Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 17.08.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1548 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. К. Т., И. А. Т., В. А. Т., Б. А. Т. и Г. А. Т. срещу решение №1280 от 23.05.2018 г., по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС и срещу допълнително решение №258 от 30.10.2019 г. по същото дело. С решение №1280 от 23.05.2018 г., по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС е потвърдено решение №3933 от 05.06.2017 г. по гр.д.№13826/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Т. срещу ЗК „Уника” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до претендираната сума от 110 000 лв., част от претенция от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените от И. А. Т., В. А. Т., Б. А. Т. и Г. А. Т. срещу ЗК „Уника” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената на всеки от ищците сума от по 35 000 лв., до претендираната сума от по 85 000 лв., част от претенции от по 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г. С допълнително решение №258 от 30.10.2019 г. по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС е потвърдено решение №3933 от 05.06.2017 г. по гр.д.№13826/2014 г. на СГС, в частта, с която е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от 08.12.2012 г., до деня на извършване на паричния превод на това обезщетение - 10.10.2016 г. В жалбите се излагат съображения, че решенията са неправилни. Посочва се, че въззивният съд не е съобразил всички обективни критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, като изводът за наличие на съпричиняване и обема на приноса е повърхностен и при непълна преценка на доказателствата, а крайният момент, до който се дължи лихви върху обезщетението, е определен неправилно. Иска се отмяна на решенията, уважаване на предявените искове в пълен размер с присъждане на законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане, както и присъждане на направените разноски пред ВКС и възнаграждение по чл.38 от ЗА пред въззивната и касационната инстанции. Ответникът по касация – ЗК „Уника” АД заявява становище за неоснователност на жалбите, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определение №122 от 28.02.2020 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. Може ли кредиторът да бъде задължен да получи частично плащане с оглед разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД и налице ли е забава на кредитора, когато последният не е съгласен с размера на определеното му от застрахователя обезщетение и е върнал същото на застрахователя. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на починалата. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство, са тези относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищците и относно доказан ли е принос на починалата към вредоносния резултат и в какво се изразява този принос. Отчитайки силната връзка между починалата и ищците – съпруг и нейни деца, въззивният съд е намерил, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата възлизат на 80 000 лв. - за съпруга и по 70 000 лв. – за децата. По отношение съпричиняването на вредоносния резултат, разглеждайки конкретния фактически принос на пострадалата към вредоносния резултат – пострадалата се е движила пеша по пътното платно, близо до средата му, в посока, съвпадаща с посоката на движение на превозните средства /т.е. с гръб към идващите МПС, вместо да се движи при липса на изграден тротоар или банкет, по възможност на най-близко разстояние до лявата му граница/, при силно ограничена видимост, извън населеното място, обречена в тъмни дрехи, въззивният съд е достигнал до извод, че пострадалата несъмнено е допринесла за настъпването на травматичните си увреждания и има равен фактически принос за настъпването им, като е намерил исковете за основателни до размера от сумата от 40 000 лв. - за съпруга и по 35 000 лв. - за децата на починалата. С постановеното по делото допълнително решение, въззивният съд е приел, че ответникът е признал предявените искове в посочените размери и е предоставил изпълнение, превеждайки по служебно открити на името на всеки ищец банкови сметки, суми, съвпадащи с определените като обезщетения от първоинстанционният съд, като той се е освободил от задължението за заплащане на лихва след датата на превеждане на сумите, както и от последиците при забава, поради което законната лихва върху присъдената сума на обезщетенията се дължи от ответника върху присъденото обезщетение на всеки от ищците, считано от датата на настъпването на произшествието - 08.12.2012 г. до деня на извършване на паричния превод - 10.10.2016 г. По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./. Според възприетите разрешения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да обоснове значението им за размера на неимуществените вреди. Отговор на втория от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, се съдържа в решение №108 от 04.10.2012 г. по т.д.№441/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и в решение №38 от 14.07.2020 г. по т.д.№1065/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в които в обобщение се приема възприеманото и от настоящия състав разрешение, че в случай, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е направил доброволно плащане на обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице, но последното е върнало получената сума като несъответна на дължимия му се размер, застрахователят дължи законна лихва от датата на забавата и след датата на предложеното изпълнение, когато при спор между страните се установи от съда, че размерът на платеното обезщетение е в несъответствие с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. В случая при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, въззивният съд се е отклонил от цитираната практика, като не се е съобразил с всички обективно съществуващи и установени факти и не е отчел в тяхната цялост визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. възрастта на починалата, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между нея и съпругът и между нея и децата й духовна и емоционална връзка /сочещо на силна привързаност и трайни емоционални връзки/, интензитета и необратимия характер на понесените морални болки от внезапната и неочаквана загуба и страданията на ищците, както и обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на вредите, настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, възлиза на сумата от по 100 000 лв. за всеки един от ищците. С оглед установеното по делото движение на пострадалата - движила се е пеша по пътното платно, близо до средата му, в посока, съвпадаща с посоката на движение на превозните средства /т.е. с гръб към идващите МПС, вместо да се движи при липса на изграден тротоар или банкет, по възможност на най-близко разстояние до лявата му граница/, при силно ограничена с оглед конкретните атмосферни условия видимост – в тъмната част на денонощието при дъждовно време, извън населеното място, облечена в тъмни дрехи, изложена на изключително висок риск за живота и здравето, настоящият състав намира, че в случая е налице доказан конкретен обективен принос на пострадалата за настъпване на ПТП, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес, води до извод, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, е равен на приноса на водача на МПС, поради което обезщетението за неимуществени вреди е в размер на по 50 000 лв. за всеки от ищците. В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено частично, като на касатора А. К. Т. следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв., а на останалите касатори - допълнително обезщетение в размер на по 15 000 лв. В останалата обжалвана част решение №1280 от 23.05.2018 г., по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС следва да бъде оставено в сила. С оглед дадения отговор на втория правен въпрос, следва да бъде отменено и допълнителното въззивно решение, като върху обезщетенията от по 50 000 лв. е необходимо да се присъди законната лихва от 08.12.2012 г. до окончателното изплащане. На основание чл.38 от ЗА ответникът по касация дължи на адвокат П. К. сумата от още 1492.50 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред първата инстанция. Разноски по чл.38 от ЗА пред въззивния съд и пред ВКС не се следват, доколкото след влизане в сила на първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени до размери от 40 000 лв. и от по 35 000 лв., ищците не са материално затруднени лица по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С оглед изхода на спора ответникът дължи на касаторите направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 725.93 лв., а касаторите дължат на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 2 800 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 1 400 лв. и държавна такса за производството пред ВКС в размер на 1 400 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1280 от 23.05.2018 г., по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС, в частта му, с която е потвърдено решение №3933 от 05.06.2017 г. по гр.д.№13826/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Т. срещу ЗК „Уника” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв., част от претенция от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените от И. А. Т., В. А. Т., Б. А. Т. и Г. А. Т. срещу ЗК „Уника” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената на всеки от ищците сума от по 35 000 лв., до сумата от 50 000 лв., част от претенции от по 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г., както и допълнително решение №258 от 30.10.2019 г. по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД[ЕИК] да заплати на А. К. Т. [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата от 10 000 лв. /разлика между сумата от 40 000 до сумата от 50 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г., както и законната лихва върху сумата от 50 000 лв. от 08.12.2012 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД[ЕИК] да заплати на И. А. Т. [ЕГН], В. А. Т. [ЕГН], Б. А. Т. [ЕГН] и Г. А. Т. [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумите от по 15 000 лв. на всеки /разлика между сумите от по 35 000 лв. до 50 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г., както и законната лихва върху сумите от по 50 000 лв. от 08.12.2012 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД[ЕИК] да заплати на А. К. Т. [ЕГН], И. А. Т. [ЕГН], В. А. Т. [ЕГН], Б. А. Т. [ЕГН] и Г. А. Т. [ЕГН] сумата от 725.93 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. ОСЪЖДА А. К. Т. [ЕГН], И. А. Т. [ЕГН], В. А. Т. [ЕГН], Б. А. Т. [ЕГН] и Г. А. Т. [ЕГН] да заплатят на ЗК „Уника” АД[ЕИК] сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД[ЕИК] да заплати на адвокат П. К. от САК, [населено място], [улица], ап.9 и сумата от 1492.50 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред първата инстанция. ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ВКС, сумата от 1 400 лв., държавна такса за касационната инстанция, по сметка на САС, сумата от 1 400 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на СГС, сумата от 2 800 лв., държавна такса пред първоинстанционния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1280 от 23.05.2018 г., по в.гр.д.№5279/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №3933 от 05.06.2017 г. по гр.д.№13826/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Т. срещу ЗК „Уника” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума от 50 000 лв. до претендираната сума от 110 000 лв., част от претенция от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените от И. А. Т., В. А. Т., Б. А. Т. и Г. А. Т. срещу ЗК „Уника” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената на всеки от ищците сума от по 50 000 лв., до претендираната сума от по 85 000 лв., част от претенции от по 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Т. при ПТП от 08.12.2012 г. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.