Р Е Ш Е Н И Е № 479 гр. София, 20 януари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1692/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 346, т.1 сл. от НПК по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия С. С. С. срещу въззивно решение № 293 , постановено на 21.07.2014 год. по ВНОХД № 1179/2013 год. на Апелативния съд гр. София, с което е потвърдена присъда № 321 от 30.10.2013 год. по НОХД № 5938/2012 год. на Софийски градски съд, н.к., 32-ри състав. С присъдата подсъдимият С. С. С., ЕГН:, е признат за виновен в това, че на 22.03.2011 год. в [населено място], на [улица], от АТМ устройство № /номер/, собственост на [фирма], при продължавано престъпление, с пет отделни деяния, е направил опит да използва платежни инструменти: кредитна карта ”марка” № и дебитна карта ”марка”№ с титуляр К. И. С., без съгласието на титуляра като деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини и не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1,вр. с чл. 18, ал. 2 от НК и вр. с чл. 58,б.”а”, вр. с чл. 55, ал.1,т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален режим”строг”. Признат е за виновен и в това , че на 22.03.2011 год. в [населено място], от лек автомобил марка „ марка”,” модел ”, с рег.№ е отнел чужди движими вещи: мъжка чанта на стойност 120 лева, мобилен телефон марка „марка”мод.”модел” на стонйсот112 лв., очила марка „марка” на стойност 626 лв., един бр.дистанционно управление за гараж на стойност 16 лева, вещи на обща стойност 874 лева, от владението на К. И. С., без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип . На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено на подсъдимия общо най-тежкото от определените за посочените престъпления наказания - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ”строг” режим, в затворническо общежитие от ”закрит” тип. Подсъдимият е признат за невиновен по първоначалното обвинение да е извършил престъплението по чл. 195, ал.1, предл.1-во и 2-ро, вр. чл. 20, ал.2 НК в съучастие като съизвършител с Б. Е. Е., както и по първоначалното обвинение за довършено престъпление по чл. 249, ал.1 от НК. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца ”лишаване от свобода” при първоначален ”общ” режим, в затворническо общежитие от ”открит” тип, наложено на подсъдимия по споразумение от 08.02.2011г. по НОХД № 2108/2011г. на СРС. Подсъдимият Б. Е. Е. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за съизвършителство с подсъдимия С. по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК от НК. Присъдени са разноските. Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се навеждат касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т.1 и 2 от НПК - нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че: събраните доказателства не сочат на авторство на деянието от подсъдимия; фактическите констатации за авторството изцяло се основават на показанията на пострадалия свид.С., който е заявил, че не е видял лицето, отнело инкриминираните вещи от автомобила му, а твърди, че е забелязал С. „да се върти” около автомобила, което е спомогнало да го разпознае, но този факт сам по себе си не разкрива автора на деянието кражба; не се излагат съображения защо са кредитирани едни доказателствени източници, а други са отхвърлени. Оспорват се констатации и изводите за авторството и на престъплението по чл. 249 от НК; върху записите от видеокамерата на АТМ- устройството е изписан час от денонощието, а именно 06:09:13 ч., които е различен от часът, посочен в обвинителния акт 18:09:13 ч. като време на извършените опити за пет парични транзакции; липсват доказателства дали на тези камери е бил използван 24-ри часов формат на записи; неоснователно е отхвърлено искането на защитата за назначаване на техническа експертиза за измерване на разстоянието от мястото на деянието – хипермаркет „име” на [улица]в /населено място/до мястото на използване кредитните карти на [улица], /населено място/, с което да се отговори дали е възможно това разстояние да се измине за петнадесет минути, както е установено по делото; няма дактилоскопни отпечатъци; у подсъдимия не са намерени и иззети вещите - предмет на престъплението; автомобилът е бил заключен, а подс.С. не е използвал техническо средство за проникване в автомобила и е оправдан във връзка с това обвинение. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПОДСЪДИМИЯТ С. не се явява, редовно призован. За него - упълномощеният защитник адвокат П. Я. от САК поддържа жалбата с искане за оправдаване на подсъдимия или за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. ПРОКУРОРЪТ от ВКП счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и законът е приложен правилно. Отказът да бъде назначена техническа експертиза е мотивиран. Заключава да се остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази оплакванията в жалбата, становищата и доводите на страните, и в пределите на касационна проверка, прие следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда. Неоснователно се твърди в жалбата, че фактическите констатации за авторството на деянията се основават единствено на показанията на пострадалия свид.С.. Фактическите констатации за деянията и авторството са формирани както от данните, съдържими в показанията на свидетеля К. С., потвърдени от данните, събрани от веществените доказателства и от писмените доказателствени средства . От показанията на свид.С., оценени като последователни, логични и безпротиворечиви с останалите доказателствени източници, е установена и идентифицирана личността на извършителя с тази на подсъдимия С.. В показанията си и в отразеното в протокола за разпознаване (спр. на стр. 54 от досъдебното производство), свидетелят е описал външния вид и поведението на подс.С. непосредствено преди кражбата на вещите от лекия му автомобил „марка”, паркиран на паркинга пред магазин „име” на [улица]в /населено място/. Свид.С. е посочил, че е възприел непосредствено подсъдимия С. като лицето, което се е разхождало на паркинга пред магазин „Б.”; при разпознаването е изяснил, че го е познал по ръста, телосложението, облеклото - черното шушляково яке с качулка. Тези данни са оценени съвкупно и с данните от протокола за претърсване и изземване; иззетото като веществено доказателство яке от дома на подс.С. (спр. протокол за претърсване и изземване на стр.97-99, одобрен от съдия, спр. на стр.82 от досъд.произв.) отговаря на описанието, дадено от пострадалия; описанието отговаря и на външния вид на лицето, заснето на видеозаписите (приобщени като веществени доказателства) от видеокамерата на паркинга на магазина и на видеозаписите от камерата , монтирана на АТС- устройството, откъдето са извършени процесните пет опита за транзакции. Неоснователно се изтъква от защитата в жалбата липса на относими и достоверни доказателствени източници за изясняване на авторството на деянието. Съставът на ВКС не е съгласен с този довод, защото доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена доказателствена сила, нито се конкурират по степен на достоверност с оглед конкретния способ на доказване. Ето защо, отсъствието на оставени дактилоскопни отпечатъци от автора на деянието; ненамирането на вещите предмет на престъплението във фактическата власт на подсъдимия; че автомобилът на свид.С. е бил заключен преди отнемането на вещите, не опровергават констатациите за деянията и авторството им от подсъдимия, установени с доказателствата, събрани посредством използване и на други способи за събирането им, предвидени в чл. 136 от НПК. По делото са събрани и оценени като компетентни експертните заключения по назначените съдебно-технически експертизи на веществени доказателства - видеозаписите от охранителните камери, монтирани на устройство АТМ– банкомат № , находящ се на [улица] , на които подс.С. е заснет да използва устройството за парични транзакции. От писмените доказателства е установено, че платежните средства -”марка” № и дебитна карта ”марка”№ с титуляр К. И. С., отнети наред с негови лични вещи - очила, мобилен телефон, парична сума, вещи на обща стойност 874 лв. на същата инкриминираната дата, са били използвани минути след отнемането им именно от АТМ - банкомат № , находящ се на [улица], където подсъдимият е заснет в момента на използването им, фиксиран на датата на записа 22.03.2011г. във времето от 18.09.13 ч. до 18.13.32 ч. Съдебните състави са се аргументирали защо са дали вяра на заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, обследвала автентичността на веществените доказателства (спр. л.221 и следв., л.237 и следв. от досъд.произв. и на л.175, л.177 от съдебното следствие пред СГС). Според експертите записът не е манипулиран, а е автентичен и заснетото на записите лице е идентифицирано с личностните белези на подсъдимия С. С. Сарафски. Аргументирано е отхвърлено от първостепенният съд, а след това и от въззивната инстанция като неоснователно, искането на защитата на подсъдимия за назначаване на съдебно-техническа експертиза с цел да се установи възможността за придвижване на подсъдимия за петнадесет минути между двата обекта, единият - откъдето са отнети вещите на пострадалия - паркинга на „Б.” на [улица]и другият - банкомата на [улица], откъдето са правени опити за парични транзакции с употребата на платежните инструменти, собственост на свид.С.. Обстоятелствата, които защитата е целяла да установи, са били доказани с други доказателствени източници, които са достатъчно на брой и изчерпателни като съдържание с оглед на нуждите на предмета на доказване . Безспорен е фактът, че подсъдимият си е послужил с процесните платежни средства незабавно - минути след отнемането им от автомобила на пострадалия, което потвърждава участието му в предходното им отнемане от владението на собственика свид.С.; подсъдимият е разполагал с лек автомобил , с който се е придвижвал в пространството; обективиран е часът на употребата на платежните инструменти от подсъдимия, поради което е спазена и фактическата и правна логика при извеждане на авторството и на двете престъпни посегателства от подсъдимия. Установено е, че цифровото изписване на датата и часа върху записите от видеокамерата на АТМ- устройството, а именно 06:09:13, не е различен час от денонощието от часа, посочен от обвинението като 18:09:13, който е възприет от решаващите инстанции за времето на деянието по пункт втори на обвинението. Разликата в начина на изписване на едно и също астрономическо време не води до разлика в отчитането му. Приложен е законът, който е трябвало да се приложи и по двете обвинения. При правната оценка на събраните фактически данни за извършените деяния, правилно е прието, че осъществяват признаците на престъпления по чл. 194, ал.1, от НК и по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 18, ал.2 НК. Всички елементи от обективната и субективната страна на съставите на двете престъпления са налице. Основателно е прието, че и петте деяния по чл. 249, ал.1 от НК са останали във фазата на опита , тъй като деецът не е знаел ПИН- кодовете на платежните инструменти, но е използвал кредитната”марка” карта и дебитна карта ”марка” с титуляр К. И. С., без знанието и съгласието на техния собственик като непосредствено преди това противозаконно ги е отнел от владението на С.. При тези изводи от проверката на атакуваното въззивно решение съставът на ВКС не намери основания за неговата касационна отмяна, поради което и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ № 293/ от 21.07.2014 год., по ВНОХД №1179/2013 год. на Апелативния съд гр. София, с което е потвърдена присъда № 321/ от 30.10.2013 год., постановена по НОХД № 5938/2012 год. на Софийски градски съд, н.к., 32-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: