяхна превратност касаят не преценка за съдебното поведение по годност на ценимата доказателствена маса, а желанието на атакуващия съдебния акт да се възприеме неговият доказателствен преглед, макар и словно доводите да са наречени „оплаквания за процесуални нарушения“. По-важно в случая се явява обстоятелството, че съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт досежно стрелянето от страна на Х., прието от РзОС, но отхвърлено от ВнАС, не е разгледано като нападение на пострадалия спрямо подсъдимите, а като начин да ги сплаши, когато те вече са го били атакували, първо З., а после-Г.. Правната квалификация също е отчела този фактор. Така че не може да се говори за съществена промяна, която неблагоприятно да се е отразила върху дейците. На пето място, в жалбата се твърди, че въззивният съд не е отразил мотиви по определени доказателствени източници, за които се посочва собственият на страната прочит на определени свидетелски показания, в съответствие с обясненията на Г.. На практика се цели извод за правилност на мотиви, единствено ако биха били уважени претенциите на тази страна. Да не говорим, че буквалното позоваване на некредитиране на определени доказателствени материали насочва категорично на желание за произнасяне на ВКС по необоснованост и намеса в суверенното право на решаващия съд да преценява приета за процедурно вярно набрана доказателствена маса. ВнАС е дал отговор на всички важни въпроси относно доказателствата, предоставящи основа за приемане на престъпната деятелност на Г.. Неговата воля е ясна поради самото съдържание на акта, дори и не винаги да присъства конкретен отговор по въздигнато възражение, както е отправено /на съществените такива е отговорено/. Макар и кратки, приетите факти за този подсъдим са достатъчни за обосноваване на престъпното му поведение. Въпреки изтъкнатата вече трудност за отличаване на достоверност на показанията на част от свидетелите, резултат от техните обществено-родово-социално-етносни обвързаности, решаващата инстанция е успяла да извлече достатъчно аргументи, за да мотивира становището си по поведението на Г.. Обясненията на последния са съпоставени с останалия събран доказателствен материал, като не се наблюдава игнориране на нужен такъв, омаловажаване или преекспониране на друг, нито пък отчитане на приетите доказателства не по съдържанието, вложено в тях. Що се касае до оплакването за несъотнасяне на обсъждания доказателствен материал към изводите по експертни заключения, приети в хода на съдебното следствие /л.484 и сл. и л.518 и сл.от първоинстанционното съдебно производство/, а само за маркиране, поради което за пореден път се съзира липса на мотиви, трябва да се отбележи следното: Изводите и от двете експертизи са възпроизведени в решението /л.106 гръб и л.107 гръб от въззивното производство/. Първата е комплексна съдебно-психолого-психиатрична такава. Отговорите й не предполагат обезателно възприемане на обясненията на Г., без да ги изключват, но и не са от характер на основание на тях да се иска преоценка на приетата престъпна фактология, независимо от емоционалното състояние на лицето. Второто заключение е съдебно-медицинско и установява, че приетите възможности касаторът да е удрян с верига по дясна раменна линия и по гръбна повърхност на дясна мишница и предмишница, по никакъв начин не опровергава престъпното му поведение, като се има предвид, че се е стигнало до масово сбиване. Именно затова самостоятелно разглеждане на двете експертни заключения, каквото се цели от защитата само на фона на обясненията на дееца, не би било процедурно вярно осъществено; а спрямо другите обсъдени доказателства, не би променило приетото по фактите. В обсъжданата част останалите несъгласия по жалбата срещу атакувания съдебен акт или са твърде общо поднесени, като се извлича тотално недоволство, или пък касаят преценка на конкретни доказателства, за чиято кредибилност се спори, включително и досежно претенцията за решаване на базата на предположения на въпроса за намерения и иззет по делото пистолет. Затова единствено трябва да се отрази несподеляне на лансирания довод по неизлагане на мотиви, характеризируем като допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение, относно отправяни от защитата възражения за преквалифициране на деянието и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Необходими мотиви за това, резултат от приетите факти, присъстват в атакуваното решение. Отделен е въпросът, че не устройват предявените претенции от страната. ПО РЕЛЕВИРАНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНОТО ПРАВО: Предвид обстоятелството, че по същество оплакванията на подсъдимите и техните защитници за допуснати нарушения при приложението на материалното право от страна на решаващата втора инстанция се припокриват, ВКС ще структурира решението си в тази част с общо обсъждане. Най-напред ще заяви, че безусловно се солидаризира с изложените в жалбите принципни съображения относно задължително присъствие на съзнаване на кои да е дейци на спецификите на осъществяваната от тях престъпна деятелност, включително и за квалифициращите обстоятелства, както и относно еднопосочно развитата съдебна практика по характеристиките на последните. Не може обаче да сподели направените изводи, че ВнАС не е подвел теоретичните постановки към конкретиката по настоящото производство. В частта от атакуваното решение по фактите ревизираният съд е изложил приетото от него за участието на всеки един от двамата касатори при нанасяне на зловещия побой върху пострадалия, наред с изведеното заключение, че в същия са участвали и други лица. Неуважаването на оплакванията по процедурата, за които е взето отношение по-горе в настоящото изложение, очертава възможност за осмисляне на фактологията по престъпната дейност, каквато тя е приета от ВнАС. На фона на казаното доказателствата по делото и в частност психолого-психиатричната картина за З. и Г. не дават възможност да се обмисля извод относно субективна невъзможност тези лица да направят преценка на своите лични действия в съответствие с тези на останалите от една страна, а от друга- на конкретно вменените им квалифициращи признаци, присъствието на които е прието за налично. По-нататък, все във връзка с установеното по фактите и по-точно с невъзприетата липса на провокативно нападателно поведение от страна на потърпевшия, и от правна страна е видима волята на съда досежно констатиране на консумиран основен състав на престъплението убийство. Намерило е обсъждане обстоятелството защо не се касае за липса на престъпно поведение по смисъла на чл.12,ал.1 НК, а поради липсата на прието нападение и защо не присъства необходимост от прилагане на разпоредбата на чл.119 НК, при това при условията на чл.12,ал.4 НК. Претенциите по касационните жалби в насока ВКС сам да приложи поне последните две норми /а в допълнението към жалбите на З.- и директно института на неизбежната отбрана/, означава прокарване на теза за възможност тази инстанция да открои различни фактически положения, които от своя страна да изведат друго, облекчаващо за касаторите приложение на материалното право. Това не може да стане. Същото се отнася и до оплакването, изразено от адвокат Д., че не З. е инициатор на възникналия бой, тъй като той бил паднал и предпазвал близките си. Такива факти не са приети от съда и желанието това да стори ВКС се тълкува като пореден опит да се настоява за произнасяне по необоснованост. В сферата на пълнота на процесуалното изследване този съд ще отбележи, че споделя и изложението на ВнАС относно неприсъствие на предпоставки осъщественото от жалбоподателите да бъде субсумирано под някой от престъпните състави по чл.118 и чл.124 НК в съответствие с установените факти. В жалбата на адвокат Д. се настоява за наличие на предпоставки за обмисляне на приложението на тези законови текстове поради недоказване на обстоятелството подсъдимият З. да е използвал бокс. Не това е прието от ВнАС и разсъждения в подобна посока биха стъпили на претенция за поредно преразглеждане на доказателствената съвкупност от страна на ВКС с претендиране на възприемане на различна фактология. По мнение на тази инстанция поведението на З. и Г. основателно е прието като осъществено при наличие на квалифициращите обстоятелства по чл.116,ал.1,т.6,пр.3 и 4 вр.чл.115 НК. Тук трябва да се уточни, че по обвинителен акт и първоинстанционна присъда цифрово признаците са изписани по този начин, докато във въззивното решение при обсъждането цифрово са отразени като пр.2 и 3 на т.6 на чл.116 НК. Съдържанието на мотивите обаче безусловно установява, че иде реч за убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. В подкрепа и на позицията, възприета от първостепенния съд, ВнАС е отразил не само общи теоретични предписания за присъствието на тези признаци, но макар и словно пестеливо, е изложил поведението на касаторите, въз основа на което приема наличие на квалифициращите обстоятелства /стр.34 от решението, последен абзац/. Единственото съображение, изложено от контролираната инстанция, с което този съд не може да се съгласи и което законосъобразно е атакувано от страна на защитата, е свързано с това, че пострадалият е изпитвал болки в момента на нанасяне на ударите, както и след това, като агонизирайки е осъзнавал неизбежния си край и собствената си безпомощност в продължение на десетки минути до изпадането си в кома. Състоятелен е отправеният упрек за медицинско доказателствено обезпечаване на обстоятелството, че потърпевшият е изпаднал доста бързо в безсъзнание по време на самия побой и следователно изпитваните от него болки не може да са продължили десетки минути. Въпреки това, убийството е извършено по мъчителен за него начин, защото още отначало, докато е бил в съзнание, той е бил налаган с множество удари /макар и да е верно, че последователността им не е могла да бъде несъмнено установена, във фактически план законосъобразно не е прието двамата дейци да са фокусирали действията си само върху нежизненоважни части на тялото/, нанасяни от страна на всички участници в побоя, челно място сред които заемат подсъдимите-и темпорално, и като лично участие. Достатъчно е да се спомене, че според свидетелката А. първоначално по време на реализиране на ударите върху му пострадалият викал „Недейте“, а по-късно, когато бил качван в автомобил, за да бъде откаран в медицинско заведение, според свидетелката Нежда И. говорел, макар и трудно поради нанесените му травми, вече дошъл в съзнание. Ето защо може да се приеме, че той напълно е бил в състояние да усети причиняването на страдания, които предвид естеството си се явяват изключителни. И накрая в тази част на решението ВКС ще отрази, че законосъобразно съдилищата по същество са намерили действията на двамата подсъдими като съучастнически под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 НК. Специално внимание по този въпрос е обърнато в жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия Г.. Според същия изказът на контролирания съд по отношение на участието на споменатия касатор е лаконичен, още повече предвид намесата на други неизвестни извършители, участвали в побоя над потърпевшия. Становището на ВКС е, че в третираната насока има достатъчно мотиви, които да установят спазване на стандарт за изготвяне на съдебен акт-след като З. пръв посегнал и ударил с дървен сап А. Х., Г. се насочил към тях, за да помогне на приятеля си /стр.11 от мотивите долу/; оттам насетне се разбира, че участва в боя заедно със З. след отнемане на дървения сап от потърпевшия, а впоследствие ползвайки „чапичка“, с която се бил снабдил междувременно, и наред с останалите сродници на този подсъдим, продължил да удря Х.. Част от свидетелите при това удостоверяват, че именно двамата подсъдими са били най-активни при нанасяне на ударите по цялото тяло на потърпевшия. И тъй като става дума за масов бой, приетото е от характер да се изведе наличието на съучастническо поведение под формата на съизвършителство както между двамата касатори, така и с неизвестните други извършители. Последното казано дава отговор и на отправен аргумент в коментирания аспект в жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия З. адвокат Д., както и в пледоарията на адвокат Х. пред ВКС. Както е отразено във фактологията по престъпната деятелност, този касатор не само стои в основата на случилите се неблагополучни събития, а родственици, и преди това Г., са се присъединили към него заради дълбоката неприязън между два враждуващи рода. Той активно е участвал в побоя над потърпевшия, като умисълът му е обхващал престъпното поведение и на останалите участници, както и стремежа на всички към постигане на общ престъпен резултат. Съизвършителското поведение в случаи като процесния, когато има няколко участници, причиняващи увреждания на потърпевшото лице, не се променя поради факта кой точно е нанесъл смъртоносното нараняване. Както е прието в решение №586-83-2 н.о.на ВС, „кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат-смъртта на пострадалия“. В такава насока се е произнесъл и ВнАС и се споделят съображенията му за индивидуалното участие на всеки деец с оглед съизвършителството. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ: 1/ ДОСЕЖНО З.: По отношение на този подсъдим оплаквания, обосноваващи касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, са отразени в жалбата, изготвена от адвокат Д.. В тази, депозирана от адвокат Х., както и в допълнението към касационната жалба, изготвена за подсъдимия З. от адвокат М., обсъжданият касационен повод само е маркиран, без в подкрепа на същия да са изложени каквито и да са решителни аргументи. Казаното важи както по принцип за наложеното на този деец наказание, така и в частност за претендираната необходимост от приложение на чл.55 НК /релевирана от адвокат М./. Ако имаше надлежни аргументи, последното искане допустимо би било обсъдено в тази част на изложението, макар и да представлява оплакване за нарушение на материалния закон, доколкото самото уважаване на доводи в подобна насока /каквито в случая липсват/ би довело до намаляване на дълготрайността на лишаването от свобода. Във въззивното решение не липсват размисли относно определените от първата инстанция наказания и на двамата подсъдими и съответното тяхно отмерване. Този въпрос е решен на фона на мотивите, изложени от РзОС, което е и законосъобразно, тъй като предмет на контрол пред ВнАС е била именно неговата присъда. Не отговаря на процесуалната действителност изложеното от защитата обстоятелство, че не е оценено в достатъчна степен примерното поведение като гражданин на З., както и доказателствата за неговото семейно положение и полагана грижа за четири деца. Прочитът на мотивите на ВнАС установява, че като смекчаващи отговорността фактори са отчетени както неприсъствието на минало осъждане на касатора, така и полагането на грижи за семейството, в което има малолетни деца. Макар и тези обстоятелства да са изписани общо, категорично реферират към обсъждания деец. Откроени са и съответни отегчаващи фактори, които не се оспорват по същество, а просто се лансира позиция за неналичие на такива. Волята на съда е ясна и не следва да търпи корекции от страна на ВКС. Що се касае до оплакването, че не бил отчетен пропускът на прокуратурата за привличане към наказателна отговорност на други лица, участващи в завършилите с убийство събития, които при това били нанесли най-тежките увреждания, тук трябва да се отбележи, че в основата стои принципното несъгласие на защитата с третиране на доказателствената маса по конкретното поведение на З.. Приемане на такъв довод дори и в тази част на изложението би довело до различен доказателствен прочит и следователно- до черпене на аргументи след преценка по необоснованост на атакувания съдебен акт. Съдът се е произнесъл по инкриминираното на З. поведение и по дължимото наказание в тези рамки. 2/ ДОСЕЖНО Г.: Според неговия защитник: не било ясно при отмерване на наказанието дали съдът го е определил при превес на смекчаващи обстоятелства, ако да-кои са те; не бил направен задълбочен анализ на всички относими към този касационен повод фактори с оглед съответно упражняване на обема,вида и размера на дължимата наказателна принуда; бил нарушен принципът на справедливостта, тъй като съдът е оценил степента на обществена опасност на двамата подсъдими заедно, както и на причинения престъпен резултат; не бил отчетен коректно приносът на обсъждания деец при съотнасяне с поведението на З.. ВКС не може да се солидаризира с изложената аргументация. Както вече бе споменато, въззивната инстанция е разсъждавала по въпроса за наложените наказания, препращайки отчасти съжденията си към мотивите към присъдата на РзОС. Там изрично е взето отношение по релевантните в обсъжданата насока фактори за всеки един от дейците. Видимо е съдържанието за това кои са смекчаващите и кои отегчаващите обстоятелства, приемани за всеки от двамата, и на базата на какви източници. Казаното важи и за степента на обществена опасност на всеки от дейците и изводимата от причинения съставомерен резултат такава. Относително общият преглед във въззивното решение не преодолява възприетата мотивация на първата инстанция в негативен за касатора Г. план и не прави съдебната воля неразбрана. Не може да бъде възприето отправеното в съдебно заседание пред ВКС оплакване за липса на мотиви по наказанието. На последно, но не по важност място, все с оглед току-що казаното, в акта на РзОС изрично е подчертано като отегчаващо обстоятелство ръководната роля на подсъдимия З.. Това дава и отговор на възражението за конкретния принос на Г.. Същият от своя страна е резултирал в определяне на по-ниско, макар и малко, наказание лишаване от свобода, от отмереното за първия деец. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №154/14.11.19 г., постановено от Апелативен съд-Варна по В.Н.Д.181/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/