Ключови фрази
Делба * съсобственост * сила на пресъдено нещо * определяне на квоти * самостоятелен обект * одобрен инвестиционен проект * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

София, 18.02.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 549 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б състав, постановено на 28.12.2011г. по гр.д.№3650/2008г.,с което е обезсилено изцяло решението на първоинстанционния съд по извършване на делба и делото е върнато за ново разглеждане във втората фаза на съдебната делба от друг състав на първоинстанционния съд.
С определение №460/01.10.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса кога е налице несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването й допуснатите до делба помещения са описани като новообособени обекти и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване досежно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при констатирани промени в допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата и последиците от незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при нейното извършване.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел,че първоинстанционният съд не се е съобразил с влязлото в сила решение по допускане на делбата без да съобрази,че в мотивите на решението по допускане на делбата е описано,че фактическото положение на таванския етаж се различава съществено от одобрения архитектурен проект и в същност съдържа осем стаи,два санитарни възела,едно гардеробно антре и един балкон,като по делото не се спори,че Г. И. е обособил апартамент от процесните тавански помещения №4,5,6 и 7,който използва,В. И. е обособила ателие от процесните тавански помещения №1,2 и 3,което използва,а семейство М. използват помещения №8 и 9. Поддържа,че както в мотивите,така и в диспозитива на решението по извършване на делбата първоинстанционният съд е описал подробно процесните тавански помещения,които попадат в новообособените обекти и въпреки незаконните преустройства е поставил в дял на всяка една от страните помещенията,които тя използва,което според касатора навежда на извода, че е била извършена делба именно на помещенията,описани във влязлото в сила решение по допускане на делбата. Излага съображения и за недопустимост на обжалваното решение по причина,че е обжалвала решението на първоинстанционния съд само в частта,в която при разпределение на допуснатите до делба обекти е постановено намиращият се до стълбището на таванския етаж санитарен възел е бил поставен в дял на Д. и А. М. с искане санитарният възел да бъде поставен в неин дял,а вместо това въззивният съд е обезсилил цялото първоинстанционно решение.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителите А. И. М. и Д. М. М. изразяват становище,че подадената от В. И. касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на тавански етаж на 4-етажна сграда, находяща се в [населено място],ул.”Д-р С. Г.”№8. С решение от 28.06.2005г. по гр.д.№20812/2003г. по описа на СРС,53 състав е допуснато да се извърши съдебна делба между Г. З. И.,В. Г. И.,Д. М. М. и А. И. М., като имотът е описан като състоящ се от осем стаи,два санитарни възела, едно гардеробно антре и балкон. Производството е във фазата по извършване на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд ,с което по реда на чл.292 ГПК/отм./ е извършена съдебна делба на допуснатия до делба тавански етаж на 4-етажната жилищна сграда,находяща се в [населено място],ул.”Д-р С. Г.”№8 като в дял на Г. З. И. е поставен апартамент с площ от 63.63кв.м.,състоящ се от три стаи /помещения 4,5 и 6 по скицата на в.л./, гардеробно антре и баня с тоалетна /помещение 7 по скицата на в.л./; в дял на В. Г. И. е поставено ателие с площ от 37.21кв.м., състоящо се от три стаи /помещения 1,2 и 3 по скицата на в.л./ и в дял на Д. М. М. и А. И. М. е поставена таванска стая №8 с площ от 20.19кв.м.,таванска стая №9 с площ 19.10кв.м. и санитарен възел до стълбището с площ от 3.72кв.м. и е върнал делото за ново разглеждане във втората фаза на съдебната делба от друг състав на първоинстанционния съд.
Прието е,че с влязло в сила решение до делба е допуснат тавански етаж,състоящ се от осем стаи,два санитарни възела,едно гардеробно антре и балкон,като това решение се ползва със сила на пресъдено нещо. Отчетено е обстоятелството,че в таванския етаж е извършено преустройство,в резултат от което фактически помещения №4,5,6 и 7 са били обособени като жилище и ползвани от починалия в хода на въззивното производство съделител Г. И. като жилище,а помещения №1,2 и 3 са били обособени като ателие,което се ползва от съделителката В. И.,а съделителите Д. и А. М. ползват тавански стаи с №№8 и 9,както и обстоятелството,че не е установено допуснатите до делба помещения да отговарят на нормативно установените изисквания за жилище и ателие,нито да са били узаконени като такива обекти по предвидения в З./отм./ или ЗУТ ред,респ. преустройството да е било извършено по предвидения в закона ред. Прието е,че при постановяване на решението във фазата по извършване на съдебната делба съдът е обвързан изцяло от влязлото в сила решение по допускане на делбата и следва да възприеме дадената в него индивидуализация на делбените имоти,а за да бъде извършена делба при променена индивидуализация на делбените имоти следва да е налице фактическа и правна обстановка,при която статутът им да е бил променен, но не само като фактическо,а и като правно положение. И тъй като в случая подобна промяна не е установено да е настъпила е прието,че промяната на индивидуализацията на имотите в решението по извършване на делбата обуславя неговата недопустимост.
По въпроса кога е налице несъобразяване с решението по допускане на делбата ако в решението по извършването й допуснатите до делба помещения са описани като новообособени обекти и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата настоящият състав приема следното:
Несъобразяване със силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата досежно делбените имоти и тяхното описание е налице само ако в решението по извършване на делбата описанието на имотите сочи,че е извършена делба на имоти,които не са идентични с допуснатите до делба като пространствено обособена част от земната повърхност. В този случай решението по извършване на делбата е недопустимо,тъй като е налице произнасяне извън предмета на спора. Ако обаче е налице несъответствие между описанието на имотите в решението по допускане и решението по извършване на делбата,което не сочи на произнасяне по предмет,различен от заявения с исковата молба, вкл. и когато в решението по извършване на делбата допуснатите до делба помещения са описани като новообособени,това не обосновава недопустимост на решението по извършване на делбата.
Съображенията за това са следните:
С предявяване на иск за делба съдът бива сезиран с искане за прекратяване на съществуващото дотогава състояние на съсобственост върху описаното в исковата молба /респ. включеното в делбената маса по реда на чл.341,ал.2 ГПК/ имущество. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,както и каква е частта на всеки съсобственик /чл.344,ал.1 ГПК/. След влизане на това решение в сила по реда на чл.349 и сл. ГПК съдът следва да извърши делбата именно на имотите,за които тя е била допусната,т.е. имотите,посочени в решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с имотите,посочени в решението по нейното извършване,за да може да се приеме,че е налице произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет.
При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с решението по допускането й.В този смисъл решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените в чл.344,ал.1 ГПК въпроси. В това решение делбеното имущество се описва според възприетите в практиката белези,необходими и достатъчни за неговата индивидуализация,посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Когато обаче съществува възможност имуществото да бъде описано по няколко начина без това да има за последица промяна в предмета на делото,различното описание на имота в решението по извършване на делбата не обосновава неговата недопустимост.
При извършването на делбата съдът следва да отчете настъпилите промени в имота след постановяване на решението по чл.344,ал.1 ГПК, стига същите да нямат за последица създаване на нов обект на право на собственост-пристрояване или надстрояване на самостоятелен обект към допусната до делба сграда /в който случай ще се извърши делба само на посочения в решението по допускане обект/,обособяване на самостоятелен поземлен имот,включващ в себе си само част от допуснатия до делба и др. Промените,които следва да бъдат взети предвид при извършването на делбата обективно водят до промяна в описанието на имота,вкл. в хипотеза,при която от допуснатия до делба имот по реда на чл.201 или чл.203 ЗУТ по предвидения в закона ред са обособени повече от един самостоятелни имота. Подобна разлика в описанието на имота не би могла да обоснове недопустимост,както и неправилност на решението по извършване на делбата. Ако обаче промени в допуснатото до делба имущество не са настъпили,но въпреки това е налице несъответствие в описанието на имотите между решението по допускане и решението по извършване на делбата,това няма да обоснове недопустимост на решението по извършването на делбата ако в пространствено отношение обектите са идентични-различават се само по описанието на отделните помещения,евентуално при извършването на делбата от допуснатия до делба обект са обособени няколко самостоятелни дяла без да е била проведена процедура по чл.203 ЗУТ и др. Подобно несъобразяване /при липса на проведена процедура по чл.203 ЗУТ/ може да обоснове неправилност на решението по извършване на делбата,но както вече беше отбелязано,решението би било недопустимо само ако във фазата по извършване на делбата се подели реално имот,обективно различен от допуснатия като пространствено обособена част от земната повърхност, която не е идентична с допуснатия до делба имот.
Съдът е длъжен да извърши делбата на имота,за който в първата фаза на производството е установено,че е съсобствен между съделителите без обаче да е обвързан от описанието на имота в решението по допускане на делбата,ако във фазата по извършването й се установи осъществяване на допустимо от закона преустройство след постановяване на решението по допускане на делбата,респ. изготвяне на надлежно одобрен инвестиционен проект,който има за последица обособяване на няколко самостоятелни дяла. Ако съдът установи неточности в описанието на имота в решението по допускане на делбата без обаче да е възможно отстраняването им по реда на чл.247 ГПК,имотът следва да бъде описан в диспозитива на решението по начин,който да съответства на описанието му в решението по допускане на делбата,както и по начин,съответстващ на реалното състояние на имота, установено по делото.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Доводите за недопустимост на въззивното решение според настоящия състав са неоснователни.
При наличие на оплакване досежно начина на разпределяне на допуснатите до делба помещения в самостоятелни дялове при липса на надлежно одобрен инвестиционен проект за разделянето,въззивният съд е длъжен да прецени изцяло законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд по обособяване на дяловете,дори искането във въззивната жалба да касае само едно от помещенията. При наличието на инвестиционен проект преценката може да засегне само едно от помещенията при твърдения,че съдът не се е съобразил изцяло с предвижданията на проекта. Когато обаче помещенията са разпределени от съда,както в настоящия случай,без такъв проект да е бил одобрен, въззивният съд разполага с правомощието да прецени правилността на разделянето като цяло.
Основателни са обаче наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение.
Действително е налице несъответствие в описанието на таванския етаж между влязлото в сила решение по допускане и постановеното от първоинстанционния съд решение по извършване на делбата.Това несъответствие обаче няма за последица промяна на спорния предмет,т.е. на посочения в исковата молба недвижим имот-в решението по допускане на делбата само са описани отделните помещения,от които се състои таванският етаж,докато в решението по извършване на делбата, постановено от първоинстанционния съд,тези помещения са обединени в няколко обекта според реалното им ползване,като наред с това е посочено и кои от описаните в решението по допускане на делбата помещения се включват в самостоятелно обособените дялове,т.е. използвано е и описанието на имота по решението,с което делбата е била допусната. Помещенията,описани в решението по допускане на делбата са идентични с помещенията,включени в отделните дялове,поради което неправилно въззивният съд е приел,че постановеното от първоинстанционния съд решение по извършване на делбата е недопустимо. Обстоятелството дали обособяването е извършено въз основа на надлежно одобрен инвестиционен проект касае правилността,а не допустимостта на решението по извършване на делбата.
По реда на чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора във фазата по извършване на делбата.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б състав, постановено на 28.12.2011г.г. по гр.д.№3650/2008г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Председател:

Членове: