Ключови фрази
нищожност на договор за продажба * упълномощаване * разпореждане с обща движима вещ * представителна власт * Управление и разпореждане с общо имущество * нищожност-липса на съгласие * режим на съпружеска имуществена общност

Р Е Ш Е Н И Е

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N   414

 

София, 26.05.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май……………………….

две хиляди и десета година в състав:

                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА

                                                                                           ЕМИЛ ТОМОВ

при секретаря  Р. Иванова................….…........................................................в присъствието на прокурора ......................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............................

гр.дело N 1083/2009 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационна жалба е постъпила от С. Х. П. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р от АК-Кюстендил, срещу решение № 492 от 24.07.2008 година по гр.д. N 535/2007 година на окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение № 62 от 23.03.2007г. по гр.д. № 90/2006г. на районен съд Петрич. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Л. Д. П. от гр. П. и В. Й. К. и К. Л. К., двамата от гр. П., за прогласяване нищожност на сключен между ответниците договор за покупко-продажба от 17.10.2005г., който има за предмет лек автомобил “БМВ 318 IS” с ДК № Е* и лек амтомобил “Мерцедес 312”, модел “Спринтер” с ДК № Е* жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване се свежда до твърдение за липса на представителна власт от страна на първата ответница да продаде на другите двама ответници движими вещи, които са били в обсега на имуществената общност по СК /отм./.

Ответниците Л. Д. П. от гр. П. и В. Й. К. и К. Л. К., двамата от гр. П., не са заявили становища.

Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1* от 5.11.2009г. по материалноправен въпрос относно това дали транслативна сделка с движима вещ, която се намира в режим на СИО, е действителна при положение, че прехвърлителката /продавачката/ е представила пред нотариуса общо пълномощно, в което липсва изрично упъломощаване за извършеното разпореждане. Въпросът е зададен в контекста на приложението на чл.22, ал.4 СК във вр. с ал.2 на текста и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

За да отхвърли иска съставът на Благоевградския окръжен съд е приел, че той е предявен на основание чл.22, ал.4 СК и има за предмет прогласяване недействителност на възмездна сделка с движими вещи в режим на СИО спрямо съпруг, който не е взел участие в нея. Приел е също така, че по силата на дадено общо пълномощно ответницата П е имала неограничени права да представлява съпруга си пред трети лица и да оформя и подписва всякакви видове документи от негово име и за негова сметка. Поради това ответниците К не са могли да знаят или предполагат, че продавачката действа без представителна власт, съответно че липсва съгласие на съпруга й – обстоятелство, което се поддържа в настоящото произвдство. Доказателствената тежест е възложена на ищеца, който за положително провеждане на иска е следвало да установи, че третото лице-приобретател е знаело или е могло да знае за липсата на негово /на ищеца/ валидно дадено съгласие за разпореждане с автомобилите, придобити по време на брака с първата ответница.

Поставеният от касатора въпрос за действието на упълномощаването би имал решаващо значение за изхода на делото при иск с правно основание чл.22, ал.3 СК /отм./, тъй като в тази хипотеза валидността на сделката, която има за предмет недвижим имот, е в пряка зависимост от наличието на валидно съгласие на неучаствалия в сключването й съпруг. Към тази уредба препраща и чл.22, ал.4 СК по отношение на безвъзмездните сделки с движими вещи. Що се отнася до възмездните разпореждания с движими вещи регламентът е друг - те нямат сила за неучаствалия съпруг, но само ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва неговото съгласие, т.е. правно-релевантен е въпросът за добросъвестността/недобросъвестността на приобретателя по възмедствана сделка, а не този за наличието и/или валидността на даденото съгласие. Дори и недействителните сделки, сключени при липса на съгласие от единия съпруг, запазват своето действие спрямо него при добросъвестност на третите лица. Доказателствените усилия на ищеца е трябвало да се насочат към оборване на презюмираната от закона добросъвестност на приобретателите, а не към оспорване обема на представителна власт, даден с пълномощно рег. № 1534/22.07.2002г. на нотариус с район на действие РС-Пловдив. Изложеното обосновава извод за правилност на въззивнното решение, което следва да се остави в сила независимо от отговора на поставения въпрос, който не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 492 от 24.07.2008 година по гр.д. N 535/2007 година на окръжен съд Благоевград.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.