Р Е Ш Е Н И Е № 316 гр. София, 05.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Бисер Троянов при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1054/2013 год. Производството по чл. 346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия З. Л. Ч., подадена в срок чрез защитника му адв. М. Б., против присъда № 972 от 13.03.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 67/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК, като се излага съображение, че въззивната инстанция без основание е квалифицирала деянието като умишлено престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, вместо като престъпление, извършено по непредпазливост. По същество се иска новата присъда да бъде изменена, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не взема становище по жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 9648 от 5.12.2012 год. постановена по НОХ дело № 1441/2012 год. Благоевградският районен съд е признал подсъдимия З. Л. Ч. за виновен в това, че на 1.01.2012 год. в гр.Бл. унищожил чужда движима вещ на стойност 720лв, като деянието извършил по непредпазливост, поради което и на основание чл. 216 ал.6 във вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 300лв, а го е оправдал по обвинението деянието да е извършил при условията на пряк умисъл и за причиняването на вреди над сумата 720лв. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Й. Л. Й. сумата 720лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 1500лв е обхвърлил. С присъда № 972 от 13.03.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 67/2013 год. Благоевградският районен съд е отменил присъдата в наказателната част и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимият за виновен в това, че на 1.01.2012 год. в гр.Бл. унищожил чужда движима вещ на стойност 720лв, поради което и на основание чл. 216 ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Потвърдил е присъдата в останалата част. Касационната жалба е неоснователна. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите обстоятелства, приети за установени от въззивната инстанция, при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. От жалбоподателя не се излагат съображения тези правила да са били нарушени и това да е довело до неправилно установяване на фактическата обстановка. В рамките на фактическите обстоятелства, вменени на подсъдимия с обвинителния акт, по които се е защитавал, възприети в мотивите на съдебните актове и свеждащи се до това, че като не успял да влезе по обичаен начин през заключената стъклена витринна врата на помещението, където посетители празнували по случай настъпването на новата година, със засилка я изритал и счупил, решаващите предходни инстанции са приели, че от обективна страна е осъществил състава на престъплението унищожаване на чужда движима вещ. По различен начин са решили въпроса за формата на вината, като са мотивирали изводите си. Благоевградският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е приел от обясненията му, изразили се в направено признание, че силно блъснал с крак стъклената врата, след като не успял да я отвори по обичайния начин и това довело до нейното счупване и от показанията на св. Г., пред когото непоследствено след деянието е обяснил, че неволно я е счупил, че деянието е извършил по непредпазливост при форма на вината съзнавана непредпазливост. При цялостната служебна проверка на присъдата, извършена по повод протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец, въззивният съдебен състав не е възприел този извод. На стр. 4 от мотивите на въззивното решение е изложил подробни съобржения, поради които е приел, че обективното му поведение сочи на единствено възможния извод за умишлено извършване на деянието при форма на вината пряк умисъл. Изводите му, които по същество се оспорват в касационната жалба, без да се излагат убедителни доводи против правилността им, не са направени в отклонение с изискванията на материалния закон. Психическото отношение на дееца към деянието и неговия резултат не може да бъде установено от обясненията му, както е прието от първоинстанционния съд, и в какъвто смисъл са съображенията в касационната жалба. За характера на вината е от значение конкретното му психическо отношение към деянието и свързания с него резултат към момента на извършването му. То следва да бъде установено по несъмнен начин от цялостната оценка на всички факти и обстоятелства, индивидуализиращи деянието. В конкретния случай формата на вината е установена от действието, в което се е обективирало деянието. Касационният жалбоподател твърди, че употребения алкохол му е попречил да контролира силата на тялото си при отваряне на стъклената врата, а не че го е довел до състояние, лишаващо го от годност правилно да възприема фактите от обективната действителност и да действа съобразно с тях. Не е бил лишен от годност да съзнава, че входната врата е заключена и това е направено за да се ограничи достъпа на външни лица до охраняваното по този начин помещение. Съзнавал е и факта, че материала, от който е направена при упражняване на силен натист може да доведе до накърняване на нейната субстанция до степен, която я прави негодна за употреба по предназначение. Въпреки това я е ритнал с крак със засилка и я е счупил. Проникнето в помещението, каквато единствена цел твърди, че е имал, не е могло да бъде извършено без счупването на вратата, а това води до неоснователеност на довода, че не е искал и допускал настъпването на този резултат, което прави деянието му несъставомерно като умишлено престъпление. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Благоевградският окръжен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т. 1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 972 от 13.03.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 67/2013 год. на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена в наказателната част присъда № 9648 от 5.12.2012 год. по НОХ дело № 1441/2012 год. на Благоевградския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият З. Л. Ч. е признат за виновен и осъден по чл. 216 ал.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, а е потвърдена в гражданската част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: