Р Е Ш Е Н И Е № 394 София, 26 септември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1851/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане на защитника на подс. Е. М. Б. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1573/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по което е постановено въззивно решение № 336/07.12.2010 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда, като е бил увеличен размера на наложеното наказание. С присъда № 80 от 18.02.2010 г. по НОХД № 2978/2009 г. Районен съд – гр.Пловдив е признал подсъдимия Е. Б. за виновен в това, че на 24.06. 2008 г. в съучастие с М. Б. и с подс. И. И. с цел да набави за себе си, за И. И. и за М. Б. облага в [населено място] и в [населено място] е възбудил и поддържал заблуждение у Е. Т., В. С. и Р. П. и с това е причинил имотна вреда на „Стримона ООД в размер на 48 610,65 лв., като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, и е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211 пр.1 вр. чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл. 209 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на една година и седем месеца лишаване от свобода. С въззивно решение № 336/2010 г. присъдата е била изменена, като на осн. чл. 54 от НК наложеното наказание на подс. Б. е било увеличено на три години лишаване от свобода. В искането за възобновяване се съдържат аргументи за наличие на всички касационни основания по чл. 348 ал.1 от НПК. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с необсъждане в цялост на всички доказателства по делото и превратно тълкуване на показанията на част от свидетелите, както и с „голословно приемане на факти”. Въз основа на това се поддържа тезата за неправилен извод относно приложението на материалния закон, тъй като незаконосъобразно е прието за доказано, че подс. Е. Б. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението „измама”. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание от окръжния съд, при индивидуализацията на което не са отчетени изключителните обстоятелства – тежко здравословно състояние и напреднала възраст, които следва да обусловят индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, като алтернативно се иска връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Осъденият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС, като изрично писмено е заявил нежелание за това. Защитникът му поддържа искането за възобновяване по изложените съображения, както и искането си за връщане на делото на въззивния съд. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като не са били допуснати твърдените в нея нарушения – доказателствата са били правилно обсъдени, няма надценени доказателства за сметка на други, а направените изводи за приложението на материалния закон са правилни. Не намира, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като установените заболявания биха могли да бъдат успешно лекувани и в условията на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Жалбата е неоснователна. Не се констатира да е налице соченото в касационната жалба процесуално нарушение, изразяващо се в игнориране на определени доказателства /показания на св. С. Р./ и превратно тълкуване на други / св. Н., Г., Б., Ш., П. и Ч./. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, залегнали във въззивното решение, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса две групи противоречиви доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към деянието, е довела съдебните инстанции до законосъобразно извършване на извода, че не следва да се кредитират обясненията на подс. Е. Б., както и че не са налице посочените от защитата съществени противоречия между свидетелите на обвинението и превратно тълкуване на техните показания. Съпоставката на показанията на свидетелите, обосноваващи обвинителната теза, от първоинстанционното съдебно следствие и от досъдебното производство след приобщаването им по съответния процесуален ред, е позволило на въззивния съд да констатира липса на съществени противоречия в показанията на свидетелите по основните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес – кой е извършил въвеждането в заблуждение на свидетелите Т., С. и П. и кой е поддържал същото, за да ги мотивира да бъде възложена поръчката за превоз на [фирма], чрез която да бъдат отклонени превозваните профили, чието предназначение е било за фирма [фирма] в [населено място]. Те подробно са изложени в мотивите /стр. 13-19/. Изводът на Пловдивския окръжен съд за недостоверността на обясненията на подсъдимия /който въобще отрича да е участвал в изпълнителното деяние на престъплението / е защитен в мотивите от анализа на доказателствата. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. По делото нито първоинстанционният, нито въззивният съд са допуснали такива. Пловдивският окръжен съд е дал убедителен и аргументиран отговор при оценката на доказателствата по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, както по отношение на събраните от първоинстанционния съд доказателства, така и на тези, събрани на съдебното следствие, което сам е провел с оглед провеждане на повторен разпит на св. М. /касаещ обвинението на съпроцесника на подс. Б. – подс. Ив. И./. Документирани по надлежния ред са изводите и начина на достигане до тях, че по делото е доказано обвинението спрямо подс. Е. Б. по начин, изискуем от чл. 303 от НПК. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на целия доказателствен процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.2 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателства /осъдителни и оправдателни/ и е демонстрирана волята на решаващия съд да кредитира осъдителните. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивният съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си Пловдивският окръжен съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защитата, направени във въззивната жалба и в съдебно заседание, и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Извършен е повторен анализ на показанията на свидетелите Ш. и П., които са товарили управлявания от осъдения съучастник на Б. – И. И., автомобил. Въз основа на тях и извършеното разпознаване на камиона по снимки, както и намерената документация при извършеното претърсване в дома на Е. Б., е безспорно обосновано установен факта, че измамата е била извършена чрез използване на закупения на лизинг от управляваната именно от подс. Б. фирма – [фирма]. Не отговаря на обективната действителност и твърдението, че въззивният съд не е отчел показанията на св. К. Г. и Б. Б., работещи в интернет-клуба, от който е установено, че са извършени пращания чрез факс-устройство и влизания в спедиторския сайт на [фирма], от който впоследствие е получена поръчката за превоз на металните профили. Техните показания не само че са обсъдени задълбочено, но са били съпоставени и с тези на св.Т. /собственик на клуба/ и на св. К. /собственик на спедиторския сайт/, което е позволило на въззивния съд да приеме за категорично установено, че именно от IP-адреса на управляваната от подс. Е. Б. фирма е влизано в сайта и той е правил неколкократни опити да се регистрира в този сайт чрез други фирми. В този смисъл без правно значение е обстоятелството, че към този момент Е. Б. не е бил съдружник в дружество [фирма], доколкото той е бил пълномощник на единия от съдружниците и като такъв обективно е управлявал дружеството, боравел е с неговите кодове за влизане в спедиторския сайт, както и е имал достъп до автомобила, собственост на дружеството, посредством който е извършено инкриминираното деяние. Не се констатира наличие на превратност в тълкуване на показанията на св. Н. Н.. Неговите показания от съдебното производство и тези от досъдебната фаза, приобщени по предвидения в закона ред, са били подробно анализирани от първоинстанционния съд /стр.22 от мотивите/. От тяхното съдържание не се констатира да е следвало да се направят различни фактически изводи от тези, които са направени от двете съдебни инстанции. Фактите, които са установени чрез показанията на този свидетел, са еднозначни – той не е регистрирал дружество на свое име, личната си карта е предоставил именно на сина и бащата Б., а впоследствие е ползвана от подс. И. И. /техен съучастник/, който се е легитимирал с нея и под това име е участвал и в изпълнителното деяние на престъплението. Тези факти са обективно установени и при извършеното претърсване в управлявания от И. автомобил, където е намерена и иззета личната карта на св. Н.. По този начин не се установява на показанията на св. Н. съдебните инстанции да са предали съдържание, което те нямат, поради което не се установява превратност в доказателствената дейност на съда. Не се отразява на доказателствената дейност и на направените въз основа на нея фактически и правни изводи от съдебните инстанции липсата на задълбочен анализ на показанията на св. С. Р. /л. 278 от том ІІ на съдебното следствие/. Прочитът на показанията сочи на неотносимостта им към предмета на делото, поради което и твърдението на защитата, че деянието е извършено от закупения чрез фирмата му автомобил, е несъответно на съдържанието им. ВКС намира за необходимо да посочи, че въззивната инстанция, която по естеството си е втора първа инстанция, не е длъжна в случаите, в които възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, да преповтаря анализа на доказателствата, направен от този съд. Законът – чл. 339 ал.2 от НПК, задължава въззивната инстанция да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата срещу присъдата. Поради това нов анализ на вече обсъдени от първата инстанция доказателства се налага, когато те се оспорват във въззивната жалба или протест или когато въз основа на тях се иска направата на различен фактически или правен извод. В случая с показанията на св. Р. това не е било така, поради което е неоснователен доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по отношение на неговите показания. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на въззивното решение, са напълно необосновани. Направата на осъдителни за подсъдимия изводи въз основа на косвени доказателства не е недопустимо, стига съдът да е анализирал всички доказателства и въз основа на тях да е достигнал до единствен и неоспорим извод относно подлежащия на доказване факт. По делото това правило е било спазено и от двете инстанции по отношение на авторството на Е. Б., поради което не е допуснато нарушение на принципите на чл. 13 и 14 от НПК. При липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационната инстанция не би могла да отправи упрек към въззивната относно приетите фактически положения от нея, тъй като няма такава компетентност. При тези обстоятелства ВКС не констатира да е било допуснато някое от твърдените нарушения на процесуалните правила, което да дава основание за упражняване на правомощието му по чл. 354 ал.3 т.2 от НПК. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон, вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения /неправилен анализ на доказателствата/ са неоснователни. С оглед посочената липса на нарушение на процесуалните правила при установяване на фактите по делото, ВКС няма компетентност да приема нови фактически положения, различни от тези, приети от въззивния съд. Към тях напълно законосъобразно е приложен материалния закон. Е. Б. в съучастие с М. Б. и И. И. е възбудил и поддържал заблуждение у Т., С. и П., че е лицето „С. Р.” с регистрирана в спедиторския сайт фирма, за да му бъде възложена транспортна поръчка за фирма [фирма] [населено място], която той не изпълнил, а вместо това отклонил товара за друго местоназначение, като с това причинил вреда на фирмата –възложител в размер на равностойността на металните профили /48 610,65 лв./. С оглед на това ВКС не констатира да е налице нарушение на закона, тъй като същият е приложен правилно. Липсват основания за оправдаването на подсъдимия. Няма основания за намеса на ВКС в настоящето производство по отношение на размера на наказанието, наложено на осъдения Е. Б.. Същото не сочи на „явна несправедливост” и е съобразено с личността му, здравословното му състояние и неговата обществена опасност, както и тази на престъплението. Въззивният съд е изменил първоначално наложеното наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като е увеличил същото на три години лишаване от свобода, определено на основание чл. 54 от НК. Този размер е в минималния предвиден законов размер по чл. 211 от НК от три години лишаване от свобода / а не както е посочено в искането за възобновяване – пет години/. Въззивният съд е отчел значителната роля именно на подс. Е. Б. в осъществяването на престъплението, продължителността и множеството на действията, чрез които е осъществено престъплението. Към тях следва да се отнесе и фактът, че престъплението е осъществено чрез двете форми на изпълнителното деяние – въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, както и наличието на два квалифициращи го белега. Тези обстоятелства правилно са преценени с оглед критериите на чл. 36 от НК и не сочат на предпоставките на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. Обстоятелството, че Б. страда от редица заболявания, както и че е в напреднала възраст, не могат да бъдат приети като изключителни обстоятелства, нито като многобройни смекчаващи такива, за да се приеме, че и най-лекото наказание по чл. 211 от НК, наложено на осъдения, се явява несъразмерно тежко. Здравословното състояние на Б. е било предмет на неколкократни проверки и експертизи, вследствие на които е установено, че състоянието му, резултат от редица хронични заболявания, може и успешно се повлиява както с медикаментозно лечение, така и в болничното заведение към затвора. Предвид на това не се констатира явна несправедливост на наказанието спрямо Б.. С оглед на това ВКС не констатира да е налице съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Е. М. Б. за възобновяване на ВНОХД №1573/10 по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .