Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * земеделски земи * допустимост на иск * висящност на процеса * правен интерес * установяване право на собственост към минал момент


Р Е Ш Е Н И Е

№ 466

С. 21. 12.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1575 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Л., С. Г. В., В. Г. В., Г. Ц. В., В. И. В. и П. И. В. срещу решение №347 от 15.07.2010г. по гр.д.№880/08г. на Софийския окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е приет за процесуално недопустим, въпреки наличието на висяща административна процедура за възстановяване на собствеността на ищците и въпреки наличието на спор за материално право, засягащ процесния имот.
Ответникът в производството И. Х. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение №585 от 10.06.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при наличие на висяща административна процедура по възстановяване на собствеността на имота.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Софийския окръжен съд е обезсилил решението от 04.02.08г. по гр.д.№215/06г. на Ботевградския районен съд и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като не са губили собствеността върху спорната земя и могат да защитят правата си по реда на чл.124, ал.1 от ГПК или по чл.108 от ЗС. Към момента на образуване на ТКЗС земята е била в регулационния план на населеното място, а с изключването и от регулация по силата на ПМС №216/1961г. тя е запазила селищния си характер, тъй като върху нея са били построени паянтова жилищна сграда, стопански сгради и кладенец и никога не е била включвана в блок на ТКЗС. Земята не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, независимо от това, че понастоящем земята е извън регулация; че е възстановена на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, а за ищците има висяща административна процедура по възстановяване на собствеността върху същата земя.
Настоящият състав приема, че това решение е постановено в противоречие с ТР №1 по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВС. В него е прието, че правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл.10б от ЗСПЗЗ. Това разрешение следва да се приложи и към случая по настоящото дело.
Установено е по делото, че на ищците, в качеството им на наследници на Й. К. К. /В./, е признато правото на възстановяване на собствеността върху спорния имот с решение на съда по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяване на собствеността не е довършена, тъй като поземлената комисия, сега ОСЗ, не е постановила последващо решение с конститутивно действие. Същевременно спорният имот е възстановен с решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ на ответниците, в качеството им на наследници М. П. Н. /С./.
При тези данни правният интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице. Между ищците и ответниците е възникнал спор за материално право върху процесния имот. От изхода на този спор зависи как ще приключи административната процедура по възстановяване на собствеността на ищците, както и какво ще бъде окончателното решение по преписката на ответниците. Въззивният съд не е имал основание да счете иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за процесуално недопустим. Становището му, че ищците никога не са губили собствеността върху спорния имот и че могат да защитят правата си с иск по чл.124, ал.1 от ГПК или по чл.108 от ЗС, влиза в противоречие с твърденията на самите страни, изразени в производствата по чл.11, ал.2 от ЗС и чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, че имотът е бил внесен в ТКЗС и е бил предоставен за лично ползване. Като е отказал да се произнесе по иска, с който е сезиран, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество от друг състав. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №347 от 15.07.2010г. по гр.д.№880/08г. на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за ново произнасяне от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: