Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 14 юни 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми януари ........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. НОХД № .. 3047 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Р. Ч., с което се иска възобновяване на НОХД № 494/11 год. по описа на Врачанския районен съд. Атакува се неподлежащото на касационна проверка решение № 107 от 07.10.11 год., постановено по ВНОХД № 385/11 год. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е изменена присъда № 67 от 30.05.11 год. по НОХД № 494/11 год. на Врачански районен съд. Искането е с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и решението и оправдаване на Ч. или намаляване на наложеното му наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание. Депозирани са и писмени бележки, с които се атакува и определение № 665 от 14.10.11 год., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, потвърдено от окръжния съд с определение № 325 от 01.12.11 год. за отнемането на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а” НК на веществени доказателства по делото – мобилни телефони, собственост на осъдения. Конституираните по делото граждански ищци не се явяват, редовно призовани. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените от защитата на осъдения основания и твърдения и становището на явилите се страни по делото, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред районния съд е протекло при условията на глава ХХVІІ НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Тримата осъдени по делото, в това число и Ч., са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. С цитираната присъда Ч. е признат за виновен в това, че за времето 05.03.10 год. до 16.03.10 год., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неустановено лице и осъдените А. Й. и И. Л., с цел да си набавят имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Е. П., А. Х., В. К., С. Ф., И. П., Й. Г. и В. К. и с това им причинили имотна вреда в общ размер на 7 550.00 лв. и 500.00 евро, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, пр. 2 /ДВ, бр. 27/09 год./, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ТРИ години, с периодичност на явяване и подписване – три пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ТРИ години; „безвъзмезден труд в полза на обществото” – 320 часа за срок от ТРИ поредни години. С въззивното решение присъдата спрямо осъдения Ч. е потвърдена. Твърденията от страна на защитата на осъдения, съдържащи си в обширното искане, са синтезирани в пледоарията му пред ВКС. Акцентира се, че липсва основен елемент от състава на престъплението, а именно вината. Не е бил разпознат от нито един от потърпевшите. Не е бил наясно, че е включен в измамната схема, поради което неговата деятелност е с характеристиките на опосредено извършителство, което изключва виновно поведение. По делото липсват данни, че той се е уговарял с Й. и Л., а признаването на вината, не означава, че съдът следва да постанови осъдителна присъда, тъй като липсват доказателства за неговото виновно поведение. Конкретни доводи не се навеждат. Така формулирано, искането е в противоречие с процесуалното поведение на осъдения и неговия защитник в заседанието пред първоинстанционния съд и ТР № 1 от 06.04.09 год. по н.д. № 1/08 год.. на ОСНК. Именно по инициатива на подсъдимите и техните защитници, съдът е приел, делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Това предполага, че и защитникът на осъдения Ч. – адв. Р., също е бил убеден, че отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Осъществявайки стриктно задълженията си по чл. 98, ал. 1 и 2 НПК, той е бил длъжен с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза подзащитния му, като се ръководи от вътрешното си убеждение, основано на доказателствата по делото и закона. Бил е длъжен да съгласува с него основните линии на защитата. Ако предложените от обвиняемия такива са несъвместими със задълженията по защитата, да го уведоми своевременно и да продължи процеса в качеството си на защитник, ако не бъде отстранен по съответния ред. Данни в последната насока отсъстват по делото, видно от съдебния протокол от съдебното заседание, проведено на 30.05.11 год. Липсват и данни за неправомерно въздействие върху волята на Ч. от страна на прокурора, останалите подсъдими или техните защитници или съда. Във връзка с позицията на подсъдимите по инкриминираните факти и даденото от тях процесуално съгласие по чл. 371, т. 2 НПК, съдът е изпълнил задълженията си по чл. 371, ал. 1 и 4 НПК и с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите на осъдителната присъда е приел за установени инкриминираните с обвинителния акт обстоятелства, като се е позовал на направените самопризнания и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които ги подкрепят, в това число частичните обяснения на тримата подсъдими пред съдия. В същата насока е изпълнил задълженията си и въззивният съд. Той е проверил дали процесуалната дейност на първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на деференцираното производство: действително направено волеизявление и законосъобразност на доказателствената преценка; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. От друга страна, обаче, не е разполагал с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от посочената в обвинителния акт, или да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Съгласно т. 8.1 от цитираното по-горе ТР на ОСНК, когато подсъдимия по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от състезателното производство за събиране и проверка на доказателствата и постигайки по-благоприятно материалноправно третиране, той е длъжен да понесе и съответните тежести – съзнателно и доброволно да се лиши от възможност да оспори фактическото обвинение и до го обори чрез съответните доказателствени искания. При това процесуално поведение допустимата защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се претендират и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, но при условие че са съвместими с фактологията по обвинителния акт и не внасят съществени изменения в нейните очертания. Именно в рамките на признатите фактически обстоятелства законосъобразно наказателната отговорност на Ч. е ангажирана от обективна и субективна страна по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като не се касае до факти, за включването му в измамната схема, без да съзнава това, поради което неговата деятелност не следва да се квалифицира като опосредено извършителство, което изключва виновно поведение. Наложеното на Ч. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Броят на измамените лица, тяхната напреднала възраст, изживеният стрес с оглед естеството на измамната мотивация, динамиката и ръстът на този вид престъпления и създадената организирана схема в страната, в която е бил включен и осъдения, обосновават изключително високата степен на обществената опасност на извършеното и извършителите и изискват завишена индивидуална санкция, за да се постигне генералната превенция и да се осигури спокойствие и имуществена сигурност на възрастните граждани. С допълнителните бележки към искането се атакува постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК отнемане в полза на държавата на използваните при измамите четири броя мобилни телефони, веществени доказателства по делото. Определението на районния съд е потвърдено от ОС – [населено място] в производство по реда на чл. 341, ал. 2 НПК. Определенията, постановени по този ред, не подлежат на проверка от ВКС по глава ХХХІІІ НПК, съгласно чл. 419, ал. 1 НПК, поради което искането в тази му част следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения Р. Ц. Ч. за възобновяване на НОХД № 494/11 год. по описа на Врачанския районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отмяна на определение № 665 от 14.10.11 год. на РС – гр.Враца, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, потвърдено от ОС – гр.Враца с определение № 325 от 01.12.11 год. за отнемането на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а” НК на веществени доказателства по делото – мобилни телефони, собственост на осъдения. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: