решение по гр.д. № 380/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 99 София, 05. април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 380 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 19.12.2008 г. по гр.д. № 897/2008, с което е отменено частично решението на Пазарджишкия районен съд от 12.09.2008 г. По гр.д. № 1384/2008 г., като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за значението на фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта за уволнение и задължението на съда сам да квалифицира неговото правно основание. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че състоянието на здравето на ищеца не му позволява да изпълнява заеманата длъжност “ракетострелец”, но това негово състояние не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. То не е основание и за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ, тъй като това не е установено от Т.. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че невъзможността на работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор, дължаща се на болестно състояние или друго увреждане на здравето не е основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал., 1, т. 12 КТ. Тази невъзможност е основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 325, т. 9 КТ, но ако невъзможността е установена със заключение на Т.. В случая невъзможността е установена с протокол на диагностична медицинска комисия. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията Г. И. М. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 19.12.2008 г. по гр.д. № 897/2008. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.