Р Е Ш Е Н И Е № 206 Гр.С., 02.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3751 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.193/1.02.13г. по г.д.№.2981/12г. на Софийски апелативен съд, 7с., с което е потвърдено решение №.2738/23.04.2011г. по г.д.№.1120/08г. на Софийски градски съд, 1-12с., съгласно което предявеният от [фирма] срещу Н. М. Н. иск по чл.299 ГПК/отм./ е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна Н. М. Н. оспорва жалбата. Контролиращата страна Министерство на финансите не взема становище. С определение №.757/18.06.13г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации по акта за начет следва да се счита опровергана в производство по реда на чл.299 и сл. ГПК/отм./. С обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието, че ответницата е работила като ликвидатор в ищцовото дружество, че през процесния период /21.02.03г.-23.02.05г./ е теглила суми от банковите му сметки /в общ размер на 101673,17лв./, за които не са намерени оправдателни документи и с оглед на това й е съставен акт за начет, че не е установена наличност на първична счетоводна документация и поради това е невъзможно да се извърши проверка на фактическите констатации на ревизионния акт, че същият се явява недокументиран, тъй като не се установява съответната липса да се дължи на поведение на ответницата, че при това положение презумпцията на чл.301 ал.1 ГПК/отм./ е оборена и ищецът е следвало да докаже, че констатациите в акта за начет отговарят на истината, че доколкото такива доказателства не са ангажирани, искът е неоснователен. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Въпросът е изследван в ППВС №.5/15.12.55г. и цитираните от касатора решения по чл.290 №.158/19.07.11г. по г.д.№.1146/10г. на ВКС, ГК, Трето ГО, и №.699/15.11.10г. по г.д.№.86/10г. на ВКС, ГК, ІV ГО. Съгласно т.12 от ППВС №.5/15.02.55г. фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът /паричната стойност/ на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното. Р. акт има пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при ограниченията, предвидени в този кодекс /т.14/. В цитираната от касатора задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която настоящият състав споделя, са възпроизведени горните принципни постановки. Посочено е и, че съмнение във верността на акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че констатациите в същия са опровергани. Установената законна доказателствена сила на актовете за начет /с чл.301 ГПК /отм./, чл.30 ал.4 З. /отм./ и чл.22 ал.4 З./, издадени от надлежен орган по вътрешен финансов одит по установения от закона ред, задължава съда да приеме, че установените в акта факти са се осъществили така, както са удостоверени – т.е. че констатациите са верни. Тази доказателствена сила важи и спрямо ответника, срещу който е съставен акта и който също е взел участие в производството по неговото съставяне. Оборването на законовата доказателствена сила на акта за начет се състои в доказване, че отразените в него фактически констатации не отговарят на действителността. Това доказване от страна на ответника е насрещно, а не главно, но поради законната доказателствена сила на акта за начет следва да бъде пълно - за да се обори акта за начет не е достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност. Извод, че актът за начет не е надлежно документиран, когато с него не са представени първични доказателства, не намира опора в закона, респективно липсата на първична документация, подкрепяща твърденията в акта за начет, не е основание за отхвърляне на иска. Следователно, в отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме, че когато актът за начет е редовен, за оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с оглед на съответните факти доказателства. Оборването на фактическите констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване. Само разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност е оборена. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет по чл.301 ГПК/отм./ е оборена. Изложил е мотиви, че предвид липсата на счетоводна документация е невъзможно да се извърши цялостна проверка на констатациите, актът се явява недокументиран, а ищецът, чиято е тежестта в този случай да докаже верността им, не сочи доказателства. Така направените изводи са неправилни и в противоречие със задължителната практика на ВКС. Установената законна доказателствена сила на актовете за начет /с чл.301 ГПК /отм./, чл.30 ал.4 З. /отм./ и чл.22 ал.4 З./, издадени от надлежен орган по вътрешен финансов одит по установения от закона ред, задължава съда да приеме, че установените в акта факти са се осъществили така, както са удостоверени – т.е., че констатациите са верни. В случая няма спор, че се касае за редовно издаден акт за начет. При тези обстоятелства в тежест на ответника е при условията на пълно доказване да обори съдържащите се в него фактически констатации. Само разколебаването им не е достатъчно, за да се приеме, че презумцията за тяхната истинност е оборена. Ответницата не ангажира доказателства, които да оборят презумпцията на чл.301 ГПК/отм./ съобразно посоченото по-горе. Приложените два одитни доклада /от 11.06.03г. и 22.12.04г./ - отчетени и при съставянето на акта за начет, не доказват релевираните възражения и не установяват съществуването на надлежни счетоводни документи, опровергаващи наличието на сочените липси. Първият доклад касае период /до 15.01.2003г./, през който ответницата не е била ликвидатор на ищцовото дружество – т.е. не е имала качеството на отчетник, и поради това е неотносим. Вторият доклад, който касае част от визирания в акта за начет период /15.01.03г.-30.11.2004г./, с оглед цитираните в извършената „равносметка” /документ, доказващ, че е извършена проверка на каса/ констатации и естеството им, не доказва, че постъпилите в касата суми са именно от изтеглените от ответницата. Същевременно, предвид отразеното в него /че са проверявани описаните процеси/, не може да се заключи, че предмет на проверка е била цялата налична документация. Показанията на съставителя му св.К., са, че го поддържа, като доколкото твърди, че не е констатирала липси и излишъци и като цяло на счетоводна документация, същите са относими към проверените процеси, респективно свързаната с тях документация. Сами по себе си те не установяват наличието на документи, свидетелстващи, че изтеглените от ответницата суми впоследствие са били внесени в касата на дружеството с придружаваща надлежно оформена документация. Аналогичното важи и за показанията на св.Т., работила като счетоводител в ищцовото дружество - че след като се е водела отчетност, е имало и документи, по които тя се е водела. От представения приемо-предавателен протокол не може да се направи извод за точния брой и вид на предадената от ответницата на следващия ликвидатор документация; обема на същата не се установява и от показанията на разпитаната в тази връзка свидетелка /св.М./. Представените от ответницата копия на документи, по отношение на които не е изпълнила задължението си по чл.101 ГПК/отм./, не биха могли да се ценят като доказателства. От друга страна, дори да се приеме противното, по делото не е установено те да оборват направените в акта за начет констатации за липси. При приемането им е била допусната съдебно-счетоводна експертиза – със задача да направи проверка на извършените счетоводни записвания, която да обхваща приход /изтеглени суми от банки/, разход /съгласно касова книга и първична счетоводна документация/ и крайно салдо за съответния период – която не е била изготвена поради невнасяне на определения от съда депозит от ответницата /л.429 от г.д.№.1120/08 на СГС/. Същевременно не е установено и да е налице хипотеза на констатирани по надлежен ред вредоносни действия на трети лица, които изключват имуществената отговорност съгласно чл.29 З.. Предвид горното следва да се приеме, че верността на фактическите констатации на акта за начет не е оборена и предявеният иск е основателен. По изложените съображения настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема, че на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение трябва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон, като се постанови друго, с което предявеният иск – за сумата 101673,17лв. по акт за начет №.11040085/10.10.07г., 34694,70лв. лихви за периода 23.02.05г.-10.10.07г., ведно със законната лихва считано от 10.10.07г. до окончателното изплащане - се уважи. К. прави искане за заплащане на разноски, което, с оглед изхода на настоящия спор и приложените доказателства, удостоверяващи извършването им, е основателно. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да му заплати общо 7631,46лв. разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.193/1.02.13г. по г.д.№.2981/12г. на Софийски апелативен съд, 7с., вместо което постановява: ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], Зона Б-5, [жилищен адрес]0, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н В., Зона Б-5, [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].14, ет.3, ап.7, адв. Д. С. Д., сумата 101673,17лв. /сто и една хиляди шестотин седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/ по акт за начет №.11040085/10.10.07г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.07г. до окончателното изплащане, 34694,70лв. /тридесет и четири хиляди шестотин деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лихви за периода 23.02.05г.-10.10.07г., както и 7631,46лв. /седем хиляди шестотин тридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: