Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е




№ 193


София, 24.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4781 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. В. Д. от [населено място], чрез адвокат Б. Б. от АК-София, срещу решение № 242 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 106/2018 г. на Окръжен съд Враца в частта, в която се отменя решение № 16/10.01.2018 г. по гр.д. № 1276/2017 г. на Районен съд Мездра и се предоставя упражняването на родителските права на малолетните А. С. Д., род. на 24.03.2006 г., В. С. Д., род. на 14.04.2008 г. и Н. С. Д., род. на 10.10.2012 г. на майката Й. Н. Й.; определя се местоживеенето на децата при майката на адрес: [населено място], област П., [улица], ет.4, ап.10 и се определя режим на лични отношения с бащата С. В. Д., както следва: „всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване; един месец през лятото – юли или август, през който майката не е в платен годишен отпуск, през който има право да ги води на почивки в България; всяка четна година за Великденските и Коледните празници за дните обявени за почивни от 9.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния; всяка нечетна година за новогодишните за дните обявени за почивни от 9.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния, както и за рождените дни на децата, като ги взема и връща от адреса им по местоживеене в [населено място].
Касационното обжалване е допуснато по въпроса за предпоставките, при които съдът преценява на кого да предостави родителските права и местоживеенето на децата, както и длъжен ли е въззивният съд да изслуша дете навършило десетгодишна възраст съгласно изискванията на чл.15, ал.1 ЗЗакрД.
Отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване първи въпрос се дава в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, което не е загубила сила при действието на Семейния кодекс от 2009 г., в което се приема, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно.
Отговор на втория въпрос се съдържа в разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2 на Закона за закрила на детето - Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
С оглед на дадения отговор, независимо от изложените подробни съображения на родителите при изслушването им по реда на чл.59, ал.6 СК, доводите в касационната жалба, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е упражнила правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето, са основателни. В нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал навършилите десетгодишна възраст деца, за бъдат преценени в цялост специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с техните интереси. В случая, правилно е било установено, че и двамата родители имат приблизително равни възможности да се грижат за децата си, като им осигурят подходящи условия за отглеждане и възпитание, с оглед физическите, психически и емоционални потребности, възрастта и пола на малолетните, поради което съдът следва да се ръководи единствено от интереса на децата. В съдебната практика на ВКС, интересът на децата винаги се свързва с физическото им развитие и възпитание по начин, който да им осигури нормални условия за интелектуално израстване и опазване на техните лични и имуществени права. С разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД се дефинира понятието „най-добър интерес на детето”, от което следва, че независимо от особеностите на случая и индивидуалния подход, при решаване на въпросите на ненавършилите пълнолетие лица, предвид техните физически и емоционални потребности, пол и възраст, съдът е длъжен да преценява поотделно и в съвкупност всички обстоятелства от значение за определяне режима на лични отношения между малолетните и родителя, при когото те не живеят.
Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение в частта за родителските права, местоживеенето на децата и определения режим на лични контакти с бащата, като делото се върне на въззивния съд, който да упражни правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗакрД, да изслуша децата, навършили десетгодишна възраст и съдебно-психологическа експертиза, с оглед твърденията на майката в молбата й за привременни мерки, че е наложителна промяна на средата, в която живеят и учат децата, предвид тяхната възраст и опасността от отглеждането им без надзор при техния баща. От данните по делото е видно, че родителите на децата живеят в различни населени места, което затруднява възможността за общуване с тях през време, когато се провежда учебен процес, което с оглед на тяхната възраст предполага да се приложи режим на лични отношения, разпределящ свободното им време между двамата родители, независимо от евентуалните затруднения при осъществяване на контактите. Интересът на децата следва да се преценява, с оглед на конкретно установените обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите грижи и умения за възпитанието им, като се съобрази възрастта и пола на малолетните, както и отношението им към двамата родители. След изслушване на майката и бащата и малолетните деца пред въззивния съд, съгласно чл.15 ЗЗакрД, следва да се прецени дали е настъпила промяна в отношението на децата към всеки от родителите, с оглед на което да бъде определено на кого да се предоставят родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти с другия родител, като се съобрази, че в интерес на децата е регулярното общуване и с двамата родители чрез разширяване на режима на лични контакти, който няма пречка по общо съгласие да бъде осъществяван съвместно, за да се запази усещането за близост и да не се стигне до момент на отхвърляне и отказ от контакти с единия родител, при когото децата не живеят постоянно.
Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 242 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 106/2018 г. на Окръжен съд Враца в частта за родителските права на малолетните деца А. С. Д., В. С. Д. и Н. С. Д., определяне на тяхното местоживеене и режима на лични отношения с другия родител.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.