Ключови фрази
Образуване и ръководене на организирана престъпна група * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност

4


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60156

Гр. София, 29 септември 2021 година



В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 555/ 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия М. В. Ц., чрез защитника му - адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 2/25.02.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 019/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 от НПК. Алтернативно се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд или намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът на подс. Ц. – адвокат Бастрев, поддържа жалбата, като едновременно с това прави искане за прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне на въззивното решение в сила.
Подсъдимият М. Ц. предявява искане за прекратяване на наказателното производство, поради изтеклата погасителна давност.
Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:
Настоящото касационно производство е трето по ред.
С присъда от 18.11.2016 г., постановена по н.о.х.д. № С – 182/2008 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 4 – ти състав, подсъдимият М. В. Ц. е признат за виновен в това, че за времето от 30.06.2006 г. до 13.09.2006 г. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от А. Д. и с участници С. И., Н. М. и В. Н., създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354а, ал. 1 и 2, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подс. Ц. е оправдан по обвинението да е участвал в организирана престъпна група заедно с подсъдимите А. С. и Ю. Б., както и групата да е ръководена от подс. В. Х., като е оправдан и по обвиненията за извършени престъпления по чл. 354а, ал.1, пр. 4 от НК и чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
С посочената присъда за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354а, ал.1 и 2 от НК и по чл. 354а, ал.1 от НК са осъдени подсъдимите С. И., Н. М. и В. Н., а изцяло оправдани са подсъдимите В. Х., А. С. и Ю. Б. по обвиненията по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 и 2, вр. с чл. 354а, ал.1 и 2 от НК.
Така постановената първоинстанционна присъда е проверявана по протест на прокурора с искане за осъждане на всички подсъдими по повдигнатите с обвинителния акт обвинения и по жалби на подсъдимите М. Ц. и С. И. с искане за цялостното им оправдаване.
С решение № 35 А/25.10.2017 г., постановено по в.н.о.х.д № 032/2017 г., по описа на САС първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло. Въззивното решение е обжалвано само от подс. М. Ц. с искане за оправдаването му. С решение № 45/27.02.2018 г., постановено по н. д. № 92/2018 г., ВКС, НК, ІІ н. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При второто въззивно производство е постановено решение № 38/ 18.12.2018 г., по в.н.о.х.д. № 08/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, с което първоинстанционната присъда отново е потвърдена. Този въззивен съдебен акт също е отменен с решение № 60/ 09.04.2019 г., по н.д. № 235/2019 г., по описа на ВКС, НК, ІІІ н. о., като делото за втори път е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.
При третото въззивно разглеждане е постановено обжалваното в настоящото касационно производство въззивно решение № 2/ 25.02.2021 г., по в.н.о.х.д. №019/ 2019 г., по описа на САС, НО, 1 – ви състав, с което за пореден път е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба подадена срещу последното въззивно решение е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 2 от НПК.
Основателно е искането за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия М. Ц. за престъплението по чл. 321 от НК. Същото е извършено, съгласно повдигнатото обвинение, в периода 30.06.2006 г. – 13.09.2006 г. Към момента на осъществяване на деянието по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354а, ал.1 и 2 от НК, а и към настоящия момент законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК абсолютният давностен срок за наказателно преследване на подсъдимия М. Ц. за посоченото деяние е в размер на петнадесет години, като започва да тече от датата на довършване на деянието – 13.09.2006 г. Този срок е изтекъл към 13.09.2021 г., поради което и предвид изричното искане на подсъдимия Ц., воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК, следва да бъде прекратено. Това предполага и отмяната на постановените първоинстанционна присъда и въззивното решение в съответните части относно посоченото обвинение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ присъда от 18.11.2016 г., постановена по н.о.х.д. № С – 182/2008 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 4 – ти състав в частта, с която подсъдимият М. В. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК и въззивно решение № 2/ 25.02.2021 г., по в.н.о.х.д. №019/ 2019 г., по описа на САС, НО, 1 – ви състав, с което е потвърдена първоинстанционната присъда в същата част.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу подсъдимия М. В. Ц. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1 .


2.