Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 29.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 317 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по протест на Варненска апелативна прокуратура, по жалби на подсъдимите В. П. П. и А. Е. И. и по жалба на частния обвинител М. И. М., против нова присъда № 8 от 28.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 148/ 2014 г. на Варненски апелативен съд. Недоволните страни сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и са единни в искането си за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Протестиращата прокуратура излага съображения, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107 от НПК по установяване, проверка и оценка на релевантните факти, които довели до неправилно формирани правни изводи за липсата на субективна страна към опит за убийство и нарушение на материалния закон с преквалифициране на престъпната дейност в по-леко наказуем закон по чл. 131 от НК – за причиняване на средна телесна повреда, вместо опит за убийство. Наложените на подсъдимите занижени по размер наказания са несправедливи, защото не съответстват на тежестта на извършеното престъпление, на конкретното участие на всеки деец в него, на подбудите за осъществяване на деянието и не могат да постигнат целите по чл. 36 от НК. Частният обвинител М. И. М. в жалби, подадени лично от него и от поверениците му адвокат А. Д. и адвокат Ю. Д. счита въззивната нова присъда за незаконосъобразна. Нарушението на материалния закон е обосновано с неправилно извършената преквалификация на деянието от опит за убийство в умишлено причинена средна телесна повреда. Процесуалните нарушения са забелязани в противоречивите и неясни мотиви на въззивния съдебен акт за броя и характера на причинените телесни увреждания. Наказанията са явно несправедливи, защото са снизходително определени. С касационната жалба на подсъд. В. П. П. и писмено допълнение към нея, подадени чрез адвокат Б. Ж., се поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви за част от приетите за установени факти по делото, по противоречивите доказателства и неоснователно отказал събирането на нови доказателства, посочени от страните, с което нарушил правото на защита на подсъдимия, постановеният съдебен акт е лишен от доказателствена пълнота. Нарушението на материалния закон е допуснато с признаването на подсъдимия П. за виновен в престъпление, което не е извършил, а присъдата е постановена въз основа на предположения. Наказанието е явно несправедливо, защото съдът не е отчел редица индивидуализиращи обстоятелства – чистото съдебно минало, възраст, образование, семейно положение, социален статус, добрите характеристични данни. Прави и допълнителни искания – за оправдаване на подсъдимия П. по повдигнатите му обвинения или за намаляване на наказанието и прилагане на института по чл. 66 от НК. С бланкетна жалба от подсъдимия А. Е. И. и с писмено допълнение на неговия защитник адвокат И. Л. се излагат съображения, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, защото не е изложил мотиви за действително извършените от всеки съучастник действия по причиняване на телесните увреждания на пострадалия М. и най вече – за осъществените от този подсъдим противоправни движения, довели до вредоносния резултат, съвместно с ударите на подсъд. П. с твърд тъп предмет (за което има мотиви). Липсват отговори по възраженията на защитата, по същности въпроси присъдата почива на предположения и вероятности и нарушил правото на защита с отказ да допусне до повторен разпит свидетелите С. и С.. Наложеното наказание е явно несправедливо, защото е определено при липса на мотиви за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С касационната жалба се правят и допълнителни алтернативни искания – за оправдаване на подсъдимия И. или за намаляване на наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи. Счита, че материалният закон е приложен неправилно с извършеното преквалифициране на престъпната дейност на двамата подсъдими и незаконосъобразното оправдаване за опит към убийство, след като доказателствата сочат на различен интензитет на нападението спрямо постр. М. М. в сравнение с другите двама пострадали и промяна на умисъла. Настоява за отмяна на въззивната присъда като незаконосъобразна и връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът на частния обвинител адвокат И. А. излага допълнителни съображения за противоречия между мотивите и диспозитива на въззивния съдебен акт. Процесуално нарушение е забелязано и в липсата на изложение за самостоятелната престъпна дейност на подсъд. П. и за задружната дейност с подсъд. И.. Апелативният съд извършил неправилна оценка на фактите и определил неоправдано ниски наказания. Другият повереник адвокат Р. К. поддържа жалбата по изложените в нея твърдения. Защитникът на подсъдимия П. адвокат Б. Ж. предлага да бъдат отхвърлени като неоснователни протеста на апелативната прокуратура и жалбата на частния обвинител. Насочва изложението си към събраните по делото доказателства и констатирани противоречия, според които неговият подзащитен нанасял ударите с бухалка в различие от посоченото в обвинителния акт. Твърди, че авторството на деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Защитникът на подсъдимия И. адвокат И. Л. счита въззивният акт за опорочен с липсата на мотиви по част от направените пред тази инстанция възражения и с неоснователния отказ за повторен разпит на двама свидетели. Апелативният съд не е извършил правилна индивидуализация за двамата подсъдими, като при различна престъпна деятелност са им определени еднакви наказания. Излага съображения, че извършеното с новата присъда преквалифициране е правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 13 от 21.11.2013 г. по н.о.х.д. № 309/ 2012 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите В. П. П. и А. Е. И. за виновни в това, че на 21.03.2011г. в [населено място], в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, направили опит умишлено да умъртвят М. И. М., като деянието останало недовършено по независещи от тях причини и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК им е наложил наказания от седемнадесет години лишаване от свобода при строг режим (за подсъд. П.) и от шестнадесет години лишаване от свобода при строг режим (за подсъд. И.). Първоинстанционният съд признал подсъдимият В. П. П. за виновен и в това, че по същото време и място, по хулигански подбуди, причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на Г. В. И. и на М. С. М., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 129 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъд. П. било определено едно общо най-тежко наказание от седемнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда Варненският окръжен съд оправдал подсъдимия А. Е. И. по повдигнатото му обвинение за съучастие в причинените от подсъд. П. умишлени средни телесни повреди на повече от едно лице. Варненският апелативен съд отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, и постановил нова присъда № 8 от 28.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 148/ 2014 г., с която признал подсъдимите В. П. П. и А. Е. И. за виновни в по-леко наказуемо престъпление – това по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 129 от НК, в което преквалифицирал опита за убийство и ги оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. По този начин подсъдимият И. понесъл наказателна отговорност само за едно престъпление – задружно причиняване на средна телесна повреда на М. И. М., докато подсъд. П.: за съучастие с подсъд. И. в нанасяне на телесното увреждане на частния обвинител М. и за самостоятелно причиняване на средни телесни повреди на другите двама пострадали И. и М.. Общият престъпен резултат бил извършен по хулигански подбуди. Касационният протест на Варненската апелативна прокуратура и жалбата на частния обвинител М. И. М. са основателни. Варненският апелативен съд е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Неправилно е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление с извършеното преквалифициране на задружната престъпна дейност на подсъдимите П. и И.. Въззивният съд превратно възприел правните изводи на първата инстанция за формата на вина. Приел е, че деянието спрямо частния обвинител М. може да бъде извършено при пряк умисъл само за действително причинения резултат (л. 150, л. 171 от в.н.о.х.д.), докато убийство при „евентуален умисъл би бил налице,ако беше причинена смъртта на пострадалия, но при наличието на опит е необходим единствено пряк умисъл, какъвто в случая няма как да е налице”. Затова и престъпната деятелност на подсъдимите П. и И. била квалифицирана като умишлено причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди. Апелативният съд изобщо не подложил на проверка и не е обсъдил правните изводи на първата съдебна инстанция, според които опитът за убийството на М. М. е извършено при пряк алтернативен умисъл. В първоинстанционните мотиви изобщо не е извеждан евентуален умисъл, какъвто въззивната инстанция подложила на критика. Опитът към убийство е възможен само при пряк умисъл и това доктринерно схващане отдавна е утвърдено в практиката – ППВС 2/ 1957 г., т. 4. Пренебрегнати и неразбрани са акцентираните от окръжния съд специфики на алтернативния умисъл, според които субективните представи дееца са неопределени, алтернативни – той предвижда съвсем общо настъпването на два или повече резултата (например телесна повреда и смърт) и иска настъпването на който и да е от тях. Решаващият съдебен състав не се е съобразил и друго утвърдено в практиката разбиране, според което при независещи от дееца фактори той причинява по-лекия от резултатите следва да отговаря за опит към по-тежкия резултат В случаите, когато се иска или допуска или единият, или другият резултат (алтернативен умисъл), деецът следва да отговаря само по чл. 126 НК [отм, сега чл. 115 от НК] или за опит към същото в зависимост от това дали е настъпила или не смъртта на пострадалия. – в т.см.: ППВС № 2/ 1957 г., т. 7. Въззивната инстанция е пренебрегнала изцяло правните изводи на контролирания съд и е изложила други, които разглеждат едностранно осъщественото спрямо частния обвинител М. деяние. Извън вниманието на апелативния съд останали първоинстанционните изводи за рязка промяна във волевия момент на умисъла на двамата дейци (или поне за удрящия с неустановения твърд предмет) към причиняване на смърт. Изобщо не са разгледани локализация и броя на ударите, тяхната прекомерна сила, замах от близко разстояние и насоченост предимно към главата на пострадалия М., медикобиологичната характеристика на настъпилите увреждания, оръдието на престъплението и начинът му на употреба. Настъпилото за пострадалия тежко здравословно състояние и изпадането му в безсъзнателно състояние е бил видим резултат за нападателите. Не е обсъдена и рязката промяна на субективната страна на деянието, която може да се дължи на смяна на мотивацията – да е породена от нововъзникнали обстоятелства, каквото е например предприетото от М. бягство, подгонването му от подсъд. П. и емоционалното завишаване на неговата ожесточеност (заради нанесените току-що силни удари по другите пострадали и гонението на третия. Не са съпоставени сходния брой на ударите (най-малко два или три) и причинените еднакви увреждания на И. и М. (счупвания на горните им челюсти и на зъби, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, мозъчно сътресение, счупване на носни кости) спрямо нанесените най-малко седем удара по главата на М. и настъпилите по-тежки по своя характер телесни увреждания, за да направи разлика в различния интензитет на ударите и как това се е отразило в субективните представи на дееца. При така изложените обстоятелства протестът на Варненската апелативна прокуратура и касационната жалба на частния обвинител М. М., за неправилно приложение на материалния закон, се явяват основателни и налагат отмяна на въззивната нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд. С оглед изхода на делото не е налице необходимост от обсъждане на останалите твърдения за липса на отговор по направените пред въззивната инстанция възражения, за неправилния отказ да се проведе повторен разпит, за противоречията във въззивния акт и за явната несправедливост на наложените наказания, които могат да се отстранят при повторното разглеждане на делото. Варненският апелативен съд неправилно е постановил нова присъда, вместо решение, тъй като правомощието по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление не изисква преуреждане на въпросите по виновността и отговорността на подсъдимите. С новата присъда въззивната инстанция оправдава неправилно осъден от първоинстанционния съд подсъдим, осъжда неправилно оправдан подсъдим или прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление след неправилно извършена правна квалификация от долустоящата инстанция. Въззивният съд постановява нова присъда, а не решение, в случаите по чл. 336 от НПК, като е длъжен да спази принципите за непрекъснатост на съдебното заседание (чл. 259 от НПК), съдебния акт да съдържа всички реквизити по чл. 305 от НПК (арг. от чл. 339, ал. 3 от НПК) и присъдата да бъде обявена незабавно в съдебно заседание, след подписването й от всички членове на състава на съда (чл. 310, ал. 1 от НПК). Затова и законът в чл. 32, т. 1 и 2 от НПК е направил ясно разграничение между двата съдебни акта. В настоящия случай постановената нова присъда има характера на въззивно решение и като такова е прието от касационната инстанция. Постановяването на присъда вместо решение от въззивната инстанция в изпълнение на правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК е процесуално нарушение. Не е спазена нормата на закона, определяща вида на съдебния акт. Объркването не е типично за нивото на съдебната инстанция.. Незаконосъобразната размяна на вида съдебен акт не е предвидена като абсолютно процесуално нарушение, подобно на предвидените в чл. 348, ал. 3, т.т. 2-4 от НПК случаи. Следователно, преценката дали конкретното процесуално нарушение е съществено или не зависи от обстоятелството по какъв начин то засяга процесуалните права на страните в процеса, на основание чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. И тъй като постановената нова присъда (вместо решение) не ограничава процесуалните им права (за разлика от обратния случай, където са предвидени императивни правила за реда и начина на постановяване), нарушението не е съществено и не представлява самостоятелен повод за отмяната на акта. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 8 от 28.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 148/ 2014 г. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.