Р Е Ш Е Н И Е №139 С., 27.06.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1291 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му Областен управител на област с административен център [населено място], против решение № 227 от 3.06.2010 г., постановено по гр.д. № 706 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е оставено в сила решение № 354 от 7.06.2006 г. по гр.д. № 294/2003 г. на Районен съд-Петрич за уважаване на предявения от З. Г. К. установителен иск за собственост на свободен и незастроен имот с пл. № по стария регулационен план на [населено място], бивша нива от 1.000 дка в местността „Б.”, землище на [населено място], при съседи: път, Х. П. А. и П. път, включен понастоящем и представляващ част от УПИ, кв. по действащия план на [населено място]. В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество съставляват довод за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът по жалбата З. Г. К. не изразява становище в настоящото производство. С определение № 317 от 1.03.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречиво разрешаван материално правен въпрос в кои случаи е приложима хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ. За да уважи иска въззивният съд е установил, че ищцата се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от имота като наследник на Г. И. Б. и въз основа на решение № 591 от 4.02.2002 г. на ПК-П. и удостоверение № 1 от 11.01.2002 г. на [община] по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на нивата, намираща се в строителните граници на [населено място]. Имотът попада в рамките на парцел , кв. по плана на [населено място], за който е съставен акт за публична държавна собственост № 301 от 29.03.2001 г. за терен от 60 000 кв.м., отреден за Национална спортна база „Ц. С.”, [населено място]. Въз основа на експертни заключения е проследен регулационния статут на терена, както и настоящото му състояние и е прието, че процесният имот е част от терена, с който през 1988 г. е одобрено разширяването на площта, определена за спортен терен през 1952 г., като върху него през 1980 г. без строителни книжа е построена хандбална зала, тип-балон, която по-късно е демонтирана, като към настоящия момент на място има изградено само хандбално игрище. Счетено е, че хандбалната зала е преместваемо съоръжение, което не съществува към настоящия момент, поради което в случая не е приложима хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е част от мероприятието – спортен комплекс „Ц. С.”, който факт да препятства реституирането му. Към настоящия момент имотът не е засегнат от изграждането на стадиона, плувен комплекс и т.н., а на практика представлява част от бетонова площадка, намираща се в близост до изграденото върху терена на бившата хандбална зала игрище за същата цел, не може да се приеме и, че същия е обслужваща го част, тъй като няма никакви строителни книжа за самото игрище, а хандбалната зала не съществува и не е установено имотът действително да е бил зает от предвидения като мероприятие за изграждане спортен комплект и да е застроен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, нито да са налице някои от изключенията препятстващи възстановяването на собствеността по чл.24 ЗСПЗЗ. В представените решение № 1113/14.11.2008 г. по гр.д. № 3789/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1992 от 21.02.2002 г. по гр.д. № 317/2001 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че след като имотите, за които са водени съдебните спорове, попадат в терен, отреден съответно за спортен комплекс и почивна база и мероприятията са реализирани като комплекс от строителни дейности, земята е загубила земеделското си предназначение и собствеността не подлежи на възстановяване, което противоречи на изводите на въззивния съд в атакуваното решение, че от значение е единствено наличието на законно застрояване в процесния имот. На основание чл.291, т.1 ГПК съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България приема за правилна практиката в решения решение № 1113/14.11.2008 г. по гр.д. № 3789/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1992 от 21.02.2002 г. по гр.д. № 317/2001 г., ВКС, ІV г.о. със следното уточнение: По реда на ЗСПЗЗ на възстановяване подлежи правото на собственост върху земеделски земи по смисъла на чл.2 от този закон,за които е установено, че са принадлежали преди образуването на ТКЗС, ДЗС и АПК на лицето, заявило възстановяване на собствеността и за които не са налице законово предвидени пречки за възстановяване на собствеността в реални граници. В чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ изрично е регламентирано, че държавата запазва собствеността върху определена категория земеделски земи, като посочените разпоредби намират приложение само когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие, което касае съответния обществен интерес, т.е. служи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Когато обаче върху земите е проведено друг вид мероприятие, свързано с удовлетворяване друг тип нужди на обществото, различни от посочените в чл.24 ЗСПЗЗ преценката дали съществува възможност за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се извърши само с оглед установените в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ критерии, т.е. доколко вследствие на проведеното мероприятие имотът е запазил характера си на земеделски, продължава да се използува като такъв или предназначението му е променено, като без правно значение е законността на строителството. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Видно от експертното заключение процесния имот попада в разширението на спортна база, за което мероприятие е отреден парцел в кв. г. по плана от 1988 г., а сега по плана от 2004 г., имота отново попада в УПИ в кв., отреден за Н.С.Б. „Ц. С.” [населено място], който понастоящем е ограден с масивна ограда по уличните регулационни линии. 348 кв.м. от имота е застроен с бетонова настилка за хандбална площадка, построена 1980 г., а останалата част не е пряко засегната от строителство. Самото мероприятие, за което е отреден УПИ в кв. се състои от комплекс от съоръжения, включващи стадион, басейни, спортни зали, спортни площадки, масивни сгради и паянтови сгради и незастроени терени, отразени в плана. След като имота попада в терен, върху който е осъществено мероприятие като комплекс от сгради, съоръжения и свободни-незастроени площи, представляващо спортен комплекс, то е налице пречка по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването му в реални граници, поради което наследниците Г. И. Б. не могат да се легитимират като собственици въз основа на решение № 591 от 4.02.2002 г. на ПК-П.. С оглед горните изводи въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на предявения иск. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 227 от 3.06.2010 г., постановено по гр.д. № 706 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е оставено в сила решение № 354 от 7.06.2006 г. по гр.д. № 294/2003 г. на Районен съд-Петрич за уважаване на предявения от З. Г. К. установителен иск за собственост на свободен и незастроен имот с пл. № 463 по стария регулационен план на [населено място], бивша нива от 1.000 дка в местността „Б.”, землище на [населено място], при съседи: път, Х. П. А. и П. път, включен понастоящем и представляващ част от УПИ, кв. по действащия план на [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на физическото възпитание и спорта като правоприемник на Държавна агенция за младежта и спорта, [населено място], [улица] установителен иск за собственост по отношение на имот пл. № по стария регулационен план на [населено място], бивша нива от 1.000 дка в ч.”Б.”, землище на [населено място] при съседи: път, Х. П. А. и П. път, включен понастоящем и представляващ част от УПИ, кв. по действащия план на [населено място], възстановен с решение № 591 от 4.02.2002 г. на ПК-П.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: